Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
гр. Перник, 28.10.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря А.М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Бисер Ковачки, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 167 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионален
исторически музей – Перник, представляван от директора, против решение № 26 от
15.07.2021 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 725 по описа на
съда за 2021 г.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление (НП) № НП-1 от 13.04.2021 г., издадено от заместник-министър на
културата, с което на Регионален исторически музей – Перник, на основание чл.
219, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН) във вр. с чл. 83 от ЗАНН,
за неизпълнения на задължението по чл. 152, ал. 2 от ЗКН, са наложени две
имуществени санкции, всяка в размер на 550 лв. (петстотин и петдесет лева).
Жалбата съдържа доводи за наличие на
касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от
Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН за отмяна
на решението, поради постановяването му в нарушение на закона, при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и при явна несправедливост на
наложените санкции. По същество в касационната жалба се излагат доводите,
обосновали жалбата и пред районния съд – административнонаказателното
производство е проведено при допуснати съществени нарушения на правилата на чл.
36 – чл. 46 от ЗАНН и чл. 52 – 58 от ЗАНН, свързани с посочената в АУАН и НП
дата на извършване на процесните две нарушения; твърди се, че задължението по
чл. 152, ал. 2 от ЗКН се свързва с извършването на теренни проучвания на
археологически ценности, респективно с издаването на разрешение за извършването
на такива проучвания в процедура по чл. 151 от ЗКН и Наредба № Н-00-0001 от
14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания /Наредба №
Н-00-0001/14.02.2011 г./, а в процесния случай, не е установено извършване на
теренни проучвания на археологически ценности, като при това, от обективна
страна липсва състав на извършено административно нарушение по чл. 152, ал. 2
от ЗКН; наложените имуществени санкции са явно несправедливи. От касационния съд се иска да отмени обжалваното
решение и да отмени издаденото наказателно постановление в цялост. Претендира
се присъждане на направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба –
Министерство на културата, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал.
1 (ред. ДВ, бр. 77 от 2018 г.) от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 (ред. ДВ,
бр. 10 от 2011 г.) от ЗАНН депозира отговор. Моли касационния съд да остави в сила
решението на първата съдебна инстанция.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, за представител изпраща адвокат Р. И., от АК – Перник. Поддържа
жалбата по изложени в същата доводи. Моли съда да отмени решението на районния
съд и да отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба –
Министерство на културата, в съдебно заседание се представлява от гл.
юрисконсулт Н.А., пълномощник на министъра на културата. Оспорва жалбата,
поддържа изложените в отговора по същата съображения. Моли съда да остави в
сила решението на районния съд. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник
дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага решението на
районния съд да се отмени.
Настоящият касационен състав, на основание чл.
218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството
по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за
разглеждане.
В пределите на извършената касационната
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на
районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира жалбата за основателна
по следните съображения:
С наказателно постановление № НП-1 от
13.04.2021 г. зам.- министър на културата, на основание чл. 219, ал. 1 от ЗКН
във вр. с чл. 83 от ЗАНН, е наложил на Регионален исторически музей – Перник:
-
имуществена
санкция в размер на 550 лв. (петстотин и петдесет лева) за това, че в срок до
17.06.2020 г., не е подадено заявление за вписване в Регистъра на
Министерството на културата по чл. 152, ал. 2 от ЗКН, на металдетектор “XP DEUS” със сериен № 0279С8, придобит на 03.06.2020
г., с което не е изпълнено задължението по чл. 152, ал. 2 от ЗКН;
-
имуществена
санкция в размер на 550 лв. (петстотин и петдесет лева) за това, че в срок до
17.06.2020 г., не е подадено заявление за вписване в Регистъра на
Министерството на културата по чл. 152, ал. 2 от ЗКН, на металдетектор “MINELAB PRO-FIND” със сериен № 0013575, придобит на 03.06.2020 г., с което не е изпълнено
задължението по чл. 152, ал. 2 от ЗКН.
Наказателното постановление е обжалвано пред
Районен съд – Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 725 по описа
на Районен съд – Перник за 2021 г. Наказателното постановление е потвърдено
като законосъобразно с решение № 26 от 15.07.2021 г.
За да постанови обжалваното решение районният
съд, след извършена служебно проверка за валидност и процесуална
законосъобразност на административнонаказателното производство и преценка на
доводите на жалбоподателя, е приел същото за водено от компетентни органи и без
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на
издаденото наказателно постановление на
такова основание. Доводите на жалбоподателя, касателно датата на извършване на
процесните две нарушения са отхвърлени, с мотив, че както в АУАН, така и в НП
обстоятелствено е вписана датата на придобиване на процесните два
металдетектора – 03.06.2020 г., както вписан е и срокът за подаване на
заявления за вписването им в регистъра – до 17.06.2020 г., съответно посочена е
и датата на извършване на двете нарушения – 18.06.2020 г., с оглед което не е
налице пречка да се извърши преценка относно съобразяване на сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
Районният съд мотивирано е отхвърлил и
доводите на жалбоподателя, че вмененото задължение по чл. 152, ал. 2 от ЗКН е
свързано единствено с извършването на теренни проучвания на археологически
ценности. Приел е, че Регионален исторически музей – Перник е бил длъжен,
съобразно чл. 152, ал. 2 от ЗКН, да регистрира в Министерство на културата
металдетекторите в 14-дневен срок именно от датата на придобиването им, тъй
като в цитираната разпоредба изрично е посочен началният момент на този период
„от придобиването им“. Във връзка с доводите, че задължението по чл. 152, ал. 2
от ЗКН е свързано единствено с извършването на теренни проучвания на
археологически ценности, в мотивите на съдебния акт е прието, че за
регистрирането на специалните технически средства по чл. 152, ал. 1, т. 6 от
ЗКН е въведен специален режим, регламентиран в Наредба № Н-00-001 от 14.02.2011
г., а що се отнася до процедурата по издаване на разрешение за извършване на
теренни проучвания, то същата е уредена в чл. 151 от ЗКН, в която разпоредба е
записано, че към заявлението се прилага искане за използване на специални
технически средства, документ за регистрацията им, както и името на лицето,
което ще работи с тях или декларация, че не се предвижда използването на такива
средства, т. е. заявлението по чл. 151 от ЗКН съдържа информация относно
възможността за използване специални технически средства. Предвид това прието
е, че процедурата по чл. 151 от ЗКН е отделна от тази по чл. 152, ал. 2 от ЗКН,
а жалбоподателят е бил длъжен в 14-дневен срок от придобиването на двата
металдетектора да ги регистрира в Министерство на културата, което не е сторил
към 18.06.2020г.
По същество, след анализ на събраните и
приобщени по делото доказателства и приетото за установено въз основа на тях от
фактическа страна, районният съд е приел, че жалбоподателят, като не е
регистрирал двата металдетектора в Министерство на културата към 18.06.2020 г.,
не е изпълнил задължението, вменено с разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от ЗКН, за
което в чл. 219, ал. 1 от ЗКН е предвидено налагането на имуществена санкция.
Прието с обжалваното решение е, че нарушенията
не биха могли да се квалифицират като маловажни на основание чл. 28 от ЗАНН с
оглед значимостта на охраняваните от
материалноправната норма обществени отношения от една страна, както и с липсата
на отлика на тези две нарушения като такива с по-ниска степен на обществена
опасност, сравнено с обичайните случаи на нарушения от същия вид.
Наложените две наказания – имуществена
санкция, всяка по 550 лв., са приети от районния съд за съответни по вид и в
размер към минимално предвидения, обслужващ целите на реализиране на
административнонаказателна отговорност.
Решението е неправилно.
При извършената касационна проверка се
установи наличие на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на
съдебния акт.
Настоящият състав споделя изцяло възприетата
от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с
приобщената по делото доказателствена съвкупност.
Не се споделят доводите в жалбата за неправилни
изводи на решаващия първоинстанционен състав за процесуална законосъобразност
на проведеното административнонаказателно производство, включително касателно
датата на извършване на процесните нарушения, както и доводите срещу изводите
на районния съд за съставомерност на процесното бездействие в законоустановения
14-дневен срок, в който всеки собственик (какъвто настоящият касатор безспорно
е) на специално техническо средство по смисъла на ЗКН, следва да подаде
заявление за регистрирането му.
С оглед доказателствата по делото, настоящият
състав приема, че наказателното постановление е издадено в противоречие със
закона, що се отнася до преценката за маловажност на процесните две нарушения.
Това на свой ред рефлектира и върху законосъобразността на проверявания в
настоящото касационно производство съдебен акт. Тази преценка, съобразно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007 г., се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 28, б.
„а“ (ред. ДВ, бр. 105 от 1991 г.) от ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, писмено или устно, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Определение за маловажно нарушение ЗАНН не
съдържа, предвид което, по силата на препратката на чл. 11 от ЗАНН, касателно
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,
формите на съучастие и опита, приложение намират общите разпоредби на
Наказателния кодекс (НК).
Според чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление (в случая административно нарушение) с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на престъпление
(административно нарушение) от съответния вид. Преценката следва да се извърши
с оглед всички обстоятелства по делото, свързани както с деянието, така и с
дееца, като се вземат предвид фактическите данни по делото, отнасящи се до
начина на извършване на нарушението, неговия предмет, данните за извършителя и
други обстоятелства, от значение за степента на обществената опасност и укоримост
на извършеното.
Процесните две нарушения са формални –
съставът им се явява изпълнен с изтичането на 14 дневния срок от придобиване на
специално техническо средство, в който срок собственикът му следва да подаде
заявление за регистрация и не е сторил това, като разпоредбата на чл. 219, ал.
2 от ЗКН не държи сметка за наличието или не на вредни последици от
бездействието в така разписания срок. Въздигнал неподаването на заявление за
регистрация в указания срок в административно нарушение, законодателят вече е
свързал бездействието с настъпването на определени неблагоприятни правни
последици.
Формалните административни нарушения обаче
подлежат на преценка за наличие при извършването им на смекчаващи отговорността
обстоятелства, такива, които да ги отличат от останалите нарушения от същия
вид, като представляващи по-ниска степен на обществена опасност.
Процесното нарушение е извършено от Регионален
исторически музей – Перник – културна организация, която издирва, изучава,
опазва и представя културните ценности, природни образци и антропологични
останки с познавателна, образователна и естетическа цел (чл. 24 от ЗКН). В тази
връзка следва да се посочи, че законодателят е възприел подход да постави под
общия регистрационен режим на специалните технически средства по смисъла на ЗКН
и притежаваните от такъв тип организация, част от националната система за
опазване на културното наследство (чл. 11 от ЗКН). Видно е от данните по делото
въпросните металдетектори са предоставени на касатора от Министерство на финансите
за нуждите на музея (заповеди на л. 43 и 46 от АНД), предадени са по надлежния
ред на музея (протоколи на л. 45 и 48 от АНД), като с посочените заповеди е разпоредено
предоставеното имущество да се заведе в баланса на музея, за което да се уведоми
Окръжен съд – Перник, ТД на НАП – София, както и Министерство на
културата.
Страните по делото не спорят, че касаторът,
макар и извън рамките на 14-дневния срок от датата на придобиването, е
инициирал производство за регистрация на притежаваните от Регионален
исторически музей – Перник, специални технически средства – 4 броя
металдетектори, измежду които и процесните два, посредством подаването на
заявление за вписване изх. № РД-01-02-05/06.01.2021 г., изх. № 45-00-9/20.01.2021
г. по описа на Министерство на културата. Не се спори по делото също, че
притежаваните от касатора металдетектори, включително процесните два, са
вписани в Регистъра на специалните технически средства по чл. 30, ал. 1 от
Наредба № Н-00-001 от 14.02.2011 г. във вр. с чл. 152, ал. 2 от ЗКН, воден от
Министерството на културата, с рег. № РСТС-2/22.01.2021 г., за което е издадено
Удостоверение № 162-3/2021 от заместник-министър на културата. Т.е. нарушението
е отстранено преди издаване на процесния АУАН, преди срещу касатора да бъде образувано
административнонаказателно производство.
По делото не е спорно и, че именно данните по
това инициирано производство са послужили като повод и основание за образуване
на процесното административнонаказателно производство.
При това положение, независимо че производство
за регистрация е инициирано от касатора след указания в чл. 152, ал. 2 от ЗКН
14-дневен срок, съставът счита, че са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, достатъчни в своята съвкупност да обосноват извод, за
маловажност на двете нарушения, като отличаващи се от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид като такива, с по-ниска степен на
обществена опасност. Същите се преценяват като такива както с оглед „дееца“ –
културна организация, която включително
издирва и опазва културните ценности, част от националната система за опазване
на културното наследство (съгласно § 4, т. 2 от ДР на ЗКН специалните
технически средства се използват при теренните археологически проучвания за
откриване на недвижими и движими археологически културни ценности), така с
оглед „деятелността“ – инициирана е регистрация, макар и извън срока, като
регистрация е извършена от надлежния орган, а също са и предвид повода за
образуване на процесното производство – действия именно на наказаното лице,
обусловили активност у компетентните контролни органи. От последните не се
очаква да действат само в случай на сезиране, а още по-малко посредством
действия на самите нарушители. Във
връзка с последното, видно е от съдържанието на АУАН и НП, административнонаказателно
преследване е погасено по давност по отношение притежавани от касатора други
два металдетектора, също нерегистрирани в законоустановения срок, именно поради
липса на активност от страна на компетентните контролни органи. В тази връзка и
въпреки липсата на доказателства за това по делото следва да се отбележи
съдържанието на заповедите на министъра на финансите за предоставяне на
металдетекторите за нуждите на касатора, с които е разпоредено за притежаването
на тези средства в 7-дневен срок от завеждането на вещите по баланса на музея
да бъде уведомено включително Министерство на културата.
С оглед горното касационният състав приема, че
установено съставомерните деяния, за които са наложени процесните две
административни наказания, попадат в приложното поле на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН
във вр. с чл. 230 от ЗКН. Изложеното е основание за отмяна на решението на
районния съд, като постановено в нарушение на закона – касационно основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, както и по същество – за отмяна на
наказателното постановление на същото основание.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото касатора има право на
разноски. Същите са своевременно заявени и доказани до размер от 300.00лв. Възражението
за прекомерност е неоснователно, доколкото претенцията за заплащане е в минимален размер посочен в
чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът ще бъде осъден
да заплати на касатора съдебни разноски в размер на 300.00 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №
14845 от 14.06.2021г.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 221,
ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 26 от 15.07.2021 г. на
Районен съд – Перник, постановено по АНД № 725 по описа на съда за 2021 г., и
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-1 от
13.04.2021 г., издадено от заместник-министър на културата, с което на
Регионален исторически музей – Перник, на основание чл. 219, ал. 1 от Закона за
културното наследство (ЗКН) във вр. с чл. 83 от ЗАНН, за неизпълнение на
задължението по чл. 152, ал. 2 от ЗКН, са наложени две имуществени санкции,
всяка в размер на 550 лв. (петстотин и петдесет лева).
ОСЪЖДА Министерство на културата с
административен адрес: гр. София, бул. „***“ № 17, да заплати на Регионален
исторически музей – Перник, БУЛСТАТ ***, с административен адрес: гр. Перник,
ул. „***“ № 2, представлявана от М.В.М. – директор съдебни разноски в размер на 300.00 лв.
(триста лева).
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/