Р Е
Ш Е Н
И Е № 22
гр. Силистра, 02.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският административен съд, в
публично заседание на четиринадесети март, две хиляди и деветнадесета година в
състав: административен съдия Павлина Георгиева-Железова, при секретаря Румяна
Пенева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 32 по описа за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на ЕТ „ПАМЕЛА-П.Н.“,
ЕИК:********* със седалище в гр. Силистра против Решение № 20/23.01.2019 г. на
директора на ТД на НАП-Варна, потвърждаващо Разпореждане №
С190019-125-0003558/11.01.2019 г. на главен публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП-Варна, ИРМ-Силистра.
Жалбоподателят оспорва акта като
материално незаконосъобразен, тъй-като публичният изпълнител, в нарушение на
разпоредбата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК, е погасил лихви вместо да погаси
главници по процесното изпълнително дело. Счита оспореният акт за бланков и
немотивиран. Акцентира за липса на легално понятие, използвано от решаващия
орган „подгрупи“ на публични задължения, включени в един и същ ред, визирайки
сочената от ответника норма на чл. 219 от ДОПК. Поддържа, че в процесния случай
е налице хипотезата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК за висящо изпълнително дело, по
което последователността на публичните задължения следва да е: главница и
лихва. Претендира за отмяна на акта като незаконосъобразен и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответната страна - директорът на ТД на НАП
- гр. Варна, чрез юрисконсулт О., оспорва жалбата като неоснователна,
поддържайки мотивите в решението на контролиращия орган. Моли за отхвърляне на
жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в нормативно определения
размер.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане изх. №
С190019-125-0003558/11.01.2019 г. на главен публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП-Варна, ИРМ-Силистра, потвърдено с Решение № 20/23.01.2019 г. на директора на ТД на НАП-Варна, е извършено
разпределение на постъпилата на 27.12.2018 г. сума по изп. дело №
19140004082/2014 г. в размер на 15 000 лева, от които с 4 405,72 лева
са погасени главници и с 10 594,28 лв. са погасени лихви. Разпределението
е било извършено по следния начин:
Погашения за главници:
1 210,27 лв. са
отнесени за погасяване на задължение за данък върху доходите на физическите
лица (ДОО), за м. август, 2018
г.;
710,61 лв. са отнесени
за погасяване на задължение за данък върху добавената стойност, дължим за м.
10, 2018 г.;
502,10 лв. са
отнесени за погасяване на задължение за данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения, дължим за м.септември, 2018 г.;
1053,78 лв. са отнесени за погасяване на
задължение за данък върху доходите от трудови и приравнените
на тях правоотношения, дължим за м.октомври, 2018 г.;
215,08 лв. са отнесени за
погасяване на задължение за здравно осигуряване, дължима за м.08,2018 г.;
246,68 лв. са отнесени за
погасяване на задължение за здравно осигуряване,дължима за м.09,2018 г.;
93,83 лв. са отнесени за погасяване
на задължение по фонд „Професионален пенсионен фонд“, дължимо за м.08,2018 г.;
112,68 лв. са отнесени за
погасяване на задължение по фонд „Професионален пенсионен фонд“, дължимо за
м.09,2018 г.;
118,20 лв. са отнесени за
погасяване на задължение по фонд „Универсален пенсионен фонд“, дължимо за
м.08,2018 г.;
142,49 лв. са отнесени за
погасяване на задължение по фонд „Универсален пенсионен фонд“,дължимо за
м.09,2018 г.;
Погашения за лихви:
10 594,28 лв. са отнесени за
погасяване на лихва за просрочие на ДДС, относим за периода от 15.10.2009 г. до
30.04.2011 г.; Задълженията, представляващи ДДС, са били погасени;
Като мотиви в решението на
контролния орган са изложени следните съображения: „съгласно разпоредбата на
чл. 219 от ДОПК първо се погасяват вземанията, включени в първа група, т.е.
данъчни, митнически задължения и задължения за здравни осигуровки. След
погасяване на всички вземания от първа група и при наличие на остатък от
постъпилото плащане, се пристъпва към погасяване на вземанията от втора група,
респ. трета група. При изчисляване на общия размер на задълженията в дадена
група се включват и техните главници и относимите към тях акцесорни вземания за
лихви. Погасяването на разнородни задължения (подгрупи), включени в съответната
група, се осъществява съразмерно като за всеки род задължения се взема предвид
общата сума на главниците и лихвите към тях. Като примери за „подгрупи“ е
посочена подгрупа „данъци“ (ДДС, акциз, корпоративен данък, данък върху
недвижимите имоти и др.) и дължимите лихви върху тях. След определяне на частта
от плащането, която следва да бъде разпределена за погасяване на конкретен род
задължения (например данъци), първо се погасяват всички главници. При
погасяване на главниците на еднородните задължения (задължения от една и съща
подгрупа (например „подгрупа данъци“) не се прилага съразмерност между
различните видове задължения (ДДС, корпоративен данък). Погасяването се
извършва в последователност от най-старото към най-новото задължение,
определено според датата на доброволно плащане по аргумент от чл. 76 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД). След пълното погасяване на главниците в
съответната подгрупа се пристъпва към разпределение на плащането по лихвите за
този род задължения съгласно чл. 169, ал. 8 от ДОПК. Правилата за определяне
поредността на главниците се прилагат и по отношение на лихвите.“
След изчерпване на административния
ред, решението на контролния орган е оспорено по съдебен ред.
Спорът по делото касае
разпределение на суми, постъпили във висящо изпълнително дело, като публичните
задължения съставляват от една страна главници за данъци и вноски за обществено
осигуряване и от друга-лихви върху погасен ДДС.
При така установените факти, съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата е допустима. Подадена е от
надлежна страна, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност, при изчерпана процедура за административно
обжалване, съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК.
Процесното решение е издадено от
оправомощен за това орган в рамките на неговата компетентност, а именно - от
териториалния директор на ТД на НАП - гр.Варна.
Потвърденото разпореждане е издадено
от публичен изпълнител, оправомощен по силата на чл. 167, ал. 1 от ДОПК да
извършва действия по принудително изпълнение, в рамките на което се включва и
процесното разпореждане за разпределение на постъпили по изпълнителното дело
суми. Не е налице отменителен порок по чл. 146, т. 1 от АПК - липса на
компетентност.
Решението е издадено в писмена
форма. В административната преписка се съдържат данни за фактическите
обстоятелства, послужили за формиране съдържанието на волеизявлението.
В хода на административното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, съставляващи
отменително основание по чл. 146, т .3 от АПК. Участието на жалбоподателя в
административното производство е било осигурено. Всички факти и обстоятелства,
от значение за предмета на оспореното разпореждане,са били известни, безспорни
и анализирани от водещия производството орган.
Но дори да съществуват индиции за
липса на мотиви или за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
то тези пропуски не би следвало да водят до отмяна, предвид задължението на
съда да реши спора по същество (чл. 160, ал. 1 от ДОПК), което налага попълване
на делото с относимите за спора факти. В процесния случай е налице пълнота на
фактическите обстоятелства от значение за предмета на спора.
Оспореното решение е постановено в
нарушение на материалния закон:
Съгласно чл. 169, ал. 8 от ДОПК
(изм. бр. 94 от 2015 г.) след образуване на изпълнителното дело публичните
вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви.
Законодателното решение на процесното правоотношение предвижда облекчаване
положението на длъжника след иницииране на принудителното събиране на
задълженията, като при недостатъчност на постъпленията първо се погасяват
главниците, които са лихвоносни,а след това лихвите, които не са основа за ново
задължение. В тази връзка данъците и вноските за обществено осигуряване,
визирани в чл. 219 от ДОПК, се включват в групата на главницата, а не на
лихвата и подлежат на преимуществено погасяване до изчерпването им.
Разпоредбата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК не влиза в противоречие с чл. 219 от ДОПК. Разнородността на задълженията
по чл. 219 от ДОПК касае видове публични задължения, които са главници. Разграничението
на задълженията (разноски, главница и лихва) по чл. 169, ал. 8 от ДОПК е на
база различното предназначение,реп.произход на задължението : разноски (такси, депозити
и хонорари/, лихва (обезщетение за просрочие на парично задължение) и главница (публично
задължение, различно от обезщетение за забава на парично задължение).
В този смисъл е и трайната съдебна
практика („Правилно съдът е приел, че
извършеното прихващане в процедура по чл. 223 от ДОПК не освобождава органа по
приходите да спази чл. 169, ал. 5 от ДОПК (в редакция на ДВ, бр. 108 от 2007
г., която е идентична с чл. 169, ал. 8 от ДОПК в ред.на закона, ДВ, бр. 18 от
2014 г.), според който при започнало изпълнително производство
последователността на погасяване на публичните вземания е: разноски, главница, лихви…Правилно
съдът е приел, че в акта следва да се прихванат сумите по дължимите главници,
предмет на изпълнителното дело, след като няма разноски и едва след това да се
пристъпи към прихващане на дължимите лихви. Законосъобразен е изводът на
съда,че чл. 169, ал. 5“, респ. чл. 169, ал. 8 от ДОПК „не позволява избор в рамките на групата главници или лихви“ - Решение
№ 5437 от 12.04.2012 г. по адм. дело № 9082/2011 г., I отд на ВАС, Решение №
8257 от 11.06.2012 г. по адм.дело № 9994/2011 г. VIII отд. На ВАС.
В този смисъл е и практиката на административните
съдилища - Решение № 504 от 23.11.2018 г. по адм.дело № 634/2018 г. на
Административен съд – Велико Търново „Разнородностга на публичните вземания е
ирелевантна за поредността на погасяването по чл. 169, ал. 8 от ДОПК, като значим е източникът
на задълженията - дали става въпрос за задължения за главници, лихви или
разноски. Ако законодателят е искал да изключи прилагането на чл. 169, aл. 6 от ДОПК в процеса на принудителното изпълнение, то щеше да стори това изрично,
както е направил с ал. 3, За, 4 и 5. Следва да се посочи, че съгласно мотивите
на законопроекта, с който е въведена нормата на чл. 169, ал. 5 по този начин се
спира начисляването на лихви и се предотвратява натрупването на нови
задължения, като в нито една от последващите редакции на чл. 169 правилото на
ал. 5 не е било изключено за прилагане при принудителното изпълнение. Липсва
каквато и да е логика да се изисква преди започване на принудителното
изпълнение първо да бъдат погасявани всички главници, а едва след това натрупаните
лихви, а това правило да не важи в производството по принудително изпълнение,
което неминуемо ще увеличи задълженията на лицето, респ. ще го затрудни при
удовлетворяването на фиска. В обобщение, публичният изпълнител е следвало да
разпредели постъпилото плащане, като погаси всички налични главници при
спазване поредността в чл. 219 от ДОПК, а едва след това да пристъпи към
погасяване на начислените лихви. Като не е сторил това е издал разпореждане,
противоречащо на материалния закон и неговата цел.“
В обобщение, внесената на
27.12.2018 г. сума от 15 000 лева по процесното изп. дело е следвало да се
насочи за погасяване на главниците до нулирането им при наличие на постъпления,
и при евентуален остатък от получени плащания, да се пристъпи към погасяване на
лихви.Като не е сторил това, административният орган е допуснал нарушение на
материалния закон,визиран в чл. 169, ал. 8 от ДОПК, което съставлява
отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. В този смисъл оспорването се
явява основателно и следва да се уважи. Преписката следва да се изпрати по
компетентност на публичния изпълнител за предприемане на съответните действия
съгласно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на
закона.
При този изход на делото в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 350 лв., а искането на
ответника за юрисконсултско възнаграждение следва да се отхвърли като
неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 20/23.01.2019 г. на директора на
ТД на НАП-Варна, с което е потвърдено Разпореждане №
С190019-125-0003558/11.01.2019 г. на главен публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП-Варна, ИРМ-Силистра по жалба на ЕТ „ПАМЕЛА-П.Н.,
ЕИК:********* със седалище в гр. Силистра и адрес на управление: ул. „***
ИЗПРАЩА преписката по компетентност на публичния
изпълнител при ТД на НАП – Варна, ИРМ-Силистра за предприемане на действия
съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите - гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ПАМЕЛА-П.Н., ЕИК:*********
със седалище в гр. Силистра и адрес на управление: ул. ***разноски по делото в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: