Решение по дело №264/2023 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 280
Дата: 21 юни 2023 г. (в сила от 21 юни 2023 г.)
Съдия: Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Дело: 20232300500264
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Ямбол, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. А.
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20232300500264 по описа за 2023 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на А. Г. Т. от гр.***** чрез
пълномощника му адв.К., АК-Ямбол против решение № 126/22.03.2023 г., постановено по
гр.д.№ 185/2023 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:
ОСЪЖДА А. Г. Т. от гр. *****, ул.*******, ЕГН ********** да заплаща на Т. А. Т. ЕГН
********** от с.****, обл.*****, ул.*****, месечна издръжка в размер на 350 лв., считано от
23.01.2023 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, както и 1264,52 лв. издръжка за минало време за периода от 03.10.2022 г. до
подаване на исковата молба на 23.01.2023 г., ведно със законната лихва от последната дата и
направените по делото разноски в размер на 491,90 лв.
Иска се отмяна на акта изцяло като бъде прието, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, както и да се присъдят направените пред
настоящата инстанция разноски.
Счита се, че не са били събрани достатъчно доказателства в подкрепа на това, че са
налице важни обстоятелства и причини, които да налагат да бъде определен и присъден
такъв висок размер на издръжка спрямо детето. В мотивите на съда изцяло се излагат
доводи, касаещи само за бащата относно неговото материално и финансово състояние, а по
отношение на майката на детето не са коментирни и не са били изложени никакви факти за
нейното участие в издръжката на детето. Както бащата така и майката на детето е задължена
1
да вземе участие в издръжката, като в случая следва по равно от двамата родители да се
поеме издръжката на детето като се има предвид определеният с ПМС№ 286/21.09.2022 г.
размер на линията на бедност за страната за 2023 година от 504 лв.
В законоустановения срок ищцата по делото сега въззиваема страна Т. А. Т. е
депозирала отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното
от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде
оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл
съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата
инстанция доказателства. Изложените във въззивната жалба твърдения са неверни и не
кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Установено е по
делото, че ищцата учи редовно в 12 клас, като тя не е навършила 25-годишна възраст. По
делото липсват доказателства тя да има доходи или имущество, от които да може да се
издържа сама, т.е. налице са първите две предпоставки за присъждане на издръжка в полза
на ищцата. С оглед на събраните по делото доказателства-гласни и писмени, отчитайки в
съвкупност нуждите на детето и възможностите на баща й, който е в трудоспособна възраст,
няма задължения към други деца, за които да дължи издръжка, отчитайки и получаваните от
него доходи, районният съд правилно и законосъобразно е определил месечна издръжка в
размер на 350 лв., която ответника обективно може да осигурява на дъщеря си.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява, а чрез пълномощника
си адв.К. поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата също редовно призована не се явява в съдебно заседание, а
пълномощникът й адв.Х. поддържа възраженията по отговора на въззивната жалба като е
депозирала писмена молба-становище.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр.
с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Настоящият случай касае претенция за издръжка от навършило пълнолетие дете Т. А. Т.,
която се претендира от неговия баща А. Г. Т.. Съгласно чл.144 от СК родителите дължат
2
издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за
предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в
средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите
могат да я дават без особени затруднения.
По делото са безспорни и подкрепени с доказателства обстоятелствата, че Т. А. е
навършила пълнолетие на 3.10.2022 г. и за учебната 2022/2023 г. е ученичка в последен 12-
ти гимназиален клас. Действително, както и въззивникът твърди, пълнолетните деца следва
сами да се грижат за издръжката си, както и задължението за издръжка от родителя не е
безусловно, каквото е до навършване на пълнолетие на детето. Ищцата се е възползвала от
дадената й възможност по чл.144 от СК да претендира издръжка след навършване на
пълнолетие и е установила предпоставките за уважаване на претенцията й. С исковата молба
ищцата е заявила, че не може да се издържа от свои доходи или имущество, тъй като такива
няма – тя е ученичка, не работи, както и не е имало спор, че не притежава имущество, от
ползването на което би могла да се издържа.
Относно майката на ищцата е декларирано, че е безработна, което прави неоснователно
възражението на въззивника за това, че районният съд не е обсъдил доходите на майката.
Напротив дори и безработна, съдът не е изключил от приноса към издръжката на ищцата
нейната майка, тъй като е изложил в мотивите си, че пълнолетното дете, за да завърши
образованието си се нуждае от 600-700 лв. месечно при размер на линията на бедността в
страната за 2023 г. от 504 лв. Т.е. при определен размер дължима от бащата издръжка от 350
лв., приноса на майката в месечната издръжка /въпреки, че е безработна/, е почти
половината от необходимата за пълнолетната им дъщеря.
Другото възражение по въззивната жалба е поддържаното и пред първата инстанция, че
ответникът няма възможност да заплаща претендираната издръжка. Конкретни
обстоятелства в тази връзка не са наведени от ответника и в двете инстанции. В същото
време същият не е оспорил релевантните обстоятелства – че няма задължения за издръжка
към други лица и получава средномесечен трудов доход в размер 2005,54 лв., което
надвишава и средната месечна работна заплата за страната според данните на НСИ – в
размер 1966 лв. При така установената възможност на родителя да заплаща претендираната
месечна издръжка и непосочване от негова страна на обстоятелствата, водещи до
невъзможност да отделя тази издръжка, е неоснователно това негово възражение.
С оглед изложеното, въззивният съд намира за правилна преценката на районния съд за
това, че са доказани предпоставките на чл.144 от СК и предявеният от пълнолетното дете
иск за издръжка в размер 350 лв. месечно правилно е уважен. Обжалваното решение следва
да бъде потвърдено, а въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
направените пред настоящата инстанция разноски в размер 600 лв., съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
На основание изложеното, ЯОС

3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 126/22.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 185/2023 г. по
описа на ЯРС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4