№ 173
гр. Велико Търново, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500221 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д. № 283/2021 година на Окръжен съд
Габрово „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено
да заплати на И. Б. Х. (малолетен), действащ чрез своя баща и законен представител Б. И.
Х., сумата 35 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, ведно със законната лихва от 25.06.2021 година до нейното окончателно
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 и чл. 409 от Кодекса за застраховането.
С посоченото решение са отхвърлени претенциите по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането за разликата до пълния предявен размер – 100 000 лева, за заплащане на
законна лихва върху застрахователното обезщетение за периода 13.10.2020 година –
25.06.2021 година.
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД е осъдено да заплати на И. Б. Х. (малолетен), действащ чрез своя баща и
законен представител Б. И. Х., сумата 184.30 лева – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.06.2021 година до окончателното
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 и чл. 409 от Кодекса за застраховането.
С посоченото решение е отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва
1
върху застрахователното обезщетение (за имуществени вреди) за времето от 13.10.2020
година до 25.06.2021 година.
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат П. К. сумата 1 241 лева – адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска, на основание чл. 38, ал. 1, точка 2 от
Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения.
С посоченото решение И. Б. Х., действащ чрез своя баща и законен представител
Б. И. Х., е осъден да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД сумата 542 лева – разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Габрово сумите: 1 807.37 лева
– държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда, 5 лева – държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С Определение № 205/8.04.2022 година по гр. д. № 283/2021 година на Окръжен
съд Габрово е изменено и допълнено Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д. № 283/2011
година на Окръжен съд Габрово в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК, а
именно:
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е
осъдено да заплати на адвокат П. К. още 601.60 лева –адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от претенцията, на основание чл. 38, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата,
във връзка с чл. 7, ал. 2, точка 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Със същото определение е изменено Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д. №
283/2021 година на Окръжен съд Габрово в частта за разноските:
И. Б. Х., действащ чрез своя баща и законен представител Б. И. Х., е осъден да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД сумата
422.50 лева – разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат П. К. – пълномощник на
Б. И. Х., действащ като баща и законен представител на И. Б. Х., против Решение №
5/14.01.2022 година по гр. д. № 283/2021 година на Окръжен съд Габрово в частите, с които
са отхвърлени претенциите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата
над 35 000 лева до претендираните 100 000 лева, началният момент на дължимост на
законна лихва (в частта, с която е отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва за
периода 13.10.2020 година – 25.06.2021 година). Във въззивната жалба се излага, че
определеното обезщетение за неимуществени вреди на И. Б. Х. е занижено, не съответства
на претърпените от него болки и страдания, не кореспондира със съдебната практика при
2
компенсиране на вреди от този тип и не е съобразено със застрахователните лимити към
датата на процесното пътнотранспортно произшествие. Не е отдадена нужната тежест на
неудобствата и болките, които е изтърпял, предвид крехката му възраст – към момента на
инцидента е бил едва на три години. Не са отчетени и анализирани в съвкупност
заключенията на назначените по делото експертизи, последиците от пътнотранспортното
произшествие – „загрозяващата рана“ на ищеца може да му остане белег за цял живот, както
и вероятността за извършване на оперативна интервенция от пластичен хирург.
Направено е искане да се отмени Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д. №
283/2011 година на Окръжен съд Габрово в частта, с която е отхвърлена претенцията за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 35 000 лева до
претендираните 100 000 лева и да се постанови друго такова, с което да се присъдят още
65 000 лева на И. Б. Х. за причинените му неимуществени вреди от процесния пътен
инцидент, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.10.2020 година,
евентуално от 27.11.2020 година до окончателното изплащане.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, представлявано от
юрисконсулт Ц. Бикова, с който я оспорва.
С Молба с вх. № 4332/5.09.2022 година адвокат П. К. –пълномощник на Б. И. Х.,
действащ като баща и законен представител на И. Б. Х., уточнява, че предмет на въззивната
жалба е и началният момент на дължимост на законна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди (законна лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди се дължи от 13.10.2020 година, евентуално от 27.10.2020 година до окончателното
изплащане; претендира се присъждане на законна лихва върху обезщетенията за времето от
13.10.2020 година, евентуално от 27.11.2020 година до 25.06.2021 година).
Пред Апелативен съд Велико Търново не се е явил представител на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД и не е изразил
становище по жалбата, депозирана от адвокат П. К..
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД против Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д.
№ 283/2011 година на Окръжен съд Габрово в осъдителните части. Процесуалният
представител на дружеството-застраховател изтъква, че първостепенният съд не е обсъдил и
анализирал в цялост всички доказателства и факти по делото: не е отчел обстоятелството, че
ищецът към настоящия момент е напълно възстановен; не е кредитирал правилно
показанията на свидетелката Адрианова (майка на ищеца), която е заинтересована от изхода
на делото; неоснователно е отхвърлил възражението за принос от страна на ищеца поради
липса на оказан родителски контрол. Излага съображения за завишаване на размера на
присъденото обезщетение – същият е прекомерен и не съответства на съдебната практика по
аналогични случаи. Развива доводи за началния момент, от който се дължи лихва за забава.
3
Сочи, че ищецът не е представил банкова сметка и застрахователното дружество не е
изпаднало в забава. Смята, че законна лихва се дължи от момента на представяне на банкова
сметка от ищеца.
Направено е искане да се отмени Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д. №
283/2021 година на Окръжен съд Габрово в обжалваната част и да постановите друго такова,
с което да се отхвърли предявеният от И. Б. Х., действащ чрез своя баща и законен
представител Б. И. Х. иск, при условията на евентуалност – да се намали размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съответно разноските, включително
адвокатското възнаграждение и държавна такса.
В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат П. К. – процесуален представител на Б. И. Х. като баща и законен представител на
И. Б. Х., с който я оспорва.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция пълномощникът на Б. И. Х. като
баща и законен представител на И. Б. Х. оспорва въззивната жалба на застрахователното
дружество.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 283/2021 година на Окръжен съд Габрово
е образувано въз основа на предявени от адвокат П. К. – пълномощник на И. Б. Х., действащ
чрез своя баща и законен представител Б. И. Х., против „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове. В исковата молба се твърди, че на
6.10.2020 година около 18.40 часа в град Трявна, в района на кръстовището на ул.
„Академик Алекси Пухлев“ 1 с ул. „Кънчо Скорчев“, водачът Ц. Я. Ц., управляващ лек
автомобил „Субару Легаци“, с peг. № ЕВ 84 ****, нарушил правилата за движение по
пътищата като паркирал своя автомобил без да го обезопаси, в резултат на което той
самопотеглил и блъснал намиращият се на тротоара И. Б. Х. (малолетен – на три години към
датата на инцидента). От процесното пътнотранспортно произшествие ищецът получил
следните травматични увреждания: голяма разкъсно-контузна рана по задната повърхност
на лявото бедро, задколенна ямка и горна задна част на лява подбедрица, със засягане на
кожа, подножие и мускулна тъкан, с размачкване на част от меките тъкани (конквасация);
кръвонасядане на дясното коляно и други. Във връзка с инцидента е образувано АНД №
112/2020 година по описа на Pайонен съд Трявна, приключило с влязло в сила решение, с
което подсъдимият Ц. Я. Ц. бил признат за виновен в това, че на 6.10.2020 година около
18.40 часа в град Трявна, на кръстовището, образувано от ул. „Кънчо Скорчев“ и ул.
„Академик Алекси Пухлев“, при управление на лек автомобил „Субару Легаци“, с peг. № ЕВ
84 ****, нарушил чл. 96 от Закона за движението по пътищата и чл. 98 от Правилника за
4
прилагане на Закона за движението по пътищата, при което автомобилът самопотеглил и
причинил по непредпазливост средна телесна повреда на И. Б. Х. –престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, предложение 2, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. Причина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие са допуснатите от осъдения водач нарушения на
правилата за движение по пътищата – не е взел мерки управляваният от него автомобил да
не може да се приведе в движение и да не потегли. Изтъква се наличието пряка причинна
връзка между деянието на Ц. Я. Ц. и телесните повреди, причинени на И. Б. Х.. Към датата
на инцидента за лекия автомобил е бил сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с дружеството-ответник. В съответствие с чл. 380 от
Кодекса за застраховането ищецът предявил застрахователна претенция пред
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД на 27.11.2020
година, по която са образувани щети, но дружеството-застраховател не е извършило
плащане в регламентирания от закона срок.
След инцидента на 6.10.2020 година пострадалият е настанен по спешност за
оперативно лечение в Отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ „Д-р Тота
Венкова“, град Габрово с нараняване в областта на ляво бедро и оплаквания от болки в
крака. Установено е наличието на разкъсно- контузна рана в областта на лявото бедро. И. Б.
Х. претърпял операция на 7.10.2020 година и му е назначена медикаментозна терапия.
Левият крак на пострадалия е обездвижен с гипсова лонгета от глезена нагоре до средната
част на бедрото и бинтова превръзка; констатиран е оток на крака и бледомораво
кръвонасядане по предната повърхност на дясното коляно. Ищецът изпитвал трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник за срок над един месец – налагало се да
спазва строг постелен режим, изпитвал тежки физически неудобства, пиел болкоуспокояващ
сироп почти всяка вечер. Получените наранявания, осъщественото лечение и
продължителното възстановяване се отразили негативно и върху неговото психическо
състояние предвид крехката му възраст (към датата на пътнотранспортното произшествие е
бил едва на три години). Ищецът претърпял и имуществени вреди в размер на 184.30 лева –
за психологическа консултация, лекарства, такси и ортеза.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на И.
Б. Х., действащ чрез своя баща и законен представител Б. И. Х., следните суми: 26 000 лева
(частичен иск от 50 000 лева) – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от
пътнотранспортното произшествие, 184.30 лева – обезщетение за имуществени вреди
(направени разходи във връзка с получените телесни повреди), ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 13.10.2020 година до окончателното им изплащане, направените
разноски по делото и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, точка 2 от
Закона за адвокатурата с включен данък върху добавена стойност.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в който се излагат
съобразения за неоснователност на исковете по основание и размер. Изтъква се, че ищецът
5
не е представил банкова сметка, което представлява нередовност на исковата молба по
смисъла на чл. 127, ал. 4 от ГПК. Навежда се възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия и неговите родители – детето се намирало на пътното платно, оставено да играе
зад друга кола, без надзор от родителите му. Спори се началният момент на дължимост на
законна лихва върху обезщетенията.
С писмени молби пълномощникът на „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва претенциите, при условията на евентуалност прави
искане при определяне на обезщетението да се съобразят реално претърпените от ищеца
неимуществени вреди, бързото му и пълно възстановяване, доказаната липса на трайни
емоционални последици, както и приноса поради неупражнен родителски контрол.
С протоколно Определение от 16.12.2021 година по гр. д. № 283/2021 година на
Окръжен съд Габрово е допуснато изменение на размера на иска за неимуществени вреди –
от 26 000 лева (частичен от 50 000 лева), същият да се счита предявен за 100 000 лева.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д. № 283/2021 година на Окръжен съд
Габрово е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявените от адвокат П. К. – пълномощник на И. Б. Х., действащ чрез
своя баща и законен представител Б. И. Х., против „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса
на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят – в случая „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от
Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
6
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
С Решение № 2/23.02.2021 година по АНД № 112/2020 година на Районен съд
Трявна подсъдимият Ц. Я. Ц. е признат за виновен в това, че на 6.10.2020 година около
18.40 часа, в град Трявна, на кръстовище образувано от ул. „Кънчо Скорчев“ и ул.
„Академик Алекси Пухлев“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
„Субару Легаци“, с рег. № ЕВ 84 ****, нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 96
от Закона за движението по пътищата, чл. 98 от Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата), при което автомобилът самопотеглил и причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на И. Б. Х. от гр. Трявна – голяма разкъсно-
контузна рана по задната повърхност на лявото бедро, задколенна ямка и горна задна част на
лявата подбедрица, със засягане на кожа, подкожие и мускулна тъкан, с размачкване на част
от меките тъкани, кръвонасядане на дясното коляно, довели до трайно затрудняване на
движението на левия долен крайник за срок над един месец –престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б“, предложение 2, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 78а, ал. 1
от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
глоба в размер на 2 000 лева.
Присъдата, респ. решението по чл. 78а от НК има задължителен характер за
гражданския съд относно извършването на деянието с оглед на всички негови признаци,
включително за размера на причинените вреди, доколкото същите са елемент от престъпния
състав. Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя
тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, което е предмет на доказване в
исковия процес пред гражданския съд. Присъдата е задължителна за гражданския съд само
за конкретното деяние, обективирано в обвинителния акт по повдигнатото срещу
извършителя обвинение, но не и за друго, различно от това деяние.
Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д. № 283/2021 година на Окръжен съд
Габрово е влязло в сила в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на И. Б. Х. (малолетен), действащ чрез
своя баща и законен представител Б. И. Х., сумата 184.30 лева – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.06.2021 година до окончателното
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 и чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Безспорно е, че към датата на настъпване на инцидента за лек автомобил „Субаро
Легаци“, с peг. № ЕВ 84 **** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
7
Живот и здраве“ АД.
В съответствие с чл. 380 от Кодекса за застраховането на 27.11.2020 година
адвокат А. Б. – пълномощник на Б. И. Х. в качеството му на баща и законен представител на
И. Б. Х., предявил писмено застрахователна претенция пред „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД с искане за заплащане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди. Не е спорно, че „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД не е заплатило обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди на И. Б. Х., действащ чрез своя баща и законен представител Б. И. Х..
С оглед на изложеното, съдът намира, че са установени по несъмнен начин
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Налице са
предпоставките на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за ангажиране на
отговорността на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали
съставът на Окръжен съд Габрово законосъобразно е приложил критериите за
справедливост съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите при определяне на
размера на заместващото обезщетение; наличието или липсата на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на И. Б. Х. и неговите родители; моментът, от който се
дължи лихва за забава от дружеството-застраховател.
Пред първостепенния съд са разпитани свидетелите Стела Николаева Казакова
(без родствена връзка с ищеца) и Адриана Йосифова Адрианова (майка на ищеца) за
претърпените от И. Б. Х. вследствие на инцидента болки и страдания, неговото състояние
към момента.
От заключението на експерта д-р С. Р. Р., което съдът приема за законосъобразно
и обосновано, е видно, че при пътнотранспортното произшествие, станало на 6.10.2020
година, на И. Б. Х. са причинени: извита приблизително с S-образна форма надлъжна на
левия крак рана, с дължина по права линия около 15 сантиметра (по извивките с обща
дължина около 18 сантиметра), започваща от средната трета на лявото бедро по задната му
повърхност, преминаваща отзад леко външно през коленната сгъвка и с извивка навътре
продължава надолу в горната задна трета на лявата подбедрица. Раната е зашита с
множество хирургични шевове. В зоната на коленната сгъвка отзад, вътрешно от раната е
имало зона от кожата с моравочервен цвят и централно забелен епидермис (диаметър около
2 сантиметра) с обща площ около 6-7/5 сантиметра и умерен оток. Меките тъкани около
раната са били болезнени, а в моравочервената зона – с намалена чувствителност. На
7.10.2020 година е извършена обработка на раната с местна анестезия – Лидокаин (10 мл, 2
%), след което е направен шев на мускула и кожата на лявото бедро. Поставена е стерилна
превръзка. Детето е лекувано от 6.10.2020 година до 9.10.2020 година в Ортопедичното
отделение на МБАЛ Габрово (лечението е провеждано в Детско отделение), след което е
изписано за домашно лечение. Правени са стерилни превръзки през три дни с йодасепт. На
четиринадесетия ден от обработката на раната са свалени конците. Един месец след
осъществената интервенция детето е ходило с поставена на крака ортеза, която е
8
обездвижвала до известна степен крайника. Било е необходимо И. Б. Х. да се придвижва с
детска количка, тъй като не е можел да ходи самостоятелно. Била е ограничена физическата
му активност до края на месец януари 2021 година. До лятото на 2021 година са прилагани
различни гелове за белези от рани, но без особен резултат. В началния период се е налагало
детето да употребява често обезболяващи медикаменти вечер, поради болки през нощта
вследствие неволево движение на левия долен крайник. Вещото лице е сочи, че към момента
по задната повърхност на левия долен крайник се вижда груб белег с дължина около 15
сантиметра и широчина до 2 сантиметра. Белегът започва от средата на бедрото, минава
през вътрешната повърхност на задколенната ямка и завършва в областта на горно-
вътрешната повърхност на лявата подбедрица. Напречно на белега и странично от него се
виждат множество разклонения, също надигнати над нивото на кожата от поставените
единични шевове. В задколенната ямка белегът е разклонен и обгражда малък участък от
непроменена кожа, в него се виждат тъканни мостчета, които още повече нарушават
естетичния вид на крайника. Белегът е над нивото на кожата (изпъква с 3 до 4 милиметра) и
има интензивен червеникавосинкав цвят, който ярко го откроява от останалата кожа. Детето
изпитва често сърбеж в областта на белега. Така нареченото зреене на белезите
(цикатриксите) след претърпени разкъсно-контузни наранявания продължава около една
година. От вида на белега към настоящия момент може да се предположи, че това ще е
окончателният му вид. Според д-р С. Р. Р. белегът следва да се преценява като
„обезобразяване на лицето и други части на тялото“ по НК. Необходима е консултация и
евентуално оперативна намеса от пластичен хирург. В заключението е отразено, че
представените по делото фактури на обща стойност 184.30 лева са относими към лечението
на И. Б. Х..
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд д-р С. Р. Р. е заявил, че в
съдебно-медицинското удостоверение, издадено от съдебен лекар, е описано кръвонасядане
на дясното коляно. Към настоящия момент не може да се говори за трайно затруднение –
детето се обслужва само и се движи самостоятелно, но все още изпитва болка, опъване,
сърбеж и е налице обезобразяване на крайника. Имало е трайно затруднение на движението
на левия крайник за период по-голям от един месец (обичаен за този вид травма) – около два
месеца и половина – три месеца. Пояснил е, че при израстването на детето е възможно
белегът да стане по-голям, „няма да стане по-малък или да изглежда по-добре, по-скоро ще
става по- голям“.
От заключението на вещото лице Е. Д. Ц. (психолог), което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, се установява, че претърпеният от И. Б. Х. инцидент на
6.10.2020 година е довел до преживяване на силен уплах и стрес, придружени от болки и
страдания. За известен период от време (малко повече от месец) емоционалното състояние
на детето е било нестабилно. Към момента резултатите от изследването не сочат към
увреждане на развитието и психиката на И. Б. Х., както и за негативно въздействие върху
социалния живот и активността му. Към момента на изследването потърпевшият И. Б. Х. се
изявява като много активно, дори смело дете, което не се ограничава в основната за
9
възрастта си дейност –играта. Появяващите се спомени за инцидента на 6.10.2020 година са
със затихващ характер и нямат отражение върху неговото емоционално състояние,
активността му в момента, както и върху неговите желания, проектирани в бъдещето („Като
порасна, ще карам джип и мотор“).
В съдебно заседание вещото лице Е. Д. Ц. е пояснила, че тепърва детето
пораствайки ще развива отношение към белега на крака си. Към момента се срамува от него,
избягва да го показва, отказва да се съблича и събува, за да не го видят. Не го показва на
другите деца. На тази възраст децата се хвалят с белезите си, а той го крие и е възможно с
времето това да се задълбочи. Случилото се е имало отражение върху емоционалното
състояние на детето – временно разстройство на съня, върху основните дейности на детето
(промяна в активното му поведение), но към настоящия момент нещата са затихнали и
нормалната активност в живота на И. Б. Х. е възстановена.
На обезщетяване подлежат всички вреди – имуществени и неимуществени, които
са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане (деликта).
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
отсъждане на размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начина на
извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и
социално положение на съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност
и с оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото. Необходимо е да се отчитат и действителните икономически условия, а като
ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към
6.10.2020 година, когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лева (чл. 492, точка
1 от Кодекса за застраховането), а минималната работна заплата за страната е 610 лева.
Обезщетение се дължи не само за съзнаваните болки, страдания и неудобства,
причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и за
самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са дадените разяснения в ППВС
4/1968 година – понятието „справедливост“ не е абстрактно такова, а е свързано „с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“, каквито са
„характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.“ В горния смисъл е и практиката на Върховния
касационен съд на Република България, формирана с решения, постановени по реда на чл.
10
290 от ГПК – Решение № 83/6.07.2009 година по т. д. № 795/2008 година на ВКС, ТК, II т. о.,
Решение № 1/26.03.2012 година по т. д. № 299/2011 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
189/4.07.2012 година по т. д. № 634/2010 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
95/24.10.2012 година по т. д. № 916/2011 година на ВКС, ТК, I т. о., Решение №
121/9.07.2012 година по т. д. № 60/2012 година на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
С оглед продължителността и интензитета на понесените неимуществени вреди
от И. Б. Х. вследствие на уврежданията, получени при пътнотранспортното произшествие,
станало на 6.10.2020 година, доказани в настоящото производство – рана, извита
приблизително с S-образна форма надлъжна на левия крак, с дължина по права линия около
15 сантиметра (по извивките с обща дължина около 18 сантиметра), започваща от средната
трета на лявото бедро по задната му повърхност, преминаваща отзад леко външно през
коленната сгъвка и с извивка навътре, която продължава надолу в горната задна трета на
лявата подбедрица с моравочервен цвят и централно забелен епидермис (диаметър около 2
сантиметра) с обща площ около 6-7/5 сантиметра и умерен оток, кръвонасядане на дясното
коляно; осъществената обработка на раната с Лидокаин и извършени множество шевове;
времетраенето на оздравителния процес; възрастта на И. Б. Х. (3 години към датата на
инцидента); социално-икономическите условия в страната при настъпване на вредите и към
момента, прогнозата за здравословното състояние на увреденото лице – евентуална
консултация и при необходимост оперативна намеса от пластичен хирург за заличаване на
белега; емоционалното му състояние и начина на живот, които според вещото лице Евелин
Д. Цветанова (психолог) са напълно възстановени, съдът смята, че обезщетение в размер на
20 000 лева е достатъчно да репарира понесените физически и морални болки и страдания.
Не са налице предпоставки за отсъждане на обезщетение за неимуществени вреди в по-
висок размер от посочения или за неговото намаляване. Първостепенният съд е обсъдил
обстойно установените в хода на процеса обстоятелствата, но не е приложил правилно
критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди за такъв тип телесна повреда. Уважаването на претенцията за неимуществени вреди в
по-голям или по-малък размер би довело до несъответствие на обезщетението с
действителния размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения критерий за
справедливост, както и с практиката на съдилищата в подобни случаи. Присъждането на
обезщетение не бива да служи за обогатяване. Съобразно реално претърпените от И. Б. Х.
неимуществени вреди, конкретните икономически условия в страната, съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът
намира, че доводите на процесуалния представител на И. Б. Х., действащ чрез своя баща и
законен представител Б. И. Х., за занижаване на обезщетението с оглед визирания по-горе
размер са неоснователни. Обезщетението по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите
се присъжда според спецификата на всеки конкретен случай. При определяне на размера на
обезщетението съдът съобрази в съвкупност всички релевантни факти и обстоятелства,
изброени по-горе. Предвид изложеното, частично основателни са оплакванията на
пълномощника на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
за прекомерността на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от И.
11
Б. Х.. Останалите възражения в жалбата на дружеството-застраховател за недължимост на
обезщетение за неимуществени вреди, поради липса на доказателства за реално претърпени
такива от ищеца, са несъстоятелни.
При граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите се налага заключение, че за да има принос на увредения към
щетата е необходимо не само извършване от последния на действия, които нарушават
предписаните от Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за
движението по пътищата правила за поведение, но и неспазването на съответните
разпоредби да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите съществува, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В този случай виновното
действащото лице следва да отговаря само за вредите, които са в причинна връзка с неговото
поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. С отчитането на
съпричиняването се цели да се определи обема на отговорността на виновния причинител на
вредите.
В Решение № 2/23.02.2021 година по АНД № 112/2020 година на Районен съд
Трявна е прието, че водачът на лек автомобил „Субаро Легаци“, с рег. № ЕВ 84 ****
нарушил правилата за движение: чл. 96 от Закона за движението по пътищата – Водачът на
спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не
може да се приведе в движение или да потегли само; чл. 98 от Правилника за прилагане на
Закона за движението по пътищата – Водачът на спряно за престой или паркирано пътно
превозно средство може да го напусне, ако е взел мерки то да не потегли само.
От заключението на експерта инж. Х. Й. Х., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, е видно, че лек автомобил „Субару Легаци“, който е бил
паркиран на ул. „Кънчо Скорчев“, е потеглил в отсъствието на водача по наклона към
кръстовището, изминал е около 27 метра до мястото на удара. Лек автомобил „Субаро
Легаци“ ударил косо с предната си лява част задната лява част на лек автомобил „Пежо
307“, който е бил паркиран на площ с трошено-каменна настилка, отделена от платното за
движение, отмествайки го напред. В този момент детето е било с гръб към платното за
движение, зад лек автомобил „Пежо 307“ – на разстояние 0.7-0.8 метра от платното за
движение. Тялото на И. Б. Х. попаднало между двете моторни превозни средства и той
пострадал.
В съдебно заседание инж. Х. Й. Х. е пояснил, че лек автомобил „Субару Легаци“
е тръгнал сам, тъй като е бил на свободна скорост и поради наклона на пътя е стигнал до
мястото, където се е намирало детето. Моторното превозно средство се е качило на тротоара,
при което е ударило спрелия автомобил „Пежо 307“ – дори го е отместило на 1.6-2 метра. И.
12
Б. Х. е бил зад автомобила „Пежо 307“ и е притиснат от лек автомобил „Субару Легаци“.
Движещият се автомобил „Субару Легаци“ не е бил с работещ двигател и не е издавал звук,
който може да се възприеме от детето, намиращо се на обособения тротоар, или от неговите
родители, ситуирани в непосредствена близост.
При преценка в съвкупност на заключението на вещото лице инж. Х. Й. Х. за
механизма на процесния пътен инцидент, показанията на разпитаните свидетели, от които е
видно, че пострадалият И. Б. Х. не е бил на пътното платно (каквото възражение е наведено
от представителя на дружеството-застраховател), а на обособено място за паркиране, в
близост до детска площадка и майката на детето се е намирала в непосредствена близост до
него (на около три метра разстояние), съдът смята, че възражението на „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за принос от страна на пострадалия
и неговите родители за настъпване на телесното увреждане, не е установен при условията на
главно и пълно доказване. Възражението по чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите е несъстоятелно.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от адвокат П. К. –
пълномощник на И. Б. Х., действащ чрез своя баща и законен представител Б. И. Х., против
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и доказан за 20 000 лева, а в останалата част – до
пълния претендиран размер – 100 000 лева, е неоснователен и недоказан.
Адвокат А. Б. – пълномощник на И. Б. Х., действащ чрез своя баща и законен
представител Б. И. Х., е сезирал „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД с искане за заплащане на застрахователно обезщетение на 27.11.2020 година.
С Писмо от 26.02.2021 година дружеството-застраховател информирало Б. И. Х. в
качеството му на баща и законен представител на И. Б. Х., както и адвокат А. Б., че с Писмо
от 17.12.2020 година са изискани документи за реално претърпените от увреденото лице
вреди, съответната медицинска документация за проведеното лечение, вината на водача на
застрахования в дружеството лек автомобил, включително данни за банкова сметка, по
която евентуално да се приведе определеното обезщетение. До 26.02.2021 година не е
представено нито едно от изброените в Писмото от 17.12.2020 година доказателства, което
поставяло в невъзможност застрахователното дружество да изплати претендираното
обезщетение. На 25.06.2021 година И. Б. Х., действащ чрез законния си представител Б. И.
Х., е предявил исковете по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането против
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
Пред въззивният съд представителят на дружеството-застраховател отново
навежда довод, че не е представена банкова сметка на увреденото лице.
Непосочването на банкова сметка не е обстоятелство, обуславящо недължимост
на застрахователното обезщетение, и не възпрепятства неговото определяне. По реда на чл.
13
106, ал. 3 от Кодекса за застраховането застрахователят може да изисква единствено
доказателства за обстоятелства, относими към основанието и размера на претенцията.
Същите трябва не само да са от значение за основателността и размера на претенцията, но и
да е налице обективна възможност за представянето им от увреденото лице. В случая
изисканите от дружеството-застраховател документи с Писмото от 17.12.2020 година –
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с пострадали лица (препис от
протокол за пътнотранспортно произшествие е приложен към претенцията спрямо
застрахователя), копия от цялата първична медицинска документация (към претенцията,
отправена до дружеството-застраховател, е приложен препис от съдебномедицинско
удостоверение); копия от амбулаторни листове за извършени прегледи; представените
фактури и касови бонове в оригинал; копия от всички документи за образувано наказателно
производство (протокол за оглед на местопроизшествие; фотоалбум; протоколи за разпити
на свидетели; автотехническа експертиза; съдебномедицинска експертиза; протоколи от
химическа експертиза за употреба на алкохол, краен акт от досъдебното производство) и
тяхното непредставяне в срок от страна на законния представител на малолетния И. Б. Х.
(включително данни за банкова сметка) нямат отношение към дължимостта и не обуславят
произнасянето на застрахователя по претенцията – последният определя обезщетението чрез
застрахователна експерта комисия при него.
Разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от Кодекса за застраховането не намира
приложение при дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432 от Кодекса на
застраховането, по отношение на което застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, в хипотезата на оспорване от застрахователя изцяло на
основателността на предявените от увреденото лице преки искове в хода на
първоинстанционното производство, както е в случая. Дружеството-застраховател е
изпаднало в забава на 28.02.2021 година след изтичане на 27.02.2021 година на тримесечния
срок по чл. 497, ал. 1, точка 2, във връзка с чл. 496, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
С Решение № 128/4.02.2020 година по т. д. № 2466/2018 година, I т. о. на
Върховен касационен съд на Република България е прието, че при предявен пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в застрахователната сума по чл. 429 от Кодекса за застраховането, в сила
от 1.01.2016 година, се включва дължимото от застрахования на увреденото лице
обезщетение за забава от момента на уведомяване на застрахователя, респективно
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от датата на
увреждането. Съгласно чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, точка 2 – лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, точка 2 от Кодекса за застраховането или от датата на уведомяване или
14
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна. В чл. 494, точка 10 от Кодекса за застраховането изрично е визирано, че
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите не заплаща лихви и съдебни разноски извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 от
Кодекса за застраховането при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 от Кодекса за
застраховането – не се покриват лихви за времето от датата на деликта до момента на
уведомяване на застрахователя. С действащия Кодекс за застраховането е въведена
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице
спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането – отправяне на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя
по реда на чл. 380 от Кодекса за застраховането. След предявяване на претенцията от
увреденото лице за застрахователя е налице нормативно регламентиран срок за произнасяне
– чл. 496 от Кодекса за застраховането. Непроизнасянето на застрахователя и
неизплащането на застрахователното обезщетение е свързано с: изпадане на застрахователя
в забава – чл. 497, ал. 1, точки 1 и 2 от Кодекса за застраховането – в тази хипотеза той
дължи лихва за собствената си забава; възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането. В същия смисъл е и Решение № 167/30.01.2020 година по т. д. № 2273/2018
година, II т. о. на Върховен касационен съд на Република България.
С оглед данните по делото, настоящият състав приема, че дружеството-
застраховател е уведомено за застрахователното събитие на 27.11.2020 година с предявяване
на претенцията от увреденото лице. Следователно от 27.11.2020 година до 27.02.2021 година
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД дължи законна
лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.
429, ал. 3, във връзка с чл. 493, ал. 1, точка 5 и чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за
застраховането. След изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от Кодекса за
застраховането дружеството-застраховател дължи законна лихва за собствената си забава по
чл. 497, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Въз основа на изложеното, съдът смята, че „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД дължи лихва за забава върху присъдените в
полза на И. Б. Х., действащ чрез своя баща и законен представител Б. И. Х., суми от
27.11.2020 година до 24.06.2021 година (от 25.06.2021 година е присъдена лихва за забава
върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди).
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат изцяло с тези на
първостепенния съд. Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д. № 283/2021 година на
Окръжен съд Габрово е неправилно в частта, с която „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на И. Б. Х., действащ чрез
своя баща и законен представител Б. И. Х., обезщетение за неимуществени вреди (болки и
страдания), претърпени в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие, в размер
15
над 20 000 лева до присъдените 35 000 лева, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли претенцията на
И. Б. Х., действащ чрез своя баща и законен представител Б. И. Х., против „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането за сумата над 20 000 лева до присъдените 35 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие, станало
на 6.10.2020 година в гр. Трявна, в района на кръстовището на ул. „Академик Алекси
Пухлев“ 1 и „Кънчо Скорчев“, по вина на Ц. Я. Ц. – водач на лек автомобил „Субару
Легаци“, с рег. № ЕВ 84 ****, като неоснователна и недоказана. В частта, с която е
отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 35 000
лева до претендираните 100 000 лева, първоинстанционното решение е правилно, поради
което следва да се потвърди.
Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д. № 283/2021 година на Окръжен съд
Габрово е неправилно в частите, с които са отхвърлени претенциите на И. Б. Х., действащ
чрез своя баща и законен представител Б. И. Х., против „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за законна лихва върху определеното
обезщетение за неимуществени вреди и върху обезщетението за имуществени вреди за
периода 27.11.2020 година – 24.06.2020 година като неоснователни и недоказани, поради
което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се отмени и да се постанови друго такова,
с което „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да бъде
осъдено да заплати на И. Б. Х., действащ чрез своя баща и законен представител Б. И. Х.,
законна лихва за забава върху: 20 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, 184.30 лева – обезщетение за имуществени вреди, за времето от 27.11.2020 година до
24.06.2020 година на основание чл. 429, ал. 3, във връзка с чл. 493, ал. 1, точка 5 и чл. 429,
ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането и чл. 497, ал. 1, точка 2, във връзка с чл. 496, ал. 1
от Кодекса за застраховането. Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д. № 283/2021 година
на Окръжен съд Габрово в частите, с които са отхвърлени претенциите за законна лихва
върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за периода 13.10.2020 година
– 26.11.2020 година, е правилно и подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция Решение № 5/14.01.2022
година по гр. д. № 283/2021 година на Окръжен съд Габрово, изменено за разноските с
Определение № 205/8.04.2022 година по гр. д. № 283/2021 година на Окръжен съд Габрово,
следва да се отмени в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат П. К. адвокатско възнаграждение с
включен данък върху добавената стойност за първата инстанция на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата в размер над 1 207.20 лева до присъдените 1 842.60 лева.
Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д. № 283/2021 година на Окръжен съд
Габрово следва да се отмени в частта, с която Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати държавна такса по сметка на Окръжен
16
съд Габрово в размер над 807.37 лева до присъдените 1 407.37 лева.
И. Б. Х., действащ чрез своя баща и законен представител Б. И. Х., следва да бъде
осъден да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД още 97.50 лева – разноски за производството пред първостепенни съд съразмерно с
отхвърлената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК.
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва
да бъде осъдено да заплати на адвокат П. К. сумата 1 083.43 лева – адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция с включен данък върху добавената стойност
съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба на застрахователното дружество, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
И. Б. Х., действащ, чрез своя баща си и законен представител Б. И. Х., следва да
бъде осъден да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД сумата 301.58 лева – направени разноски пред въззивната инстанция съразмерно
с уважената част от жалбата на застрахователното дружество.
И. Б. Х., действащ, чрез своя баща си и законен представител Б. И. Х., следва да
бъде осъден да заплати в полза на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД сумата 150 лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт пред
въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д. № 283/2021 година на
Окръжен съд Габрово В ЧАСТТА , с която „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на И. Б. Х., действащ чрез своя баща и
законен представител Б. И. Х., обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания),
претърпени от пътнотранспортно произшествие, в размер над 20 000 лева до присъдените
35 000 лева, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Б. Х., с ЕГН: **********, действащ чрез своя
баща и законен представител Б. И. Х., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Плачковци,
**********, с адрес за призоваване: гр. Казанлък, ******** – адвокат П. К., против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ 1, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за сумата над 20 000 лева до
присъдените 35 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
пътнотранспортно произшествие, станало на 6.10.2020 година в гр. Трявна, в района на
кръстовището на ул. „Академик Алекси Пухлев“ 1 и „Кънчо Скорчев“, по вина на Ц. Я. Ц. –
17
водач на лек автомобил „Субару Легаци“, с рег. № ЕВ 84 ****, като неоснователен и
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д. № 283/2021 година
на Окръжен съд Габрово В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията на И. Б. Х., с ЕГН:
**********, действащ чрез своя баща и законен представител Б. И. Х., с ЕГН: **********,
двамата с адрес: гр. Плачковци, **********, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ 1, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 35 000 лева до претендираните 100 000 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д. № 283/2021 година на
Окръжен съд Габрово В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени претенциите на И. Б. Х.,
действащ чрез своя баща и законен представител Б. И. Х., против „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за законна лихва върху
определеното обезщетение за неимуществени вреди и върху обезщетението за имуществени
вреди за периода 27.11.2020 година – 24.06.2020 година, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ 1, да заплати на И. Б. Х., с ЕГН: **********, действащ чрез своя баща и законен
представител Б. И. Х., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Плачковци, **********,
законна лихва за забава върху: 20 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, 184.30 лева – обезщетение за имуществени вреди, за времето от 27.11.2020 година до
24.06.2020 година на основание чл. 429, ал. 3, във връзка с чл. 493, ал. 1, точка 5 и чл. 429,
ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането и чл. 497, ал. 1, точка 2, във връзка с чл. 496, ал. 1
от Кодекса за застраховането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д. № 283/2021 година
на Окръжен съд Габрово В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени претенциите на И. Б. Х.,
действащ чрез своя баща и законен представител Б. И. Х., против „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за периода 13.10.2020 година –
26.11.2020 година.
ОТМЕНЯ Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д. № 283/2021 година на
Окръжен съд Габрово, изменено за разноските с Определение № 205/8.04.2022 година по гр.
д. № 283/2021 година на Окръжен съд Габрово, В ЧАСТТА , с която „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат П.
К. адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената стойност за първата
инстанция на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер над 1 207.20 лева до
присъдените 1 842.60 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 5/14.01.2022 година по гр. д. № 283/2021 година на
18
Окръжен съд Габрово В ЧАСТТА , с която Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати държавна такса по сметка на Окръжен
съд Габрово в размер над 807.37 лева до присъдените 1 407.37 лева.
ОСЪЖДА И. Б. Х., с ЕГН: **********, действащ чрез своя баща и законен
представител Б. И. Х., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Плачковци, **********, да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ 1, още
97.50 лева – разноски за производството пред първостепенни съд съразмерно с отхвърлената
част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ 1, да заплати на адвокат П. К., с адрес: гр. Казанлък, ********, сумата 1 083.43
лева с включен данък върху добавената стойност – адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба на застрахователното
дружество, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА И. Б. Х., с ЕГН: **********, действащ чрез своя баща и законен
представител Б. И. Х., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Плачковци, **********, да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ 1,
сумата 301.58 лева – направени разноски пред въззивната инстанция съразмерно с уважената
част от жалбата на застрахователното дружество.
ОСЪЖДА И. Б. Х., с ЕГН: **********, действащ чрез своя баща и законен
представител Б. И. Х., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Плачковци, **********, да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ 1,
сумата 150 лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт пред въззивната инстанция, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19