Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
1212/11.8.2020г. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд четвърти
състав
На
пети август Година
две хиляди и двадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 2011 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №03-012097/04.12.2019г. на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „Р.”
ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000
лева на основание чл.414 ал.3 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 3000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на
мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството по делото е
образувано по жалба на представляващ санкционираното лице против НП
№03-012097/04.12.2019г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се сочи на незаконосъобразност на
наказателното постановление. Счита се, че са нарушени чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН. Липсва описание на нарушението, час на извършване; липсва
посочване на доказателства, въз основа на които е прието, че извършваните
дейности в обекта се извършват именно от дружеството- жалбоподател. Оспорва се
факта на полагане на труд от лицето към момента на проверката. Иска се отмяна
на наказателното постановление.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат основанията за отмяна, наведени с
жалбата. Алтернативно се счита, че лицето не е имало сключен валиден трудов
договор с дружеството , поради което и нарушението неправилно е квалифицирано
по чл.63 ал.2 от КТ.
Процесуален представител на въззиваемата
страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.11.2019 г., около 16,00
часа, служители на ДИТ – Варна, св. Е. и
св. Б., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на
територията на строителен обект –
междублоково пространство, находящо се в гр. Варна, между
ул. «Георги Бенковски» ; ул. «Сава Доброплодни»;
ул. «Христо Попович» и ул. «Панайот Волов»,
стопанисван от «РМ-79» ЕООД.
В обекта извършвал трудова дейност като общ работник К.М.М..
На лицето била предоставена за попълване декларация, в който лицето посочило параметрите на
установеното трудово правоотношение. Посочило, че работи за «РМ-79» ЕООД от
08.11.2019г. на длъжност «общ работник – строител» с установено работно място –
преустройство на междублоково пространство
ул. «Сава Доброплодни»; ул. «Христо Попович»,
при сключен трудов договор и месечно възнаграждение от 680 лева. С почивни дни
събота и неделя и почивка от 1 час в работния ден. Лицето декларирало още ,че
не е получило копие от уведомление до ТД НАП Варна и екземпляр от сключения
писмен трудов договор. Декларацията била попълнена от трето лице, по данните,
сочени от декларатора.
Впоследствие, въз основа на провереното уведомление по чл.62
ал.5 от КТ служителите на ДИТ установили, че с лицето е сключен трудов договор
с дата от 11.11.2019г. Предоставеното впоследствие на
проверяващите уведомление за регистрация
на трудовия договор от ТД НАП- Варна сочело дата на уведомяване
12.11.2019г. - 12:47:05 часа.
При това положение бил сформиран извод, че е осъществен
състав на административно нарушение по КТ и на 28.11.2019г. от св. Е. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за
това, че на 11.11.2019 г.,, като работодател е
допуснал до работа лицето К.М.М. на длъжност «общ работник – строител», на територията
на строителен обект – междублоково
пространство, находящо се в гр. Варна, между
ул. «Георги Бенковски» ; ул. «Сава Доброплодни»;
ул. «Христо Попович» и ул. «Панайот Волов», преди да му е предоставено копие от
уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ , заверено от ТД НАП. Била посочена и правна
квалификация на деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил
надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в
съдържанието му възражения.
Възражения не постъпили и в тридневен срок.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение административно наказващият орган е издал НП
№03-011279/08.05.2019г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ
фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по
чл.63 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на
основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства –
показанията на св. Е. и св. Б., както и приложените по административно
наказателната преписка писмени доказателства – уведомление относно сключен
трудов договор; констативен протокол; декларация от заетото лице; уведомление
до ТД НАП и др.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство
по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния
закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и
при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване.
Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно
са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства –
собствените си възприятия; декларация от заетото лице; копие от трудов договор,
уведомление до ТД НАП- Варна и др. В акта за установяване на административно
нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно
нарушение. Административно наказващият орган, на база на събраните
доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
административно нарушение от категорията на нарушенията чл.63 ал.2 от КТ.
Съдът
намери, че при определяне размера на административното наказание имуществена
санкция, административно наказващият орган правилно е определил санкционната
норма , но неправилно е определил размера на административното наказание над
минималния. Предвид на факта, че се касае за констатирано нарушение за първи
път, адекватно на нарушението се явява административно наказание имуществена
санкция в минималния размер и в този смисъл наказателното постановление следва
да бъде изменено.
Що се отнася до наведените с жалбата и в
съдебно заседание възражения, извън това за завишен размер на наказанието,
съдът намира следното:
С жалбата се счита, че са нарушени чл.42
т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Липсва описание на нарушението, час на
извършване; липсва посочване на доказателства, въз основа на които е прието, че
извършваните дейности в обекта се извършват именно от дружеството-
жалбоподател.
Съдът, при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да
са допуснати съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения
материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна
с наказателното постановление.
Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се
преценява от съда като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава
на нарушението и да се обоснове дирене на административнонаказателна
отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна
квалификация на нарушението. Наказващият орган се е произнасял по неоспорена
фактическа обстановка, при събрани доказателства в достатъчен обем за
правилното решаване на административно наказателната преписка и не е възникнало
задължение за допълнително разследване.
Според настоящия съдебен състав липсват основания за
приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото деянието не показва занижена
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и
правилно лицето е било санкционирано.
Оспорва се факта на полагане на труд от
лицето към момента на проверката.
Съдът, изхождайки от събраните по делото гласни и писмени
доказателства , намери , че факта на полагане на труд от страна на лицето е
безспорно установен.
Св. Е. и св. Б. са очевидци на полагания труд от лицето по
полагане на тротоалри плочки.
Показанията на свидетелите са в унисон с декларираното от
страна на лицето в попълнената декларация.
Алтернативно се счита, че лицето не е имало сключен валиден
трудов договор с дружеството , поради което и нарушението неправилно е
квалифицирано по чл.63 ал.2 от КТ.
Съдът, изхождайки от приложената по делото
справка относно уведомление по чл.62 ал.5 от КТ, намери, че по делото е
безспорно установено, че към датата на проверката - на 11.11.2019г.
между работника К.М.М. и дружеството «РМ-79» ЕООД са
били установени трудовоправни отношения по силата на
безсрочен трудов договор по чл.67 ал.1 т.1 от КТ.
След като взе предвид гореизложеното, съдът
намери, че наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали
размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимален размер.
Изменяйки НП, съдът не възложи разноски.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: