Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Сливен, 07.01.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на шести януари през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
СТЕФКА
М.
при секретаря Пенка Спасова,
като разгледа докладваното от съдия Стефка М. възз.гр.
д. №771 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК „Бързо производство“.
Образувано
е по въззивна жалба против Решение
№260016/25.09.2020г. по гр.д.№128/2020г. на Новозагорски районен съд, с което е
изменен размера на издръжката, определен с решение по гр.д.№534/2016г. на НЗРС,
като е осъден К.С.К. да заплаща на Е.К.С. чрез нейната майка и законен
представител Д.Н.И., вместо 165лв. - по 290лв. месечна издръжка, считано от
11.02.2020г. до настъпване на законно установена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла
вноска до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 350лв. е отхвърлен. С решението са
присъдени разноски на ищцата по съразмерност и ответника е осъден да заплати в
полза на съдебната власт държавна такса в размер на 150лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство К.С.К. чрез пълномощника адв. М., който обжалва посоченото решение в частта,
с която е изменен размера на издръжката от 165лв. на 290лв. месечно.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
подаден отговор на въззивната жалба от насрещната
страна, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В
срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК е подадена насрещна въззивна
жалба от ищцата в първоинстанционното
производство Е.К.С. със съгласието на нейната майка и законен представител Д.Н.И.
чрез пълномощника адв. С., която обжалва решението на
НЗРС в частта, с която иска за
изменение размера на издръжката е отхвърлен над размера от 290лв. до 350лв.
месечно и относно разноските.
В
срока по чл.263, ал.3 от ГПК не е подаден отговор на насрещната въззивна жалба от другата страна.
Във въззивната
жалба, въззивникът К.К.
чрез пълномощника си адв.М. посочва, че обжалваното
от него първоинстанционно решение в частта, която е
увеличен размера на издръжката е незаконосъобразно и неправилно, постановено в
противоречие със събраните по делото доказателствата и при липса на мотиви.
Съдът не посочил кои са основанието за изменение на вече определената издръжка
и въз онова на кои доказателства те се установяват. Тежестта на доказване се
носела от ищеца, който следва да установи в какво се изразява изменението на
обстоятелствата, при които е определена издръжката. Доказателства относно
твърдените допълнителни разходи и потребности нямало ангажирани. От друга страна
от значение били и възможностите на родителя, който дължал издръжката, като в
случая неговите възможности били намалени. Неправилно съдът изтълкувал приетото
в ГДД относно дохода му. Посочва, че от брутния му доход следва да се припаднат
60% нормативно признати разходи и задължителните осигуровки. След това
приспадане за него оставал чист годишен доход в размер на 2776,02лв. Въззивникът посочва, че неправилно съдът е приел получените
от него субсидии за отделен доход. Те били отразени в ГДД и върху тях бил
заплатен данък. Те са предназначени да подпомогнат дейността му и не влияят
върху доходите му, не служат за задоволяване на лични потребности. Доходите му
не могат да мотивират увеличение на издръжката. Поради това въззивникът
моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него част и да
постанови ново, с което отхвърли предявения иск за увеличение на издръжката на
ищцата, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по
делото пред двете инстанции разноски.
С отговора на въззивната жалба, ищцата в първоинстанционното
производство Е.К.С. със съгласието на майка си Д.Н.И. и чрез пълномощника адв. С. посочва, че въззивната
жалба е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че
съображенията за основателност на исковата претенция и то в пълен размер са
изложени в подадената насрещна въззивна жалба.
Посочва, че твърденията на ответника за нисък доход са неоснователни, като
базата за определяне на дохода е чистият доход. Субсидиите не следва да се
изваждат от дохода. Промяна в обстоятелствата безспорно е настъпила – минали са
четири годи от определяне на издръжката, детето е пораснало, увеличили са се
нуждите му, както и икономическите показатели, влияещи върху определянето на
издръжката.
С подадената от ищцата в
първоинстанционното производство чрез адв. С. насрещна
въззивна жалба се обжалва решението на НЗРС в
отхвърлителната му част. Посочено е, че районният съд
не е определил какъв размер месечно са необходимите средства за издръжката на
детето, а съдът по справедливост е определил размера на издръжката. Въззивницата твърди, че необходимите средства са в размер
на минималната работна заплата – 610лв. Бащата получавал доход два пъти
по-висок от този на майката, притежавал недвижими имоти и МПС. Следователно
бащата можел да участва в издръжката на детето с два пъти повече средства от
майката. Поради това въззивницата по насрещната въззивна жалба моли съда да отмени решението на НЗРС в
неговата отхвърлителна част и да уважи изцяло
исковата претенция, като измени размера на издръжката на 350лв. месечно.
Претендира направените по делото разноски пред двете инстанции в пълен размер.
С въззивната
жалба, отговора и насрещната въззивна жалба не са
направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.
В с.з., въззивникът
К.К., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е
постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие адв. М., която посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Оспорва насрещната въззивна жалба. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В с.з. въззивницата
по насрещната въззивна жалба – въззиваема
по въззивната жалба, Е.С., действаща със съгласието на майка си Д.И., не се
явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният
й представител по пълномощие адв. С., който оспорва въззивната
жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Поддържа
подадената от доверителката си насрещна въззивна
жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Излага подробни съображения в писмена защита.
Въззивният съд
намира въззивната жалба и насрещната въззивна жалба за допустими, отговарящи на изискванията на
чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално
легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно,
а с оглед пълния обхват на обжалването /с оглед предмета на въззивната
и насрещната въззивна жалби/ – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
и насрещната въззивна жалби, настоящата инстанция,
след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е законосъобразно
и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата
на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ
ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Изложените във въззивната жалба и
в насрещната въззивна
жалба оплаквания са неоснователни. Въззивният състав ще ги разгледа паралелно, с оглед
взаимната им връзка, предмета и характера на спора.
Първоинстанционният съд бил сезиран с предявен
иск за изменение на съдебно определена издръжка на ненавършило пълнолетие дете
чрез увеличаване на размера му от 165лв. на 350лв., с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК.
За уважаване на иска по чл.150 от СК следва да е
налице изменение на обстоятелствата, при които е определена издръжката, да е налице
увеличение на нуждите и потребностите на искащия издръжка и възможност на
задълженото лице да я дава. В случая се касае за издръжка на непълнолетно лице,
поради което родителят дължи издръжка, независимо от възможността на детето да
се издържа от имуществото си.
Правилно районният съд е преценил правоизменящите
факти във връзка с чисто обективното увеличаване нуждите на детето, настъпили в
рамките на изминалия четиригодишен период от първоначалното определяне на издръжката
и неговата възраст /навършена 16-годишна възраст/.
Правилно районният съд е отчел
настъпилото изменение в потребностите на детето Е., свързани, както с нейното
физическо и психическо израстване, духовно развитие и ежедневни битови
потребности. През този период от време детето е пораснало, увеличили са се
нуждите му от дрехи, обувки, храна и други ежедневни разходи, свързани с
физическото и духовното му развитие. Отчетени са разходите за учебници, учебни
пособия, помагала и др. подобни, с оглед изучаваните от детето учебни
дисциплини, отчитайки факта, че към момента непълнолетната Е. е ученичка в Х-ти
клас.
Отчетена е и безспорно настъпилата
промяна в икономическите и социално-битовите условия, която се изразява в
повишаване цените на основните стоки и услуги, които са необходими за
задоволяване нуждите на детето.
С оглед изложеното, настоящият състав
споделя безспорно извода на районния съд, че е налице изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, обуславящо изменение на определената
издръжка. В тази насока възраженията на въззивника К.К.,
изложени във въззивната жалба са изцяло
неоснователни.
Преценявайки всички горепосочени
обстоятелства във връзка с нуждите на детето Е., възрастта й /16 годишна
възраст/ и в съответствие с нормативно определените граници въззивният
съд намира, че са нужни около 470лв. месечно за издръжка на детето. Не приема
възражението на въззивницата, изложено в насрещната въззивна жалба, че са й необходими средства в размер поне
на минималната работна за страната заплата, тъй като не са доказани извънредни,
специфични разходи, напр. за по-специални пособия, лекарства, транспортни
разходи и др.
Определената от съда сума следва
да се разпредели между двамата родители, като ответникът - въззивник
поеме по-голямата част, а именно – 290лв., както правилно е определил и първоинстанционния съд. Бащата – въззивникът
е работоспособен, работи като земеделски производител и получава доходи от
дейността в размери, правилно посочени от районния съд. Във връзка с
възраженията за неотчетени разходи и взети предвид субсидии следва да се
посочи, че възраженията на въззивника К. са
неоснователни. Именно получените за дейността субсидии са използвани за
дейността му и така са му спестени средства, които въззивникът
е следвало да вложи в дейността си за покриване на производствени разходи.
Безспорно бащата притежава недвижими имоти, в т.ч. земеделски имоти и МПС, т.е.
имущество от което може да си набавя допълнителни средства. Не е установено
задължение за издръжка спрямо други, ненавършили пълнолетие лица. Поради това
съдът приема, че дохода и имуществото на бащата му позволяват да отделя за
издръжка на дъщеря си без особени затруднения определената от съда сума.
Майката следва поеме
по-малката част от дължимата за детето издръжка, тъй като тя участва в
издръжката не само с пари и в натура, като полага и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието му, като и нейния доход /около 760лв. месечно БТВ/
и материални възможности са значително по-ниски от тези на бащата.
Следователно исковата
претенция е основателна и доказана до размера от 290лв., а в останалата част до
пълния претендиран размер от 350лв. е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Поради това, щом крайните
правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната
жалба и насрещната въззивна жалба се явяват
неоснователни. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло, като
правилен и законосъобразен. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на
допустими и относими доказателства, въз основа на
които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
С оглед изхода на спора,
правилно районният съд е присъдил на ищцата разноски, съразмерно с уважената
част от иска. Разноски на ответника не са присъдени, поради недоказаност на
извършването им.
Правилно ответникът е
осъден да заплати съответна държавна такса върху изменения размер на
издръжката.
Претенция за разноски пред въззивната инстанция са направили и двете страни. С оглед неоснователността
на въззивната жалба и на насрещната въззивна жалба, разноски не следва да се присъждат на никоя
от двете страни, като всяка една поеме своите разноски, така, както ги е направила.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно
Решение
№260016/25.09.2020г., постановено по гр.д.№128/2020г. по описа на Новозагорски
районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.