Р Е Ш Е Н И Е

№564/31.12.2019г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на девети декември, две хиляди и деветнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

секретар : Снежина Радева

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1121 по описа за 2019 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

               Искът е за съществуване на вземане и е предявен по реда на чл.422 от ГПК.

Ищецът-„Банка ДСК” ЕАД-София, настоява съдът да  постанови решение с което да признае за установено  по отношение на ответника, че дължи заплащане на сумата от 889,99 лева главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 20.12.2016г. под формата на кредитен лимит, достъпът до който се предоставя чрез кредитна карта, ведно със законна лихва от 11.05.2017г.-датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК-до окончателното плащане; на сумата 173,40 лева просрочена лихва върху главницата за периода от 21.02.2017г. до 10.05.2018г.; 0,12 лева лихвена надбавка за забава и 186,64 лева заемни такси и разноски по заповедното производство в размер на 125 лева, представляващи 25 лева платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Претендира и разноски по настоящото делото.

Ответникът не е намерен на регистрирания постоянен и настоящ адрес, уведомен е по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител с писмения отговор и в съдебно заседание оспорва иска и настоява за отхвърлянето му. Твърди че длъжникът не е търсен по месторабота от ЧСИ, че липсват доказателства, че кредитната карта е връчена на ответника и че той е теглил суми от нея, че в Договора не е отразен срока на договора, оспорва подписа на кредитополучателя, оспорва размера на задължението и представеното извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди още, че договора съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като договора е сключен при предварително определени условия от заемодателя, същият е бланков и не е бил предмет на предварително договаряне между страните, ответникът не е имал възможност да влияе на съдържанието им- 146 ал.2 от ЗЗП, че същият едва ли е могъл да се запознае с ОУ, към който Договора препраща, в деня на подписването му.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.417 т.2 от ГПК по ч.гр.д.№999/2018г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за незабавно  изпълнение на парично задължение  и изпълнителен лист за  сумата от 889,99 лева, представляваща главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, сключен на 20.12.2016г., ведно със законна лихва, считано от 11.05.2018г.-деня на постъпване заявлението в съда, до окончателното плащане както и за 173,40 лева договорена лихва за периода от 21.02.2017г. до 10.05.2018г.; 0,12 лева лихвена надбавка за забава и 186,84 лева заемни такси и разноски. Със заповедта за изпълнение са присъдени и разноските по ч.гр.дело в размер на 125 лева, от които 25 лева платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Видно от представения договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица  на 20.12.2016г. между страните е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. На ответника е предоставена кредитна карта в размер на 1 000 лева с променлив лихвен процент, който размер към сключване на договора е 21,95%, а договорения ГПР е в размер на 24,30%. Съгласно представената в съдебно заседание декларация, подписана от ответника-л.142 от делото, той е получил пластиката /кредитната карта/ по кредита.

Пред вид направеното от особения представител оспорване на извлечението от счетоводните книги на Банката и размера на вземането , по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза вещото лице по която депозира заключение, че кредитът е бил усвоен чрез теглене от АТМ и отчитан по сметка №02/0000000024098582, чиито титуляр е ответникът-л.115-л.120 от делото. Последната вноска по кредита е на 10.03.2017г., а общо внесената от ответника сума е в размер на 55 лева. Към 10.05.2018г. ответникът е натрупал 14 броя непогасени минимални суми за револвиране и ползването на кредита е спряно, като към 11.05.2018г.-датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК, неиздължена и непогасената главница е в размер на 889,99 лева; възнаградителната договорена лихва в размер на 173,40 лева за периода 21.02.2017г. до 10.05.2018г.; 0,12 лева лихвена надбавка за забава и 186,64 лева такси и разноски по кредита.

По делото е назначена и съдебно-графическа експертиза, пред вид оспорване на подписите в графа „клиент“ по договора, погасителния план към него и Общите условия. Видно от заключението на вещото лице експерт-криминалист, всички подписи за клиент по посочените документи са положени от ответника.

             Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Между страните по делото е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта. Кредита е усвоен изцяло от ответника и той дължи връщане на получения кредит. Съдът не констатира наличие на неравноправни клаузи в договора по смисъла на чл.143 от ЗЗП, ответникът е подписал всяка страница от договора, погасителния план към него и Общите условия, размера на търсената възнаградителна лихва е в рамките на договорената, която не надвишава допустимия предел предвиден в чл.19 ал.4 от ЗПК. Направените от особения представител възражения са оборени изцяло от събраните по делото доказателства и предявеният иск за съществуване на вземане, като основателен и доказан следва да се уважи.

Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК и т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. ответникът дължи на ищеца и направените разноски и по настоящото и по заповедното производство и следва да бъде осъден да ги заплати. По заповедното производство разноските са: 25 лева платена държавна такса и 100 лева юрисконсулско възнаграждение. В настоящото производство разноски са в размер на 675 лева=125 платена държавна такса, 200 лева платен депозит за особен представител на ответника и 350 лева внесен депозит за вещи лица по двете експертизи- или общо дължимите разноски са в размер на 800 лева.

По изложените съображения съдът

 

                                  

                                                      Р Е Ш И :

            ПРИЕМА за установено по отношение на И.Л.Н. с ЕГН-********** с регистриран постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, че съществува вземането на „Банка ДСК”ЕАД с ЕИК-*********-гр.София със съдебен адрес:*** и че той дължи  сумата от 889,99 лева, представляваща главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, сключен на 20.12.2016г. с краен падеж 20.12.2019г, ведно със законна лихва, считано от 11.05.2018г. до окончателното плащане, както и 173,40 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 21.02.2017г. до 10.05.2018г.вкл.; 0,12 лева лихвена надбавка за забава и 186,64 лева такси и разноски по кредита.

            ОСЪЖДА И. Л.Н. с ЕГН-********** с регистриран постоянен адрес: *** и настоящ адрес:*** да заплати на „Банка ДСК”ЕАД с ЕИК-*********-гр.София 800 лева разноски по делото, от които 125 лева разноски по заповедното производство и 675 лева разноски по настоящото дело.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :