Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 9620/2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от Д.Й. *** иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че Д.Й. е собственик на ПИ
с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД – 18 – 10/30.01.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ
от 464 кв.м., находящ се в ***, с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: ливада, при граници: ПИ № ***, ПИ № ***,
ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, на основание наследствено правоприемство, след смъртта на Е.И. и П.И., придобит от
наследодателите на основание давностно владение,
осъществено в периода от 03.05.1947г. до 16.05.1985г.
Искът е основан на
твърдения, че Е.И. и П.И. са придобили по време на брака си, за който е
съставен акт за женитба от 21.06.***7г. по давносно
владение, осъществено в периода от 03.05.1947г. до 16.05.1985г., правото на
собственост върху ливада с площ от 1 дка, находящ се в землището на ***, за
което са се снабдили с НА № ***, том V, нот. Дело № ***.
Имотът е принадлежал Викул Илиев, прадядото на Е.И., на когото му е предоставен
за ползване през 1903г. при заселването му в страната.
Твърди се, че имотът
никога не е бил внасян в ТКЗС, не е бил одържавяван не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съответно не е принадлежал нито на Държавата,
нито на община Варна.
Две години след
придобиване на имота, П.И. починал и бил наследен от своята съпруга Е.И. и
четирите си деца. След вписани откази от наследство в особената книга водена
при ВРС, правото на собственост върху имот с площ от 1 000 кв.м., а по
скица 350 кв.м. в пълен обем било придобито от Д.Й., за което тя се е снабдила
с КНА № **, том **, рег. № ***, дело № ***.
След изготвяне на
кадастралната карта, имотът, описан в НА № **, том **, нот. Дело № ***., е разделен на два – този,
предмет на делото с площ от 464 кв.м. и имот с идентификатор № *** с площ от
335 кв.м. в регулация.
Правният интерес от
предявяване на установителния иск се обосновава с
твърдения, че като се е снабдила с акт № 9032/02.06.2016г. за частна общинска
собственост, вписан в Службата по вписвания, Община Варна оспорва правото на
собственост на ищеца. Издаденият акт за частна общинска собственост, няма правопораждащо действие и не легитимира ответника като
носител на вещно право на собственост.
В срока по чл. 131
ответникът Община Варна оспорва предявения иск. Твърди, че правото на
собственост принадлежи на общината, на осн. чл. 2,
ал. 1, т. 7 ЗОС.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството по чл.
124 ГПК е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик
на спорната вещ /имот/ на соченото от него придобивно
основание.
В случай, че ответникът
противопоставя свои права изключващи правата на ищеца, то същият следва да ги
установи.
Ангажираните писмени
доказателства установяват, че с НА № ***, том **, нот. дело № ***. /л. 7/, Е.И. е призната за собственик по давностно
владение на следния недвижим имот, а именно: ливада с пространство от 1 дка,
находяща се в землището на ***при съседи: Ф.М., С.О., път и блато.
Към датата на съставяне
на констативния нотариален акт, Е.И. е била в брак с П.И., за който е съставен
акт за женитба от 21.06.***7г. /л. 78/.
От изготвеното
заключение по допуснатата СТЕ, неоспорена от страните и кредитирана от съда се
установява, че имотът, описан в НА № ***, том V, нот. дело № ***., е представлявал земеделска
земя, извън строителните граници на населеното място.
Съобразно кадастралния
и регулационния план на с. ***, одобрен със заповед № 964/23.03.1967г., е
представлявал ПИ № 15 с площ от 832 кв.м. и е бил записан в разписния лист на П.И..
От ПИ № 15 по РП от
1967г. са образувани два имота - с идентификатор № *** по КК с площ от 335
кв.м. и имот с идентификатор №
35211.501.11 с площ от 464 кв.м. Площта от 33 кв.м. попада в други имоти с
идентификатори № ***, № *** и № ***.
Съгласно картата за
възстановена собственост /КВС/ на землище с. ***, одобрена през 2000 г., част
от имота, предмет на НА № ***, том **, нот. дело № ***., е в строителните граници на с. ***, а част с площ от 465, 05 кв.м. е извън строителните
граници и представлява имот с № ***, записан в регистъра
„земя по чл. 19 ЗСПЗЗ”.
Границите на имота по
КВС, извън строителните граници, с площ от 465 кв.м., съответстват на границите
на част от имот № ** по РП от 1967г.
В одобрената със
заповед № РД – 18 – 10/30.01.2015г. на ИД на АГКК кадастрална карта на с. ***, имот с идентификатор № *** с площ от 335 кв.м.,
е записан в регистъра на Д.Й., а имот с идентификатор № *** с площ от 464 кв.м.
на Община Варна.
За имота, посочен в НА
№ ***, том **, нот. дело № ***., не е съставян акт за държавна
собственост. Същият не е отчуждаван, не е заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ и
за него няма проведена реституционна процедура.
Съгласно протоколно
решение № 6/10.12.2009г., одобрено с влязла в сила заповед № РД 09 –
190/14.12.2009г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие”, имот № 10011,
намиращ се в землището на с. *** с площ от 465 кв.м., е записан на
неидентифициран собственик.
Имотът, предмет на
делото с идентификатор № *** попада с цялата си от 464 кв.м. в имота, описан в
НА № ***, том **, нот. дело № ***.
Ангажираните по
инициатива на ищеца гласни доказателства, чрез разпита на М.С.и Г.П.установяват
следните релевантни за делото факти: Е.И. и П.И., явяващи се баба и дядо на Д.Й.
са ползвали имот, граничещ с тръстиката в края на с. *** с площ около 800 –
1000 кв.м. Прародителите й са били едни от първите заселници, на които е
предоставена земя за обработване след 1905г. След смъртта им, мястото е
обработвано от бащата на ищеца. Имотът винаги е бил ограден с дървена ограда
отпред, а отзад с мрежа. В него е построена едноетажна постройка, състояща се
от две стаи и кухня, която към настоящия момент е почти срутена, защото никой
не живее в нея.
През годините никой не
е заявявал права по отношение на ползвания имот, както и на съседните му. Към
настоящия момент, Община Варна е актувала имотите на всички лица, ползващи
дворни места на същата улица, на която се намира и този на ищеца.
Въз основа на
ангажираните писмени и гласни доказателства, както и заключението на СТЕ, съдът
приема, че Е.И. и П.И. са придобили по давност правото на собственост върху
имота, предмет на делото през 1968г., попадащ с цялата си площ и граници в
този, предмет на НА № ***, том **, нот.
дело № ***., чрез явно, необезпокоявано и несъмнено упражняване на фактическата
власт върху него в периода от 1947г. до 1968г., демонстрирайки намерение за своене спрямо всички, обработвайки недвижимия имот, който
не е бил отчуждаван и подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а правото на
собственост запазено в реални граници.
На 05.04.1970г. П.И. е
починал и е бил наследен от своята съпруга Е.И. и децата си – И.В., Х.В., И.И. и Ф.К./л. 97/.
Имотът, предмет на
делото е придобит по време на брака на двамата съпрузи и заварен от СК от
1968г. /отм./ и по силата на чл. 103 от същия кодекс е със статут на съпружеска
имуществена общност, поради което при прекратяване на брака поради смъртта на
единия съпруг, Е.И. е придобила ½ идеална част от имота по силата на
качеството си на преживяла съпруга.
Тъй като наследството
на П.И. е открито на 05.04.1970г. при действието на СК от 1968г. /отм./, на осн. чл. 14, ал. 7 СК /отм./ не получава дял от частта на
починалия си съпруг от общото имущество, когато е оставил свои деца. Делът на
починалия съпруг от общото имущество остава в наследство на неговите деца,
поради което всяко едно от тях е получило 1/8 идеална част.
На 18.01.1980г. И.В. е
починал и е бил наследен от своята майка Е.И. /чл. 6 ЗН/, която е починала след
своя син на 16.05.1985г., макар в удостоверението за наследници да са посочени
единствено неговите братя и сестри.
Е.И. е починала на
16.05.1985г. /л. 98/ и същата е била наследена от своите три деца - Х.В., И.И. и Ф.К..
На 07.12.1999г. в
особената книга, водена в Районен съд – Варна, са вписани отказите на И.И. и Ф.К.от наследство на Е.И., отказите на Т.В. и Т.В. от
наследството на Х.В. и отказите на А.П. и А.П. от наследството на А.П..
Отказът от наследство е
едностранно изявление, за което законът за наследството предвижда специални,
императивни правила за форма, съдържание, действие и последици. Частите на
отреклия се от наследството се наследяват от останалите наследници от същото
коляно /т. 14 от ППВС № 4/1964г./.
Това означава, че
отреклият се от наследство не е придобивал правата, включени в наследството, а
също така, че той не отговаря за задълженията на наследодателя, т. е. не е бил
наследник. Отказалият се от наследство в нито един момент след откриването му
не е имал право върху него.
Останалите наследници в
случая получават уголемяването, не като нещо отделно, не като правоприемници на
отказалите се, а като наследство, което им се полага по закон при изключване на
отказалия се от кръга на наследниците. По-големият дял, който те получават, е
резултат от това, че наследството се дели между по-малко наследници.
Отказът от наследството
на Е.И., направен от И.И. и Ф.К., е уголемил деля на
наследника Х.В., на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 53 ЗН
и същият следва да се счита собственик на 1/8 идеална част, придобита по
наследствено правоприемство, след смъртта на неговия
баща П.И. и 5/8 идеални части, придобити по наследяване, след смъртта на
неговата майка Е.И. или общо на ¾ идеални части.
На 27.12.1998г. Х.В. е
починал и към деня на откриване на наследството, негови законни наследници са
трите му деца – Д.Й., Т.В., Т.В. и по право на заместване децата на починалия
на 20.03.1998г. преди наследодателя негов син А.П. – С.П. и А.П. /л. 94 и л.
96/. Доколкото при наследяване починалият или недостойният се замества от
своите низходящи, съпругата на А.П. А.П. не наследява по право на заместване.
Отказът на Т.В. и Т.В.
от наследството на Х.В., е уголемил дела на Д.Й. и на децата на А.П. – А.П. и С.П..
Или, имотът, предмет на
делото, който попада с цялата си площ и граници в недвижимия имот, описан в НА
№ ***, том **
, нот. дело № ***., е съсобствен между И.И. и Ф.К.при
квоти от по 1/8 идеална част за всеки един от тях, придобити след смъртта на
техния баща П.И. и по 3/8 идеални части за Д.Й., придобити по наследяване от Х.В.
и 3/16 идеални части за С.В. и 3/16 идеални части за А.В., придобити по право
на заместване, след смъртта на неговия баща А.П., починал преди
наследодателя Х.В..
В конкретния случай,
Община Варна не заявява самостоятелни права върху имота, противопоставими
на действителните собственици, а представя АЧОС № 9032/02.06.2016г., издаден на
осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, с който е актувала като
частна общинска собственост имот ПИ № *** по КККР, одобрени със заповед № РД –
18 – 10/30.01.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 464 кв.м.,
находящ се в с. ***, ***
Съставеният акт не е
пречка ищецът да бъде призна за собственик на процесния имот на основание
придобивна давност независимо от забраната на § 1 от Закона за допълнение на ЗС
/обн.ДВ, бр.46 от 06.06.2006
г./, тъй като в конкретния случай претендираното от
общината право на собственост не е надлежно удостоверено. Според чл. 5 ЗОС
актът за общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма, има
качеството на официален свидетелстващ документ, който само констатира
собствеността на общината, без да я поражда.
Тълкувателно решение №
11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т.д. №11 /2012 г. на ОСГК на ВКС досежно доказателственото
значение на констативния нотариален акт, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК актът
за общинска собственост се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
само за отразените в него факти, а за собствеността на общината следва да му се
признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за
общинска собственост, до доказване на противното, като общината не носи
тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за общинска
собственост /така и Решение № 149/ 12.06.2013 г., гр.д.№ 647/12 г., ІV г.о./.
Това обаче е вярно само в случаите, когато в акта за общинска собственост е
посочено конкретно уредено в закона фактическо основание, по силата на което
собствеността върху актувания имот е придобита от общината. Когато в акта е
посочена само правната норма, послужила като основание за актуването /какъвто
именно е конкретният случай- като основание за актуване на имота е цитиран чл.
2, ал. 1, т. 7 ЗОС, възпроизвеждащ общата норма на чл. 77 ЗС/, същият няма
легитимиращо действие досежно правото на собственост
на общината, тъй като собствеността не се придобива изобщо, а само по
конкретен, определен в закона начин /чл. 77 ЗС/, и следователно актовете, които
по силата на закона имат легитимиращ ефект по отношение на собствеността,
формират това си действие само по отношение на посочения в тях способ за
придобиване на правото от лицата, в чиято полза са издадени. По изключение,
когато по силата на нормативен акт определен вид имоти могат да бъдат
притежавани само от общината, респ. от държавата като публични субекти, е
достатъчно в акта за общинска или държавна собственост да се посочи съответната
разпоредба, тъй като същата удостоверява наличието на годно основание за
придобиване на правото на собственост от общината или държавата /така и Решение
№ 134 от 22.05.2013 г. по гр.д.№ 51/13 г. на ІІ г.о./.
Въз основа на
изложеното, доколкото ищецът се явява носител на идеални части вещно право на
собственост върху имота, предмет на делото, а предявяване на иск за собственост
е действие на обикновено управление, то искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва да
бъде уважен на соченото придобивно основание.
С оглед изхода на спора
ответникът Община Варна следва да заплати разноски в размер на 450 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от Д.Х.Й., ЕГН **********,*** иск, че Д.Х.Й., ЕГН **********,*** а,
е собственик на ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 10/30.01.2015г. на Изпълнителния
директор на АГКК с площ от 464 кв.м., находящ се в ***, с трайно предназначение
на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: ливада, при граници: ПИ
№ ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, на основание
наследствено правоприемство, след смъртта на Е.И. и П.И.,
придобит от наследодателите на основание давностно
владение, осъществено в периода от 03.05.1947г. до 1968г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.Й., ЕГН **********,*** а сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща сторени по
делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: