№ 196
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20225001000091 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260439 от 17.11.2021г., постановено по т.д. №
54 по описа за 2020г. на Окръжен съд Пловдив, с което е уважен предявеният
от «Ч.» ЕООД, ЕИК *** със съдебен адрес гр. П., ул. «Х.» № 2 адв. Е.И. иск
да бъде обявен за относителено недействителен спрямо ищеца договор за
покупко – продажба на недвижими имоти, обективиран в НА, вписан в СВ с
вх. Рег. № *** от 31.05.2018г. с вх. № *** от 31.05.2018г. акт ***, т. *, н.д. №
9561/2018г. на СВ към АВ П., сключен между Я.П. А. ЕГН ********** и
съпругата му С.З. А.а ЕГН **********, чрез пълномощника им П. А. А. ЕГН
*** в качеството им на продавачи и Я.С.. К. ЕГН ********** с адрес гр. М.,
ул. Р. № 5, вх. В, ет.1, ап.1 в качеството му на купувач за ½ ид.ч. от следните
недвмижими имоти, придобити в режим на СИО, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град П., ЕКАТТЕ ***, община П., област
П., одобрени със Заповед №РД-18-48/ 03.06.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., п. к. ***, ул. „К.” №69, ет.5,
1
ап.АП, самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***.***, с предназначение на самостоятелния
обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 2, площи по документ -
96,41 кв.м. и 64,81 кв.м., прилежащи части - 6,413% за първо ниво и 4,311%
за второ ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата за първо ниво:
на същия етаж: ***.***.** и №***.*****, под обекта: №***.****** над
обекта: №***.***.***, при съседни самостоятелни обекти в сградата за второ
ниво: на същия етаж - № ***.****** и №***.***.***, над обекта: няма;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.****** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град П., ЕКАТТЕ ***, община П., област
П., одобрени със Заповед №РД-18-48/ 03.06.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., п. к. ***, ул. „К.” №69, ет. - 1,
самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот
с идентификатор ***.***, с предназначение на самостоятелния обект - Гараж
в сграда, брой нива на обекта - 1, площи по документ - 14,89 кв.м.,
прилежащи части - 0,990%, съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: №***.******, под обекта: няма, над обекта: ***.******,
№***.****** и №***.******; самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***.****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П.,
ЕКАТТЕ ***, община П., област П., одобрени със Заповед № РД-18-48/
03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., п.
к. ***, ул. „К.” №69, ет. - 1, самостоятелният обект се намира в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***.***, с предназначение на
самостоятелния обект - Гараж в сграда, брой нива на обекта - 1, площи по
документ - 14,23 кв.м., прилежащи части - 0,946%, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: №***.****** и №***.******, под обекта:
няма, над обекта: ***.******, №***.****** и №***.****** и като последица
в полза на ищеца са присъдени разноски.
Решението е обжалвано от А.П.А. ЕГН ********** с постоянен адрес
гр. С., кв. Н., бл.13, вх. А, ет.3, представляван от адв. М.Т. с твърдения за
неправилност и незаконосъобразност. Оспорен е направеният от съда извод
за това, че третото лице преобретател на имота е било недобросъвестно, тъй
като е знаело, че с извършените от него действия ще увреди кредитора, а
искането, отправено до въззивния съд е решението да бъде отменено, а
предявения иск отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за двете
2
инстанции.
Въззивна жалба срещу посоченото решение е постъпила и от Я.С.. К.
ЕГН ********** с постоянен адрес гр. М., ул. Р. № 5, вх. В, ет.1 чрез адв. Б.К.
с твърдения за противоречието му с материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения и с искане за неговата отмяна и
отхвърляне на предявения иск; претендира присъждане на разноски за двете
инстанции. Оспорва извода на първостепенния съд, че у него е било знание за
увреждане към момента на извършеното разпореждане.
Ответникът по жалбите – „Ч.“ ЕООД, представляван от адв. Е.И. е
депозирал писмен отговор, с който оспорва същите и настоява атакувания
съдебен акт да бъде потвърден.
Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено
следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по иск на „Ч.“
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление с. Б., община М., обл. П.,
ул. „Г. Б.” № 17 срещу А.П.А. ЕГН ********** и Я.С.. К. ЕГН ********** с
правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД. Твърденията в исковата молба се свеждат
до следното: на 20.02.2013г. в с. Б., община М., обл. П. е сключен договор за
дистрибуция между ищеца и ЕТ „А.А.“ и А.П.А. като солидарен длъжник, по
силата на който ищеца е предоставил на ЕТ „А.А.“ 320 бр. фризери, който
договор е едностранно прекратен с нотариална покана от 01.10.2016г. и
въпреки отправените до длъжника покани предоставените „фризери“ не са
върнати. С арбитражно решение от 09.07.2018г. по арб.д. № 6/2017г. на
Арбитражен съд София при БСК, А.П.А., в качеството му на ЕТ „А.А.“ е
осъден да заплати на ищеца сумата от 192 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 06.06.2017г. до окончателното й изплащане, както и разноски с
размер на 10 790 лв., а с разпореждане № 982 от 24.11.2018г., постановено по
ч.т.д. № 99/2018г. по описа на ОС С. е издаден изпълнителен лист от
26.11.2018г. за сумата от 192 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
06.06.2017г. до окончателното й заплащане, както и за 10 790 лв.,
представляваща разноски по делото, въз основа на който е образувано изп.д.
№ 286/2019г. по описа на ЧСИ С.Д. с рег. №* с район на действие ОС С..
Ищецът твърди, че по образуваното изпълнително дело е установено, че
длъжника А.П.А. се е разпоредил с всички притежавани от него недвижими
3
имоти, като ги е прехвърлил възмездно на трети лица в периода след
06.06.2017г., когато е образувано арбитражното дело, с които правни
действия е увредил своя кредитор. Като сочи, че притежава качеството
кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД, което обосновава с присъденото му
вземане и издадения му изпълнителен лист, изискуемо към настоящия
момент; както и че с извършените разпоредителни действия – продажба на
три недвижими имота длъжника е намалил своето имущество и така
затруднил реализирането на правата му, както и че длъжника е знаел за
увреждането, доколкото извършените разпоредителни действия следват
възникването на вземането, а знанието на третото лице приобретател се
установява от близките приятелски отношения между длъжника и Я.К. от
една страна, а от друга от свързаността на М.Д.М., който е управител на
собственото на Я.К. дружество „О.“ ЕООД, ищеца настоява съда да постанови
решение, с което да обяви за относително недействителен сключения договор
за покупко – продажба, обективиран в НА, вписан в СВ с вх. Рег. № *** от
31.05.2018г. с вх. № *** от 31.05.2018г. акт ***, т. *, н.д. № 9561/2018г. на СВ
към АВ П., сключен между Я.П. А. ЕГН ********** и съпругата му С.З. А.а
ЕГН ********** чрез пълномощника им П. А. А. ЕГН *** в качеството им на
продавачи и Я.С.. К. ЕГН ********** с адрес гр. М., ул. Р. № 5, вх. В, ет.1,
ап.1 за ½ ид.ч. от недвижимите имоти. Претендира разноски.
Ответникът - А.П.А. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С., кв. Н.,
бл. 13, вх. А, ет.3, представляван от адв. Б. К. е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска. Признава качеството кредитор по отношение на ищеца,
но оспорва наличието на знание за увреждане, като твърди, че разполага с
имущество, надхвърлящо задълженията му към ищеца. Отделно сочи, че
поради причинено му травматично увреждане на 06.02.2018г., довело до
ампутация на долен крайник, се е наложил извънреден разход на финансови
средства, които си е осигурил от продажбата именно на процесните имоти.
Настоява предявения иск да бъде отхвърлен; претендира разноски.
Ответникът – Я.С.. К. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. М., ул. Р.
№ 5, вх. В, ет.1, ап.1 е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска.
Признава наличието на първите две от предпоставките за уважаване на иска
по чл. 135 ЗЗД – качеството кредитор за ищеца и факта, че с извършеното
действие е увреден интереса му, но твърди, че не е налице знание за
увреждане у него, в качеството му на преобретател на имотите, поради което
4
настоява предявения иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с
която ищеца твърди, че не е доказано реално плащане на цената по договора
за покупко - продажба и затова е симулативен. Отделно сочи, че е налично
знанието за увреждане, както у длъжника, така и у преобретателя, което се
признавало в отговора на исковата молба, както и от факта, че М.М. е зет на
Я.К., а А.А., Я.К. и М.М. в качеството им на управители на търговски
дружества са били в трайни търговски взаимоотношения до прехвърляне на
«А.» ЕООД. Индиция за увреждане, според ищеца, е и факта, че цената на
прехвърлените имоти е близка до данъчната оценка, както и обстоятелството,
че Я.К. преди сделката внася в брой по своя сметка посочената в платежното
нареждане сума, която превежда на А.А., който превежда сумата на «А.»
ЕООД, въпреки че е прехвърлил това дружество. Като индиция сочи и факта,
че Я.К. и А.А. са близки приятели, както и че прехвърлените имоти не са
владяни от преобретателите, нито декларирани от тях. Най – сетне твърди, че
е налице уговорка за обратно изкупуване след изтичане на давността за
вземането на кредитора.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от Я.К., с
който оспорва твърденията за симулативност на договора, както и че с
продавача по сделката са близки приятели. Като ирелевантни определя
твърденията на ищеца за свързаност между него и М.М..
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от А.А., с
който твърди, че продажбата на «А.» ЕООД е извършена след атакуваната
сделка и затова е ирелевантна. Оспорва твърденията за симулативност на
договора, както и че с купувача по сделката са близки приятели. Като
ирелевантни определя твърденията на ищеца за свързаност между Я.К. и
М.М., които са преобретатели по различни сделки.
Основателността на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД предполага
наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да има
качеството на кредитор; ответникът - длъжник да е извършил правно
действие, увреждащо кредитора; вземането на кредитора да е възникнало
преди осъществяване увреждащото действие извън хипотезата на чл. 135, ал.
3 ЗЗД; длъжникът и третото лице, щом действието е възмездно, да знаят, че
така увреждат интересите на кредитора.
5
Няма спор между страните, че ищеца „Ч.“ ЕООД, ЕИК *** е кредитор
на А.П.А. в качеството му на ЕТ „А.А.“ ЕИК *** на парично вземане в размер
на 192 000 лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от
06.06.2017г. до окончателното й заплащане, както и разноски в размер на 1
790 лв., за което е издаден изпълнителен лист № 99 от 26.11.2018г. на
основание влязло в сила арбитражно решение от 09.07.2018г. по арб.д. №
6/2017г. на АС София при БСК.
Не се спори и че вземането е действително, не е прекратено или погА.о
и за събиране, на което е образувано изп.д. № *** по описа на ЧСИ С.Д., а
това се установява и от удостоверение изх. ***38 от 30.10.2019г., по което
изпълнително производство не са събрани суми за удовлетворяване вземането
на взискателя. Или налице е първата предпоставка за основателност на
предявения иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД.
На 31.05.2018г. А.П.А. и С.З. А.а, представлявани от П. А. А. са
отчуждили притежаваните от тях недвижими имоти, в полза на третото лице
Я.С.. К. със сключения договор за покупко – продажба, обективиран в НА,
вписан в СВ с вх. Рег. № *** от 31.05.2018г. с вх. № *** от 31.05.2018г. акт
***, т. *, н.д. № 9561/2018г. на СВ към АВ П.. С извършеното правно
действие дължника А. е затруднил реализацията на паричното вземане на
кредитора, посредством предприемане на действия по принудително
изпълнение по отношение на тези имоти – налице е и субективния елемент –
знанието на длъжника – А.А., че с извършеното уврежда кредитора си.
Релевантният момент за настъпване или не на факта на увреждане следва да
се свързва с датата, на която е извършено оспореното разпореждане с
имущество. По правило, всяка сключена разпоредителна сделка обективно
намалява имуществото на длъжника, а увреждане е налице и когато се
затруднява удовлетворяването на кредитора, посредством трансформация на
имуществото на длъжника, която прави невъзможно насочване на
принудително изпълнение върху това конкретно имущество /вж. решение №
320 от 05.11.2013г. на ВКС по гр.д. № 1379/2012г., IV г.о., ГК/. Целта на
успешно проведеното производство по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД е
излезлия от имуществото на длъжника актив да бъде отново част от същото
имущество и кредиторът да има право да се удовлетвори от него по реда на
изпълнителното производство, което в случая не би могло да бъде сторено,
предвид недобросъвестното поведение на длъжника /вж. Решение № 261 от
6
25.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 5981/2014г., ІV гр.с. и Решение № 322 от
29.10.2015г. на ВКС по т.д. 2761/2015г., ІV гр.отд./.
Извършените от длъжника разпореждания са правни действия, по
отношение на които законодателя е предвидил възможност да бъдат отменени
по реда на чл.135 ЗЗД, като при възмездното разпореждане е необходимо
установяване на знание у лицето, с което длъжника договаря. Приобретателят
по сделката е трето лице, по отношение на което презумпцията на чл. 135,
ал.2 ЗЗД е неприложима.
Събраните по делото гласни доказателства и конкретно показанията на
св. Б.Н. съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК като отчита, че
свидетелката и понастоящем е търговски представител на дружеството ищец
и не кредитира, предвид тяхната изолираност, а и като противоречиви, тъй
като свидетелката твърди, че А.А. продължава да си живее в отчуждения
имот в гр. П., след което заявява, че същия живее в къща в гр. С.. Дори и в
аванс за ищеца посочените показания да бъдат ценени безкритично, то
същите не установяват необходимото знание за увреждане у третото лице
преобератател на имота. Така св. Н. сочи единствено, че в разговор с А. е била
предупредена, че няма да си получат фризерите, както и че А. ще разпродаде
своето имущество на близки приятели, за да не може ищеца да се
удовлетвори от него. Доказателства за това, че преобретателя по оспорената
сделка е в приятелски отношения с длъжника не са анагажирани, а дори и
този факт да се приеме за установен от показанията на св. Н., той не е
достатъчен, за да се приеме за установено знанието за увреждане на
кредитора у преобретателя.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че продажната цена не е
платена, респ., че е налице безвъзмездно разпореждане с права. Видно от
съставения НА № 1, том 2, рег. № ***, н.д. №* от 2018г. е, че страните са
уговорили изплащането на цената по банков път в седмодневен срок от
подписване на договора. Изпълнение на уговореното, посредством превод на
цената от купувача Я.К. на продавача А.А. е потвърдено и от приетата от съда
и неоспорена ССчЕ, изводите по която сочат, че на 05.06.2018г. сумата
първоначално внесена в брой от К. е наредена за плащане на продавача с
посочено основание „покупка на апартамент гр. П.“.
Знанието за увреждане у преобретателя не може да се приеме за
7
установено и предвид уговорената, според ищеца, занижена цена на
придобитите права. Принципът на автономия на волята на страните
предоставя възможност за договарящите да определят конкретни параметри
на отношенията помежду си в процеса на размяна на блага, сключвайки
съответните сделки за това. Вярно е, че сочената възможност е лимитивно
ограничена от императивни забрани. Същите ограничават свободата на
договаряне и водят като последица при неспазването им нищожност на
противоречащата им уговорка. Следва да се има предвид, че в случая
сделката действително е сключена при ответна парична престация,
надвишаваща незначително данъчната оценка на процесните имоти и
съответно под пазарната стойност на същите, установено от СТЕ, но подобно
отклонение според настоящия състав на съда не обосновава недопустимост,
която да прави самата сделка нищожна, за прогласяване на която иск не е
предявен.
Внимание заслужава и осигурената от законодателя защита правата на
трети добросъвестни лица, придобити възмездно, преди вписване на
исковата молба за обявяване недействителността на сделката – чл.135, ал.1,
изр. последно ЗЗД. Няма спор, че исковата молба, по повод, която е
образувано настоящото производство е вписана след оспорената сделка.
Когато се касае за възмездна сделка съзнателното придобиване по правило
изиска „знание за увреждане” у преобретателя, а след като такова не се
установи да е било налично у Я.К., не може да се приеме и че същия е бил
недобросъвестен, с което да се изключи и приложението на чл.135, ал.1, изр.
последно ЗЗД.
Не е вярно, че знанието за увреждане следва да се предполага предвид
свързаността между М.М., който е зет на Я.К., тъй като последните две лица
са преобретатели по различни сделки, а презумпцията на чл. 135, ал.2 ЗЗД се
прилага за третото лице преобретател и свързаността му с длъжника.
Твърдението, че А.А., Я.К. и М.М. в качеството им на управители на
търговски дружества са били в трайни търговски взаимоотношения до
прехвърляне на «А.» ЕООД от една страна остана недоказано, а дори и да
беше установено е ирелевантно за знанието на третото лице.
Установеният факт, че процесните имоти не са декларирани след
придобиването им от Я.К. не може да обоснове извод за знание у него за
8
увреждане, а следва да се коментира единствено като административно
нарушение, за което същия би отговарял по административен ред.
Изводът е, че предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Не до този извод е стигнал първоинстанционния съд, поради което и
обжалвания негов акт ще бъде отменен, а предявения иск отхвърлен.
Съобразно изхода на спора на ответниците се дължат разноски за двете
инстанции, както следва: на Я.К. се дължат 4200 лв., представляващо платено
възнаграждение за адвокат пред ПОС и 4200 лв., представляващо платено
възнаграждение за адвокат пред ПАС и 360 лв., внесена държавна такса за
въззивно обжалване, а на А.А. се дължат 4800 лв., представляваща платено
възнаграждение за адвокат пред ПОС и 940 лв., платени депозити за вещи
лица, а за въззивната инстанция 4360 лв., от които *** лв., представляващи
платено възнаграждение за адвокат пред ПАС и 360 лв., внесена държавна
такса за въззивно обжалване.
Мотивиран от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260439 от 17.11.2021г., постановено по т.д. №
54/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ч.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление с. Б., Община М., ул. Г. Б. № 17 и съдебен адрес гр. П., ул. Х.
№ 2 – адв. Е.И. срещу А.П.А. ЕГН ********** и Я.С. К. с адрес гр. М., ул. Р.
№ 5, вх. В, ет.1, ап.1 иск да бъде признат за относително недействителен по
отношение на ищеца сключения на 30.05.2018г., обективиран с НА № 1, том
II, рег. № ***, н.д. №* от 2018 г. договор, сключен между Я.П. А. ЕГН
********** и съпругата му С.З. А.а ЕГН **********, чрез пълномощника им
П. А. А. ЕГН *** в качеството им на продавачи и Я.С.. К. ЕГН ********** с
адрес гр. М., ул. Р. № 5, вх. В, ет.1, ап.1 в качеството му на купувач за ½ ид.ч.
от следните недвмижими имоти, придобити в режим на СИО:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната
9
карта и кадастралните регистри на град П., ЕКАТТЕ ***, община П., област
П., одобрени със Заповед №РД-18-48/ 03.06.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., п. к. ***, ул. „К.” №69, ет.5,
ап.АП, самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***.***, с предназначение на самостоятелния
обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 2, площи по документ -
96,41 кв.м. и 64,81 кв.м., прилежащи части - 6,413% за първо ниво и 4,311%
за второ ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата за първо ниво:
на същия етаж: ***.***.** и №***.*****, под обекта: №***.****** над
обекта: №***.***.***, при съседни самостоятелни обекти в сградата за второ
ниво: на същия етаж - № ***.****** и №***.***.***, над обекта: няма;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.****** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град П., ЕКАТТЕ ***, община П., област
П., одобрени със Заповед №РД-18-48/ 03.06.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., п. к. ***, ул. „К.” №69, ет. - 1,
самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот
с идентификатор ***.***, с предназначение на самостоятелния обект - Гараж
в сграда, брой нива на обекта - 1, площи по документ - 14,89 кв.м.,
прилежащи части - 0,990%, съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: №***.******, под обекта: няма, над обекта: ***.******,
№***.****** и №***.******; самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***.****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П.,
ЕКАТТЕ ***, община П., област П., одобрени със Заповед № РД-18-48/
03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П., п.
к. ***, ул. „К.” №69, ет. - 1, самостоятелният обект се намира в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***.***, с предназначение на
самостоятелния обект - Гараж в сграда, брой нива на обекта - 1, площи по
документ - 14,23 кв.м., прилежащи части - 0,946%, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: №***.****** и №***.******, под обекта:
няма, над обекта: ***.******, №***.****** и №***.******
ОСЪЖДА „Ч.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление с.
Б., Община М., ул. Г. Б. № 17 да заплати на А.П.А. ЕГН ********** с адрес
гр. С., ул. Т. № 72 сума в размер на 4800 лв., представляващи направени
разноски по заплащане възнаграждение за адвокат пред първата инстанция,
сума в размер на 940 лв., представляваща платени депозити за вещи лица пред
10
ПОС, както и сума в размер на 4360 лв., представляваща разноски пред
въззивната инстанция, от които *** лв., платено възнаграждение за адвокат и
360 лв., пратена държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА „Ч.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление с.
Б., Община М., ул. Г. Б. № 17 да заплати на Я.С.. К. ЕГН ********** с адрес
гр. М., ул. Р. № 5, вх. В, ет.1, ап.1 сума в размер на 4200 лв., представляващи
направени разноски по заплащане възнаграждение за адвокат пред първата
инстанция, както и сума в размер на 4560 лв., представляваща разноски пред
въззивната инстанция, от които 4200 лв., платено възнаграждение за адвокат
и 360 лв., пратена държавна такса за въззивно обжалване.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11