РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Благоевград, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20221210101606 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от ищеца
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град С............ Бизнес парк София........представлявана от Д.....Д. - Заместник
управител и пълномощника Н.... А......... М.- юрисконсулт, срещу Г. С. М., с ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. Б.........и постоянен адрес гр. С........, с която е предявен иск
по чл. 415 вр. чл. 410 ГПК.
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
per.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България към Г. С. М. по
договор № CREX-17918790 от 10.06.2020 година, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 2164/2021 г. по описа на Районен съд - Б......... а
именно: 456, 71 лева - главница, 100, 45 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 15.07.2020 г. до 15.06.2021г., 42, 67 лева - мораторна лихва, начислена за периода
от 15.08.2020 г. до 16.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им
изплащане.
В условията на евентуалност, в случай, че така предявения установителен иск бъде
отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се иска от съда да
приеме, че е приет осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на препис от
същия на ответната страна.
Твърди се в исковата молба, че вземането на ищеца се основава на договор за кредит №
CREX-17918790, сключен на 10.06.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, като
кредитор и Г. С. М., като кредитополучател.
Сочи се, че договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок
от 12 месеца, обхващащ периода сключване на договора до 15.06.2021 г., съгласно
погасителен план, включваща падежните дати на месечените погасителни вноски, размер на
1
вноската и размера на оставащата главница.
С допълнителна молба-уточнение с вх. № 12470/02.08.2022 година, ищецът е
конкретизирал, че отпуснатата сума по стоков кредит CREX-17918790 била за кафемашина
„Delonghi“ в размер на 419,00 лева и застраховка Сигурност на плащанията в размер на
37,71 лева, като сумата от 419,00 лева е преведена от ищеца по сметката на „Технополис
България“ ЕАД, а застрахователната премия е преведена от ищеца по сметката на
Застрахователя - Кардиф.
Посочва се, че извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на
процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на
кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от
кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 12
месечните погасителни вноски всяка в размер на 46.43 лева. Въз основа на индивидуалния
кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите, като е посочена
и общата стойност на плащанията, а месечните погасителни вноски съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора (чл. 2),
като надбавката (възнаградителна лихва) се формира съобразно приложимите по договора
ГЛП и ГПР. Допълва се, че ГЛП е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като
променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.
ГПР показвал действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по
кредита се добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР е
общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на
отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включват всички
задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита. Лихвеният
процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на
ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни,
независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват
точно задълженията си по него.
Посочва се, че на основание чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора за ответника е възникнало
задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 46.43 лева, като в чл. 3 от
договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата.
Посочва се още, че на основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска, като
обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1
януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а
лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за
забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Твърди се, че Г. С. М. е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски
кредит на 15.07.2020 година, към която не е била заплатена нито една погасителна вноска.
Твърди се, че на основание чл. 3 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон Б.....е станало изискуемо в пълен размер, тъй като ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 15.08.2020, от която дата
вземането става ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е
изпратено изрично уведомление до длъжника на 11.01.2021 г.
Сочи се, че за събирането на посочените суми е предприело действия по съдебното
събиране на вземането си, като е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
2
чл. 410 от ГПК към Районен съд - гр. Б............По частно гражданско дело № 2164/2021 г. е
издадена Заповед за изпълнение за следните дължими суми по договор за отпускане на
потребителски кредит № CREX-17918790: 456.71 лева — главница; 100.45 лева -
възнаградителна лихва за периода от 15.07.2020 г. до 15.06.2021 година; 42.67 лева -
мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 16.07.2021 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
С допълнителната молба-уточнение с вх. № 12470/02.08.2022 година, ищецът е
конкретизирал, че размерът на възнаградителната лихва е 100,45 лв., като падежът на всяка
вноска е 15-то число от месеца, като първата падежна дата е 15.07.2020 година, а
последната- 15.06.2021 година. Сочи се в молбата, че задължението е станало ликвидно и
изискуемо в целия му размер на основание изтекъл погасителен план.
С разпореждане № 2164/12.08.2022 г. съдията докладчик след като е извършил проверка
за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове,
в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131,
ал.2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника Г. С. М. на
установения по делото настоящ адрес по адресна справка от НБД Население. Съобщението
за връчване на исковата молба е върнато в цялост с отбелязване, че по данни на социален
работник в дома няма такова лице, тъй като това е социален дом и децата са там до 18
годишна възраст. Изискана е справка от ТД на НАП за наличието на действащ трудов
договор, но видно от постъпилата такава лицето няма регистриран действащ трудов
договор. Изискана е справка за постоянен и настоящ адрес на ответника от НБД Население,
като е разпоредено да бъде призован на постоянния адрес в гр. С........... Съобщението е
върнато в цялост, с отбелязване, че лицето не е открито на посочения адрес. По данни на
живеещ на този адрес - Х........ С....М.... - такова лице няма на посочения адрес.
С разпореждане от 15.09.2022 г. съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда
на чл.47, ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление на постоянния адрес на ответника. На
28.09.2022 г. връчителят е залепил на настоящия адрес по адресна справка и на 26.09.2022
година - по постоянен адрес на ответника на входната врата, уведомления по реда на чл. 47,
ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на разположение в канцеларията на БРС, като в
законоустановения двуседмичен срок, считано от залепването ответникът или
упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи.
С оглед на това с Определение № 1525 от 04.11.2022г. Районен съд Б......... на основание
чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП/във връзка с чл.47, ал.6 от ГПК е предоставил
правна помощ под формата на процесуално представителство по гр. дело № 1606/2022г. на
ответника Г. С. М., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б........и постоянен адрес гр.
С........като е изискал от АК Благоевград определяне на адвокат, който да бъде назначен за
особен представител на последния.
С Определение № 1588/15.11.2022г. съдът е назначил адв. В. И. С., към АК Б....... вписана
под № 6739 в Националния регистър за правна помощ, за особен представител на ответника
Г. С. М., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б.......и постоянен адрес гр. С.........о гр.дело
№ 1606/2022г. по описа на РС Благоевград до приключване на делото пред всички съдебни
инстанции. Съобщението е връчено на 02.12.2022г., като видно от материалите по делото в
указания едномесечен срок от получаване на съобщението на 29.12.2022г. по делото е
депозиран писмен отговор по заявената искова молба от назначения особен представител.
Със същия се оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и
размер. Иска се отхвърляне на същите и присъждане на сторените разноски. Не се
противопоставя да бъде приобщено ч.гр.д № 2164/2021 година по описа на БлРС. Оспорва се
автентичността на приложения към исковата молба договор за потребителски кредит и
условия по договора по отношение на подписите положени от Г. С. М. с твърдение, че
3
същите не са били изпълнени от него. Оспорва се верността на съдържанието на приложения
към исковата молба погасителен план и последна покана.
В законоустановения срок назначения особен представител на ответника е депозирала
писмен отговор. Със същия се оспорват предявените искове, като се поддържа становище за
неоснователност на същите по основание и размер.
Оспорва се наличието на валидно сключен договор, като оспорва автентичността на
същия по отношение на подписа, положен под долния ляв ъгъл на договора в графа „подпис
на клиента“ с твърдението, че е изпълнен от Г. М..
Оспорва се обвързаността на ответника с процесния договор за паричен кредит поради
липса на условията, предвидени в чл. 5, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, съгласно
която потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на
потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от
кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба се сочи, че тази информация се
предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2, поместено в ЗПК.
Посочва се, че съгласно чл. 11 от ЗПК задължителни реквизити от всеки договор за
потребителски кредит са вида на предоставения кредит, срокът на кредита, общият размер
на заетата сума, ГЛП, ГПР, условията за издължаване и др., по които параметри
потребителят следва да е изразил информираното си съгласие, като за целта тези условия и
информация следва да са му били предоставени предварително и той да е бил вече запознат
с тях преди сключването на договора.
В тази връзка се твърди, че горепосочените законови изисквания не са били спазени, а
дори и на ответника да е бил представен някакъв формуляр с информация за условията по
заема, то се твърди, че същият не е в предвидената от закона форма и не съответства на
Приложение № 2, поместено в ЗПК.
Твърди, че ищецът не е представил нито формуляра, нито предложението до ответника за
сключване на договора, като в тази връзка се твърди, че такива документи не съществуват и
не са станали достояние на ответника, респективно ответникът не е бил предварително
информиран за условията по кредита, както и не е отправял предложение до ищеца за
сключване на договора при посочените в него условия. Посочва се, че съгласно чл. 146 от
ЗЗП, тежестта на доказване за индивидуално договаряне на параметрите на договора е
изцяло в тежест на търговеца, каквито доказателства по делото не са представени.
Оспорва се и обвързаността на ответника от представените по делото „Условия по
договора“ към договора за паричен кредит, като се оспорва автентичността на подписите,
положени в долен ляв ъгъл на всяка от страниците от приложения към договора за кредит
документ, озаглавен „Условия по договора“ в графа „подпис на клиент“, както и подписа,
положен на последната страница от същия в графа „кредитополучател“, като се твърди, че
същите не са изпълнени от ответника Г еорги С. М..
Съгласно чл. 147 а от Закона за защита на потребителите, при сключване на договор при
общи условия с потребител общите условия обвързват потребителя само ако са му били
предоставени и той се е съгласил с тях, което съгласие се удостоверява с подписа му.
Съгласно ал. 4 на същата разпоредба, тежестта на доказване на изразеното от потребителя
съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от
търговеца. Освен това съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗПК общите условия се предоставят на
потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, които изисквания считам, че не са спазени.
Твърди се, че както към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, така и към
настоящия момент, ответникът няма каквито и да било задължения към ищеца по процесния
4
договор за кредит, като при условията на евентуалност - в случай, че претенциите бъдат
намерени за основателни се оспорва тяхното основание и размер.
Оспорва се, че ответникът или което и да било трето лице действително е получил/о
заемната сума, както и твърдението, че ответникът е получил в собственост твърдяната в
исковата молба стока, респективно, че кредиторът е изпълнил надлежно задълженията си по
процесния договор за кредит.
В тази връзка се твърди, че подписът върху договора за кредит от страна на
кредитополучателя не може да се тълкува нито като разписка за получаване на сумата по
него, нито като потвърждение за получаване на стоката, която се твърди, че е кредитирана,
доколкото липсва изрично волеизявление на кредитополучателя в този смисъл.
Твърди се, че дори и ответникът да е положил подпис върху договора за кредит, то
същият единствено е изявил волята си за неговото сключване, но не и за действително
получаване на процесната сума или кредитираната стока.
Счита се, че случая договорът не може да бъде приравнен на разписка за получаване нито
на сумата по него, нито на кредитираната стока, доколкото същият няма юридическото
значение на разписка.
На следващо място се счита, че от така представените към исковата молба доказателства
не може да бъдат изведени нито размерът на дълга, нито условията за издължаване на
кредита, като не са ясни размерът, броят, периодичността и датите на плащане на всяка
вноска.
Счита се, че вземането не е ликвидно и изискуемо, поради което се оспорва неговата
дължимост от страна на ответника.
Твърди се, че не става ясно нито от исковата молба, нито от представените към нея
доказателства, какви суми е следвало да върне кредитополучателят, как са сформирани
размерите на месечните вноски и лихви, на какво основание същите са в сочените в
исковата молба размери. Липсват и доказателства за това кои са падежите на съответните
вноски, респективно за настъпване на изискуемостта на същите. Сочи се, че не е ясно как е
сформиран размерът на лихвите по кредита, ГЛП, ГПР, не е посочено на какво основание и
на каква база са изчислени договорната и мораторната лихви, нито въз основа на коя клауза
от договора за кредит.
Оспорват се твърдените от ищеца възнаградителни и мораторни лихви, както по
основание, така и по размер.
Прави се възражение за нищожност на клаузите от договора и кредит и ОУ към него,
касаещи размера на годишния лихвен процент (ГЛП) и годишния процент на разходите
(ГПР), респективно и на клаузите, сочещи общия размер на задълженията по договора, като
липсват доказателства ответникът да е бил предварително информиран по отношение на
общите параметри на договора за конкретния потребителски кредит, сред които са и
годишният процент на разходите от 44.47% и лихвения процент от 37.36 %, респективно на
общо дължимата в края на периода сума за връщане, която възлиза на 456.71 лв.
Твърди се, че горепосочените клаузи са нищожни на основание чл. 143, т. 9 ЗЗП,
доколкото се касае за принуждаване на потребителя да приеме клаузи, с които не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора.
Оспорват се размерите на ГЛП и ГПР като нищожни и на основание противоречие с
добрите нрави и закона. Посочва се, че дори и в хипотезата, че ответникът, като потребител
е изразил каквото и да е информирано съгласие за размера и параметрите на ГЛП от 37.36 %
и ГПР от 44.47 %, то се твърди, че същите противоречат на добрите нрави и
добросъвестността, поради което се явяват нищожни на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 19, ал.
4 ЗПК.
По отношение на ГЛП се сочи, че същият надвишава неколкократно размера на законната
лихва.
По отношение на уговорения в договора размер на ГПР от 44.47 % се счита, че се явява
5
нищожен поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, като в тази връзка
се счита, че така определеният размер е прекомерен и не съответства на целта и
предназначението на тези разходи, както и, е нито в договора за заем, нито в представените
общи условия не е посочено за какво се заплаща ГПР, какви разноски покрива и какъв е
техният размер, поради което се твърди, че каквито и да са били определените от кредитора
разходи, размерът на същите е неоправдан и прекомерен, поради което ответникът не дължи
тяхното заплащане.
Твърди се, че дори и да са направени такива разходи, то техният размер надвишава
действителната пазарна стойност на съответната услуга или действие, за които са
начислени, поради което се счита, че е налице заобикаляне на закона и накърняване на
добрите нрави, респективно нищожност на клаузите, които го уреждат.
Отделно от това се счита, че процесните клаузи за нищожни, тъй като съгласно чл. 33, ал.
1 от Закона за потребителския кредит при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно алинея втора на
същата разпоредба когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Посочва се, че тези норми са императивни - постановени са в публичен интерес с оглед
целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит (арг. чл. 2
ЗПК). Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
На следващо място се посочва, че така извършеното начисляване на процесната
мораторна лихва за забава от 42.67 лева е незаконосъобразно, тъй като видно от твърденията
в исковата молба изобщо не е посочено върху каква основа е начислена тази лихва. Твърди
се, че ако има забава в плащането на вноските, то тази лихва би следвало да се начислява
считано от съответната дата на забавата за всяка отделна вноска. Посочва се, че съгласно чл.
86 ЗЗД обезщетение за забавено изпълнение (мораторна лихва) се дължи от деня на забавата,
а в случая - от съответните дни на забавата за плащане на всяка една от неизплатените
вноски, изчислени по съответния начин.
Оспорва се и надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като се
възразява, че ищецът изрично и надлежно е обявил вземането си за предсрочно изискуемо
преди да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение, като е поканил ответника
да погаси претендираните суми.
Твърди се, че представената към исковата молба „Последна покана“ не е била редовно
връчена на ответника и не е достигнала до знанието му.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представител,
постъпила е писмена молба, с която се иска уважаване на предявените искове, като се
претендират и сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В съдебно заседание, ответникът, който е редовно призован чрез назначения по делото
особен представител не се явява, не се явява и назначения особен представител - адвокат С.,
която е депозирала молба, с която изразява становище, че поддържа подадения отговор,
оспорва исковете, по същество се иска отхвърляне на същите. Претендира се и адвокатско
възнаграждение за осъществяване в полза на ответника на правна помощ.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2164/2021г. по описа на Районен съд- Б........въз основа на
заявление, подадено от настоящия ищец е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 501/24.08.2021г., с която е разпоредено длъжникът Г. С. М., с ЕГН:
**********, с настоящ адрес: гр.Б......... и постоянен адрес: гр. С...... да заплати на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж, рег.№ *********, чрез БНП ПАриба Пърсънъл
Файфенс С.А., клон България, представлявано от Д....Т........ Д. - заместник-управител,
6
следните суми и на следните основания: - сумата от 456.71 лева (четиристотин петдесет и
шест лева и седемдесет и една стотинки ) главница, на основание Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер CREX-17918790, сключен на 10.06.2020г. между
страните; - сумата от 100.45 /сто лева и четиридесет и пет стотинки/ лева възнаградителна
лихва за периода от 15.07.2020г. до 15.06.2021г.; - сумата от 42,67 /четиридесет и два лева и
шестдесет и седем стотинки/ лева мораторна лихва за периода от 15.08.2020г. до
16.07.2021г.; - ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на завявлението за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК пред РС
Сандански - 28.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението; - сумата от 25,00
/двадесет и пет/ лева за заплатена държавна такса; - сумата то 50,00 /петдесет/ лева за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.26 от НЗПП.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на осн. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК е разпоредено на заявителя да предяви претенциите си чрез подаване на
искова молба по реда на чл. 422 ГПК и такава искова молба е предявена в срок.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CREX-17918790 на 10.06.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С-.А, клон
България“, като Кредитор и Г. С. М., като кредитополучател е сключен Договор за покупка
на стоки и услуги, а именно кафемашина Делонги на стойност 419, 00 лева, като във
финансирани стоки и услуги е отбелязано и тип на услугата „Сигурност на плащанията“ на
стойност (застрахователна премия) 37,71 лева (раздел „Финансирани стоки и услуги“ от
процесния договор за кредит). Общият размер на кредита е в размер на 456,71 лева (размер
на кредита, раздел „Параметри и условия“), формиран от общата стойност на
финансираните с предоставения заем стоки и услуги (419 лева + 37,716 лева).
Кредитът е сключен за срок от 12 месеца, обхващащ периода от 15.07.2020 г. до
15.06.2021 г., като е договорено същият да бъде изплатен на 12 броя равни месечни вноски,
всяка в размер на 46,43 лева, при годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 37,36% и
годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 44,47%, като не е начислена „Такса
ангажимент“ (раздел „Параметри и условия“).
В договора е инкорпориран погасителен план, видно от който първата погасителна вноска
е с падежна дата 15.07.2020г., а последната 12-та погасителна вноска е с падежна дата
15.06.2021г. В погасителния план е посочен падеж на всяка погасителна вноска, размер на
вноската, оставаща главница след всяка вноска.
Към договора са представени условия, подписани от страна на кредитополучателя.
Според Договора, Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора.
Плащането ще се извършва по банковата сметка на кредитора, посочена в договора.
Според уговореното между страните в чл. 3 от Договора, при забава на една или повече
месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този Договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение
за забава, без да е необхоД. изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост.
В кредитния договор е посочено, че месечните вноски покриват задълженията на
кредитополучателя в последователност: разноски, лихва, главница.
Според чл. 7 от Договора, всички изявления на Кредитора, отправени към
Кредитополучателя, се считат узнати от Кредитополучателя, ако бъдат доставени на адрес,
съответно изпратени по факс или до адрес на електронна поща, или съобщени по телефон,
посочени в този документ, в съответните полета, посочени от Кредитополучателя при
кандидатстване/усвояване на кредита. Посочено е още, че Кредитополучателят удостоверява
7
чрез подписването на настоящия договор изричното си съгласие за получаване на
съобщенията, отправени от Кредитора по начините и чрез средствата, описани в
предходното изречение. В чл. 9 е упоменато, че договорът се прекратява с изпълнението му
от страните, или при упражняване на правото на отказ от договора.
Посочено е, че с полагане на подписа си върху договора кредитополучателят
удостоверява, че е получил екземпляр от договора и преддоговорна информация в
съответствие със Закона за потребителския кредит.
По делото са приети като писмени доказателства и: погасителен план с непогасени
главница и лихви, както и съгласие за обработка на лични данни във връзка с искане за
отпускане на кредит.
По делото е прието в оригинал цялото кредитно досие на Г. С. М., към което са
представени и Приложение № 1 и № 2 към Договор за потребителски кредит, както и е
представен Договор за застрахователно посредничество, сключен между „БНБ Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ /застрахователен посредник/ и Г. С. М. /клиент/, по
силата на който клиентът възлага срещу възнаграждение на застрахователния посредник да
му посредничи при сключването на застрахователния договор със застрахователите Кардиф
Животозастраховане, Клон Българвия и Кардиф Общо Застраховане, Клон България.
От представения към кредитното досие Сертификат за застраховка „Закрила на
плащанията Плюс“ № CREX-17918790, се установява, че със същия се удостоверява, че
застрахователите Кардиф Животозастраховане, Клон Българвия и Кардиф Общо
Застраховане, Клон България срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да
застраховат кредитополучателите на кредит за покупка на стоки на изплащане,
предоставени от ищеца, съгласно приложените общи условия на застраховката. Посочено е
в същия, че г-н Г. М. е застрахован по застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ със
застрахована стока – кафемашина Делонги при обща стойност на цената на стоката 419 лв.
Срокът на застраховката е равен на срока на договора за кредит.
Представени са и Общите условия за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“.
По исковото производство е представен оригинал на фактура № ********** от
10.06.2020 година /л. 79 от делото/ на стойност 419,00 лева за закупена стока от Технополис
България на Г. М.. В условие на плащане е записано: с кредитна карта, дата на данъчно
събитие – 10.60.2020 година; място на сделката – Б.......
По делото е представено и прието писмо от 11.01.2021 година от БНБ Париба Пърсънъл
Файненс адресирано до Г. М. с отразяване /последна покана/, в което е посочено, че във
връзка с преустановено плащане на вноски по договора от 15.07.2020 година, БНБ Париба
Пърсънъл Файненс е обявило за предсрочно изискуемо вземането, тъй като са просрочени
две или повече месечни вноски, като е посочено, че към момента дължимите суми са както
следва: главница 456,71 лв; договорна лихва – 100,45 лв; обезщетение за забава – 18,98 лева,
или общо дължима сума – 576,14 лв., като липсват представени доказателства за връчване на
това писмо на Г. М..
С оглед направеното, от страна на назначения особен представител на ответника,
оспорване по отношение на положените подписи в процесния договор и Общите условия
към Договор за потребителски кредит е допусната и назначена съдебно-графическа
експертиза, като вещото лице след преглед на материалите по делото и използване на
сравнителен материал в Заявление Вх.№ 7303/27.09.2021г. за издаване на български
документи за самоличност,предоставено от РУ на МВР гр.С..........и подпис от лицето в
материали по делото при заверка на данните от личната му карта с текста „Вярно с
оригинала” е дало заключение, че подписите над текста „Подпис на Клиент” в долната част
на всяка страница от ДОГОВОР за потребителски кредит CREX-17918790/10.06.2020г. СА
ПОЛОЖЕНИ от Г. С. М., ЕГН **********, както и подписите срещу текста „Подпис на
Застрахован” в ОБЩИ УСЛОВИЯ към ДОГОВОР за потребителски кредит CREX-
17918790/10.06.2020г. СА ПОЛОЖЕНИ от Г. С. М..
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение.
8
Съдът кредитира неоспореното от страните заключение на вещото лице като пълно и
компетентно изготвено.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвено от вещото лице С. Т..
Видно от заключението на вещото лице, че на 10.06.2020г Г. С. М. е закупил от магазин на
Технополис България ЕАД, находящ се в Благоевград, бул Св Димитър Солунски № 5
кафемашина Делонги- 1 брой на стойност в размер на 419,00 лева с ДДС, за което на негово
име е издадена фактура № **********/10.06.2020г. Вещото лице е дало заключение, че
процесният кредит е усвоен, като размерът на усвоения кредит е в размер на 456,71 лева.
Сумата от 419,00 лева е преведена от сметка на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД по
сметка на „Технополис” България ЕАД на 10.06.2020г.
Вещото лице е посочило, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
24.08.2021г. размерът на задължението по процесния договор е в общ размер на 585,36 лева,
както следва: неплатен остатък от главница – 456,71 лв; договорна лихва за периода от
15.07.2020 година до 15.06.2021 година – 100,45 лв; мораторна лихва за забава за периода от
16.07.2020 година до 23.08.2021 година в размер на 28,20 лева.
Вещото лице е дало заключение, че дължимия размер на задължението по договора към
датата на изготвяне на заключението – 10.06.2023 година възлиза в размер на 671,48 лева,
като е посочило, че законната лихва за забава от 24.08.2021 година до датата на изготвяне на
заключението /10.06.2023 година/ възлиза в размер на 86,12 лева.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение.
Съдът кредитира неоспореното от страните заключение на вещото лице като пълно и
компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за главница, ведно със законната
лихва
По чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата, представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва
По чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД - представляваща
лихва за забава и мораторна лихва.
Предявените в условията на евентуалност осъдителни искове са с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, чл.430, ал. 2 от ТЗ, във
връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД.
Възражения на ответника за неравноправни клаузи и нищожност по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
Установителните исковете са допустими, налице правен интерес от предявяване на иска,
което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 2164/2021г. по описа на Районен съд – гр.
Благоевград, по което срещу ответника е издадена Заповед № 501 от 24.08.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за посочените в заповедта суми.
Същата е връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК, като съобразно чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК на ищеца е указано в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането, предмет на заповедта.
Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК за спазването, на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Процесуалната легитимация, разглеждана като принадлежността на правото на иск, е
процесуална предпоставка обуславяща съществуването на същото и то от категорията на
абсолютните такива, за които съдът следи служебно при всяко положение на делото. В
случая, съдът намира, че ищцовото дружество е надлежно легитимирано по така
9
предявените искове. Искът е предявен от ищеца посредством клон на дружеството в
Р........Б.... за което не съществува правен запрет. В този смисъл клонът, регистриран по
Търговския закон, (какъвто е настоящия случай), представлява част от търг. предприятие на
търговеца, която е пространствено и управленчески обособена и като такава следва съдбата
на търговското предприятие. Това е и което обуславя надлежната процесуалноправна
легитимация на ищеца по предявения иск. Отделно, същият е надлежно представляван от
юркисконсулт, за чието учредяване на представителната власт са представени
доказателства. След предявяване на иска видно от ТР е, че е налице прехвърляне на
търговското предприятие на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
********* на „Юробанк България“ АД, с ЕИК *********.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на
дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
Ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да установи процесуалните
предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК и наличие на изискуемо и ликвидно задължение,
като в негова тежест е да докаже изложените в исковата молба твърдения-да установи
съществуването на оспореното вземане, наличие на валидно облигационно правоотношение
между страните по договор за потребителски кредит, изпълнение на своите задължения по
него, а именно предоставяне на сумата по договора, според начина уговорен в него,
настъпване на предсрочната изискуемост, на вземането по договора, за която ответникът е
уведомен преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, размера на претенцията.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ: ищецът следва да докаже и наличието на
уговорка, постигната между ищеца и ответника, в качеството им на страни по твърдения
договор за дължимост от страна на ответника на договорна лихва; периода на забава и
размер на претендираната договорна лихва и настъпване на падежа на задължението на
кредитополучателя за заплащането на последната.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД -следва да
докаже периода на забавата и размера на претенцията.
Ответникът носи тежестта да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата
молба.
Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са
потребителят и кредиторът, съгласно легалните определения в чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК.
В конкретния случай, по делото се установи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
и Г. С. М. е сключен Договор за потребителски кредит CREX-17918790 на 10.06.2020г.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника за липса на съгласие,
доколкото се установи от приетата по делото съдебно-графологична експертиза, че
подписите са положени именно от ответника, поради което е налице съгласие за сключване
на договора.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД представлява финансова институцията по смисъла
на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, тъй като отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити, го определя
като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. От друга страна, ответника има качеството
на потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се
съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба
10
на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
По делото е представен процесния договор и Условия към договора, подписани от двете
страни по него, вкл. подписана всяка страница от заемателя Г. С. М. .
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, защото когато
страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ.
нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно
въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност /така постановените по реда на
чл. 290 от ГПК Решение № 384 от 02.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 1450/2010г., I г.о., ГК и
Решение № 23/07.07.2016г., постановено по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о../. Предвид
изложеното, съдът приема, че относно изискванията към съдържанието на договора за
потребителски кредит намират приложение разпоредбите на чл. 10 - чл. 11 от ЗПК, които
поставят конкретни задължителни изисквания към съдържанието на договора за
потребителски заем, а липсата им, съобразно чл. 22 от ЗПК, води до недействителност на
договора.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор, съдът констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт-
не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора.
Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1
от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1
от ЗПК е в посочената редакция от ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., т. е. е била
действаща с горното съдържание към датата на сключване на процесния договор от
10.06.2020г. и е приложима към настоящото правоотношение.
Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и
т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на
усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от
изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
На първо място не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на
шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В процесния случай има
видима разлика между първата страница на контракта и останалия текст. Съществените
клаузи на договора се съдържат именно там, а съдържанието е трудно за възприемане като
вид на шрифта и разстояние между редовете. След визуално сравнение съдът установи, че
това е шрифт с размер 11 за договора, а условията са и с по-малък шрифт, което е в
нарушение на изискването по чл. 10, ал. 1 ЗПК и води до недействителност на договора и на
това основание. За извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно
различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални
знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК. Разпознаването на вид и размер на шрифта на
документ не изисква специални знания извън техническите такива, които притежава всеки
11
магистрат с оглед характера на работата, която извършва. Сравняването на различни по
размер шрифтове на текстове, пренесени на хартиен носител е лесно установимо
посредством визуален анализ и за това не са необходими специални знания. Изискването на
чл.10, ал.1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора.
В Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредити се съдържа хармонизирани разпоредби от правната
уредба на потребителския договор.
По силата на съображение 9 от преамбюла й за държавите-членки възниква ограничение
да запазят или въвеждат различни от разпоредбата на Директивата национални разпоредби.
Изрично е посочено, че това ограничение се прилага само доколкото съществуват
хармонизирани с Директивата разпоредби. Такава е разпоредбата на чл. 10 § 1 от
Директивата, която изисква договорите за потребителски кредит да се изготвят на хартиен
или друг траен носител. Съгласно § 2 на горната разпоредба посоченото изискване не засяга
националните правила, отнасящи се до действителността на сключването на договори за
кредит, които са в съответствие с правото на Общността. Държавите-членки следователно
не са ограничени да поставят допълнителни условия за действителност на договора за
кредит, стига последните да не противоречат на общностното право. По конкретния въпрос
относно въведеното от българския законодател изискване относно размера на шрифта на
текста на договора има и практика на Съда на Европейските общности и то по дело, по
което страна е било именно дружеството- въззивник по настоящото дело. Съгласно
определение на Съда /шести състав/ от 14.04.2021 г. по дело С-535/20 /"БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А. Париж срещу Т. Г. М. /, образувано по преюдициално запитване,
отправено от Окръжен съд-Разград с акт от 02.10.2020 г., доколкото в Директива 2008/48/ЕО
не се определят подробно форматът и размерът на шрифта, с които необходимата
информация трябва да бъде предоставена на длъжника при сключване на договора за
потребителски кредит, държавите членки остават по принцип компетентни да установят
правила както относно формата на представяне на тази информация, така и относно
последиците от неспазването й от страна на търговците, при условие, че тези правила
допринасят за представянето на посочената в чл. 10 § 2 от Директивата информация по ясен
и кратък начин. Приемането на изискване за шрифт не по-малък от 12 изглежда в състояние
да гарантира, че информацията ще бъде предоставена прозрачно и четливо, както и да
възпрепятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността
информацията при сключване на договора и при изпълнението му да бъде пропусната от
потребителя. В заключение е прието, че чл. 10 § 2 и чл. 22 § 1 от Директивата трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на
договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт-не по-малък от 12.
От изложеното следва, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК е в унисон с правото на ЕС
и не му противоречи, т. е. същата следва да се приложи и в настоящата хипотеза. След като
процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискването за шрифт,
последният е нищожен и по силата на същия не е възникнало задължение на ответника да
заплати на дружеството- кредитор процесните вземания на претендираното договорно
основание. Дори и да се приеме, че е налице възможна грешка при извършване на
сравнението или че отклонението е незначително, то нарушение на изискването относно
размера на шрифта категорично е налице по отношение на приложените към договора
условия, както сертификат, който е съставен в почти нечетлив размер шрифт. Изискването
на чл.10, ал.1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. В случая условията
на договора и в сертификатът са подписани от кредитора и ответника и в тях се съдържат
уговорки относно посочената в договора за кредит, поради което настоящият съдебен състав
намира, че същите съставлява елемент от договора, по отношение на който трябва да са
спазени посочените законови изисквания.
12
Тъй като не са спазени горепосочените изисквания, според чл.22 ЗПК договорът е
недействителен и заемополучателя дължи чистата стойност, но не дължи връщане на
лихвата и другите разходи по кредита /чл.23 ЗПК/.
Съдът намира, че процесният договор е недействителен и на друго основание. Видно от
съдържанието на същия, като стойности са посочени годишният процент на разходите –
44,47 % и лихвен процент – 37,36%, като само от тези данни не може да се установи по
какъв начин се формира годишният лихвен процент и какъв е действителният му размер.
Съгласно § 1, т. 2 ДРЗПК, общата сума дължима от потребителя /по договор за кредит/ е
сбор от общия размер на кредита и общите разходи по кредита. Липсва посочване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според
разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент
ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин -
чл.10, ал.1 ЗПК.
Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е в нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посочването на абсолютната стойност на ГПР не е достатъчно, а
е необхоД. да се отразят допусканията, използвани при изчислението му по определения
начин, в която насока са и изискванията на чл. 19, ал. 1-2 от ЗПК, което в случая не е
сторено. Неспазването им препятства проверката дали ГПР не надхвърля петкратния размер
на законната лихва, предвид забраната по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и дали посочената клауза
относно ГПР не е нищожна- чл. 19, ал. 5 от ЗПК, поради което е съществено и води до
недействителност на договора- чл. 22 от ЗПК и на основание чл. 23 от ЗПК, ответницата е
освободена от задължения за лихва и други разходи по кредита. Задължена е да върне само
получената главница.
При служебно извършена проверка относно размера на ГПР с електронен калкулатор на
страница www. calculator. bg//1/crediten_gpr. html#det съдът установява, че при изчисляване
на годишния процент на разходите /ГПР/ са отчетени единствено разходите за договорна
/възнаградителна/ лихва. Застрахователната премия, която макар и заплатена със сума
отпусната от кредитора със задължение за връщане и включена във вноските, също е разход
по кредита /разноска по кредита с разсрочено плащане, а не кредитна сума/ и следва да бъде
взета предвид при изчисляване на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Невключването на застрахователната премия в ГПР води до скрито оскъпяване на кредита
и до нарушаване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Целта на посочената разпоредба
е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това
да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителят да направи своя
информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до
недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора. Когато
ГПР е посочен като %, но същият е по-нисък от действителния се касае за хипотеза на
"заблуждаваща търговска практика" / р. от 15.03.2012 г. по дело С- 453/10/. Неточният
размер на ГПР води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание
чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Както бе посочено, в договора е обективиран погасителен план, който съдържа
единствено информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и
размера на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1,
т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва
13
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи.
Предвид гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните договор
за потребителски кредит от 10.06.2020 г. е недействителен и като такъв не може да ги
обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2
и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е
предвидил, а за приложението им съдът следи служебно.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.
За пълнота настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи и че клаузите от
договора относно включените в главницата застрахователни премии на вноски са
недействителни на основание чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, към
който препраща чл.24 от Закона за потребителския кредит ЗПК/. Клаузата, която е част от
раздел „Параметри и условия“ и касае размера на кредита и общата стойност на дължимите
плащания, както и относно общата стойност на дължимите плащания, е недействителна като
неравноправна на основание чл.143 ал.2 т.3 и т.10 ЗЗП. В посочената клауза не е ясно как се
формира размера на кредита, който по договора е 456,71 лв., при реално получени средства
за покупка на стоки 419 лв. Никъде в кредитният договор не е посочено, че разликата е от
застрахователна премия по договор за застраховка, която е включена в главниците. Така на
потребителя е наложена клауза, поставяща изпълнението на задълженията на кредитодателя
в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля и с която
потребителят не е имал възможност да се запознае предварително. Още повече, че видно в
заявлението по чл. 410 от ГПК самия ищец е посочил /и така е издадена заповедта за
изпълнение/, че е отпуснало заем в размер на 456,71 лв., без да е посочило, че в тази сума е
включена застрахователната премия. В исковата молба едва след оставяне на исковата молба
без движение ищецът е конкретизирал, че отпуснатата сума за стоковия кредит е в размер на
419 лева и застраховка Сигурност на плащанията в размер на 37,71 лева, която
застрахователна премия е преведена от ищеца по сметка на застрахователя Кардиф.
Относно изискуемостта на вземането:
Ищецът се позовава на обявяването на кредита за предсрочно изискуем на основание от
чл. 3 от Договора, предвиждащ при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора да става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този Договор надбавки,
ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необхоД. изпращане на съобщение от
Кредитора за настъпването на предсрочнатата изискуемост.
Клаузата в цитираната й част, настоящият съдебен състав намира за неравноправна на
основание чл. 143 ЗЗП.
Нормата обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя като по арг. от т. 19 на чл. 143 ЗЗП без
значение е дали клаузата има за предмет или постига някой от изрично изброените в чл. 143,
т. 1-18 конкретни резултати.
Както е посочил ВКС в Р. 109/12.08.2019 г. по т.д. № 636/2019 г. /при обсъждане на
подобна клауза/ тя не би била неравноправа, ако съдържа достатъчно ясни критерии за
тежестта на договорното неизпълнение, при проявлението на което договора за кредит ще
бъде прекратен респ. кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем от кредитора.
Формулировката, според ВКС - не е ясна, тъй като не съдържа указания дали просрочието
следва да обхваща цялата дължима месечна вноски или част от нея и какво трябва да е
естеството на просроченото задължение - главница и/или акцесорни задължения, уговорени
14
в договора /напр. възнаградителни лихви, такси и др./. Освен това продължава ВКС такава
формулировка не държи сметка за продължителността на срока на договора и за размера на
кредитния дълг, които несъмнено имат значение за преценката дали неизпълнението е
съществено за кредитора, за да има той интерес да се освободи от конкретната договорна
обвързаност. Поради неяснотата относно тежестта на неизпълнението, релевантно за
настъпване на предсрочната изискуемост,такава клауза поставя длъжника в значително по-
неблагоприятно положение спрямо кредитора, който може да се позовава на нея винаги,
когато длъжникът забави плащания по кредита, дори забавата да е частична или да касае
само акцесорни задължения. Клаузата, сочи ВКС - е в разрез и с принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, от който произтича
изискване за кредитора да отправи изявление да длъжника за едностранното превръщането
на срочното задължение в безсрочно. Предвиденото обявяване на кредита за предсрочно
изискуем нарушава изискването за равновесие в отношението длъжник -кредитор и поставя
длъжника в значително по-неблагоприятно положение, като се имат предвид и
неблагоприятните последици от предсрочната изикуемост на кредита.
Разрешението, дадено от ВКС, макар и да е по клауза предвиждаща предсрочна
изискуемост, като последица от прекратяване на договора при неплащане на посочен брой
вноски в посочен срок - е приложимо, според настоящия съдия- докладчик и по настоящото
дело, в което макар и в процесните условия да не е визирана за последица при такива
условия прекратяване на договора, а само настъпване на предсрочната изискуемост, то
предвид мотивите на ВКС относно сочената според него проява на неяснота на визираните
предпоставки, при наличието, на които настъпват последиците /прекратяване на договора и
предсрочна изикуемост/ са относими и при предвидената от чл. 3 от договора единствена
последица на предсрочна изискуемост без прекратяване на договора, какъвто е настоящия
случай.
Т.е. за правото на кредитора да измени договора от срочен в безсрочен, каквото по
същността си представлява правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, означава,
че липсва дължимата яснота за предпоставките, които следва да се налице, за да го упражни.
Неравноправието й произтича и от липсата на договорени при отчитане на непредвидени от
националното ни право подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя да
преустанови действието на изискуемостта на кредита. Затова клаузата като неравноправна,
във вреда на по-слабата икономическа страна, е нищожна, поради което за БНП Париба
Пърсънъл Файненс не е имало основание за такова изменение на договора - да превърне
договора в предсрочно изискуем.
В случая предвид неравправността на клаузата за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е без значение налице ли е надлежно връчване на изявлението на кредитора за
превръщане на кредита в предсрочно изискуем, каквито доказателства по делото и липсват.
Тъй като срокът на договора е изтекъл на 15.06.2021 г., на която дата са изискуеми
вноските по договора включващи главницата, т. е. преди датата на завеждане на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение /28.07.2021 г./, ирелевантно е
дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем или не.
В случая според настоящия съдия докладчик действителния размер на предоставените на
ответника кредитни средства по процесния договор за потребителски креди е определен от
цената на стоките, за покупката на които е сключен. В чистата стойност на кредита не
следва да бъде включвана и посочената в договора застрахователна премия в размер на
37,71 лв. На първо място самия ищец е посочил, че не е отпуснал средства за закупуване на
застраховка. Още повече и че съдът констатира, че с договора на ответника не е
предоставен кредит за покупка на застраховка "Защита на плащанията", а е поето
задължение за заплащане на застрахователна премия, която според посоченото в договора е
разделена на равен брой вноски и е част от месечната погасителна вноска. Според съда
такава застрахователна премия не се дължи по посочените по-горе съображения за
неравноправност на договора в тази му част.
При тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че в подлежащата на връщане
15
по силата на чл.23 ЗПК чиста стойност на кредита се включва единствено сумата 419, 00
лева, която видно от изготвеното по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза
не е заплатена от ответника.
С оглед на горното, предявеният иск се явява основателен за сумата от 419 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит CREX-17918790 от
10.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в РС Сандански
/28.07.2021г./ до окончателното изплащане на вземането.
В останалата част над дължимия размер от 419, 00 лева до претендирания от 456,71 лева
искът за главница се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед констатираната нищожност на договора поради противоречие със закона,
съгласно чл.23 от ЗПК, съдът намира, че предявените искове за сумата от 100, 45 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.07.2020 г. до 15.06.2021г., 42, 67
лева - мораторна лихва, начислена за периода от 15.08.2020 г. до 16.07.2021 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 501/24.08.2021
г. по ч.гр.д. № 2164/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград, следва да бъдат
отхвърлени.
Доколкото евентуалния осъдителен иск е предявен само при условие, че установителния
иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането, то
не са налице основания за разглеждането му, тъй като главния установителен иск е
отхвърлен на други основания.
По отношение на разноските:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на
установителния иск по чл. 422 от ГПК, а представляват законна последица от уважаването,
респ. отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 от ГПК, следва да
разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство. На ищеца са присъдени разноски в заповедното производство в размер: 25
лева – заплатена държавна такса за образуване на заповедното производство и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 52, 39 лева, представляваща сторените от ищеца
разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковата претенция.
По отношение на разноските в исковото производство ищецът претендира сторените
разходи, за които са ангажирани доказателства за извършването им, съгласно представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а именно: 125, 00 лева – заплатена държавна такса;
300, 00 лева – възнаграждение за особен представител, 100, 00 лв.- юрисконсултско
възнаграждение, 400, 00 лв. възнаграждение за вещо лице. Предвид изложеното и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство в
общ размер на 646,14 лева, съразмерно с уважената част на исковата претенция.
По отношение на изплатеното от бюджетната сметка на Районен съд Благоевград
възнаграждение на вещото лице Д. Ц. по изготвената съдебно-графическа експертиза в
размер на 300,60 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Благоевград,
направените от съда разноски в настоящото производство в размер на 209,99 лева,
съразмерно с уважената част на исковата претенция.
Водим от горното, съдът
16
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. С. М., с ЕГН **********,
с настоящ адрес гр. Б......... и постоянен адрес гр. С.......... че дължи на ищеца „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон Б.......ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
С.......представлявана от Д.... Д. - Заместник управител и пълномощника Н....А..... М.... –
юрисконсулт /с правоприемник „Юробанк България“ АД, с ЕИК *********/, следните суми,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 501
от 24.08.2021г. по ч.гр.д. № 2164/2021 г. по описа на Районен съд- Б..............а именно:
сумата от 419,00 лева /четиристотин и деветнадесет лева/, дължима сума по Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта CREX-17918790 на 10.06.2020 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С-.А, клон България“, като Кредитор и Г. С. М., като кредитополучател, ВЕДНО
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в РС
Сандански – 28.07.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважения размер от 419, 00 лева до пълния предявен размер от 456,71 лева, и
изцяло исковете за сумата от 100, 45 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 15.07.2020 г. до 15.06.2021г., и сумата от 42, 67 лева - мораторна лихва, начислена за
периода от 15.08.2020 г. до 16.07.2021 г., , за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 501 от 24.08.2021г. по ч.гр.д. № 2164/2021 г. по
описа на Районен съд- Б........, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г. С. М., с ЕГН **********, с настоящ адрес
гр. Б........ и постоянен адрес гр. С...... ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С........... представлявана от
Д.......Д. - Заместник управител и пълномощника Н........ А........ М........ – юрисконсулт
сумата от 52, 39 лв. /петдесет и два лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща
сторените от ищеца разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковата претенция и сумата от 646,14 лв. /шестстотин четиридесет и шест лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща направени от ищеца разноски по исковото
производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г. С. М., с ЕГН **********, с настоящ
адре........с гр. Б. и постоянен адрес гр. С......ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Благоевград сумата 209,99 лв. /двеста и девет лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща направени от Районен съд Б........ разноски в исковото производство във
връзка с изплатено възнаграждение по изготвен съдебно-графическа експертиза, съразмерно
с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б......окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
17