ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
София, 18.09.2017 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV „Г" състав, в
закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
САВА ШИШЕНКОВ
като
разгледа докладваното от съдия Орешарова ч.гр.д. № 10513
по описа на Софийския градски съд за 2017 г., съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано e по жалба на К.В.К.В. Н.и А. Х.Т.Ч., с която е обжалвано постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2011 г. по изп. дело № 20118580400013 на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на постановлението за възлагане, поради това, че възложеният имот бил собственост на жалбоподателите, освен това били налице пороци при наддаването – преправен входящ номер на наддавателното предложение. Молят обжалваното постановление да бъде отменено. Правят доказателствени искания.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя по изпълнителното дело – „У.Б.“ АД и длъжниците С.Г.С., действаща лично и в качеството ѝ на пълномощник на С.И.С..
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, не е постъпило писмено възражение от купувача на процесния недвижим имот И.А.И..
Частен съдебен изпълнител У.Д. е дала
обяснения във връзка с извършените изпълнителни действия, като счита, че
жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателите не са сред лицата, които имат
признат от закона интерес да обжалват постановлението за възлагане. Излага
съображения за законосъобразно провеждане на публичната продан, завършила с
атакуваното постановление за възлагане.
Съдът, след като
обсъди доводите, изложени в жалбата и възраженията, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с обясненията на частния съдебен изпълнител,
прие следното:
Жалбата е недопустима.
Правото на жалба срещу действия на съдебните изпълнители (СИ) е процесуално право и именно поради това, както предпоставките за възникването му, така и способите и начините за реализацията му се определят от ГПК. Предвид това право на обжалване на определено действие на СИ може да възникне само в онези случаи, когато законът изрично е предвидил възможността за обжалване като последствие от тези действия. Ако подобна възможност не е предвидена дейстВ.о е от категорията на необжалваемите и не подлежи на контрол по пътя на инстанционното производство. Също така с новия ГПК законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като е изброил лимитативно актовете, които подлежат на обжалване от определен кръг лица, но също така и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител, което изрично е посочено в мотивите на ТР № 2/26.06.2015 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год. ОСГТК, т.8.
Съгласно чл. 435, ал. 1 от ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение. Според ал. 2 на същия член длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Третите лица, които не са страни в производството по принудителното изпълнение, каквито са настоящите жалбоподатели, могат да обжалват действията на съдебния изпълнител само в случаите, посочени в разпоредбите на чл. 435, ал. 4 и ал. 5 от ГПК. Според чл. 435, ал. 4 от ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Според чл. 435, ал. 5 от ГПК, третото лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява може да се обжалва въвода във владение на недвижим имот. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.
В настоящия случай жалбоподателите, които безспорно имат качеството на трети лица, които не са страни в производство, атакуват влязло в законна сила на 16.09.2011 г. постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2011 г. по изп. дело № 20118580400013 на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ, с аргументи, обосноваващи евентуалната незаконосъобразност на публичната продан, което е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Съгласно задължителните разяснения по т. 8 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Релевантни за спора са само твърденията, касаещи реализирането на самата публична продан, а именно: лицата, участвали в нея, направените от тях наддавателни предложения и цената, по която е възложен имотът. Извън обхвата на проверката остават нередовностите, допуснати преди извършване на възлагането, както и тези, които нямат пряко отношение към редовността на извършеното наддаване при провеждането на публичната продан.
В жалбата липсват каквито и да било твърдения за наличие на обстоятелствата по чл. 435, ал. 4 ГПК.
С оглед твърденията в жалбата, следва да се отбележи, че в хипотезата, в която трето за изпълнителното дело лице, което е във владение на имота към момента на въвода във владение, извършен въз основа на влязлото в сила постановление, заявява самостоятелни права върху имота, е налице възможността за защита или по реда на чл. 523, ал. 2 ГПК, или по чл. 435, ал. 5 ГПК, в зависимост от това кога е установено владението (така т. 1 от ТР 3/2015 г. от 10.07.2017 г., постановено по тълк. дело №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). В настоящия случай, по делото са налице твърдения за съществуване на самостоятелни права на третите лица – частни жалбоподатели, но жалбата е насочена срещу влязлото в сила постановление за възлагане, което е недопустимо. При положение, че жалбоподателите претендират самостоятелни права, придобити върху имота, обект на публичната продан, завършила с влязло в сила постановление за възлагане, същите могат да ги защитят чрез предявяване на иск за собственост срещу приобретателя на имота по постановлението за възлагане, а не по реда на обжалване действията на ЧСИ.
Съществуването на правото на жалба е абсолютна предпоставка и то от рода на положителните такива за упражняването на същото и надлежното подаване на жалбата. Липсата на това право води до недопустимост на жалбата, а оттам и на образуваното въз основа на нея производство.
Това налага извод, че жалбата е недопустима и като такава съдът я оставя без разглеждане.
Претенция
за разноски в настоящото производство не е заявена, поради което съдът не дължи
произнасяне по въпроса.
Воден от горното, Софийският градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 53808/24.04.2017 г., подадена от К.В.К.Виет Н.и А. Х.Т.Ч. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2011 г. по изп. дело № 20118580400013 на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.