Решение по дело №7/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 58
Дата: 13 март 2019 г.
Съдия: Станчо Радев Савов
Дело: 20193100600007
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                               Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………………        Година  2019                  Град Варна

Варненският окръжен съд         Наказателно отделение

На четиринадесети февруари    Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛА ДАСКАЛОВА 

                                                ЧЛЕНОВЕ:  СТАНЧО САВОВ

                                                                         РУМЯНА ПЕТРОВА         

 

Секретар Нели Йовчева       ПЕТРОВА февруари   

Прокурор Б.Михайлова   

като разгледа докладваното от съдия САВОВ 

ВНОХД №7 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

        Настоящото производство е образувано по протест на прокурор при РП Девня против присъда № 30, постановена на 01.11.2018г.  по НОХД № 294/2018г. по описа на PC – гр.Девня,  трети  състав.

С атакувания съдебен акт подсъдимата А.М.П., ЕГН:********** е призната за невиновна в това, че на 20.02.2018г. в с.Есеница, общ.Вълчи дол, като непълнолетна, но като могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, сама да е осъществила неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Енерго Про Мрежи” АД- чрез разклонител с двужилен кабел със сечение 2.5 кв.мм с дължина два метра и три гнезда, с което създала условие за непълно отчитане от собственика „Енерго Про Мрежи” АД на потребената електрическа енергия - престъпление по чл.234в ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, във вр.с чл.9, ал.2, предл. ІІ-ро от НК я е оправдал по  повдигнатото й обвинение.

В протеста по същество се иска отменяване на първоинстанционната присъда като неправилна и постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. Излага се , че са налице допуснати съществни процесуални нарушения свързани с проверката и оценката на доказателствените източници, с формирането на вътрешното убеждение на  съдебния състав постановил присъдата в резултата на което е нарушен и материалния закон. Излагат се доводи защо се счита , че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.  Моли се въззивната инстанция да  отмени присъдата и  да  постанови осъдителен съдебен акт по отношение на подсъдимата.

 В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура  не поддържа протеста на РП Девня, като излага, че при разглеждане на делото пред първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на съдебния акт. Излага се, че постановената присъда е правилна и законосъобразна. Моли се да бъде оставена в сила.

Защитника на подсъдимата – адв.Д. излага   аргументи, в смисъл, че постановеният първоинстанционен акт е правилен и законосъобразен и че същия следва да бъде потвърден изцяло.

Производството пред районния  съд е протекло при пълно признаване от страна на подсъдимата на всички факти по делото описани в обстоятелствена чъаст на обвинителния акт.

Протеста се прецени от настоящия въззивен състав на съда като неоснователен  поради следните съображения:

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд  намира за установено от фактическа страна следното:

         Подсъдимата А.  П. живеела на семейни начала със свидетеля  С.Д.П. в дома на роднина на последния в с.Есеница , общ.Вълчи дол.

           От брачното им съжитество им се родило дете за което полагала грижи основоно подсъдимата. Двамата живеели крайно бедно, като поради тази причина не заплащали потребената от тях ел.енергия, заради което и захравноането с ел. енергия в домът в който живеели било спряно от „Енерго Про Мрежи” АД.

      За отопление подсъдимата и мъжът и използвали печка на твърдо гориво, но в къщата липсвало осветление. За да осигури електроенергия в къщата преди време свидетеля С.П. осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа , за което получил осъдителна присъда през  2017г.

        След осъждането си , св.П. обяснил на подсъдимата , че ако направи като него и я хванат също ще бъде осъдена.

        Въпреки това  подсъдимата решила да осигури осветление в домът си. За целта взела един стар разклонител с три гнезда и дължина на кабела му 2 метра.От страната на щепсела оголила кабела и го огънала във формата на кукички.След това закачила кукичките към кабела преди електромера, а в другия край на разклонителя в едно от гнездата му включила щепсел на една подвижна лампа.   По този начин тя осигурила светлина в домът си.

          На 20.02.2017г. в около 15.00 часа , служители на РУ МВР гр.Вълчи дол, а именно свидетелите М.К. и Ж.Ж.  минали покрай дома на подсъдимата и забелязали, че там свети ел. лампа.

Тъй като те знаели , че ел.захранването към тази къща е изключено поради неплатени сметки, решили да извършат проверка.  В къщата установили подсъдимата заедно с бебето и.

         При проведен разговор тя признала , че сама неправомерно се е присъединила към ел.захранването, поради което и полицейските служители повикали на место служители при „ Енерго Про Мрежи” АД, които установили, че е налице незаконно присъединяване и консумираната от абоната ел.енергия не преминавал през електромера, не се измервала и съответно не се отчитала и заплащала. Съставен бил констативен протокол №11241613/20.02.2017г.

        След като  горното било установено срещу подсъдимата било образувано ДП. 

  Първоинстанционният съд е приел за установена гореизложената фактическа обстановка на база обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, които са непротиворечиви и взаимно допълващи се, а именно  показанията    на    свидетелите М.К., Ж.Ж., В.В., В.Г. и писмените доказателства  приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Основният въпрос, който следва да бъде разрешен по делото е дали в случая е  налице хипотезата на чл.9 ал.2 от НК.

При приложението на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК се обсъжда въпросът, дали деянието, което, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и затова не е престъпно, като следва да се обсъждат съвкупно всички елементи на състава на дадено престъпление.

В разпоредбата на чл. 9 ал.2 са дадени два алтернативни състава, които изключват престъпността на  деянието, като липсата на такава ,,престъпност,, се определя от всички факти и обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. Това се отнася и до обществената опасност на самия деец -неговото поведение след извършването на деянието, предишната му съдимост, социално положение, възраст и др.,  както и до конкретно извършеното.  Всички те в своята съвкупност, а не поотделно очертават една по ниска степен на засягане на обществените отношения и затова законодателя е счел за неоправдао използването на наказателна репресия и ги е определил като непрестъпни.

 В мотивите си в конкретния случай правилно РС е приел, че  въпреки, че подсъдимата формално е осъществила състава на престъпление по чл.234в ал.1 НК, обществената опасност на извършеното деяние е явно незначителна.

Правилно се е приел, че е налице разпоредбата на чл.9 ал.2 НК, както и че същата  не съдържа ограничения относно вида  престъпление, който   формално е осъществен.

Касае се за свързване от страна на подсъдимата към ел. мрежа преди измервателния уред  само на един проводник и то за да осигури захранване на изключително слаб консуматор- 1 бр. ел.крушка за да осигури светлина в домът си в който се грижи за малкото си дете/бебе/.

Правилно е прието също така , че деянието не се отличава с никакви особености от обективна страна, които да завишават отрицателното въздействие върху засегнатите обществени отношения.

Преценката направена от съдебния състав разгледал делото като първа инстанция относно това , дали деянието осъщестено от подсъдимата попода в хипотезата на чл.9 ал.2 от НК е правилна: имайки предвид  невисоката   обществена опасност на неправомерното включване за захравнване на една ел.крушка към електропреносната мрежа, както и относно личността на подсъдимата-непълнолетна,неосъждана, безработна,с малко дете, бременна  с второ, живееща в нищета  и липса на средства и в дом без елементарни битови условия.

При анализа си районния съд правилно е преценил, че макар  правно защитения обект на посегателството по чл. 234в ал.1 НК  да се ползва с наказателно  правна защита, изразяваща се в размера и вида на предвидените в  нормата санкции, а  именно „лишаване от свобода” и „глоба”, в конкретния случай степента на засягане на този обект е недостатъчна, за да го характеризира от като престъпление, като следва да се има предвид и  че общественоопасните последици от извършеното са изключително нищожни.

В крайна сметка с категоричност е без алтернативно правилно е прието, че обществената опасност на деянието е явно незначителна- предвид малкото  количество незаконно потребена ел.енергия /ползването само на една ел. лампа/, изключително тежко материално положение на подсъдимата, неосъждана до настоящия момент, непълнолетна и с добри характеристични данни и целта  която е имала извършвайки деянието , а именно да осигури светлина в домът, където отглежда малолетното си дете-бебе на няколко месеца.

         Престъпните състави, съдържащи се в особената част на НК визират деяния с висока степен на обществена опасност, като обаче е възможно в някои случаи едно деяние да съответства на признаците на законов състав, но поради изключително стечение на обстоятелства, деянието да не е общественоопасно във висока степен и поради това да не представлява престъпление-  какъвто е и настоящия случай, а именно на пръв поглед  това е деяние осъществяващо състава на чл. чл.234в ал.1 НК  и съответно извършителя трябва да се носи наказателна отговорност.  

В същност това деяние наистина съответства на законовите признаци, но е очевидно, че неговата степен на обществена опасност е несравнимо по-ниска с обществената опасност на деянията, които законодателят очертава в състава на чл.234в ал.1 НК и затова се приема, че тези деяния формално осъществяват състава на престъпленията, а не действително, само привидно, но те не са наказателно противоправни.

В този смисъл извършеното от подсъдимата попада в хипотезата на чл.9 ал.2 НК и  изключва престъпния  характер на извършеното от нея и обосновава признаване на същата за невиновна и съответно нейното оправдаване по възведеното обвинение зда извършено престъпление по чл.234в ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 НК.

   За прецизност настоящия съдебен състав намира за нужно да обърне внимание на състава на първоинстанционния съд  за спазва точно разпоредбите на закона относно приложението на съкратеното съдебно следствие, като не следва да има смесване на працедурата по чл.371 т.1 и т.2 от НПК.

           С оглед на гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че  първоинстанционният съдебен акт е правилен, законосъобразен и  обоснован, поради което и следва да бъде потвърден.

За прецизност

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, въззивния съд

                                                Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 30, постановена на 01.11.2018г.  по НОХД № 294/2018г. по описа на PC – гр.Девня,  трети  състав

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.