НОХД № 1095/2017 г.
МОТИВИ:
Повдигнатото обвинение против подсъдимите е както следва:
Обвинението против подс. М.Д.Н. *** е
за престъпление по чл.286 ал.2 във вр. с ал.1 от
НК, а именно за това, че на 07.04.2014 г. в гр.Пазарджик пред надлежен
орган на властта- Пазарджишкия районен съд в тъжба вх.№5526/07.04.2014 год. по
НЧХД №668/14 год. е набедил Н.Е.К. *** в престъпление по чл.130 ал.1 от НК като
е написал в тъжбата, че: „на 25.03.2014
год. около 17.30 часа на улицата К. го е нападнал с юмруци в областта на
главата му и е започнал да го души“, като е знаел, че е невинен и набедения
е бил привлечен към наказателна отговорност.
Обвинението против подс. Д.И.Н. *** е за престъпление по чл.290 ал.1 от НК, а именно за това, че на 09.06.2014 год. в съдебно заседание пред
Пазарджишкия районен съд в качеството на свидетел по НЧХД №668/14 год., устно и
съзнателно е потвърдил неистина, след като предварително е бил предупреден за
носенето на наказателна отговорност по чл.290 от НК като е заявил пред съда,
че: „Той /К./ лови сина ми за гушата и го
удря в лицето... втори път му посяга и втори път го удря пак в лицето“.
Обвинението против подс. П.К.П. *** е
за престъпление по чл.290 ал.1 от НК, а именно за това, че на 09.06.2014 год. в съдебно заседание пред Пазарджишкия районен съд в
качеството на свидетел по НЧХД №668/14 год., устно и съзнателно е потвърдил
неистина, след като предварително е бил предупреден за носенето на наказателна
отговорност по чл.290 от ИПК като е заявил пред съда, че: „Мисля, че
господина /сочи подсъдимия К./ хвана сина на Д. за гушата и мисля, че посегна
да го удари и мисля че беше в областта на лицето ...видях, че нещо си посягаха
подсъдимия посегна на сина му“.
Обвинението против подс. С.Б.К. ***, е
за престъпление по чл.290 ал.1 от НК, а именно за това, че на 04.07.2014 год. в съдебно заседание пред Пазарджишкия районен съд в
качеството на свидетел по НЧХД №668/14 год., устно и съзнателно е потвърдил
неистина, след като предварително е бил предупреден за носенето на наказателна
отговорност по чл.290 от НК като е заявил пред съда, че: „аз не знам за
какво става дума и по принцип собственика на магазина удари М., нещо се
сдърпаха посегна. Удари го някъде в главата, по лицето... този човек го виждам
днес тук/сочи подсъдимия/“.
Производството пред първата инстанция се разви в отсъствие на подс. С.К. в
хипотезата на чл.269 ал.3 т.4 бук. „а“ от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението по отношение и на четиримата
подсъдими. Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи
несъмнен извод, че подсъдимите са извършили престъпленията, за които им е
повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимите за виновни и
определи наказанието на всеки един от тях при отчитане на смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, като предлага по отношение на всички
подсъдимите да бъде определено наказание лишаване от свобода, като
съобразно съдебното им минало се приложи института на условното осъждане по
отношение на подсъдимите М.Н., Д.Н. и С.К., а по отношение на подс. П. се
постанови ефективно изтърпяване на наказанието.
Подсъдимите М.Н., Д.Н. и П.П. се явяват в съдебно заседание лично и със защитниците
си, като не се признават за виновни и дават обяснения. Защитниците им пледират
да бъдат оправдани.
Против подсъдимия М.Н. бе предявен и приет за
разглеждане в наказателния процес, граждански иск от пострадалия Н.К. за сумата
от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането, до окончателното й изплащане.
С протоколно определение на съда пострадалият К. бе
конституиран като граждански ищец и частен обвинител в процеса. Гражданският
ищец и частен обвинител, чрез повереника си, поддържа обвинението против
подсъдимия, пледира за осъдителна присъда и уважаване на иска в пълен размер,
както и за присъждане на сторените разноски.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. Д.Н. и подс.
М.Н. са баща и син. Подс. П.П. е приятел на подс. Д.Н..
Подс. М.Н. и неговата майка А.Б.са съдружници в дружество „Е.“ ООД.
Постр. Н.К. е съдружник и управител на
дружество „Н.М.“ ООД, което се занимава с търговия на авточасти. За целта
дружеството стопанисвало обект- магазин за авточасти, находящ се в гр.
Пазарджик, в сградата на бившето СБА.
Дружество „Е.“ било клиент на „Н.М.“.
При една от извършените доставки на автомобилна част обаче, последната не била
заплатена от дружество „Е.“. По този повод било образувано гражданско дело,
като след приключване на обезпечителното производство било образувано отделно
изпълнително дело при ДСИ, който запорирал банковата сметка на длъжника, като
обезпечение за задължението. След това било образувано изп.
дело при ЧСИ, по което св. К. като представляващ „Н.М.“ сключил споразумение с
длъжника дружество „Е.“, съгласно което страните се съгласили, че задължението
на „Е.” ООД към „Н.М.” ООД е в размер на 6 573,24 лв. Съгласявали се също, че
сумата, в размер на 4 325,00 лв. е постъпила по сметката на ЧСИ по
изпълнителното дело, а сумата от 2 248,24 лв. щяла да бъде изплатена както
следва: 1 000 лв. в брой срещу разписка в деня на сключването на споразумението
и 1 248,24 лв. до 14.03.2014 г. по банковата сметка на взискателя. В случай, че
след разпределението останели неплатени суми, „Е.” ООД щяла да ги заплати на „Н.М.”
ООД след уведомяване от страна на взискателя. Впоследствие, по изпълнителното
дело се присъединила и Държавата за публични вземания към „Е.” ООД, които били
преференциални, преди вземането на „Н.М.” ООД. Недоволна от факта, че
първоначалното вземане значително нараснало, А.Б.се свързала по телефона на
25.03.2014 г. със св. К. като се разбрали на следващия ден да отидат при ЧСИ и
да разрешат въпроса, така че двете страни да бъдат удовлетворени.
По същото време, в късния след обяд на 25.03.2014 г. подс.
Д.Н., придружаван от подс. С.К.
посетил магазина за авточасти на постр. К. в двора на СБА. В магазина били св. Х.С.-
управител на магазина, св. Р.Г.- счетоводител, св. Д.М.- шофьор и св. К.Г.-
клиент. С влизането си в магазина подс. Д.Н. попитал св. С.къде е шефът й и
настоял да го повика. Тя му обяснила, че отсъства и отказала да го потърси.
Тогава подсъдимият Д. Н. се представил като „М. Б.” и започнал да ругае и да
отправя закани към св. К. пред служителите му. Заявил на св. С.да му предаде,
че ще го затрие, задето тормози жена му. След това подс. Д.Н. позвънил по
телефона на св. К., който по това време се намирал в кантората на адв. Г., която била ангажирана с делата на „Н.М.” ООД. След
като св. К. вдигнал телефона, подс. Д. Н. започнал да му вика: „Какъв си ти
бе, рекетьор? Какви пари искаш от
жена ми? Да кога ще ти се плаща на теб за едно и също нещо?“ Тъй като св. К. заявил, че не знаел с кого разговаря,
подс. Д. Н. му се представил като „М. Б.“, след което започнал да отправя
заплахи срещу свидетеля и адв. Г., както и закани за
лишаване от живот, придружени с груби цинизми. След
като приключил разговора подс. Д.Н. се обърнал към св. С.и й казал да предаде
на К., че няма да му се размине и ще се върне пак, след което си тръгнал.
След този разговор св. К. се обадил по телефона на св. С.и от нея разбрал,
че в магазина е идвало лице, представило се като „М. Б.”, което го е псувало и
е отправяло закани с убийство към него. Поради тази причина св. К. подал сигнал
на тел. 112, че в магазина му е идвало лице, което се е представило с прякор „Б.”
и е отправял закани за саморазправа с него пред служителите му. След това
тръгнал към магазина. Докато пътувал К. получил още закани по телефона от подс.
Д.Н., поради което отново се обадил на тел.112, като настоял да бъде изпратен
полицейски екип при магазина.
Около 17.00 часа подс. Д.Н. отново пристигнал в магазина на св. К., придружен
от сина му- подс. М.Н. и подс. С.К.. Последните
останали отвън, а подс. Д.Н. влязъл в магазина и със гневен тон попитал св. С.дали
К. се е върнал.
Малко след това пред магазина пристигнал с автомобила си постр. К.. Тогава
подс. Д.Н. излязъл от магазина и се насочил към него. Постр. К. започнал да му говори
да влязат вътре, за да се разберат. Подс. Д.Н. се приближил към пострадалия К.
и замахнал към него с дясната си ръка, свита в юмрук. Св. К. успял да отбие
удара. Тогава подс. Д.Н. посегнал със замах към пострадалия от долу нагоре с лявата
си ръка, в която държал нож. Постр. К. се отдръпнал назад и побягнал. Докато
подс. Д. Н. се разправял с пострадалия, подс. М.Н. стоял зад баща си, без да се
намесва, а подс. С.К. бил близо до автомобила, с който пристигнали. След като
пострадалият побягнал, след него тръгнали подсъдимите Д.Н. и М.Н.. Като изминал
около 10-тина метра, постр. К. се обърнал да види къде е подс. Д.Н.. В този
момент, бил настигнат от подс. М.Н., който се нахвърлил върху него и му нанесъл
силен удар с дясната си ръка в областта на лицето. В резултат на удара пострадалият
паднал на земята, като наранил коленете и лактите си. При тях дотичал и подс. Д.Н.,
който заедно с подс. М.Н. започнали да ритат постр. К. по тялото и главата.
Действията на подсъдимите били забелязани от свидетелите Г. и М.. Последният се
затичал към тях, намесил се като избутал двамата подсъдими и помогнал на постр.
К. да се изправи. Малко след св. М. от магазина излязла и св. С., която също се
отправила към мястото на побоя. Подсъдимите Н.и продължили да псуват и обиждат
постр. К., докато се придвижвали към автомобилите си. През това време подс. С.К.
стоял близо до автомобилите и не се намесил в разправията. Когато стигнал до
магазина, уплашен от случилото се и възможността да бъде нападнат отново,
постр. К. взел една кормилна щанга, намираща се в близост до входната врата на
магазина и застанал пред входа на магазина, готов да се отбранява, при
евентуално ново нападение от подсъдимите Н.и, но последните си тръгнали. Постр.
К. с помощта на подръчни материали се опитал да спре кървенето от раните,
получени в следствие на нанесения му побой, но понеже лявото му око било подуто
и затворено, като обилно кървяло, решил да потърси лекарска помощ. На излизане
от двора на СБА се засякъл с пристигналия на мястото полицейски автопатрул и се
върнал обратно при магазина. Там пред полицейските служители Н.Н. и К.В. разказал за случилото се. След това постр. К.
отишъл в Спешна помощ, където бил прегледан и консултиран.
Независимо, че знаел какво се е случило на 25.03.2014
г. и че не е получил телесни наранявания, причинени от постр. К., на 07.04.2014
г. подс. М.Н. *** срещу постр. К.. В същата той
посочил, че „на 25.03.2014 год. около 17.30 часа на улицата К. ме нападна с юмруци.
Ударите попадаха в областта на главата ми. В последващ момент започна да ме
души.“ С тъжбата било образувано НЧХД №668/2014 г. по описа на ПзРС срещу постр. Н.К..
С разпореждане на съдията-докладчик било насрочено съдебно заседание за
22.05.2014 г. и било постановено призоваването на св. К. в качеството му на
подсъдим. Знаейки истината за това, което се случило на 25.03.2014 г. пред
магазина му и че при така развилия се инцидент дори не е докосвал подс. М.Н., постр. К. бил много изненадан когато получил книжата от
съда.
По посоченото НЧХД били проведени
няколко съдебни заседания. В проведеното на 09.06.2014 г. заседание като
свидетел бил разпитан подс. Д.Н.. Преди да пристъпи към разпита му съдът му
разяснил отговорността за лъжесвидетелстване по чл.290 от НК. В показанията си
подс. Д.Н. разказал за отношенията между дружеството на сина му- подс. М.Н. и постр. К., като заявил, че паричните им отношения били
уредени, но въпреки това от жена си разбрал, че К. искал още 1 800 лева.
Поради тази причина той се свързал по телефона с К. и поискал да се разберат,
но К. му отвърнал, че това може да стане когато има възможност. Тогава решили
със сина му подс. М.Н. да отидат до магазина на К. в СБА. Когато видели постр. К.
провели разговор с него „за да се разберат“. Подс. Д.Н. твърдял пред съда, че
видял как св. К. „лови сина ми за гушата
и го удря в лицето, от двете страни има охлузвания. Удари го по лицето като
мисля, че първо отдясно и тогава човекът се измъкна и тръгна да бяга и направи
към 20 метра, спъна ли се там, защото М. е младо момче и го настигна. Той
става, втори път му посяга подсъдимия и го удря пак в лицето, но от другата
страна. Той тръгва да бяга, удря се в един паркиран бус, защото той бягаше
настрани, преплете си краката и удари се в буса, падна, застана на входа на
магазина и започна да псува и да казва „ще ви
избия“.
В същото съдебно заседание като
свидетел бил разпитан и подс. П.П.. Преди да даде
показания, той бил предупреден от съда за наказателната отговорност по чл.290
от НК. Подс. П. заявил пред съда, че на датата на инцидента се прибирал от гр. П.,
като спрял на СБА, за да отиде до един от магазините. На излизане от магазина
видял, „че нещо се викало където е входа
на СБА вляво“. Полюбопитствал и решил да погледне натам. Тогава видял подс.
Д.Н., сина му подс. М.Н. и още един човек, според
него подсъдимия К.. Подс. П. заявил „Мисля,
че господинът (сочи подсъдимия) хвана сина на Д. за гушата и мисля, че посегна
да го удари и мисля, че беше в областта на лицето“. След това разказал, че впоследствие
подсъдимият бягал, а след него бягал сина на Д., а след него самият Д.. Заявил,
че видял, че „нещо си посягали“.
Подсъдимият (Н.К.) бил посегнал на сина на Д.. Казал, че бил на 30 метра от
случващото се, но видял че му посегнал подсъдимия. Заявил също, че Н.К. се
блъснал в някакъв бус и това се случило на мястото, на което станала първата
разправия. Подсъдимият след като се блъснал в буса станал и отишъл в магазина като
излязъл впоследствие с някакъв кол или тръба. Подс. П. твърдял също, че не бил
видял никой да удря подсъдимия, защото това станало за много кратко време.
В следващо съдебно заседание, проведено
на 04.07.2014 г. в качеството на свидетел е бил разпитан подс. С.К.. Той бил
предупреден от съда за наказателната отговорност по чл.290 ал.1 от НК, която
носи като свидетел при депозиране на лъжливи показания. Подс. К. заявил пред
съда, че на процесната дата се намирал в кола на паркинга на СБА в близост до
магазина за авточасти. Видял, че пристигнал сина на Д. и нещо започнали да си
говорят със собственика на магазина. Имали нещо вземане- даване. Подс. К.
заявил: „Аз не знам за какво става дума и
по принцип собственикът на магазина удари М., нещо се сдърпаха, побегна. Удари го с ръка. Просто видях, че го удари, но с
коя ръка не мога да кажа. Удари го някъде в главата, по лицето. Разстоянието
беше не повече от 15 метра на паркинга и то става пред мене като на филм....Той
стана, подсъдимият и удари сина на Д.. Той се удари в един бус и влезна в
магазина. Излезна с една тръба, ауспух ли“.
НЧХД № 668/2014 г. приключило с
присъда, с която постр. Н.К. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото
му с тъжбата, подадена от подс. М.Н., обвинение за извършено престъпление по
чл.130 ал.1 от НК. Първоинстанционната присъда била обжалвана от подс. М.Н. ***,
който по образуваното ВНЧХД № 24/2015 г. се произнесъл с Решение от 27.03.2015
г., с което потвърдил присъдата на ПзРС.
С оглед на това, че бил набеден в
извършване на престъпление, което не е осъществил постр. К. ***, която
поставила началото на настоящето наказателно производство.
От заключението на назначената в
съдебната фаза на процеса, изслушаната и приета по делото Комплексна
съдебномедицинска и психиатрична експертиза, изготвено от вещите лица-
психиатър д-р В.Д., съдебен лекар- д-р П.М. и неврохирург- д-р А.Б., което
съдът цени като обективно и компетентно изготвено, се установява по категоричен
начин, че след преглед на подс. П. и запознаване с материалите по делото, че
подс. П. е в състояние след претърпяна през 1985 г. черепно-мозъчна травма и има
остатъчни прояви от прекаран преди около 4-5 години мозъчен инсулт. Същите
представляват соматични и неврологични заболявания, което обаче не са довели до
психични разстройства, нито към датата на деянието, нито към тази на прегледа.
През тези периоди подс. П. е бил психично здрав, като не е страдал и не страда
от психично заболяване, олигофрения или краткотрайни психични състояния, при
които да има разстройство на съзнанието и да му пречат да разбира свойството и
значението на извършеното и да може да ръководи постъпките си. Неговото
физическо и психическо състояние не представляват пречка за участието му в
качеството на подсъдим в процеса. Може правилно да възприема фактите от
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и да организира
защитата си.
Предмет
на изследване на изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
бил компакт диск, съдържащ записи от
охранителните камери в магазина на постр. К.. От заключението изготвено от
вещото лице И.П., което съдът цени като
обективно и обосновано изготвено, се установява, че дискът съдържа един
видеофайл, записан в специализиран формат и плейър за неговото възпроизвеждане.
Същият представлява цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху
твърдия диск на компютърна видео-охранителна система. Не са установени следи от
манипулация/намеса върху записаната информация. В рамките на записаните
интервали от време таймкодът, показван в изображението не се прекъсва. Камерите
на системата записват изображение в непрекъснат режим.
Съгласно данните от вкопираната в кадър
информация, файлът е заснет в интервала 18:05:00 – 18:10:02 ч. на 25.03.2014 г.
и е с общо времетраене 5 мин. и 2 сек. и съдържа информация от четири камери
едновременно.
Прегледът на видеофайла установил, че
камера с условно обозначение „Сh 1” е монтирана вътре
в търговския обект. Камера с условно обозначение „Сh
2” е монтирана отвън на търговския обект и обхваща в полезрението си участък
пред търговския обект, където се намира входната му врата. Камера „Сh 3” е монтирана вътре в помещение, наподобяващо коридор
на обществена сграда, в което за времето на записа не се случва нищо. Камера, с
условно обозначение „Сh 4” е монтирана вътре в
помещение подобно на склад, в което за времето на записа няма никакво движение.
В началото на записа, в полезрението на
камера „Сh 1” се виждат движение на общо четири лица,
условно обозначени с №1, № 2, № 3 и № 4– две от видим мъжки пол и две от видим
женски пол. Експертът е описал подробно и четирите лица по ръст, телосложение,
цвят на косата и облекло.
В 18:05:16 ч., пред търговския обект, в
полезрението на камера „Сh 2” спира бял на цвят лек
автомобил тип фургон от неизвестна марка и неразличим ДК№. От него в 18:05:54 ч.
излиза лице от видим мъжки пол, условно обозначено като лице №5. В 18:06:00 ч.
от предната седалка на лекия автомобил се приближава лице от видим мъжки пол,
условно обозначено като №6, което спира при лице №5. Двете лица обикалят л. а.,
след което лице №5 се насочва към стълбите на търговския обект и в 18:08:10 ч.
влиза в него, насочва се към лицата, намиращи се вътре в него, стига до тях,
спира за малко до тях, след което се обръща, тръгва към изхода и в 18:08:23 ч.
го напуска. В същото време лице №6 се качва по стълбите, стига до входната врата
на търговския обект, където се среща с излизащото от него лице №5. Лице №5 и
лице №6 са описани от вещото лице по ръст, телосложение и облекло.
В това време по уличното платно се
задава л. а., който в 18:08:32 ч. спира в близост до лица № 5 и № 6. Автомобилът
е видимо син на цвят от неизвестна марка и неразличим ДК№. От него излиза лице
от видим мъжки пол, условно означено като лице № 7, като е описано от експерта
по ръст, телосложение и облекло. В 18:08:46 ч. между лице № 7 и лице №5 се
наблюдават не много ясни движения подобни на блъскане и замахване на ръце, а
лице №6 стои зад лице №5. В 18:08:53 ч. лице №7 побягва в обратна посока от
която е пристигнало с л. а., последвано от лице №5, а след него лице №6 и
излизат извън полезрението на камерата. В същото време от търговския обект
излиза лице №1, слиза по стълбите и се затичва в същата посока, а на пътното
платно се появява друго лице от видим мъжки пол (описано по ръст, телосложение
и облекло), което престоява известно време на платното, с лице насочено в
посоката в която са се отдалечили другите
лица, след което се връща обратно по посоката, от която се появява.
В 18:09:04 ч., от търговския обект
излиза лице №3, спира се за момент на площадката, след което слиза по стълбите
и също се насочва в посоката, към която са се насочили другите лица. В 18:09:22
ч. до видимо синият л. а., в посока обратна на тази, към която са се отправили
всичките лица се появява лице, което се насочва нагоре по стълбите към
търговския обект и в 18:09:30 ч. влиза в него. Времето изминало от излизането
на лице №7 от л.а. в 18:08:36 ч. до момента на появата на това лице до същия
л.а. в 18:09:22 ч. е 46 сек. Лицето е от видим мъжки пол. Навежда се и взема
дълъг предмет, с форма подобна на дървена дръжка на инструмент (лопата, мотика, вила и др.) и
излиза отвън на площадката пред търговския обект. В същото време и другите лица
влизат в полезрението на камера „Ch 2”, като лице №5
се отправя и влиза в л.а., с който е пристигнал, а лице №6 минава от другата му
страна, но не може да се види дали и то влиза вътре в него. След тях се движи
лице №3, следвано от лице №1. Лице №3 се насочва към спрелия бял л.а. и се спира
до него. От търговския обект отпред на площадката излиза и лице №4 и остава там
на място. Вътре в търговския обект остава лице №2, което наблюдава навън през
отворената входна врата. В 18:10:02 ч. записът свършва като другите лица
остават отвън на търговския обект, а лице №2 вътре в него.
При направената оценка на видеозаписите
и на извлечените снимкови кадри, вещото лице е установило, че те са с качество,
което не позволява отграничаване на частни и общи признаци, характеризиращи
заснетите лица. Причините за това са: ниската разделителна способност на
заснемащото устройство, съчетано с недостатъчната запълненост на кадъра в
заснемания обект. Идентификацията на лица по изображения изисква наличие на
достатъчно информация в изследваното изображение, позволяващо визуализацията на
външните анатомични белези на главата и лицето, като дава възможност за
извличане на достатъчен брой частни признаци, индивидуализиращи заснетото лице.
В случая според експерта кадрите не са годни за провеждане на
лицево-идентификационно изследване.
В съдебно заседание вещото лице поддържа и защити заключението си, като
поясни, че на видеозаписа не е констатирано съприкосновение между условно
означените лице №6 и лице № 7, както и че качеството на записа не му позволява
да разграничи по-малки обекти, като напр. нож или острие, държано от някое от
лицата, респ. дали лицата не държат предмети.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз
основа на показанията на свидетелите Н.К., Р.Г., Н.Н.,
К.В., Д.М., частично от показанията на св. К.Г., както и показанията на
свидетелите Г., М., Г. и св. Х.С., дадени от тях при предходното разглеждане на
делото (по НОХД № 1544/2016 г. на ПзРС), приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им на основани чл.281 ал.1 т.2 от НПК- за първите
трима, а за св. С.- на основание чл.281 ал.1 т.4 предл.2 от НПК, а също от
заключенията на коментираните по-горе експертизи, както и от приетите писмените
доказателства и веществено доказателство- компакт диск, съдържащ видеофайл със
записи от охранителните камери в магазина на постр. К..
От приложената по НЧХД № 668/2014 г. на ПзРС и приета
като писмено доказателство по делото, наред с останалите материали по посочено
дело, частна тъжба с Вх. № 5526/07.04.2014 г. и по-конкретно от нейното
съдържание, по категоричен начин се установяват инкриминираните твърдения,
направени от подс. М.Н., адресирани до Районен съд Пазарджик, чрез които той е
набедил постр. Н.К. в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК. От
поставеният входящ номер върху тъжбата и щемпела, с който е отбелязана дата на
подаването на тъжбата, се установява безспорно и датата на депозирането й в
регистратурата на РС- Пазарджик, а именно 07.04.2014 г. По делото макар да не
се установява категорично дали подс. М.Н. лично или чрез друго лице, напр.
неговият пълномощник, е подал процесната частна тъжба в РС- Пазарджик, то това
обстоятелство няма отношение към възникването на наказателната му отговорност, тъй
като от съдържанието на тъжбата, още в заглавната й част, е посочено, че същата
изхожда от подс. М.Н., адресирана е до Председателя на РС- Пазарджик и е видно,
че подсъдимият е направил инкриминираните твърдения с ясната цел, те да станат
достояние на посоченото длъжностно лице- Председателя на РС- Пазарджик. От
тъжбата безспорно се установяват и самите твърдения по отношение на постр. К.,
че последният е причинил на подс. М.Н. лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 ал.1 от НК, тъй като е заявил буквално: „...К. ме нападна с юмруци. Ударите попадаха в областта на главата ми. В последващ момент започна да ме души.“. Изнасят се твърдения и за дата, час и място на
извършване на престъплението- „на 25.03.2014 г., около 17,30 часа, на улицата“.
От материалите по посоченото НЧХД се установява
също така по несъмнен начин, че постр. К. е бил привлечен към наказателна
отговорност. Видно от материалите по администриране на делото е, че частната
тъжба на подс. М.Н. е станала повод за образуване на наказателното производство
срещу постр. К.. Впоследствие с разпореждането на съдията-докладчик, делото е
било внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, като по същото са били
проведени няколко съдебни заседания и производството безспорно се е водело
срещу Н.К., който е имал качеството на подсъдим.
В рамките на настоящото производство е недопустимо да
се обсъжда и преразглежда въпроса, дали постр. св. Н.К. е извършил престъплението
по чл.130 ал.1 от НК, за които е бил привлечен към наказателна отговорност въз
основа на подадената от подс. М.Н. частна тъжба. Въпросът за невинността на постр.
К. е решен по категоричен и безспорен начин с присъда № 258 на Районен съд
Пазарджик от 20.11.2014 г., потвърдена с решение № 37 от 27.03.2015 г. на
Окръжен съд Пазарджик, с която постр. Н.К. е бил признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1
от НК, като двете съдебни инстанции са изложили подробни мотиви, в подкрепа на
своето решение. Съгласно разпоредбата на чл.413 от НПК, влязлата в сила присъда на съда, с която е решен въпросът за
виновността на определено лице по отношение на конкретно обвинение за извършено
престъпление, има задължителен характер и не е допустимо този въпрос да бъде
преразглеждан, а следва a priori да се приеме, че в
случая постр. К. не е извършил престъплението, за което е бил привлечен към
наказателна отговорност.
В този смисъл и обясненията, които сдава подс. М.Н.
като насочени към изясняване на въпроса дали постр. К. му е причинил телесни
увреждания като го е удрял с юмруци и го е душил, не следва да бъдат взимани
под внимание. Както се посочи вече този въпрос е бил решен от съда с присъдата
по НЧХД № 668/2014 г. на ПзРС, потвърдена от ПзОС
касаят именно въпросът дали постр. К. е извършител на вмененото му
престъпление. Съдът след анализ на доказателствата е приел, че постр. К. не е
бил нападател на подс. М.Н., а жертва на инициираното от подс. Д.Н. нападение
над него,
което е продължило и с участието на подс. М.Н.. Съдът е приел, че докато е
траело това нападение, постр. К. не е предприел дори и отбранителна реакция
против подс. М.Н. в рамките на необходимите предели за неговото отблъскване.
Поради тази причина и съдът е приел, че постр. К. е предаден на съд
неоснователно, като установените от медицинската документация (СМУ) телесни
наранявания на подс. М.Н. категорично не са били причинени от постр. К..
За пълнота следва да се посочи, че обясненията на
подс. М.Н. съдът прие за недостоверни, тъй като се опровергават от други
събрани по делото доказателства. На първо място това са показанията на постр. К.,
които съдът намери за обективни и достоверни, не само поради тяхната
последователност и логичност, но и поради това, че се подкрепят напълно от
показанията на свидетелите Г., М. и С., чиито показания са еднопосочни и
взаимнодопълващи се. Всеки един от тях е възприел отделни етапи от развилия се
инцидент, които пък кореспондират напълно с разказа на постр. К.. Потвърждават
се твърдения на последния за проявената спрямо него словесна агресия от страна
на подс. Д.Н., не само от показанията на тези трима свидетели, но и от тези на
св. Г.. Кореспондират и с показанията на свидетелите В. и Н.- полицейските
служители, които се отзовали именно на обажданията на постр. К., с които е
търсел помощ и съдействие от полицията, с оглед неправомерното поведение на св.
Д.Н., а впоследствие и това на неговия син подс. М.Н.. В показанията си постр. К.
е категоричен, че подс. Д.Н. го е нападнал при пристигането му, вместо да се
отзове на неговата покана да влязат в магазина и да се разберат, като е
замахнал да го удари, който удар пострадалият е отбил, след което е посегнал
втори път с другата ръка, в която държал нож. Тези действия на подс. Д.Н. и постр. К. се потвърждават и от показанията на св. Г., но
също така и от заключението на техническата експертиза, както и от вещественото
доказателство- СД, съдържащ видеофайл от охранителните камери от магазина,
предявен на страните чрез неговото възпроизвеждане и неоспорен от същите. Вярно
е, че участниците в инцидента не са идентифицирани от вещото лице, но пък могат
да бъдат индивидуализирани поради подробно описание на техния външен вид и
облекло, което съвпада с даденото от свидетелите К., Г., М. и Г. описание. В
този смисъл категорично може да се определи, че условно означеното под №5 лице
е подс. Д.Н., под №7- постр. К. и под № 6- подс. М.Н..
Категорично според вещото лице, а и от видеозаписа се установява между лице №6
и лице №7 няма съприкосновение. Казано с други думи в началото на инцидента
между подс. М.Н. и постр. К. не е имало
съприкосновение, най-вече не е имало действия от страна на К. по отношение на М.Н.-
като удари с юмруци и душене, за което последния изнася твърдения.
Подкрепят се и показанията на постр. К. за това, че
след като подс. Д.Н. е посегнал към него с нож, той е побягнал, а подсъдимите Д.Н.
и М.Н. са го последвали. Това се вижда от видеозаписа, но е и възприето на
свидетелите Г., М. и С., чиито показания са в същата насока. От същите става
ясно, че св. М. в този момент е излязъл от магазина и се е отправил в тяхна
посока, където е заварил подсъдимите Н.и да нанасят удари по главата и тялото
на постр. К., който дори не е успял да се защити и само намесата на М. е
преустановила нападението на подсъдимите М.Н. и Д.Н.. Показанията на св. М. в
тази насока са категорични и са в унисон с тези на постр. К.. Няма причина
съдът да не им даде вяра поради това обстоятелство, но и поради факта, че се
подкрепят и допълват и от показанията на свидетелите Г. и С., но също така и от
показанията на свидетелите Н. и В.. Вярно е че показанията на последните двама
свидетели се явяват косвено доказателство за действията на подсъдимите Н.и, тъй
като те преразказват чутото от постр. К. и свидетелите С., Г. и М., но същевременно
са и пряко доказателство досежно телесните наранявания на пострадалия. Тези
двама свидетели описват уврежданията на К., които са възприели, непосредствено
след развилия се инцидент. Така напр. св. В. сочи „беше видимо ударен, много
подут, едното око беше затворено...с голям оток...буквално му го нямаше от
отока“. Св. Н. също е категоричен, заявявайки „...ужасяващо състояние, едната
половина от лицето му беше увиснала цялата буза, много грозно...имаше рана и
оток от лявата страна, раната имаше кръв“. В този смисъл за и показанията на
свидетелите Г., С.и М. по отношение на състоянието на постр. К. след инцидента
и нараняванията, които е получил. Тези свидетели пък са категорични, че след
инцидента и преди да се качи в автомобила и да си тръгне са възприели подс. М.Н.,
който не е имал видими телесни наранявания.
С оглед на така събраните доказателства по несъмнен
начин се установява, че инициатор на възникналия инцидент и на нападението е
подс. Д.Н., а не постр. К., както и че последният
дори не е успял да се отбрани от понесените от подс. Д.Н. и подс.
М.Н. удари и в този смисъл категорично не е нанесъл каквито и да било удари и
наранявания на подс. М.Н., още по-малко по никакъв начин не се установи, че е
извършил спрямо същия действия на стискане за гушата и душене, за каквито в
обясненията си подс. М.Н. твърди.
Освен това съдът прие за логични и достоверни
показанията на постр. К. и поради това, че житейски погледнато съвсем естествена
е неговата реакция да се обърне и да побегне, застрашен именно от действията на
подс. Д.Н., който му е посегнал с нож. Поради това и съдът прие за абсурдни
обясненията на този подсъдим и подс. М.Н., че постр. К.
е побягнал просто така, без причина. Недостоверни са и твърденията им, че
когато е застигнат от тях, отново К. бил посегнал и нанесъл удари, което се
опроверга както от показанията на пострадалия така и от тези на св. М.. Освен
това житейски абсурдно звучат обясненията им и поради това, че няма никаква
логика след като нападателят според тях в лицето на К. е побягнал, те да го
последват, и след като е изминал известно разстояние пак да се обърне и отново
да нападне подс. М.Н., който дори едва ли не стоял статично и не е предприел
каквото и да е действие спрямо К., най-малкото отбранително, за самозащита.
Затова съдът прие, че действията на подс. Д.Н. и подс.
М.Н. са били насочени към продължаване на започнатото вече нападение и агресия
от Д.Н. спрямо постр. К., поради което и са го
последвали с цел да го преследват и да довършат започнатото нападение, което са
и сторили. Това именно е действително развилата се ситуация, което се
установява безспорно от показанията на самия пострадал К., но и от тези на
свидетелите С., М. и Г., независимо от това, че същите са в трудово-правни
отношения с постр. К.. Св. М. дори скоро след случая вече не е работил при
пострадалия. Фактът обаче, че показанията им са еднопосочни, взаимнодопълващи
се и кореспондиращи и с показанията на К. и абсолютно незаинтересованите
свидетели Н. и В., но също така и с възпроизведения запис от охранителните
камери и заключението на СТЕ, дадоха основание на съда да ги кредитира с
доверие.
Постр. К. е категоричен, че при обръщането си е бил
нападнат от подс. М.Н., който го „връхлетял“ и с голяма сила и тежестта на
тялото си нанесъл юмручен удар в лявата скула на пострадалия, при което го
повалил на земята. В този момент именно го възприема и св. М., който след това
вижда и нанасянето на ритниците по тялото и главата на пострадалия от страна на
подсъдимите Н.и. Тази част от инцидента възприема и св. С.. Съдът намери за
обективни твърденията на постр. К. за това, че е бил нападнат от подс. М.Н.,
тъй като описаното нападение напълно кореспондира с получените наранявания от К.
възприети от всички горецитирани свидетели.
С оглед на така възприетата фактология и по-горе
изложения анализ на доказателствата, съдът не прие за достоверни и обясненията
дадени от подс. П.П., който обясни, че е възприел
нападение от страна на постр. К. по отношение на подс. М.Н.. Безспорно се
установи от протокола от с.з., проведено на 09.06.2014 г., че подс. П. е
участвал в качеството на свидетел по НЧХД № 668/2014 г.. Категорично се
установява, че му е била разяснена от председателя на съдебния състав
наказателната отговорност по чл.290 ал.1 от НК, както и че същият е дал
показания. В същите той е заявил, че постр. К. е хванал за гушата подс. М.Н. и
посегнал да го удари в областта на лицето. Както се посочи по-горе от анализираните
обективни доказателства, такива действия от страна на постр. К. по отношение на
подс. М. Н. не се установиха. Между впрочем прави впечатление и колебливостта
на подс. П. в дадените показания, като преди всяко твърдение той е употребявал думата
„мисля“. Това показва, най-малкото че той е неубедителен в своите твърдения.
Безспорно от същото писмено доказателство- посоченият
протокол от с.з. се установява, че и подс. Д.Н. е имал качеството на свидетел и
че му е била разяснена наказателната отговорност за лъжесвидетелстване преди да
депозира показанията си. От същия протокол е видно, че той също като подс. П. е
заявил, че постр. К. е ловил за гушата сина му (подс. М.Н.) и го е ударил в
лицето, както и ме втори път го е ударил пак в лицето. С оглед на гореизложения
доказателствен анализ и неговите твърдения се опровергаха по един категоричен
начин.
От приетия като писмено доказателство протокол от
с.з., проведено на 04.07.2014 г., се установява, че подс. С.К. е участвал в
качеството на свидетел по НЧХД № 668/2014 г.. Категорично се установява, че му
е била разяснена от председателя на съдебния състав наказателната отговорност
по чл.290 ал.1 от НК, както и че същият е дал показания, в които е заявил, че К.
е ударил М.Н. някъде в главата, по лицето. Както се посочи тези твърдения се
опровергаха категорично, но следва да се отбележи, че и този подсъдим при
депозиране на показанията си в качеството на свидетел по цитираното НЧХД също
не е бил достатъчно категоричен, като се има предвид, че е посочил „че не знаел
за какво става дума“, при положение обаче че е бил още при първото посещение на
подс. Д.Н. в магазина, най-малкото сам е отишъл с него, както и при повторното
посещение, чул е неговите реплики за саморазправа. Заявява, че нещо се сдърпали
собственика на магазина и подс. М.Н., което не отговаря на установената
действителна обстановка, тъй като категорично се установи, че между двамата не
е имало каквото и да е съприкосновение в именно тази първа начална фаза на
развилия се инцидент.
Освен това видно от справката за съдимост по отношение
на подс. М.Н. се установява, че същият е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130
ал.1 от НК с влязла в сила присъда на РС- Пазарджик по НОХД №1090/2015 г., т.е.
със сила на присъдено нещо е решен въпросът за вината по отношение на подс. М.Н.,
който е бил предаден на съд от прокуратурата за това че е причинил лека телесна
повреда на постр. К. по хулигански подбуди при същия този инцидент, за който
подс. М.Н. е предал с частната тъжба постр. К. на съд.
При така
установена фактология и при този анализ на доказателствата, по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът стигна до единствения и несъмнен извод, че от
обективна и субективна страна че подс. М.Д.Н. е осъществил престъплението по
чл.286 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като на 07.04.2014г. в гр.Пазарджик пред надлежен орган на властта- Районен съд
Пазарджик, в тъжба вх.№5526/07.04.2014г. по НЧХД 668/2014г. е набедил Н.Е.К. ***
в престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като е написал в тъжбата, че на
25.03.2014г. около 17.30 часа на улицата К. го е нападнал с юмруци в областта
на главата му и е започнал да го души, като е знаел, че е невинен и набеденият
е бил привлечен към наказателна отговорност.
Авторството на деянието се доказа по безспорен и несъмнен начин. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за време, място и начин на извършване.
Съдът счита, че е налице квалифициращият признак на престъплението, тъй
като пострадалият К. е бил привлечен към наказателната отговорност, като са
били проведени две съдебни производства, в които той е участвал като подсъдим.
Съдът намира, че действията на подс. М.Н. покриват всички признаци на
престъплението по чл.286 ал.2 във вр. с ал.1 от НК от
обективна страна. На първо място частната тъжба е депозирана от него пред
надлежен орган на властта- Районен съд Пазарджик, като се има предвид
повдигнатото със същата обвинение- по чл.130 ал.1 от НК. Няма спор, че съгласно
особената разпоредба на чл.161 от НК тези престъпления се преследват по тъжба
на пострадалия пред съда. Няма спор, че като първа инстанция компетентен да
разгледа делото е районния съд, а по местоизвършване този в Пазарджик. Казано с
други думи Районен съд Пазарджик е надлежният орган на власт, тай като само той може да възбуди наказателно преследване спрямо
набеденото лице, в случая постр. Н.К.. На следващо място, в частната тъжба
подс. М.Н. освен, че е посочил правната квалификация на приписаното на К. престъпление
(което принципно не е длъжен да стори), той обаче е изложил достатъчно обстоятелства,
които обективно съдържат признаците на определено престъпление, в случая
причиняване на лека телесна повреда- посочил е дата, час и място на извършване
и механизмът на осъществяването й, като в тъжбата е посочил и конкретно
получените наранявания, вследствие на посочените действия. По-нататък подс. М.Н.
е знаел, че набеденият К. е невинен, което може да се приеме че е било налице,
с оглед на събраните по делото доказателства и техният анализ изложен по-горе.
От субективна страна подс. М.Н. е действал умишлено,
при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал обществената опасност на
деянието си и общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Тоест той е съзнавал, че депозира частната си тъжба срещу постр.
К., съзнавал е че в същата е изложил твърдения за извършено от него
престъпление, бил е наясно че съобщава тези твърдения пред надлежен орган на
властта, както и е бил наясно че набеденият в действителност не е извършил
твърдяното престъпление. Това знание на дееца почива на изричния смисъл на
доказателствата по делото, като в настоящия казус тази констатацията е
установена по безспорен начин от доказателствата по делото.
При приетата
фактология и от доказателствената съвкупност, съдът прие, че от обективна и
субективна страна всеки един от подсъдимите Д.Н., П.П.
и С.К. е осъществил престъплението по чл.290 ал.1 от НК, като съответно подс.
Д. Н., на 09.06.2014г. в съдебно заседание пред Районен съд
Пазарджик в качеството на свидетел по НЧХД 668/2014г., устно и съзнателно е
потвърдил неистина, след като предварително е бил предупреден за носенето на
наказателна отговорност по чл.290 от НК, като е заявил пред съда, че: „Той /К./
лови сина ми за гушата и го удря в лицето…втори път му посяга и втори път го
удря пак в лицето“.
Подс. П.П. е осъществил престъплението, като на
09.06.2014г. в съдебно заседание пред Районен съд Пазарджик в качеството на
свидетел по НЧХД 668/2014г. устно и съзнателно е потвърдил неистина, след като
е бил предупреден за носенето на наказателна отговорност по чл.290 от НК, като
е заявил пред съда, че: „Мисля, че господина /сочи подсъдимия К./ хвана сина
на Д. за гушата и мисля, че посегна да го удари и мисля, че беше в областта на
лицето … видях, че нещо си посягаха подсъдимия посегна на сина му“.
И подс. С.К. е осъществил състава на чл.290 ал.1 от НК, като на 04.07.2014г.
в съдебно заседание пред Районен съд Пазарджик в качеството на свидетел по НЧХД
668/2014г., устно и съзнателно е потвърдил неистина, след като предварително е
бил предупреден за носенето на отговорност по чл.290 от НК, като е заявил пред
съда, че: „… аз не знам за какво става дума и по принцип собственика на
магазина удари М., нещо се сдърпаха посегна. Удари го някъде в главата, по
лицето … този човек го виждам днес тук /сочи подсъдимия/“.
Доказано е
по несъмнен начин авторството на престъпленията в лицето на тези трима
подсъдими. Съдът намери за установени и доказани всички елементи от престъпния
състав, на всяко едно от извършените от подсъдимите деяния. Несъмнено същите се
имали качеството на свидетели по НЧХД № 668/2014 г. на ПзРС. Като такива са
депозирали устно пред съда показания. Установи се несъмнено, че техните
твърдения, отнасящи се пряко до престъплението, за което е водено
производството, са неистински, тъй като са посочели обстоятелства и са
пресъздали инкриминираната ситуация различна от
действителната. Доказа се безспорно, че преди да депозират показанията си
същите са били предупредени от съда за отговорността, която носят при
лъжесвидетелстване, тъй като председателят на състава е предупредил всеки един
от тримата подсъдими, че при съзнателно даване на неверни
показания- затаяване на истина или потвърждаване на неистина, съответно всеки
от тях ще носи наказателна отговорност по чл.290 ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимите Д.Н., П.П. и С.К.
са осъществили престъпленията си виновно, при форма на вината пряк умисъл, той
като са съзнавали общественоопасния характер на деянията си, предвиждали са
общественоопасните последици и са искали настъпването им. Съзнавали са, че имат
качеството на свидетели по посоченото НЧХД, съзнавали са отговорността, която
носят при даване на невярно показания, съзнавали са също така, че дават
показания, с които изнасят твърдения за факти и обстоятелства, които не
отговарят на действително развилата се ситуация и въпреки това са ги заявили
устно и съзнателно, като са целели да разкрият фактология, различна от
действителната и да прикрият действията на подс. М.Н..
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК- за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието на подсъдимите съдът отчете
високата степен на обществена опасност на деянието- набедяване по чл.286 ал.2
от НК и деянието лъжесвидетелстване по чл.290 ал.1 от НК. Тези престъпления са
уредени в Глава VІІІ „Престъпления против дейността на държавни органи,
обществени организации и лица, изпълняващи публични функции“, Раздал ІІІ
„Престъпления против правосъдието“, като засягат обществените отношения
свързани с вземането на правилни решения от органите на съдебната власт, тоест
накърняват се интересите на правосъдието, а с деянието по чл.286 от НК и
личните интереси на набедения.
Конкретните деяния, извършени
от всеки един от подсъдимите също са със завишена степен на обществена
опасност, с
оглед начина на осъществяването им- броя и вида на изнесените неверни
твърдения, поводът за тяхното съобщаване, поведението на дейците- действайки с
чувство за безнаказаност.
Подс. М.Н. е личност със средна към висока степен на обществена опасност. Вярно
е, че не е осъждан към момента на извършване на настоящето деяние, но
характеристичните данни за него са изключително негативни, особено като се има
предвид, че за кратък период от време същия е извършител на няколко
противоправни деяния. Следва обаче да се има предвид, че всеки човек се
характеризира и посредством постъпките си, а в конкретния казус, подс. М.Н. е
извършил едно тежко престъпление против правосъдието и то по един дързък и
безскрупулен начин, което е достатъчно да се възприеме като аморална личност.
Подс. Д.Н. е личност с висока степен на обществена опасност. Осъждан е
няколко пъти за умишлени престъпления и е негативно охарактеризиран по
местоживеене. До момента се е афиширал като аморална и асоциална личност, която
не зачита човешката личност, върши противоправни и противообществени прояви демонстративно
и с чувство за безнаказаност. Очевидно предходните му осъждания не са
постигнали принудително-възпиращ и поправително-превъзпитателен ефект.
Подс. П.П. също е личност със завишена степен на
обществена опасност. Осъждан е няколкократно, като дори е търпял ефективно
наказание лишаване от свобода Характеристичните данни за него също са
негативни.
Подс. С.К. е личност с ниска степен на обществена опасност, тъй като не е
осъждан и е с добри характеристични данни.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личностите на
дейците, в ниското им правосъзнание, незачитането на установения в страната
правов ред.
По отношение на подс. М.Н. като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се отчете чистото му съдебно минало и изминалия
продължителен период от време от извършване на деянието, а като отегчаващи
негативните характеристични данни, липсата на критичност към извършеното.
По отношение на подс. Д.Н. като отегчаващи вината
обстоятелства се взеха предвид обремененото съдебно минало, негативните
характеристични данни, а като смекчаващи- изминалия продължителен период от
време от извършване на деянието.
По отношение на подс. П.П.
като отегчаващи вината му обстоятелства се отчетоха негативните характеристични
данни и обремененото съдебно минало, като смекчаващи влошеното му здравословно
състояние и изминалия продължителен период от време от извършване на деянието.
По отношение на подс. С.К. като смекчаващи вината му
обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало, добрите характеристични данни
и изминалия продължителен период от време от извършване на деянието. Отегчаващи
не се констатираха.
Като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съдът определи наказанието за подсъдимите М.Н. и Д.Н. при условията на чл.54
ал.1 от НК, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, придавайки
тежест на посочените такива. Така на подс. М.Н. бе определено наказание от една
година и шест месеца лишаване от свобода, а на подс. Д.Н.- една година лишаване
от свобода.
Именно с този вид и размер на наказанията съдът намери, че ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК-
личната превенция спрямо подсъдимите- превъзпитание и поправително въздействие.
Ще се постигне и генерална превенция спрямо обществото, т.е.
предупредително-възпиращо и общовъзпитателно въздействие.
Както се посочи вече, видно от справката за съдимост, подс. Д.Н. е осъждан
няколко пъти. Едно от осъжданията му е с влязла в сила на 14.10.2016 г. присъда
по НОХД 1090/2015г. на РС Пазарджик, за извършени от него на 25.03.2014 г.
престъпления по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК и по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 от НК, за което му е определено и
наложено общо най-тежко наказание десет месеца лишаване от свобода.
Настоящото деяние е извършено преди влизане в сила на цитираната
присъда. При това положение е видно, че са налице основания за групиране на
наложените наказания ЛС на подс. Д.Н. по настоящето дело и по НОХД № 1090/2015
г., т.к. деянията са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за
което и да е от тях.
По тези съображения и на основание чл.25 ал.1 във вр.
с чл.23 ал.1 от НК съдът определи и наложи на подс. Д.Н. едно общо най-тежко
наказание измежду наказанието по настоящата присъда и по присъдата по
цитираното НОХД в размер на една година лишаване от свобода.
С оглед данните за личността на подс. М.Н. и тези за
подс. Д.Н. съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за тяхното поправяне и превъзпитание, и при наличието на законни предпоставки
за това, не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването му
за изпитателен срок от по четири години за всеки един от двамата подсъдими.
Съдът възложи възпитателната работа с условно осъдените на Наблюдателната
комисия при Община Пазарджик.
Като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
по отношение на подсъдимите П.П. и С.К., съдът
намери, че по отношение на първия е налице едно изключително смекчаващо вината
му обстоятелство, а именно неговото влошено здравословно състояние, а по
отношение на подс. С.К. са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
При това положение съдът определи наказанието по отношение на подсъдимите П. и К.
при условията на чл.55 ал.1 т.2 бук. „б“ от НК като им наложи наказание ПРОБАЦИЯ
с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК, а именно Задължителна
регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти
седмично за срок от една година и Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година по отношение на подс. П.П.
и същите пробационни мерки, но за срок от десет
месеца по отношение на подс. С.К..
От
престъплението по чл.286 ал.2 във вр. с ал.1 от НК,
осъществено от подс. М.Н. св. Н.К. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в нанесени психически травми, още повече че същият е бил привлечен към
наказателна отговорност в качеството на подсъдим, отчитайки създадения душевен
дискомфорт у пострадалия и накърнения му авторитет в обществото и семейството с
факта на продължителността на проведеното наказателно частен характер дело
срещу него, съдът намери за частично основателен предявеният от тъжителя против
подс. М.Н. граждански иск по чл.45 от ЗЗД.
Предвид
на това и воден от правилата на справедливостта съдът осъди последния да
заплати на гражданския ищец сума в размер на 5 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените в резултат на извършеното престъпление по чл.286
ал.2 във вр. с ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането- 07.04.2014 г. до
окончателното й изплащане. За разликата до претендирания размер от 10 000 лева,
гражданският иск бе отхвърлен като неоснователен.
Предвид осъдителната
присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите бяха осъдени да заплатят
сторените по делото разноски, като съответно подс. М.Н. в размер на 24 лева, платими по сметка на Окръжна прокуратура- Пазарджик, в размер на
17.50 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик, както и 200 лева ДТ
върху размера на уважения граждански иск, платими в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик, а на частния обвинител и
граждански ищец Н.К. разноски в общ размер на 1850 лева- платено адвокатско
възнаграждение.
Подс. Д.Н. и подс. С.К. бяха осъдени да заплатят
всеки един от тях разноски в размер на 24 лева, платими по сметка на Окръжна
прокуратура- Пазарджик и в размер на 17.50 лева, платими по сметка на Районен
съд Пазарджик.
Подс. П.П. бе осъден да заплати разноски в размер
на 24 лева, платими по сметка на Окръжна прокуратура- Пазарджик и в размер на
881.50 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: