Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006
гр.Севлиево 17.09.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Севлиевският районен
съд, в публично заседание
на двадесет
и осми август през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Станислав Цветков
при секретаря РЕФУЗЕ
ОСМАНОВА, в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 288 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателя Д.Й.Д., в качеството му на управляващ и законен
представител на „***“ ЕООД гр.Елена е обжалвал Електронен фиш /ЕФ/ за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, серия К, № 3604105, издаден от ОДМВР - Габрово, с който за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата / ЗДвП / и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 400.00 лева.В жалбата се твърди, че
ЕФ е неоснователен и незаконосъобразен, в подкрепа на което се излагат подробно
развити съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
Ответникът по жалбата – ОД на МВР - Габрово, редовно призован, не се
явява представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 03.02.2020 г., в 16:01часа, на Главен път І-4, км.85+665, в посока на
движение гр.Велико Търново (на територията на община Севлиево), бил установен и
заснет с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ лек автомобил „Хюндай Туксон” с рег. № ВТ 40 40 КН.Автоматизираното
техническо средство отчело, че скоростта на автомобила след приспаднат толеранс
от 3 % е 81 км/ч при ограничение на скоростта от 40 км/час за извън населено
място, въведено с пътен знак В 26.В последствие била направена справка в
програмата за регистрация на автомобили в Република България, от която било
установено, че автомобилът е собственост на „***“ ЕООД гр.Елена, представлявано
Д.Й.Д..За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение на чл.21,
ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, на 16.05.2020 г., от ОД МВР Габрово, бил
издаден електронен фиш, серия К, № 3604105, с който на „***“ ЕООД гр.Елена,
представлявано Д.Й.Д., на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 400.00лева.Така издаденият
електронен фиш бил връчен на Д.Й.Д. на 29.06.2020 г., в качеството му на законен
представител на „***“ ЕООД гр.Елена.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност – електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К, № 3604105, издаден от ОДМВР –
Габрово, с приложен към него снимков материал; Справка от РУ МВР Севлиево;
Протокол от проверка № 70-С-ИСИС/22.10.2019 г.; Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство, с приложен към него снимков материал;
Известие за доставяне; Писмо от РУ МВР с приложен към него преглед на фиш и извадка
от ръководство на потребителя.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 29.06.2020 г.От
клеймото на пощенският плик, с който жалбата е изпратена, се установява, че
същата е подадена на 13.07.2020 г., тоест в законноустановения срок, поради
което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбите на
чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП гласи следното: “Когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак ”.Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП – “При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в km/h: Извън населено място Категория
B - 90”.
С ЕФ на осн. чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер от 400.00лева.Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.”.Разпоредбата на чл.182, ал.2,
т.5 от ЗДвП гласи следното: “Водач, който превиши разрешената скорост извън
населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 41 до 50 km/h - с глоба 400 лв.”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.В
жалбата срещу електронния фиш се твърди, че същият е неоснователен и изцяло незаконосъобразен,
в подкрепа на което се излагат няколко съображения.
Твърди се на първо място, че за да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя, нарушението следвало да бъде доказано по несъмнен начин с
допустимите от закона доказателствени средства.Съгласно чл.189, ал.15 от ЗдвП
снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или
системи били веществени доказателства в административно-наказателния процес.В
случая, на жалбоподателя, бил връчен единствено ел.фиш, без той да е съпроводен
със снимков материал и/или видеозапис, подкрепящ по несъмнен начин извършеното
нарушение, което водело до неяснота къде е извършено нарушението.Ел.фиш не се
ползвал с доказателствена стойност и посоченото в него следвало да бъде
подкрепено с доказателствен материал и доказано по съответния за това ред.
Съдът не споделя така изложените доводи.Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП
снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес.От снимковия материал приложен по
преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в
ЕФ.Същевременно от протокола /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата /, е
видно, че автоматизирано техническо средство е използвано на 03.02.2020 г.,
начало на работа 15.00 и край на работа 17.00 часа, на ГП I-4, км. 87+665, в
посока гр.Варна и посока на движение на контролираните МПС от София към Варна.От
анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с идентификационен № № 11743d5 било заснето движение
на процесния лек автомобил със скорост / след приспаднат толеранс от -3км/час /
от 81 км. /ч. при ограничение от 40 км. /ч. в извъннаселено място, въведена с
пътен знак В 26, с което е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е
установено превишение на скоростта с 41 км. /ч.От страна на жалбоподателя не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е
извършено на мястото, посочено в обжалвания електронен фиш.От друга страна, към
административно-наказателната преписка е приложен снимков материал – оригинал
на снимка с точни координати на нарушението.В обжалваният ел.фиш изрично е
посочено мястото на извършване на нарушението, посочено и по-горе, както и
посоката на движение – гр.Велико Търново.
На следващо място, съгласно чл.189,
ал.4 от ЗДвП:„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.Електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи“.На нито едно място в ЗДвП или друг
нормативен акт, не се съдържа изискване към електронния фиш да бъде приложен и
снимковият материал, заснет от автоматизираната система.Всяко регистрирано от
АТСС, използвано в настоящия случай, нарушение е съпроводено от 5 поредни
снимки на камерата, като на снимката направена на самото измерване на скоростта
има данни за измерената скорост и дистанцията на МПС.Тази снимка може да бъде
използвана за еднозначно определяне на нарушителят в случай, че в снимката е
заснето и друго МПС.
В жалбата на следващо място се сочи, че твърдението, че на ГП І-4, км.
85+665, общ.Севлиево, в посока към гр.В.Търново бил поставен знак В-26 с
ограничение на скоростта от 40 км/час за извън населено място не се споделяло
от жалбоподателя, който при управление на посоченото МПС се движел със скорост,
съобразена с общото ограничение на скоростта за извън населено място от 90
км/час.
Съдът не споделя и изложения довод.Както от справката, изпратена от РУ
МВР Севлиево, така и от приложеният по делото Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система от 03.02.2020 г. се установява,
че в участъка от ГП I-4, при км. 85+665, в землището на община Севлиево е
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В 26, забраняващ движение със
скорост, по-висока от означената, в случая 40 км/час, разположен на 900 м. от
АТСС, или както е посочено в справката при км. 84+765 от ГП I-4.
Твърди се на следващо място, че в случая не била спазена разпоредбата на
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните
работи, съгласно която за всяко използване на АТСС се попълвал протокол
съгласно приложението, който следва да е съпроводен със снимков материал, който
да показва разположението на уреда.В случая по никакъв начин не ставало ясно
къде е разположен АТСС и какъв периметър от пътното платно контролира, което
следвало да бъде установено по несъмнен начин.
Съдът не споделя така изложеният довод.Към административно-наказателната
преписка са приложени Протокол за използване на автоматизирано техническо средство от
03.02.2020 г. и снимков материал с разположението на уреда, с което са
изпълнени изискванията на посочената по-горе Наредба.
Излага се на следващо място твърдението, че в конкретният случай не
ставало ясно дали е приспадната максимално допустимата грешка за съответния тип
АТСС и как е установена скоростта.Обстоятелството, че в процесния ел.фиш било
посочено, че е приспаднат толеранс от -3км/ч. по никакъв начин не внасяло
яснота каква е първоначално измерената скорост, още повече, че в него била
посочена стойност на скоростта от 81 км/час.
Съдът не споделя така изложения довод.В приложения към ел.фиш снимков
материал, изрично е отразено, че с АТСС е било заснето движение на процесния
лек автомобил със скорост от 84 км. /ч.От приложения към
административно-наказателната преписка Протокол от проверка №
70-С-ИСИС/22.10.2019 г. е посочено, че максимално допустимата грешка за това
АТСС при реални условия на измерване на скорост при полеви тест е +/- 3 км/ч.
до 100 км/час.В случая, в ел.фиш, правилно е отразено, че след приспаднат
толеранс от -3км/час установената стойност на скоростта е 81 км/час, или при
ограничение на скоростта за движение от 40 км/час, въведено с пътен знак В 26,
превишената стойност на скоростта е 41 км/час.
Твърде се на следващо място, че основание за отмяна на обжалвания ел.фиш
било обстоятелството, че нарушението било квалифицирано по чл.21, ал.2 във вр.
с чл.21, ал.1 от ЗДвП, които текстове касаели две различни нарушения и се
използвали алтернативно, а не кумулативно.В случая не ставало ясно какво точно
нарушение има предвид административно-наказващия орган, което водело до
невъзможност да се разбере какво нарушение е извършено и до накърняване на
правото на защита.
Съда напълно споделя така изложения довод от страна на
жалбоподателя.Налице е съществено процесуално нарушение изразяващо се в неясно
изписване на нарушената норма.Във фиша като нарушение е посочена нормата на
чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от ЗАНН.Няма как да има нарушение с такава правна
конструкция.Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДВП на водачи от категория В, С се
забранява движение в населено място с над 50км/час и извън населено с
90км/ч.Съгласно чл.21, ал.2, когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак.В заключение според съда чл.21, ал.1 и чл.21, ал.2 са две взаимоизключващи
се правни норми и няма как да образуват конструкция на едно нарушение.Ето защо
според съда предвид наясно описаната нарушена норма са налице основания за
отмяна на обжалвания електронен фиш.
С депозираната от процесуалния представител на жалб.Д. жалба, към съда
се отправя искане в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по
делото разноски.Към жалбата е приложен договор за правна защита и съдействие,
от който се установява, че е заплатено договорно възнаграждение в размер на 200.00
лева.С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, така направените разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалб.Д..
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия К, № 3604105
от 16.05.2020 г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОД МВР - Габрово, с който на Д.Й.Д.,
ЕГН **********,***, за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и
на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Габрово да заплати на Д.Й.Д. ***, ЕГН **********,
сумата от 200.00 / двеста / лв., съставляваща направени по настоящото дело
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: