№ 1269
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507991 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 4133/03.05.2022 г., постановено по гр. д. № 74613/21 г. по
описа на СРС, 76 състав, ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на ЗД „Е.“ АД на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 415,63 лв., представляваща обезщетение
по щета № **********/24.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
30.12.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 410 лв. – сторени деловодни разноски.
Подадена е въззивна жалба от ЗД „Б.И.“ АД срещу решение №
4133/03.05.2022 г., постановено по гр. д. № 74613/21 г. по описа на СРС, 76
състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа, че не е
налице пряка причинна връзка между разходите за заместващ автомобил и
противоправното поведение на водача, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което искането за
присъждането им е неоснователно. Твърди, че предмет на застраховката
„Гражданска отговорност“ е само стойността на лекия автомобил и здравето
1
на водача и пътниците на увреденото МПС, но не и разходи, свързани със
загуби, вследствие от невъзможността да се ползва автомобила, които могат
да се претендират само от делинквента. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо
него да постанови друго решение, с което да отхвърли иска. Претендира
разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна – ЗД „Е.“ АД е подала отговор на въззивната жалба
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че въззивната
жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. Поддържа, че
доводът на въззивника за липса на пряка причинна връзка между
противоправното поведение на водача със застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и направените разноски за заместващ
автомобил, е неоснователен. Посочва, че отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е обусловена от
отговорността на делинквента, а той отговоря за всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането /по арг. от чл. 51, ал. 1 ЗЗД/.
Твърди, че в случая наличието на пряка причинна връзка е несъмнено, след
като невъзможността да се ползва личния автомобил е причинена от ПТП, за
което е виновен застрахованият при въззивника водач – ако автомобилът не
беше увреден, нямаше да се наложи ремонта му и собственикът му щеше да
го ползва, без да е необходимо да наема друг автомобил за периода на
ремонтните дейности в автосервиз. Посочва, че доводът на въззивника, че
предмет на застраховка „Гражданска отговорност“ е само стойността на лекия
автомобил и здравето на водача и пътниците на увреденото МПС, но не и
разходи, свързани със загуби, вследствие невъзможността да се ползва
колата, е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ в обхвата
на застрахователното покритие по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите се включват всички вреди, причинени на
чуждо имущество, и пропуснатите ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от увреждането. Моли за потвърждаване на
решението. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
2
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ.
Ищецът ЗД „Е.“ АД твърди, че на 22.08.2020 г. около 11,00 ч. в гр.
София, на ул. „Бистришко шосе“ срещу № 47, в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ е настъпило
застрахователно събитие – ПТП между лек автомобил „Мерцедес S65”, с рег.
№ ****, и лек автомобил „Мазда CX3”, с рег. № ****. Посочва, че ПТП е
настъпило по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес S65”, с рег. № ****,
който без да спазва необходимата дистанция и при несъобразена с пътната
обстановка скорост, не успява да спре и удря в задната броня движещия се
пред него лек автомобил „Мазда CX3”, с рег. № ****, като му причинява
материални щети. Твърди, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие гражданската отговорност на виновния водач е
била застрахована при ответника ЗД „Б.И.“ АД, а увреденият автомобил е бил
застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца. Посочва, че по
искане на водача на увредения автомобил при ищеца била заведена щета №
**********. Твърди, че съгласно ОУ на застрахователя и застрахователната
полица ремонтът на лек автомобил „Мазда CX3”, с рег. № ****, е бил
възложен на доверен сервиз „С.м.“ ЕООД. Посочва, че в периода на ремонта
вместо увредения автомобил е бил предоставен за ползване заместващ
автомобил, като разходите по договора за наем са заплатени от „С.м.“ ЕООД.
Твърди, че автосервизът е издал фактура № 183609/22.10.2020 г. към
застрахователя по имуществената застраховка „Каско“ за сумата от 2988,55
лв., включваща стойността на ремонта по щетата и разходите за наемане на
заместващ автомобил, като с платежно нареждане от 18.11.2020 г. сумата от
2988,55 лв. е наредена от ищеца в полза на сервиза. Посочва, че спрямо
ответника ЗД „Б.И.“ АД, в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с водача на увреждащия автомобил, е
възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разноски за определянето му. Твърди, че с писмо с рег. № РК –
014 – 41109 от 15.12.2020 г. ищецът е предявил срещу ответника регресната
си претенция в размер на 3003,55 лв., формирана от стойността на ремонта по
щетата – 2608,70 лв., стойността на разхода за ползване на заместващ
автомобил – 379,85 лв. и обичайни разноски за определяне на обезщетението
в размер на 15,00 лв. Посочва, че регресната претенция на ищеца е погасена
до размера на сумата от 2587,92 лв. чрез прихващане на насрещни вземания
3
по регресни претенции. Иска се от съда да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата от
415,63 лв., представляваща непогасен остатък от регресна претенция по щета
№ **********/24.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 30.12.2021 г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът – ЗД „Б.И.“ АД оспорва наличието на пряка причинна
връзка между противоправното поведение на ответника и разходите за
заместващ автомобил. Поддържа, че разходите за заместващ автомобил могат
да се претендират само от делинквента. Признава стойността на направените
разходи за ремонт по процесната щета. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и
нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на
правилността на решението, въззивният съд намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне /чл.
411, ал. 1, изр. 1 КЗ/.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти – да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
4
изплатил на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице
застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
Във въззивното производство не са спорни между страните следните
обстоятелства: че на 22.08.2020 г. около 11,00 ч. в гр. София, на ул.
„Бистришко шосе“ срещу № 47 е настъпило ПТП между лек автомобил
„Мерцедес S65”, с рег. № ****, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, и лек автомобил „Мазда
CX3”, с рег. № ****, застрахован при ищеца по застраховка „Каско‘, при
което водачът на лекия автомобил „Мерцедес S65” е причинил виновно вреди
на лекия автомобил „Мазда CX3”; че във връзка с процесното ПТП при
ищеца е образувана преписка по щета № **********; че ищецът е изплатил
на овластено от собственика на увредения автомобил лице /доверен сервиз/
сумата в размер на 2988,55 лв., включваща стойността на ремонта по щетата -
2608,70 лв. и разходите за наемане на заместващ автомобил – 379,85 лв.; че
след получаване на регресната покана ответното дружество е възстановило
/чрез прихващане на насрещни вземания/ част от сумата – 2587,92 лв.
Спорният въпрос във въззивното производство е дали разходите за
заместващ автомобил представляват пропусната полза, която подлежи на
обезщетяване.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 и 2 КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие; и може да се задължи да покрие в
границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на
застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 1 и 2 КЗ в застрахователното обезщетение по
ал. 1 се включват и пропуснатите ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволеното увреждане, и лихвите за забава,
когато застрахованият отговаря за плащането им пред увреденото лице при
условията на ал. 3.
Следователно в обхвата на застрахователното покритие по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
5
се включват, както вредите, причинени на чуждо имущество, така и
пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
увреждането. Преки и непосредствени са тези вреди, които следват
противоправния резултат по време и място.
В случая, от представената като доказателство по делото клауза „Е +“
– заместващ автомобил се установява, че по имуществената застраховака
„Каско“ е уговорено допълнително покритие за разходи за ползване на
заместващ автомобил. Според посочената клауза застрахователят по
застраховка „Каско“ предоставя на застрахования „заместващ автомобил“ при
настъпване на застрахователно събитие и при наличие на посочените в чл. 2,
ал. 1 от клауза „Е +“ условия.
По делото се установява, че в периода на ремонта на увредения
автомобил /15.09. – 13.10.2020 г./ въз основа на възлагателно писмо от
09.09.2020 г., подписано от застрахователя и застрахования, е предоставен за
ползване заместващ автомобил, вместо увредения автомобил, като разходите
по договора за наем са заплатени от доверения сервиз „С.м.“ ООД.
За установяване на разходите за наем е представена фактура №
183609/22.10.2020 г., издадена от „С.м.“ ООД към ищцовото дружество, от
която е видно, че разходите за наемане на заместващ автомобил възлизат на
379,85 лв., а плащането на сумата по фактурата се установява от
представеното по делото платежно нареждане от 18.11.2020 г. Не се спори
по делото, че разходите за наем на заместващ автомобил съответстват на
средния пазарен наем на автомобил, съответстващ на класа на увредения
автомобил.
Настоящият съдебен състав приема, че вредите, представляващи разходи
за наемане на заместващ автомобил, се намират в пряка и непосредствена
причинно – следствена връзка с процесното ПТП, тъй като собственикът на
увредения автомобил не е могъл да го ползва до отремонтирането му в
сервиз, поради настъпилото ПТП, причинено от водача на увреждащия
автомобил, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника.
Ето защо, разходите за заместващ автомобил представляват пропусната
полза, която също подлежи на обезщетяване.
На следващо място, по делото се установява, че е налице и непогасен
остатък от платеното застрахователно обезщетение за направени разходи за
6
ремонт на процесния автомобил по щетата, чийто размер не е спорен между
страните по делото, и възлиза на сумата от 35,78 лв.
Предвид изложеното по – горе, регресното вземане за платено
застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му
възлиза на сумата в общ размер - 3003,55 лв. /2608,70 + 379,85 + 15,00/. От
тази сума следва да се приспадне извършеното погасяване /чрез прихващане
на насрещни задължения/ в размер на 2587,92 лв., като непогасеният остатък
възлиза на сумата от 415,63 лв.
Ето защо, искът с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ следва да се
уважи за сумата от 415,63 лв., представляваща непогасен остатък от платено
застрахователно обезщетение по щета № **********/24.08.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда –
30.12.2021 г. до окончателното плащане.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 4133/03.05.2022 г., постановено по гр. д.
№ 74613/21 г. по описа на СРС, 76 състав, следва да бъде потвърдено като
правилно.
По разноските:
Всяка от страните претендира разноски по делото.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от въззивника, е
неоснователно. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от
въззиваемата страна в размер на 360 лв. с ДДС не надвишава минималните
размери на адвокатските възнаграждения, определени по реда на чл. 7, ал. 2,
т. 1 oт Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие - 05.07.2022 г./
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 360 лв. с ДДС,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4133/03.05.2022 г., постановено по гр. д.
№ 74613/21 г. по описа на СРС, 76 състав.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ****, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. ****, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 360 лв. с ДДС, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8