О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ……
16.04.2018 година, град Пазарджик
РАЙОНЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, 27 граждански състав, на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в закрито съдебно заседание, в състав:
Съдия
: Десислава Тодорова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 486
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 323 от ГПК.
Делото е образувано по иск с правно
основание чл.
59, ал. 9 от СК и е на етап размяна на книжа по реда на чл. 131 от ГПК.
Съдът при служебно извършената
проверка на делото констатира:
С исковата молба ищецът Г.С.Ф. е
направил особено искане по реда на чл. 323 от ГПК - съдът да определи
привременни мерки по отношение на детето С.Г.Ф., като му предостави упражняването
на родителските права, определи местоживеене на детето при бащата в гр.
Сандански, а спрямо ответницата и майка на детето Д.Г.П. определен режим лични
отношения до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.
Съдът е изпратил исковата молба за
отговор на ответника, като в срока по чл.131 и сл. от ГПК, който не е изтекъл
към настоящия момент, с оглед връчването на книжата на 18.03.2018 г, е постъпил отговор на иска, като становище по молбата
за привременни мерки не е изразено.
Съдът,
като взе предвид така направеното искане, твърденията и доводите на
страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира следното:
Съгласно указанията дадени с Постановление № 5 от 15.III.1978 г. по гр.
д. № 77/1977 г., Пленум на ВС, привременни мерки могат да бъдат постановени
по молба на страните - устно или в писмена форма, и по почин на съда, в открито
или закрито заседание, докато брачният процес е висящ. Безспорно е, че тази
правна постановка е приложима за всяка съдебна процедура касаеща осигуряване
най-добрия интерес на детето, каквато е и настоящата. В цитираното
Постановление е прието, че въпросът за привременните мерки може да бъде
разрешен и в закрито заседание,
когато според обстоятелствата не е необходимо изслушване на страните. Настоящият
съдия докладчик намира, че с оглед развитието на делото, наведените доводи и
представени доказателства, следва да разгледа молбата в настоящото закрито
съдебно заседание.
Молбата
по чл. 323 от ГПК е неоснователна.
Видно от изложеното в исковата молба, а
и от приложеното Удостоверение изх. № 137/24.01.2018 г., издадено от НУ „Отец
Паисий“ – гр. Пазарджик, се установява, че детето С.Г.Ф. е ученик във IIг клас на учебната 2017/2018 г.
За да се изменят така постановените
мерки за упражняване на родителските права е нужно да се установи съществена
промяна в обстоятелствата, при които те са били взети. Под „изменение на обстоятелствата"
се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето
при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и
обстоятелствата, с които би се подобрило положението му.
Съгласно т. 5, § 1 от ДР на Закон за закрила на детето, преценката за
най-добрия интерес на детето се прави с оглед конкретни обстоятелства, сред
които опасността или вредата, която има вероятност да бъде причинена на
детето и последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата свързани с неговото правилно отглеждане и развитие.
Съдът, като взе предвид изложеното
намира, че промяната на установените спрямо страните с решение по гр. дело №
858/2016 г. на РС – Сандански мерки за предоставяне упражняването на
родителските права, определяне на местоживеене, режим лични отношения по
отношение на детето, не се налага, а ако бъде допусната ще навреди на интереса
на детето. Искането на бащата да бъде променено местоживеенето на детето, с
оглед предоставяне упражняване на родителските права, на този етап би довело до
стресиране на детето от настъпване на рязка промяна в неговото ежедневие.
Детето редовно посещава училище в гр. Пазарджик, като в случай, че промени местоживеенето
си, ще се наложи почти в края на учебната
година да продължи обучението си в гр. Сандански, което неминуемо ще изисква
адаптация с една непозната среда и създаване на напрежение от полагане на психически
и емоционални усилия от детето да завърши успешно втори клас. Ето защо съдът
намира, че искането на бащата е в явно
несъответствие с обективните обстоятелства касаещи отглеждането на детето. Същевременно
с оглед насрещните твърдения на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът счита, че не се
налага спешна намеса и съдействие от страна на съда по отношение
обезпечаване интереса на детето.
Предвид горното, съдът на основание чл.
323 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.С.Ф.
с ЕГН: ********** - баща на малолетното дете С.Г.Ф., обективирано в исковата
молба, с която е предявен иск по чл. 59, ал. 9 от СК по гр. дело № 486/2018 г.
на РС – Пазарджик, за определяне на привременни
мерки за предоставяне упражняването на родителските права, определяне
местоживеене на детето при бащата в гр. Сандански, както и режим на лични
отношения между детето и ответницата и
майка на детето Д.Г.П., до приключване на производството с влязъл в сила
съдебен акт.
Определението не подлежи на
обжалване, на осн. чл. 323, ал. 3 от ГПК.
Делото
да се докладва два дни /20.04.2018г/ след изтичане срока за отговор на исковата
молба /18.04.2018г/.
СЪДИЯ: ..............................
/ Д. Тодорова /