Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 4265 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № II – 55
– 36436 от 10.02.2020 г., постановено по гр. дело № 49242/2018 г. по описа на
СРС, ГО, 55 състав, са уважени предявените от К.К.Ч. срещу „Т.с.и в.“ ЕАД,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.328, ал.2 от КТ,
съгласно Заповед № РД – 09 – 11/31.05.2018г. на директора, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за въстановяване
на заеманата до уволението длъжност заместник – директор в Дирекция „Собственост
и стопански дейности“ в ДП „Т.с.и в.“, сега „Т.с.и в.“ ЕАД и чл. 344, ал. 1, т.
3 от КТ за обезщетение за оставане без работа по чл.225, ал.1 КТ в размер на 18
901,08 лева за периода 01.06.2018г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 25.07.2018г. до окончателното
плащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 142,08 лева, представляващи
лихва за забава върху неплатеното в срок трудово възнаграждение и обезщетение за
неспазено предизвестие за периода 28.02.2018г. – 24.07.2018г., като искът е отхвърлен
за горницата до пълния предявен размер от 161,24 лева, както и сумата от 48,05
лева – лихва за забава, от които 3,85 лева върху възнаграждението за
м.01.2018г. за периода 25.07.2018г. – 07.08.2018г., 11,83 лева върху
възнаграждението за м.02.2018г. за периода 25.07.2018г. – 05.09.2018г., 23,39
лева върху възнаграждението за м.03.2018г. за периода 25.07.2018г. – 17.10.2018г.
и 8,98 лева върху възнаграждението за м.05.2018г. за периода 25.07.2018г. –
17.10.2018г. и обезщетението за неспазено предизвестие за периода 25.07.2018г.
– 03.08.2018г.
С решението са отхвърлени предявените от
К.К.Ч. срещу ДП „Т.с.и в.“, сега „Т.с.и в.“ ЕАД искове с правно основание по
чл.128, т.2 от КТ за заплащане на сумата от 5 211,31 лева – неплатено трудово
възнаграждение за периода 01.01.2018г. – 31.05.2018г. и по чл.200 КТ за
заплащане на сумата от 3 150,18 лева – дължимо обезщетение за неспазено
предизвестие, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
С решението съдът се е произнесъл по
разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Т.с.и
в.“ ЕАД (правоприемник на Държавно предприятие „Т.с.и в.“), посредством
процесуален представител с доказателства по делото за надлежно учредена
представителна власт, с която се обжалва решението в частта за уважаване на
исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, като се
излагат съображения за неговата неправилност и необоснованост. На първо място жалбоподателят
поддържа, че по делото е безспорно установено, че ищцата изпълнява ръководни,
управленски и контролни функции по отношение на трудовия процес в Дирекция
„Собственост и стопански дейности“ на Главно управление на Държавно предприятие
„Т.с.и в.“ и подчинените й служители в нея и по отношение на трудовия процес в
поделенията на ДП „ТСВ“ и подчинените й служители в тях. Сочи, че
първостепенният съд неправилно е приел, че договорът за управление не съдържа
бизнес задачи (конкретни икономически показатели), а заложените в него цели
били общи и абстрактни, както и че преди датата на уволнението на ищцата не е
налице акт за приемането на бизнес плана на предприятието. Навежда доводи, че
между страните по делото не е налице спор относно наличието на договор за
възлагане на управлението на държавното предприятие, нито относно съдържанието
му, като видно от приложението към същия се предвиждат конкретни икономически
показатели, които Главният директор следва да постигне – стойност на ДМА,
средносписъчен брой на служителите, рентабилност, печалби, финансови задължения
и други, за изпълнението на икономическите показатели са предвидени бални
единици, по които се определя и възнаграждението на директора, респективно е
спазено изискването възнаграждението да е в зависимост от изпълнението на
конкретните икономически показатели. На следващо място твърди, че предприятието
изготвя ежегоден бизнес план, който се представя на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията за одобрение, като практиката е бизнес
– плановете на всички предприятия и дружества, които са в рамките на ресора на
министерството да се одобряват наведнъж, което предполага няколкомесечна
процедура по защитата им, представяне на документи и други действия, като предварително
дружествата са наясно с одобряването на техните бизнес – планове. В допълнение
излага, че директорът е приел да изпълнява бизнес плана с нарочна декларация и
последвало потвърждение, както и с още един, неспорен в производството
документ, а именно – Заповед № РД – 08 -64/29.05.2018г. (след одобрението), с
която е изискана информация за изпълнението на бизнес – плана до 29.05.2018г. и
за предстоящите задачи, свързани с това, всички предхождащи уволнението на
ищеца. Поради посочените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да отхвърли
предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Претендират се сторените
разноски в първоинстанционното и въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна в производството – К.К.Ч., чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който са развити подробни
съображения за нейната неоснователност. Поддържа релевираните в
първоинстанционното производство доводи, че трудовото правоотношение на въззиваемата
страна не е прекратено при спазване на законовите изисквания по чл.328, ал.2 КТ, а именно – наличие на конкретна бизнес задача и постигането на финансов
резултат, като необходим и задължителен елемент от договора за възлагане на
управлението на ръководителя на предприятието, че заеманата от К.Ч. длъжност
преди уволнението не е била ръководна по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на КТ,
както и че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение, Главният
директор на предприятието не е разполагал с представителни и управленски
функции, поради което и не е имал правомощия да подпише Заповед № РД – 09 –
11/31.05.2018г. По изложените съображения, моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се и сторените във
въззивното производство разноски, за които се представя списък по реда на чл.80
от ГПК.
Софийският градски съд, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена
е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса и срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа.
Разгледана по същество, настоящият
съдебен състав намира въззивната жалба за основателна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи относно правилността на първоинстанционния съдебен акт, съдът
намира следното:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В конкретния случай не е спорно между
страните обстоятелството, а същото се установява и от събраните по делото
доказателства – трудов договор № 590 от 06.03.2014 г., че между страните е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което въззиваемият
– ищец е заемала при ответника длъжността – заместник директор на Дирекция „Собственост
и стопански дейности“ в ДП „Т.с.и в.“ с месечно възнаграждение в размер на 75 %
от възнаграждението на директора и уговорено 30 – дневно предизвестие за
страните при прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от самия договор е,
че категорията персонал, към която стада заеманата от К.К.Ч. длъжност е
„ръководители“. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със
заповед № РД – 09 – 11/31.05.2018 г. на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, считано
от 01.06.2018г., поради сключване на договор за управление на предприятието за
тригодишен мандат от 16.05.2018 г., съгласно Заповед № ПД – 112/16.05.2018г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Видно от приложената по делото
длъжностна характеристика от 06.03.2014г. за заеманата от К.Ч. позиция, а
именно – заместник директор на Дирекция „Собственост и стопански дейности“,
структурно звено „Собственост и стопански дейности“, НКПД 12196022, основните
длъжностни задължения са: да подпомага директора на дирекцията при осъществяване
на неговите правомощия, да участва в разработването на вътрешни нормативни
актове за работата в Дирекцията, да изпълнява и други функции, възложени от
директора на дирекцията, да дава становища и напътствия по правилното протичане
на дейността на отделите „Собственост“, „Стопански дейности“ и „Обществени
поръчки“, оказва съдействие на поделенията на ДП „ТСВ“, разяснява прилагането
на действащите нормативни актове при искането на съответните ръководители в ДП
„ТСВ“ и служителите в поделенията, ръководи, контролира и отговоря за дейността
на дирекцията с оглед изпълнение на поставените задачи, при отсъствие на
директора на Дирекцията, взима и отговаря за решенията, свързани с изпълнение
на трудовите задължения на служителите в Дирекцията, при отсъствие на
директора на Дирекцията, отговаря за целесъобразното ползване на оборудването и
разходването на метериали, предоставени на дирекцията, при отсъствие на
директора на Дирекцията, осъществява връзка и взаимодействие с всички дирекции,
служби, отдели и специалисти в Главно управление на ДП „ТСВ“, ръководители и
служители на поделенията, с външни институции, фирми и организации, със
служители на други предприятия, институции и организации във връзка с
изпълняваната работа.
Представена е по делото Заповед № ПД –
112/16.05.2018г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, видно от която управлението на ДП „Т.с.и в.“ е възложено на Б.Н.Д.,
считано от 16.05.2018г., като досегашният директор и бил освободен.
Видно от приложената и приета по делото
Заповед № ПД – 113/16.05.2018г. на ресорния министър, Б.Н.Д. е назначен като член на Управителния
съвет на предприятието „Т.с.и в.“.
Установява се от приетия по делото
Договор рег.№ ВД – 12/16.05.2018г. за възлагане управлението на държавното
предприятие „Т.с.и в.“, както и от Договор рег.№ ВД – 13/16.05.2018г., че
държавата е възложила на Б.Н.Д. управлението на държавното предприятие за срок
от 3 години, а последният е приел да участва в управлението му като член на
Управителния съвет, с което е поел задължение да осъществява ефективно
управление на предприятието, да осигури опазване на имуществото му, да
представи на Министъра бизнес – програма за утвърждаване и да осигури
изпълнението й, както и да извършва ежегоден отчет на работата си.
Приложен е по делото бизнес – план на
предприятието „Т.с.и в.“ за 2018г., посочващ целите на дружеството –
стратегически, пазарни, технологични и финансови, както и анализ на дейността
му, приет от Управителния съвет на ДП „Т.с.и в.“ с протокол № 254/18.12.2017г.
Установява се от представеното по делото
писмо изх.№ 266/24.01.18г., че бизнес – планът на предприятието „Т.с.и в.“ за
2018г. е изпратен за одобрение на Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и че същият е одобрен със Заповед № ПД –
123/28.05.2018г.
Приложена е по делото декларация вх.№
1436/21.05.2018г. на Б.Н.Д., видно от която последният като директор и член на
Управителния съвет на предприятието „Т.с.и в.“, е приел съществуващия бизнес –
план от 2018г., гласуван от УС на 18.12.2017г. и одобрен от заместник министъра
на транспорта със Заповед № ПД – 123/28.05.2018г.
По делото е изготвена съдебна компютърно
– техническа експертиза, видно от заключението на която е, че: 1). В
дружеството „Т.с.и в.“е налице и се използва техническа компютъризирана
електронна система, т.нар. деловодна програма. Дружеството използва уеб версия
на АИС за документооборот, разработка на „И.Б.“ ООД, няма локално инсталирана
програма, а достъпът се осъществява през браузер през НТТР протокол. Системата
е разработена специално за нуждите на ДП
„Т.с.и в.“ и разполага със сървър, който се намира локално в предприятието. В
тази деловодна система се въвеждат всички документи – входящи и изходящи, 2).
При въвеждане на документ в системата същият се описва, като оригиналът му се
сканира и запазва на сървъра, 3). В деловодната система на дружеството
съществува запис с вх.№ 1436/21.05.2018г. Съществува сканирано копие на
документа, което е запазено в системата, 4). В деловодната система е възможно
да бъде входиран документ с дата, предхождаща дата на действителното му
изготвяне. В съдебно заседание експертът инж.Събева е посочила, че сканираното
копие от документа (декларация вх.№ 1436/21.05.2018г. на Б.Н.Д.) е със запазен
входящ номер в деловодната система, като изрично е уточнила, че към този входящ
номер има само един запис, поради което и следва извод, че входящият номер на
този документ е генериран в деловодната система автоматично и не е бил въвеждан
ръчно. Пояснено е, че в деловодната система не съществува възможност ръчно да е
избира опция, която са определя избирането на дата на прикачения файл – датата
на прикачения файл се взима от датата на сървъра, респективно каквато е датата
на сървъра, такава е датата и на прикачения файл. В обобщение експертът е
заявил, че изводът, че входящият документ е генериран автоматично се извежда от
факта, че входящият му номер има дата, съвпадаща с датата на прикачения файл,
като датата на последния не може да бъде въвеждана ръчно.
Фактическият състав на уволнителното
основание по чл. 328, ал. 2 КТ, посочен като основание за прекратяване трудовия
договор на ищцата, включва кумулативно следните елементи: да е налице сключен
договор за управление, с който се цели постигане на определен стопански
резултат, като без значение е формата на собственост на капитала – държавна,
общинска или частна; лицето, чието трудово правоотношение се прекратява да
заема ръководна длъжност в предприятието – да му е възложено ръководство на
трудовия процес; правото да е упражнено от работодателя не по – късно от 9
месеца след сключването на договора за управление и по конкретно – не по – късно
от 9 месеца от реалното започване на осъществяване на функциите по договора от
управителя. Съдебната практика приема и че е необходимо с договора за
управление да са поставени конкретни бизнес задачи за изпълнение от управителя,
с оглед постигане на приета и одобрена от собственика бизнес програма, както и
че правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ може да бъде упражнено от
управителя еднократно – подборът по отношение на завареното ръководство е
предоставен на новия управител еднократно. Доказателствената тежест за
установяване наличието на тези предпоставки се носи от ответника – работодател.
По наведените във въззивната жалба
възражения досежно законосъобразността на оспореното уволнение, относно които е
ограничен съдебния контрол по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът намира
следното:
От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства съдът намира, че по делото е установено наличието на
сключен Договор за възлагане на управлението на ответното дружество срещу
възнаграждение, сключен на 16.05.2018г., с който дейността по управление на ДП „Т.с.и
в.“ е възложена на Б.Н.Д.. В практиката на ВКС се приема, че в основанието за
уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ се включва изискването да е сключен договор за
възлагане управлението на предприятие, като съдържанието на договора за
управление се определя свободно от страните, които са ограничени само от
императивните разпоредби на закона. Това
е граждански договор, с който собственикът на едно предприятие (или негов
представител), възлага на друго лице управлението на предприятието, с оглед да
бъде постигната определена стопанска цел. Тълкуването на правната норма на чл.
328, ал. 2 КТ сочи, че трябва да е налице договор за управление, което изисква
надлежна форма, поемане на права и задължения и други договорености, уредени в
самия договор за управление. Право да приложи специфичното по цел уволнително
основание на чл. 328, ал. 2 КТ има управителят (директорът), с когото е сключен
договор за възлагане на управлението и е достатъчно да се установи, че има
сключен договор, с който се предава управлението на предприятието на управител,
задължаващ се срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок
определен стопански резултат, респективно следва да е налице или договор с нов
управител или нов договор - за нов период и задачи, сключен със същия управител
(в този смисъл решение № 351/31.10.2013 г. по гр. д. № 2188/2013 г. на ВКС, ІV
Г. О. Г. К.). В случая въззивният съд приема, че при доказателствена тежест за
ответника по делото са ангажирани доказателства за валидно сключен договор за
управление на 16.05.2018 г., с който дейността по управление на ДП „Т.с.и в.“ е
възложена на лицето Б.Н.Д..
На следващо място следва да бъде
отбелязано, че разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ по никакъв начин не обвързва
началото на 9 - месечния срок с вписването на договора за управление. След като
в съдържанието на сключения конкретен договор за управление от 16.05.2018г.
няма предвидена изрична уговорка в обратния смисъл, следва да се счита, че
датата на неговото сключване е най – ранният момент, в който е започнало и
изпълнението му, поради което от този момент е започнал да тече и 9 – месечният
срок, в който работодателят е следвало да упражни правото си на уволнение по
чл. 328, ал. 2 КТ. В случая, в рамките на този срок ответното дружество е
издало и връчило процесната уволнителна заповед от 31.05.2018 г., породила
правно действие, считано от 01.06.2019 г. В тази връзка се налага изводът, че
ответникът – работодател е спазил и предвидения в нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ 9 – месечен срок, в който законът му дава право да упражни потестативното
право да прекрати едностранно трудовото правоотношение на ищеца в
първоинстанционното производство при наличие на предвидените в закона останали
предпоставки.
На следващо място съдът намира за необходимо
да посочи, че константната съдебна практика на ВКС възприема становището, че за
да е законосъобразно упражняване на правото по чл. 328, ал. 2 КТ от страна на
управителя е необходимо договора за управление да съдържа бизнес задача с
конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да
постигне, а именно - производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби,
поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции.
Въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да предложи бизнес
програма, която следва да изпълни по време на действието на договора, но не е
необходимо програмата нито да е нова, нито да е разработена от новия управител.
В случая съдът приема, а и от представените и неоспорени доказателства е видно,
че към сключения договор с главния директор за възлагане на управлението на
държавно предприятие „Т.с.и в. (ДП „ТСВ“) от 16.05.2018 г. има съставен бизнес
–план за 2018г., с поставена бизнес задача с конкретни икономически показатели,
които трябва да бъдат постигнати.
Видно от съдържанието на сключения
договор за управление рег.№ ВД – 12 от 16.05.2018 г. и договор за управление
рег.№ ВД – 13 от 16.05.2018 г. на Б.Н.Д. – главен директор и член на управителния
съвет на предприятието, се възлага да предприеме действия в насока развитие на
дейността на дружеството и постигане на по-добри финансови резултати, като се
задължава да изпълни конкретни бизнес – задачи по представения по делото Бизнес
– План за 2018г., чрез въведени основни цели и намерения за периода –
приключване на 2018г. с положителен финансов резултат в размер на 0,38 % от
общите приходи на дейността и изпълнение на приходите по СМР по сключено
рамково споразумение с ДП „НК ЖИ“ по посочени изрично позиции, както и по
стратегичеки приоритети – повишаване на пазарния дял на ДП „ТСВ“ в жп –
транспортния сектор, повишаване на конкурентноспособността на ДП „ТСВ“ на
пазара на строителни услуги чрез оптимизиране на организацията, разходите и
осъществяване на ефективна проектно – внедрителска дейност, внедряване на
европейски стандарти за работа в строително – монтажната дейност и получаване
на необходимите сертификати и лицензии за това, развитие на дела на строителни
дейности в пътната инфраструктура по представена в табличен вид матрица на
задачите и ресурсите и по финансови показатели, съпоставени с данни от 2017г.,
които следва да бъдат постигнати в едногодишен период. От преставената и
приета по
делото декларация вх.№ 1436/21.05.2018г. на Б.Н.Д., се установява, че
последният като директор и член на Управителния съвет на предприятието „Т.с.и в.“,
е приел съществуващия бизнес – план от 2018г., гласуван от УС на 18.12.2017г. и
одобрен от заместник министъра на транспорта със Заповед № ПД –
123/28.05.2018г.
В тази връзка следва да бъде посочено,
че приемането на съществуващия бизнес план за 2018г., съдържащ конкретни
икономически показатели, които директорът следва да постигне, кореспондира с
правото на същия да прекрати трудовите правоотношения с лица на ръководни
длъжности в предприятието по реда на чл.328, ал.2 КТ, като се позове на правото
си да сформира екип за изпълнение на задачите по него. Следва да се има
предвид, че този план трябва да е приет от новия директор преди уволнителната
заповед. С оглед последното е необходимо да бъде изяснен въпросът, има ли право да прекрати трудов договор на основание чл. 328,
ал. 2 от КТ новият директор по сключен договор за управление на
предприятието, в случай че бизнес - планът, който се съдържа в отделен
документ, е в процес на административно одобрение. За да отговори на този
въпрос, съдът взе предвид съдържанието на правната норма, съществуващата
съдебна практика по приложението на това основание за уволнение, както и вида и
обхвата на съдебния контрол. Съгласно чл. 328, ал. 2 от КТ, служителите в
ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие поради
сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде
извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не
по-късно от девет месеца. За да се избегне възможността за злоупотреба с това
основание от страна на работодателя, в практиката на ВКС е възприето, че за
законосъобразното му прилагане е необходимо наличието на договор за управление
със стопански задачи, обуславящи възможността за смяна на ръководния екип.
Съдебният контрол обаче е за законосъобразност, поради което не може произволно
да се разпростира извън така очертания обхват. Необходимо е работодателят да
установи, че е назначен нов управител, който е започнал въз основа на своя
договор да изпълнява стопански задачи, налагащи смяна на членове от
ръководството. Тази смяна е ограничена с деветмесечен срок, считано от
започване изпълнението на договора за управление. Тъй като се касае за
оперативна и ежедневна дейност, изпълнението на стопанските задачи поначало не
може да се счита за отложено до момента на евентуално административно
одобрение, освен ако такова отлагане е предвидено в изрична правна норма.
Управителят/директорът започва веднага да упражнява своите функции, респективно
да изпълнява приетата програма, затова може да прекрати и трудовите
правоотношения на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. Този извод следва от
поставения в разпоредбата деветмесечен срок, който не може да бъде удължен
заради необходимост от административно одобрение на бизнес програмата.
Следователно, назначеният нов директор на дружеството може да уволни
служителите в ръководството на предприятието, без да изчаква административното
одобрение /съгласуване/ на програмата за управление/бизнес - плана. В противен
случай евентуалното забавяне на произнасянето на административния орган след
деветмесечния срок би лишило управителя от правомощието да уволни служителите в
ръководството, което би довело до неприложимост на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ (в този смисъл Решение
№ 68 от 16.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3105/2017 г., III г. о., ГК, Решение №
256 от 7.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 944/2019 г., IV г. о., ГК).
В този смисъл доводите,
които поставят действието на бизнес програмата в зависимост от административно
одобрение и съгласуване с друг орган, надхвърлят пределите на съдебния контрол
върху законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ. Договорът за
управление влиза в действие веднага, оперативната дейност не допуска в нито
един момент отсъствие на бизнес програма, освен ако това изрично не е
предвидено в правна норма. В конкретния случай липсат данни по делото да е
уредено спиране или отлагане на изпълнението на бизнес плана за 2018г. на ДП „Т.с.и
в.“ до одобряването или до съгласуването със съответния административен орган.
Поначало съдебната преценка на бизнес програмата е свързана само с наличието на
основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ и трябва да е
ограничена по обхват, тъй като е за законност, а не за целесъобразност. Както е
изяснено в решение № 249 от 4.07.2013 г. по гр. д. №
1358/2012 г. на IV
Г. О. на ВКС, без значение е дали новият договор за управление е с ново лице
или с лице, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес
програмата е нова, сходна или различна като съдържание. Същественото е всеки
договор за управление да съдържа задача с конкретни икономически показатели,
които управителят трябва да постигне, обвързване на възнаграждението с
постигнатите финансови резултати, предвидена икономическа отговорност при
неизпълнение на програмата. Когато тези характеристики са налице, на управителя
е предоставена възможността да сформира управленски екип, поради което му се
възлагат и правата по чл. 328, ал. 2 от КТ. В процесния случай
настоящата инстанция намира, че договорът за управление съдържа необходимите
характеристики, обуславящи законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ.
Отделно от това е
необходимо да бъде посочено, че не е налице пречка да се ползва бизнес план на
предходен управител, когато този бизнес план изрично бъде приет от новия
управител. Действително, когато такова изрично приемане не е налице, то
позоваването на бизнес план на предходния управител, в случая бизнес – план на
предприятието „Т.с.и в.“ за 2018г., приет от Управителния съвет на ДП „Т.с.и в.“
с протокол № 254/18.12.2017г., при наличие на съдебен спор, след прекратяване
на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ, следва да се тълкува като
отсъствие на бизнес план на новия управител. В конкретиката на настоящия случай
обаче, от приложената по делото нарочна декларация вх.№
1436/21.05.2018г. на Б.Н.Д., се установява, че последният като директор и член
на Управителния съвет на предприятието „Т.с.и в.“, е приел съществуващия бизнес
– план от 2018г., гласуван от УС на 18.12.2017г. и впоследствие одобрен от
заместник министъра на транспорта със Заповед № ПД – 123/28.05.2018г. В този
смисъл следва да се отбележи, че дали програмата/бизнес – планът на предприятието
впоследствие е одобрена от друг орган, не се отразява върху законността на
уволнението, защото такова изискване не е поставено нито в разпоредбата на чл.
328, ал. 2 КТ, нито в тази на чл. 28, ал. 3 ПРУПДТДДУК. Изискването в
последната е само за представяне на бизнес програма за одобряване, а не и за
одобряването й - "в двумесечен срок от подписване на договора органите на
управление и контрол представят на едноличния собственик на капитала или на
упълномощения от него заместник-министър бизнес програмата по ал. 2 за
одобряване." (в този смисъл Определение № 478 от 27.04.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 4493/2016 г., IV г. о., ГК). С оглед изложеното съдът намира, че е
налице изрично приемане от страна на новия управител/директор на съществуващия
бизнес – план от 21.05.2018г., предхождащо уволнителната заповед на ищцата в
производството, поради което и доводите на последната за антидатиране на
процесната декларация, както и изготвеното по делото заключение на назначената
в първоинстанционното производство съдебна компютърно – техническа експертиза
като ирелевантни не следва да бъдат обсъждани. Обстоятелството кога директорът на предприятието е приел
съществуващия бизнес план – преди или след утвърждаването му от принципала е също
ирелевантно, щом същото е осъществено изрично преди уволнителната заповед.
Относно спорното по делото обстоятелство
дали заеманата от ищеца длъжност попада в кръга на ръководни длъжности по
смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, съдът приема следното:
Съгласно легалното определение на
понятието "ръководство на предприятието", дадено в § 1, т. 3 от ДР на
КТ, в ръководството на предприятието се включват освен ръководителят и неговите
заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия
процес. В съдебната практика и в правната теория се налага разбирането, че
други лица по смисъла на изброяването са ръководителите на цехове, филиали,
лаборатории, отдели и други обособени звена. Това са служителите, от които
пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, както и
постигането на определени производствени цели. Наложено е и разбирането, че
ръководният характер на длъжността се определя от длъжностната характеристика,
но и от естеството на длъжността и съдържанието на осъществяваните фактически
трудови функции – в този смисъл решение № 259 от 02.06.2011 г. по гр. д. №
1725/2010 г. на ВКС, ІV Г. О., решение № 165/06.07.2011 г. по гр. д. №
1611/2009 г., ІV Г. О. на ВКС и решение № 800/22.03.2011 г. по гр. д. №
776/2009 г. на ВКС, ІV Г.О. В случая, липсва спор между страните в
производството, че ищцата е заемала длъжността – заместник директор на Дирекция
„Собственост и стопански дейности“ в ДП „Т.с.и в.“, като видно от приложената
по делото длъжностна характеристика, на същата е възложено да подпомага
директора на дирекцията приосъществяване на неговите правомощия, да участва в
разработването на вътрешни нормативни актове за работата в Дирекцията, да
изпълнява и други функции, възложени от директора на дирекцията, да дава
становища и напътствия по правилното протичане на дейността на отделите
„Собственост, „Стопански дейности“ и „Обществени поръчки“, оказва съдействие на
поделенията на ДП „ТСВ“, разяснява прилагането на действащите нормативни актове
при искането на съответните ръководители в ДП „ТСВ“ и служителите в
поделенията, ръководи, контролира и отговоря за дейността на дирекцията с оглед
изпълнение на поставените задачи, при отсъствие на директора на Дирекцията,
взима и отговаря за решенията, свързани с изпълнение на трудовите задължения на
служителите в Дирекцията, при отсъствие на директора на Дирекцията, отговаря за
целесъобразното ползване на оборудването и разходването на метериали,
предоставени на дирекцията, при отсъствие на директора на Дирекцията,
осъществява връзка и взаимодействие с всички дирекции, служби, отдели и
специалисти в Главно управление на ДП „ТСВ“, ръководители и служители на поделенията,
с външни институции, фирми и организации, със служители на други предприятия,
институции и организации във връзка с изпълняваната работа. Последното, ведно с
приетото по делото длъжностно разписание на персонала и заплатите в Главно
управление на Държавно предприятие „Т.с.и в.“ в сила от 01.01.2018г., утвърдено
от Главния директор на Държавно предприятие „Т.с.и в.“, сочат, че ищецът е осъществавал
ръководни, управленски и контролни функции по отношение трудовия процес в
Дирекция „Собственост и стопански дейности“ в ДП „ТСВ“, респективно и отговаря
на критериите, въз основа на които да се определи като служител от ръководството
на предприятието, съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 3 от ДР на КТ.
В допълнение следва да бъде посочено, че
за да се определи като ръководна една длъжност, не е непременно необходимо в
трудовите й функции да са включени правомощия за самостоятелно, еднолично
вземане на решения; за разпореждане с бюджета; за вземане самостоятелни решения
за назначаване на служители; да има пряко подчинени служители и др. Достатъчно
е на лицето да са възложени организирането и планирането на трудовия процес,
разпределението на задачи между работниците и служителите, контролиране на
тяхното изпълнение - в този смисъл решение № 68 от 07.04.2015 г. по гр. д. №
2712/2014 г. на ВКС, ІІІ Г. О. От анализа на длъжностната характеристика и
фактически осъществяваните от ищеца функции се установява, че същата е
осъществявала ръководство на трудовия процес като е ръководила и
контролирала дейността на дирекцията. В случая от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства се налага изводът, че ищцата е имала
ръководни /управленски/ функции и съответно че е имала качеството на служител
от ръководството на предприятието. Всички изложени в обратния смисъл доводи не
намират опора в закона и събраните по делото доказателства, респективно като
такива се явяват неоснователни.
При така изложените правни съображения и
предвид ангажираните доказателства от страна на работодателя – ответник,
въззивният съд приема, че е доказано предвиденото в оспорената заповед
прекратително основание чл. 328, ал. 2 от КТ и предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Отхвърлянето на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя и
неоснователността на предявените акцесорни искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
и за присъждане на
обезщетение
за оставане без работа по реда на чл.225, ал.1 КТ.
С оглед обстоятелството, че правните
изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, не съответстват на крайните
правни съждения на първоинстанционния съд, решението на СРС в частта, с която
са уважени предявените искове с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от КТ, като неправилно, следва да бъде отменено.
При този изход на спора, право на разноски
има въззивникът – ответник.
Ответникът в първоинстанционното
производство не е претендирал разноски, респективно такива не следва да се
присъждат.
Във въззивното производство въззивникът
е претендирал разноски във въззивнката жалба, като такива са сторени в размер
на 446,46 лева – държавна такса, който следва да му бъдат присъдени.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № II –
55 – 36436 от 10.02.2020 г., постановено по гр. дело № 49242/2018 г. по описа
на СРС, ГО, 55 състав, В ЧАСТТА, в
която са уважени предявените от К.К.Ч. срещу „Т.с.и в.“ ЕАД искове с правно
основание по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.К.Ч.,
ЕГН **********, със съдебен адрес *** срещу „Т.с.и в.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, искове справно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.328, ал.2 от КТ,
съгласно Заповед № РД – 09 – 11/31.05.2018г. на директора, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
въстановяване на заеманата до уволнението длъжност заместник – директор в
Дирекция „Собственост и стопански дейности“ в ДП „Т.с.и в.“, сега „Т.с.и в.“
ЕАД и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без
работа по чл.225, ал.1 КТ в размер на 18 901,08 лева за периода 01.06.2018г. до
30.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 25.07.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
К.К.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес *** да заплати на „Т.с.и в.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 446,46 лева – разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.