О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 23.03.2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито
заседание на двадесет и трети март две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.
ВАНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното
от съдия Иванова ч.гр.д.№ 63 по описа за
Производството е по чл.
274, ал.1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на В.В.Р. и В.И.Р., подадена чрез пълномощника
им адв. И. Б., срещу определение от 27.11.2019 г. по
гр.д. № 1599/2019 г. на Ботевградски районен съд, в частта му, с която е отхвърлено
искането на жалбоподателите - ответници в първоинстанционното произвдство,
за привличане на В. Ц. Г. като трето лице – помагач на тяхна страна.
В частната жалба се
излага възражение срещу извода на първоинстанционния
съд, че ответниците не са обосновали свой правен
интерес от привличането на подпомагаща страна, нито правен интерес на третото
лице. Навежда се довод, че правният интерес от привличане на посоченото трето
лице се извлича от твърдението на ответника В.Р., че той е придобил правото на
собственост върху процесния имот от лицето, чието
привличане се иска – В. Ц. Г., чийто права се подлагат под съмнение с
твърденията на ищеца в исковата молба. Иска се обжалваното определение да бъде
отменено и вместо него да бъде постановен съдебен акт, с който В. Ц. Г. да бъде
конституиран като трето лице - помагач.
съд
В
писмения си отговор ответницата по частната жалба – ищца в първоинстанционното
производство Н. Д. Л., оспорва жалбата.
Излага довод за липса на правен интерес от привличането на третото лице предвид
характера на производството, в което съдът не се занимава със собствеността
върху имота, а проверява само факта на владението или дали същото е било
нарушено – чл. 357 от ГПК.
Въззивният
съд, като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Производството по гр.д. № 1599/2019
год. на Районен съд – гр. Ботевград е образувано по предявена от Н. Д. Л. срещу
В.В. Р. и В.И.Р. искова молба, с която се иска
осъждане на ответниците да предадат на ищцата
владението върху празно дворно място, съставляващо поземлен имот № 54170.217.15
по плана на новообразуваните имоти на землището на с. Осиковица. В исковата
молба се твърди, че ищцата е установила владение върху описания имот на
10.06.2016 г. и че на 17.07.2019 г. владението й било отнето от ответниците по скрит начин – чрез разрушаване на в нейно
отсъствие на съществуващата ограда по североизточната граница на имота и
изграждане на нова по югозападната граница на имота.
С отговора на исковата молба ответниците оспорват иска с довод, че процесният
имот е собственост на първия ответник, който е придобил собствеността на
основание договор за покупко-продажба от 23.04.2018 г., сключен с В. Ц. Г.. С
отговора е направено искане за привличане в процеса като трето лице – помагач
на В. Ц. Г. – праводател на първия ответник.
С определението си по чл. 140 от ГПК
съдът е квалифицирал претенцията като иск по чл. 76 от ЗС и се е произнесъл по
направеното от ответниците искане за привличане на
трето лице – помагач, като е отхвърлил същото със съображение за липса на
обоснован правен интерес от привличането на подпомагащата страна, както и
липсата на правен интерес на третото лице да встъпи в делото.
Частната жалба срещу горепосоченото
определение е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
акт, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
Допустимостта на привличането на трето лице
помагач е обусловена от наличието на интерес от привличането за привличащата
страна. За да посочи кога е налице такъв интерес, чл. 219, ал. 1 ГПК сочи
лицата, които могат да бъдат привлечени. Това са същите лица, които могат да
встъпят в делото като подпомагаща страна. Предпоставка за привличането на трето
лице – помагач е наличието на правен интерес за него от постановяване на
благоприятно решение по спора за съответната главна страна, тоест когато
съдебното решение по някакъв начин може да се отрази на правното положение на
третото лице /чл. 218 ГПК/. Такива са случаите, когато по изключение силата на
решението се разпростира и спрямо третото лице, когато неблагоприятното решение
спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу
третото лице, когато е налице опасност от затрудняване или усложняване защитата
на правата на третото лице при неблагоприятно решение спрямо подпомаганата
страна. С други думи, привличането
по реда на чл. 219 ГПК на трето лице - помагач от страна в процеса е средство
за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата
си срещу насрещната страна с помощта на привлеченото лице, както и да подчини
привлеченото лице на силата на мотивите. Преценката за допустимостта на
привличането на трето лице – помагач се основава на предмета на предявения иск
и обусловените от това последици на съдебното решение по него върху правната
сфера на подпомаганата и подпомагащата страна.
В случая срещу ответниците е предявен иск за защита на отнето владение по
чл. 76 от ЗС, което се извежда от твърденията в исковата молба, че ищцата
упражнява фактическата власт върху процесния имот и
владението й е отнето от ответниците по скрит начин.
С владелческите
искове /по чл. 75 и чл. 76 от ЗС/ се
дава защита на владението като фактическо състояние – когато фактическото
състояние е нарушено, или самото владение като такова състояние е отнето чрез
насилие или по скрит начин. При тези искове съдът се интересува само от факти –
имало ли е владение, имало ли е нарушение, кой е владелец на конкретния
недвижим имот към момента на предявяване на иска. Съдът постановява решението
въз основа на фактите, без да навлиза в обсъждане на правомерността или
неправомерността на действията на страните, без да слуша възражения и изследва
въпроси, които почиват на техни субективни права – арг.
чл. 357 от ГПК. Ответникът по владелчески иск не може
да прави възражение, че е собственик на вещта. В случая ответникът е направил
именно такова възражение - че собственик на недвижимия имот, което е неотносимо към фактическия състав на предявения владелчески иск, включващ единствено установяване на факта
на владението и на нарушението му. Извън предмета на владелческата
защита е установяването на субективни права, респективно и съдебното решение по
предявен владелчески иск не формира сила на пресъдено нещо относно такива права. Следователно решението
по предявения владелчески иск не може да се отрази на
правното положение на третото лице – праводател на
ответника, и евентуалното неблагоприятно решение по спора спрямо ответника не
поражда за него каквито и да било регресни права срещу третото лице, респективно и не е налице опасност от затрудняване или
усложняване защитата на правата на третото лице при неблагоприятно решение
спрямо подпомаганата страна.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките на чл. 219, ал. 1 от ГПК
за привличане като трето лице – помагач на страната на ответниците
на В. Ц. Г., поради което обжалваното
определение, с което е отказано конституирането на това лице в производството
по предявения иск по чл. 76 от ЗС, е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.11.2019 г. по гр.д. № 1599/2019 г. на
Ботевградски районен съд, в частта му, с която е отхвърлено искането на
жалбоподателите - ответници в първоинстанционното
произвдство, за привличане на В. Ц. Г. като трето
лице – помагач на тяхна страна, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.