Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 05.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание
на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от Б.К. И. ЕГН ********** ***,
П.С.И. ЕГН ********** ***, Т.Д.Б. ЕГН ********** *** и С.Б.Г. ЕГН ********** *** против Б.А.А. ЕГН
********** ***, с която се иска установяване на обстоятелството, че е допусната
грешка в действащия план на с. Живково при заснемане на югоизточната граница
между имот ПИ-14 от кв. 3 и ПИ 15 ат кв. 3.
Ищците
твърдят, че са наследници на К. Д. З., б.ж. на гр. Костенец, който е притежавал
УПИ III-14 от кв. 3 по плана на с. Живково, заедно с построените в него масивна
жилищна сграда, лятна кухня и плевня, а ответницата като наследник на А.С.К.
притежава съседния УПИ IV-15 от кв. 3 по плана на селото. Ищците установили, че
кадастралната линия между имотите не съвпада както със съществуващата на място
ограда, така и с плановете от 1930 г. и от 1977 г. , поради което считат, че с
действащия план от 1977 г. е допусната грешка като имотната граница е
изместена, поради което искат да бъде установено по отношение на ответницата,
че около 47 кв. м неправилно са заснети в УПИ IV-15 от кв. 3 по плана на с.
Живково.
Особеният
представите на ответника Б.А., който е призован по реда на чл. 47 ГПК, оспорва
иска, като твърди, че имотната граница съвпада с регулационната.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Ищците се легитимират
като собственици на дворно място с площ от 966 кв. м, представляващо парцел III- 14, в кв. 3 по плана на с. Живково с нотариален акт
за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение №
37, том I, дело № 65/1986 г. на Ихтиманския районен съд. С
цитирания нотариален акт К. Д. З. от гр. Костенец е бил признат за собственик
на имота, като видно от представеното
удостоверение за наследници изх. № 258/18.04.2013 г., издадено от община
Костенец и удостоверение за наследници
изх. № 98/11.04.202 г., издадено от община Божурище ищцата Б.И., Т.Б. и С.Б. са част от наследниците
му по закон.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №
42, том II, рег. № 1269, дело № 155/2012 г. на Нотариус Де. К.,
рег. № 456 в Регистъра на Нотариалната камара С. З. като наследник на К. З. е
продала на дъщеря си Б.И. собствените си 1/3 идеална част от УПИ III-14 от кв. 3 по плана на с. Живково.
Ищецът П.С.И. е съпруг на Б.И..
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
125, том IV, реж. № 5208 по дело № 607/2008
г. на Нотариус Д.К., рег. № 456 в Регистъра на Нотариалната камара Б. С. Г.,
който също е наследник на К.З. е продал собствените си 1/9 идеални части от УПИ
III-14 от кв. 3 по плана на с. Живково на Т.Д. М. и С.Б.Г..
От своя страна ответницата съобразно представения
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 132, том II, дело № 765/1984 г. на Ихтиманския районен съд е придобила собствеността върху дворно място
с построена в него стопанска постройка /плевник/, намиращо се в с. Живково с
площ от 1036 кв. м, съставляващо парцел IV-15, в кв. 3 по плана на с. Живково.
От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза с
участието на геодезист, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна,
се установява, че оградата между УПИ III-14 и УПИ IV-15 е обща, като в северната си част е масивна –
каменен зид, а южната – полумасивна – бетонови колове и телена мрежа. . Според
вещото лице регулационната линия минава по имотната граница. Вещото лице е
посочило че при сравняване между регулационния план от 1930 г. и действащия
регулационен план от 1977 г. има разминаване, като в регулационния план от 1977
г. изобразената граница не съответства по положение на изградената ограда на
място.
В съдебно заседание вещото лице твърди оградата съвпада с плана на населеното място
от 1930 г., като спорната площ е общо 49 кв. м.
От показанията на св. И. С., който притежава съседен
имот, се установява, че между двата имота е имало дувар. Впоследствие част от
оградата била премахната, и дълго време нямало ограда между имотите. Преди
няколко години била сложена мрежа между имотите.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен
е иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване на грешка в кадастралната основа кадастралния
и регулационния план на с. Живково, общ. Ихтиман, одобрен със Заповед № 01224/1977
г.. Съгласно разпоредбата на чл. 54
ЗКИР,
непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и
кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересуваното
лице. Когато тези непълноти или грешки са свързани със спор за материално
право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Предявеният иск по чл. 54 ал. 2
ЗКИР
е установителен иск за собственост, като предмет на доказване и установяване по
иска е правото на собственост на спорната площ, към момента на предявяване на
иска/ ТР ОСГК на ВКС № 8 от 23. 02. 2016 год. по тълк. дело 8 от 2014 г./.
Тъй
като искът е установителен, наличието на правен интерес е условие за допустимост на този иск. Правният
интерес на ищеца по този иск се свежда до това, че поради грешката в
кадастралната основа е влязъл в сила нов кадастрален и регулационен план, в
който имотът на ищеца е заснет неправилно, т.е. налице е правен интерес само
когато грешката в кадастралната основа е от значение за регулационните
предвиждания. В случая, с оглед твърденията на ищците за погрешно заснемане на
спорната част от имота и включването му в съседен парцел, съдът приема, че е
налице правен интерес от търсената защита.
Ищците твърдят, че при изготвянето на плана на с. Живково
през 1977 г. е допусната грешка в заснемането на собствения на наследодателя им
ПИ III-14 от кв. 3, което е довело до включването на 49 кв.
м в имота на ответника IV-15 от кв. 3.
От приетата по делото техническа
експертиза, ведно с изготвените към нея скици, бе установено, че при приемането на регулационния план от 1977 г.
имотната граница не съвпада с границата по плана от 1930 г., която е следвало
да бъде кадастралната основа при изготвянето на новия регулационен план. Установено
е, че оградата в имота съвпада с предвижданията на плана от 1930 г., като при
изготвянето на плана от 1977 г. 49 кв. м са заснети като част от имота на
ответницата.
В хода на производството не са събрани доказателства
планът от 1977 г. да е предвиждал промяна в регулацията.
Дори да се приеме, че подобни предвиждания са
съществували, то няма данни този план да е бил приложен. Съгласно
чл. 110, ал.
1 от ЗТСУ
/отм./ дворищно-регулационният план има непосредствено отчуждително действие -
правото на собственост върху придадените по силата на плана части от имоти към
съседни дворищно-регулационни парцели
преминава в имуществото на собственика на парцела с влизане в сила на
плана. Съгласно чл. 33
от ЗТСУ
/отм./ обаче възникналото за собственика на УПИ на това основание право на
собственост върху придадените към УПИ части от съседни имоти съществува под
прекратително условие, което настъпва ако във времевите предели, установени в чл. 33, ал. 1
или 2,
вр. ал. 3
от ЗТСУ
/отм./ не са настъпили обстоятелства, при които съгласно тези разпоредби
границите на УПИ съгласно регулационния план да се трансформират в имотни
граници. Именно тази трансформация на парцелни граници в имотни представлява
прилагане на плана /ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС/. В този смисъл придаването по
регулация на части от имоти към съседни УПИ придобива характеристиките на
безусловно придобивно основание едва с прилагане на регулационния план.
Прилагането на плана, с което се стабилизира отчуждителното му действие,
настъпва при наличието на няколко алтернативни хипотези - заплащане на
паричното обезщетение за придаваемите части /чл. 114
от ЗТСУ-отм./;
заемането им по законоустановения ред чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111
ЗТСУ /отм./ или чрез въвод
във владение след снабдяване с нотариален акт за собственост по регулация на
новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на бившия собственик
по давност /чл. 134, ал.
3 от ЗТСУ-отм./
или след изтичане на 10-годишен срок на владение след заемане на придаваемите
места. В частност, завземането на придаваемата част и владението й в продължение
на десет години е основание регулацията да се счита приложена, щом като
съгласно чл. 33, ал. 1
ЗТСУ /отм./ в тези случаи
парцелните граници се заснемат като имотни.
В конкретния случай по делото не са
ангажирани никакви доказателства за прилагане на плана от 1977 г., така че
процесните 49 кв. м да са станали собственост на ответницата. С изтичането на
30.09.2001 г. на 6-месечния преклузивен срок по § 6, ал. 2 ПЗР на ЗУТ за прилагане на
изменението на регулационния план на с. Живково от 1977 г., при който е
нанесена нова имотна граница между ПИ
III-14 и ПИ IV-15, отчуждителното
действие на плана е прекратено на основание § 8, ал. 1
от ПР на ЗУТ
автоматично /ТР № 3/2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС/.
В този смисъл съдът приема, че при
изготвянето на плана от 1977 г. на с. Живково е била допусната грешка, като
ищците са собственици на процесните 49 кв. м, поради което и така предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен.
Допълнителен аргумент за този извод
е и обстоятелството, че от заключението на съдебно-техническата експертиза и от
показанията на разпитания свидетел бе установено, че границата между двата
имота не е била променяна в годините
След влизане в сила на решението, и
след изготвяне на проект за изменение, от правоспособно
лице по кадастър, ищците могат да поискат изменение на действащия регулационен
план.
По разноските
При този изход на спора ответницата
в съответствие чл. 78, ал. 1 ГПК дължи на ищците сторените разноски за водене
на делото, които включват заплатената държавна такса и такса за вписване на
исковата молба, внесеният депозит за възнаграждение на вещо лице, изплатеното
адвокатско възнаграждение, както и внесения депозит за особения представител.
Воден
от горното, С Ъ Д Ъ Т
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с
правна квалификация чл.54, ал.2 ЗКИР
по отношение на Б.А.А. ЕГН **********
***, че Б.К. И.
ЕГН ********** ***, П.С.И. ЕГН ********** ***, Т.Д.Б. ЕГН ********** *** и С.Б.Г. ЕГН ********** *** са собственици на
реална част от УПИ
III-14 от кв. 3 по плана на с. Живково с площ от 49 кв. м, която
реална част е включена в УПИ IV-15,
кв. 3 по плана на с. Живково, одобрен със Заповед № 01224/1977 г.
ОСЪЖДА Б.А.А. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Б.К. И. ЕГН ********** ***, П.С.И. ЕГН ********** ***,
Т.Д.Б. ЕГН ********** *** и С.Б.Г. ЕГН **********
*** сторените разноски в производството
в размер на 1210,00 лв. /хиляда двеста и десет лева /.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Районен съдия:
(Р.
Йорданова)