Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 13222 по
описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Д.П.Ш., с която се обжалва Решение №443485/04.07.2018 г.,
постановено по гр. дело №86304/2017 г. по описа на СРС, 117-ти
състав, в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Т.И.А. с детето Р.Т.А., родено на ***
г., както и в частта, с която е осъден
бащата да заплаща на детето си чрез майка му месечна издръжка от 200
лв., считано от днес /датата на първоинстанционното решение/, ведно със
законната лихва за забава, като е отхвърлено искането на ответницата за
горницата.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е
недопустимо и неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост, като са изложени съображения.
Моли се да се постанови решение, с което да се
обезсили или да се отмени решението в
обжалваната част, и вместо това да се постанови решение, с което да бъде осъден
бащата да заплаща на детето Р. чрез майката месечна издръжка в размер на 400.00
(четиристотин) лева, както и да се определи следният режим, който е съобразен с
интересите на детето, а именно: до навършване на 5 години - бащата да може да
вижда и взема детето в присъствие на майката, без приспиване и без напускане на
населеното място по местоживеене на детето; след навършване на 5 г. до
навършване на 7 г. - без присъствие на майката, без приспиване и без напускане
на населеното място по местоживеене на детето и след 7 години - с приспиване и
с напускане на населеното място по местоживеене на детето или да се върне
делото за ново разглеждане от друг състав.
Заявява претенция за
разноски.
Въззиваемата страна – бащата Т.И.А., с отговора на
въззивната жалба, оспорва същата и моли решението на първоинстанционния съд в обжалваните
части да се потвърди.
В съдебно заседание, проведено на 08.02.2021 г. заявява, че
не възразява първоинстанционното решение да се измени относно издръжката, като
моли да се има предвид съгласието му, изразено в съдебно заседание на
22.04.2019 г. да заплаща месечна
издръжка в размер на 250 лв.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259,
ал.1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната
част.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за установено
следното:
Делото пред първата инстанция е образувано по искова молба
на Т.И.А.,
който е предявил срещу Д.П.Ш.
иск по чл.127, ал. 2 СК.
Ответницата
е оспорила така предявения иск, като в срока за отговор, същата е депозирала
насрещен иск /на 03.04.2018 г./ тя да упражнява родителските права, при нея да
бъде местоживеенето на детето, посочила е какъв да бъде режимът на лични
контакти на бащата за детето, като е направила и искане за осъждане на бащата
да заплаща на детето чрез майката, 300 лв. месечна издръжка, а в писмената си
защита, депозирана пред първата инстанция, е направила искане бащата да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 400 лв., считано от
подаване на исковата молба, обосновавайки искането си с чести боледувания на
детето, както и с висок доход на бащата, наличие на собствен апартамент и липса
на други ненавършили пълнолетие деца.
С Решение №443485/04.07.2018 г., постановено по гр. дело
№86304/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 117-ти състав,
родителските права над Р.Т.А., р. на 25.11.2014 г., са предоставени за
упражняване на майката - Д.П.Ш., при която е определено и местожиеене на
детето, с право на бащата Т.И.А. да го взема, както следва: всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 14 до 19 ч. в събота и от 9 до 18 ч. в неделя;
след 5 г.възраст на детето - да го взема с преспиване всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 10 до 18 ч. и за по 20 дни през летата и за по 10
- през зимите извън годишния отпуск на майката, както и в дните за Коледни
празници през четни години и за Великденските - през нечетни; бащата има и
правото да присъства на празнуването на рождения ден на детето със задължение
на майката да го уведомява седмица предварително за часа и мястото; осъден е
бащата да заплаща на детето чрез майка му месечна издръжка от 200 лв., считано
от датата на първоинстанционното решение, ведно със законната лихва за забава,
като е отхвърлено искането на ответницата за горницата над уважения размер от
200 лв. до пълния предявен размер от 400 лв.; осъден е бащата Т.И.А. да заплати
на Софийски районен съд такса от 288 лв.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд
е приел, че страните са родители на детето Р., не са в брак както и че детето
се отглежда от майката във В.Търново, а бащата живее в София. Бащата заплащал
месечна издръжка за детето от 200 лв. от раздялата , като нетната заплата на
бащата е била 650 лв. до м. 8.2017 г. от БАН /л.8/, а след това получавал от
друг работодател по около 2300 лв. нето месечно /л.9/.
Нетната
заплата на майката през 2017 г. е общо 18550 л. /л.23/. Освен това ответницата
получава и наеми от два апартамента в София /свидетели/.
В решението си първоинстанционният съд е посочил, че са
разпитани двама свидетели, в т.ч. и майката на ответницата – като показанията
им са кредитирани. Ищецът пиел и преди раздялата бил служебно ангажиран до
късно вечер; отношението му към детето е било и /след раздялата/ напълно
естествено. Майката работела като чиновник в София и след раздялата се
преместила в Търново /на същата длъжност/, въпреки жилищата си в София, детето
нямало изключителни здравословни проблеми с оглед възрастта му.
Софийският районен съд е приел, че за родителските права и
местоживеенето на детето няма спор, а искането на бащата за постепенно
разширяващ се режим на контакти съдът е приел за разумно и в интерес на детето.
Относно издръжката Софийският районен съд е оценил средномесечните нужди на детето на около 300
лв., от които бащата да поеме преобладаващата част, като се отчитат и разходите
по пътуването му за контакт с детето, причинени от майката.
Във въззивната жалба са наведени доводи, че в оспорваното решение липсват мотиви относно определените в
диспозитива неправилно от съда два режима на лични отношения между малолетното
дете и бащата Т.И.А.: единият настоящ до
навършване на 5-годишна възраст и друг, който е за бъдещи периоди, след
навършване на тази възраст, като в мотивите на съдебното решение изрично било
посочено точно обратното, че следва да бъде определен един постепенно
разширяващ се режим на лични отношения, но такъв в диспозитива на решението
липсвал. По този начин съдът постановил
решението си без каквито и да е мотиви и същото било необосновано.
В диспозитива на оспорваното съдебно решение за настоящ
режим на лични отношения с детето бил определен, не постепенно разширяващ се
режим, както било посочено в мотивите, а напротив, в него се посочвало, че
„бащата има право да го взема, както следва: всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца от 14 до 19 ч. в събота и от 9 до 18 ч. в неделя“. Това означавало,
че още от следващия ден бащата ще трябва да го взема и вижда без присъствие на
майката за два дни без преспиване от 14 до 19 ч. в събота и от 9 до 18 ч. в
неделя, без да е ясно от къде следва да го взема и респектвно да го връща, с
напускане или без напускане на населеното място. Същевременно, от друга страна,
в мотивите било посочено, че детето е на 3 години и половина и бащата не е
полагал преки и непосредствени грижи за него, защото „и преди раздялата бил
служебно ангажиран до късно вечер“ и това налага да бъде определен постепенно
разширяващ се режим, което означавало, че между постановения диспозитив на решението и
мотивите липсвала логическа последователност, решението било двусмислено,
неясно, объркващо и поради това е необосновано.
Първостепенният съд не бил изложил мотиви относно наличието на факти и
обстоятелства по делото, които налагат да бъде променен установения по взаимно
съгласие между страните до сега упражняван режим на лични отношения с детето в присъствие
на майката. По делото безспорно било установено, че майката не е пречила на бащата
да се вижда с детето, с изключение на случаите, когато бащата искал това да
стане, когато е много късно - след 19.00 часа през зимните месеци (ноември и
декември) или детето било болно, като за
това изрично майката уведомявала бащата. Това се установявало и от отговорите
на самия ищец по въпрос №4, зададен по реда на чл. 176 от ГПК, както и от
свидетелските показания на двамата свидетели. Изрично в протокола от 17.05.2018
г. ищецът заявил, че дори „тази събота и неделя бил в Търново и видял детето в
присъствие на майката (имайки предвид майката на ищеца). Спор по този въпрос по
делото не съществувал. Единствено по делото се оспорвала честотата на срещите,
за което въззивницата твърди, че няма никакви възражения.
В съдебното решение липсвали мотиви и какво налагало да се
определи втори различен режим на лични отношения точно след 5- годишна възраст,
а не например след 7-годишна възраст, което било логично, като се имало
предвид, че българският законодател е решил, че децата могат да ходят на
училище. По делото не били представени и не били събрани каквито и да е
доказателства за определяне на такъв режим след навършване на 5-годишна
възраст, липсвал и социален доклад от дирекция „Социално подпомагане“ - София за
бащата. По този начин, съдът удовлетворил изцяло неоснователното и недопустимо
искане на ищеца, като така подадена исковата молба се явява е предсрочно
подадена и оттам процесуално
недопустима.
Съдът погрешно уважил
претенцията на ищеца за бъдещи периоди без да е извършил анализ и преценка на
фактите и обстоятелствата от значение за определяне на режима на лични
отношения и по този начин не спазил условието да се определи режим, който да е
в интерес на детето, а не просто някакъв режим на лични отношения между бащата
и детето.
Във въззивната жалба са наведени и доводи, че съдът е
нарушил материалния закон, тъй като разпоредбата на чл.127 от СК предвижда
определяне на режим на лични отношения с родителя, който няма да упражнява
родителски права, като с определянето на два режима на лични отношения - един
настоящ режим на лични отношения и друг за бъдещи периоди, още повече без да се
мотивира, съдът нарушил материалния закон.
Твърди се, че съдът достигнал до постановения от него диспозитив
на съдебно решение, не само без да изложи мотиви, но също така и без да посочи
и обсъди съвкупно и поотделно всички факти и обстоятелства, установени по
делото, които са наложили да постанови такова решение и с това допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
Съдът изобщо не обсъдил твърденията на въззивницата, че няма
причина за промяна на досега провеждания режим на лични отношения, установен по
взаимно съгласие между родителите, в удобно за бащата време, но в присъствие на
майката. Също така, направилно било постановено, че са живели заедно до 01.08.2017
г., което не кореспондирало със събраните по делото доказателства и било
допуснато съществено процесуално нарушение, защото както в писмения си отговор
по исковата молба, становището по възражението и писмената защита, майката
твърдяла, че тя и детето са живели заедно с бащата само 11 месеца, а не както било
посочено в исковата молба и решението на съда за цели три години. Самият ищец
заявил по делото, че през 2015 г. майката и детето живели в гр. Велико Търново,
а той бил в Лондон и в гр. София за този
период. След като си закупил апартамент в гр. София през 2015 г., той отишъл да
живее сам там, а майката и детето се преместили при него на 01.09.2016 г., като
съжителството продължило само 11 месеца, през които отношенията на страните се
влошили.
Твърди се, че постановеното съдебно решение е житейски
необосновано, неправилно и не е в интерес на детето, защото буди недоумение как
ще бъде откъснато детето от майката при положение, че по делото било безспорно
доказано, че до сега то не се е отделяло дори и за един ден, и за една нощ, с
изключение когато ходи на детска градина, тъй като е на 3 години. Съдът въобще
не се бил замислил, за страданието и стреса, което ще се причини на детето,
защото не можело да се обясни на тригодишно дете, защо майката не може да
присъства на срещите с бащата.
Въззивницата излага, че ѝ е известно, че макар срещите
до сега да се провеждат в нейно присъствие, това не пречи на бащата да говори
на детето следното: „Мама не те обича“, „Нямаме нужда от мама“, „Аз ще се грижа
за теб, когато мама и баба ги няма“ – всичко това разстройвало детето. Отделно
от това, бащата пиел по време на срещите с детето, които макар и в рамките на
3-4 часа, били прекалено дълъг период, в който бащата не можел да се въздържа
да пие, като се твърди, че едва ли би издържал два дни без алкохол, което би било в ущърб на
детето. Наведени са доводи и че бащата не знае навиците на детето, че бащата няма
навика да стои винаги до него, а е необходимо да има човек до него и секунда да не се оставя
без надзор, тъй като Р. е изключително активно и дейно дете, което не стои и
секунда на едно място, постоянно се катери, тича, скача и други подобни. Досега
бащата винаги се изплъзвал от своите
задължения под предлог, че е много зает или че има заболяване на гърба и кръста
и това му пречи да го носи и други подобни движения. Предвид това, стига да
искал да вижда детето си, бащата можел да го направи в посочения в деспозитива
на решението период, но в присъствието и на двамата родители. Изложени са и
доводи относно родителските качества на родителите /неоспорени за майката, но
оспорени за бащата от нея/, като съдът следвало да постанови, че няма пречка
срещите между детето и бащата да стават в присъствие на майката, предвид
неговата 3-годишна възраст, тъй като бащата не бил полагал никакви преки и
непосредствени грижи за детето, като например: да го разхожда, да го гледа за
няколко часа, когато майката отсъства за
няколко часа, да го гледа когато е болен, а майката е на работа и други подобни. От свидетелските
показания по делото на майката на въззивницата било видно, че в отглеждането на
детето е получила помощ само от нея и никой друг.
Също
така, по делото от свидетелските показания на свидетеля Н. безспорно било
установено, че детето е „жизнено, нормално, контактно. Не съм забелязал страх у
детето от баща му“. В исковата молба също бащата сочел, че: „По време на
осъществяваните досега срещи детето е спокойно, дружелюбно, възприема ме като
близък човек, играе си с мен, радва се на контакта ни“. Всичко това показвало,
че няма причина да бъде променян начина на провеждане на срещите с бащата, тай
като детето е щастливо и контактно, познава баща си и по никакъв начин не е настройвано срещу него, майката не
е пречила да се прегръщат, целуват, да играят. Отговор на този въпрос въззивницата
не получила нито от бащата, нито от свидетеля Н., който само казал: „До колкото
бях чувал, майката е създавала проблеми за контактите на бащата с детето и в
София и в Търново“, но въззивницата оспорва по делото да са налице такива
данни, а показанията на свидетеля Н. били изключително противоречиви. Първо твърдял,
че „Доколкото си спомням веднага след раздялата тя отиде в Търново“. А малко
по-надолу: „От Т. знам, че при раздялата тя е отишла директно в Търново“, а още
по-надолу: „До колкото бях чувал, майката е създавала проблеми за контактите на
бащата с детето и в София и в Търново“. Въпреки противоречията,
първоинстанционният съд кредитирал тези противоречиви показания, макар че било
преразказ на чутото от ищеца и доколкото
си спомня. Този свидетел нямал преки наблюдения относно твърдените от него
факти и обстоятелства. Единствено по делото се оспорвала честотата на срещите,
за което въззивницата твърди, че няма възражения.
Отново
само въз основа на противоречивите свидетелски показания на свидетеля Н., съдът
неправилно приел в мотивите на решението си, че „след раздялата майката
предпочела да се изнесе в Търново”. Това той направил, въпреки че изрично в исковата молба
самият ищец сочел точно обратното - „От тогава малолетното ни дете живее при
майка си на посочения по-горе настоящ адрес,***4.”. Следователно по този факт не се спорело по делото. След
като била принудена да напусне жилището на ищеца, заедно с детето, по настояване
на бащата, майката трябвало да търси ново жилище, което да е подходящо за
отглеждането и възпитанието на детето и същевременно близо до работата ѝ,
за да може сама да се грижи за него. В съдебното заседание от 07.06.2018 г. майката
на въззивницата също потвърдила че „Той знаеше, че тя ще се изнесе, дори я
подтикваше да се махне. Казваше го на мен, на дъщеря ми и на детето”.
Така през месец април 2017 г., след като учредила
две ипотеки, въззивницата закупила подходящо жилище и записала детето на детска
градина, която то посещавало до края на 2017 г. Въззивницата твърди, че тогава
не възнамерявала да се премества в гр. Велико Търново, защото не можела да
остане без доходи и същевременно с две ипотеки, но обстоятелствата се променили
и тя се възползвала от възможността да се премести в населеното място, където и
тя и детето да получат обич и подкрепа. В тази връзка се твърди, че неправилно в
съдебното решение един безспорен между страните факт бил променен, само за да
се мотивира необходимостта да бъде уважена изцяло претенцията от бащата за
определяне на настоящ и бъдещ режим на отношения с детето, както и да се
обоснове по-нисък размер на издръжката, която следва да се поеме от бащата, тъй
като според съда „се отчитат и разходите по пътуването му за контакт с детето,
причинени от майката”, за което се сочи, че представлява съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Във
въззивната жалба се излагат и доводи относно неправилността на решението в
частта относно определената на бащата издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева
и поради обстоятелството, че съдът отказал да приеме всички представени от въззивницата
доказателства и по-точно тези, „които са с дата преди 03.04.2018 г.”. Съдът процедирал
неправилно, без да изложи каквито и да е мотиви.
Излага се още, че в писмената защита
въззивницата, посочила, че предвид факта, че тя ще упражнява родителските права
и с оглед нуждите на детето и доходите на бащата, желае да бъде определена
месечна издръжка на бащата в размер на 400.00 (четиристотин) лева, считано от
датата на подаване на исковата молба. Това свое искане въззивницата обосновала
с представените по делото доказателства, които съдът без да се мотивира, отказал
да приеме част от тях, а друга част, не обсъдил поотделно и в тяхната цялост и
с това допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Същите доказателства въззивницата сочи, че
прилага отново, като ги прилага към въззивната жалба и сочи, че от тях се установява, че
месечно разходите за детето само за медицински прегледи и лекарства възлизат
средно на месец около 150.00 (сто и петдесет) лева и отделно са всички останали
разходи, които са с постоянен характер - храна, облекло, обувки, ток, вода,
парно, почивка и не на последно място учение и забавление, възлизат средно на
650.00 (шестстотин и петдесет) лева на месец. От друга страна, доходите на
ищеца възлизали минимум на 2 300.00 (две хиляди и триста) лева, получен нетен
месечен доход. Предвид факта, че ищецът има собствен тристаен апартамент,
находящ се в гр. София, в който живее сам, също така няма задължение за
издръжка за други ненавършили пълнолетие деца въззивницата сочи, че бащата няма
да бъде затруднен да заплаща издръжка в претендирания от нея размер на 400.00
лева.
В
производството пред Софийски районен съд са изслушани родителите в открито
съдебно заседание, проведено на 17.05.2018 г,. като ищецът е посочил, че работи
като програмист, наемник, живее сам, в лично жилище, виждал детето в Търново в
присъствие на майката, иска да го вижда и насаме. Ответницата е посочила, че от
01.01.2018 г. работи в Търново, живее с майка си в бащиния й апартамент,
заявила е, че само тя полага непосредствени грижи за детето и преди
фактическата раздяла с бащата, бащата на всички срещи пие бира, дори по три,
когато се срещат по повод на детето, той не му обръща внимание, извън заведение
се заиграва с детето. Майката е посочила също, че бащата може да го вижда
насаме, когато започне да идва редовно и детето свикне с него.
Пред
първа инстанция са представени многобройни писмени доказателства във връзка с
боледувания на детето, рецепти в тази насока, както и други доказателства
/фискални бонове, медицински изследвания декларация за езиков курс, приходни
квитанции/ във връзка с покупки и разходи за детето. Представени са и
доказателства за получаваните доходи на родителите – за месеците 8, 9, 10 и 11
2017 г., бащата е получил средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер
на 2917,18 лв., а майката е получила за
2017 г. средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1707,13 лв.
Пред
първа инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели Р.М.Н.
и М. Н.а Ш., майка на въззивницата Д.Ш., в открито съдебно заседание, проведено
на 07.06.2018 г.
Свидетелят
Р.М.Н. е посочил, че майката и детето понастоящем живеят в Търново, до последно
страните живели в апартамента на бащата, майката имала два апартамента, но ги
отдавала под наем, бащата ходел до Търново, виждал детето, но никога не били
насаме, знае, че Т. е давал средства за издръжка на детето. От Т. знаел, че при
раздялата майката е отишла директно в Търново, бащата пиел алкохол, но не и когато
кара кола, когато употребявал алкохол, ставал по-весел, свидетелят не бил
забелязал наследствена обремененост по отношение на алкохола. Ищецът се отказал
от научна кариера, за да получава по-висока заплата.
Свидетелката
М. Н.а Ш. е посочила, че ответницата
/настояща въззивница/ дошла в нейния дом на 01.01.2018 г., преди това, август
септември 2017 г., ответницата напуснала бащата, след което заживяла в неин
апартамент в София, след раждането, почти година, майката и новороденото живели
в Търново, след това двамата родители по взаимно съгласие заживели в Люлин.
Свидетелката е посочила, че е била много често при тях, защото детето
боледувало, Т. гушкал, забавлявал детето, но не полагал непосредствени грижи за
него. Започнал курс, който продължил около година и се прибирал около 22 часа,
в този период и работел, нямало го по цял ден у дома, пиел много бира. Когато
майката го напуснала, се срещали в парка, за да види бащата детето, майката не
пречела на тези срещи, но не разрешавали
на бащата да извежда детето, когато е болно и студено. Първият месец след
преместването на майката и детето в Търново, бащата идвал два пъти да види
детето, а после веднъж месечно, само един път преспал при идването му в
Търново. Свидетелката е посочила, че ищецът е знаел, че ответницата ще се
изнесе, дори я подтиквал да се махне, знае че бащата плаща издръжка в момента
на детето, както и че майката живее в нейното жилище, същата има жилище в
Търново и има две в София, които дава под наем.
Пред
въззивната инстанция, в открито съдебно заседание, проведено на 22.04.2019 г.
са изслушани двамата родители, на основание чл. 59, ал. 6 СК.
Въззивницата
Д.Ш. сочи, че работи в НАП от 2003 г. първоначално като юрисконсулт, след което
от 2008 г. се преместила в гр. София, където работела като щатен преподавател.
Излага, че има още две висши образования. В София се запознала с Т., бащата на
детето им. С него не живели 3 г., а само 11 месеца. Заявява, че е вярно, че е
имал служебни ангажименти, но не само служебните ангажименти са причина за това
един баща да не обръща внимание на своето дете.
Преместили
се да живеят при него, когато детето било на близо 2 г. и трябвало да започне
да ходи на държавна ясла. Тогава се разбрало, че няма как да живеят заедно,
защото той предпочитал личното си свободно време, събота и неделя излизал с приятели.
Тъй като жилището му било новозакупено, държал всяка вечер да употребява
алкохол, да има компания. Въззивницата не била съгласна, затова се получило
това недоразумение. Той ги помолил да се махнат. Казал, че не я обича, че не
иска да се ожени за нея и т. н. и по негово желание трябвало да се разделят.
За
доста кратък период от време въззивницата трябвало да закупи друго жилище с
ипотека, тъй като жилището, където живеела преди това било съвсем малко –
светъл полусутерен, 25 кв. м., неподходящо за дете. Въззивницата заявява, че се
преместили по негово желание. Бащата не
бил полагал грижи за детето било поради служебни ангажименти, било поради това,
че поставял личните си интереси на първо място.
Отбелязва,
че е трудно е да се прогнозира възраст, когато детето ще може да бъде
по-самостоятелно, постоянно полага грижи, вижда, че е буйно, тича, т. е. има
нужда като всяко дете на неговата възраст от постоянен родителски надзор, трябва
да се знаят навиците на детето, защото всяко дете е индивидуално, като Р. е
доста активен, а бащата и детето не са свикнали заедно. Заявява, че няма против
този режим да се осъществява, само че бащата не го спазва, като твърди, че тя е
причината, но всъщност никога не бил идвал да си ангажира хотел. Относно издръжката пояснява какво налага
увеличението ѝ, затова представила тези документи. Няма нищо против бащата
да се вижда с детето, което сега живее в гр. Велико Търново. Склонна е на
отстъпки, стига бащата да си спазва обещаното, като не може тя да не се
интересувам къде детето ще бъде събота и неделя, къде ще спи. Може бащата да го
взима с преспиване, но не иска детето да напуска населеното място. Склонна е
издръжката да бъде 350 лв.
Въззиваемият
Т.А. е посочил, че по образование е инженер, впоследствие изкарал докторантура,
дълги години работил в БАН, от 2 г. работи като програмист в софтуерния бизнес.
Не е
съгласен с твърденията на въззивницата, че заради лични или професионални
ангажименти е пренебрегвал детето си. Когато майката и детето живеели при него
в апартамента, който заедно избрали, посещавал курс за преквалификация, за да
изкарва повече пари за семейството си.
Канел приятели, веднъж на месец, без пиянски
истории, събирали се компания без това да се отразява на детето. Относно
твърденията на въззивницата, че тя и детето били изгонени заявява, че всъщност
идеята за раздялата била на Д., едва ли не го заплашила, че ще се разделят и в
крайна сметка той приел. Заявява, че на няколко
пъти майката го е възпрепятствала да получи каквато и да било информация за
детето.
Споменал и пред служителите от социалната
служба, че имало период, в който два месеца не му вдигала телефона. В крайна
сметка отишъл във Велико Търново, свързал се с майка й и успял да научи къде да
види детето си.
Излага,
че работи по цял ден, събота и неделя почива. В момента живее сам, има
племенници в София, като майка му почти
всеки месец е в София, за да се грижи за тях, като по същия начин може да се
грижи и за неговия син. Сочи, че майка
му живее в гр. Бургас и лятото може да го заведе на море, стига да има
възможност.
Заявява,
че има възможност да преспива във Велико Търново. Може да си наеме хотелска
стая или къща за гости, както вече правил няколко пъти, има възможност да заведе
детето близко до Велико Търново, например в село Миндя, където негов приятел
има много хубава вила, на 15-20 км. Склонен е да дава всякаква издръжка, стига
да знае, че парите отиват за детето. В момента заплаща 200 лв. издръжка и
отделя на сметка всеки месец по 200 лв., например за образование.
Склонен
е да дава 250 лв. издръжка, като не намира детето, което и по думите на майката
е много жизнено, да е толкова болно, за да има нужда постоянно всеки месец по
100 лв. отгоре. Съгласен е да постигнат споразумение, вече опитвали веднъж.
За
нуждите на въззивното производство са
представени социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ Люлин и ДСП Велико Търново – първите
представени в Софийски градски съд през месец април 2019 г., а вторите,
постъпили в Софийски градски съд през месец декември 2020 г. – във връзка с
искането за определяне на привременни мерки.
В социалните
доклади на ДСП Люлин е посочено, че бащата живее в собствено жилище, което се
състои от хол с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна и само тоалетна,
жилището е чисто, подредено, има необходимите условия за гостуване на детето.
Посочено е че бащата работи като специалист – приложно програмиране с доход
2500 лв. месечно, бащата е заявил, че изплаща редовно месечна издръжка в размер
на 200 лв. месечно, както и че поради несходство в характерите, е разделен с
майката, като детето е оставено на грижи на майката, която през месец януари
2018 г., заедно с детето, се е преместила да живее в град Велико Търново, като
майката възпрепятства контактите му с детето. Бащата желае, когато е с детето,
това да е без присъствието на майката, по негови думи родителско сътрудничество
между родителите на практика не съществува.
В социалните
доклади на ДСП Велико Търново е посочено, че детето се отглежда в наследствено
жилище на майката в град Велико Търново, жилището се състои от три стаи и
санитарни помещения, предлага добри условия за живот. Посочено е също, че
майката е трудово заета в Дирекция ОДОП – Велико Търново, при ЦУ на НАП, като
главен юрисконсулт, с работна заплата в размер на 2091 лв. Майката е заявила,
че са разделени с бащата на детето през месец август 2017 г., поради несходство
в характерите, като грижите за детето поема тя, а бащата има режим на лични
контакти с детето. При раздялата детето е на 2г. и 8 месеца и оттогава режимът
на лични контакти между детето и бащата се изпълнява в следния режим – през
седмица в събота от 12 часа до 17 часа
на същия ден, в присъствието на майката, а при наличие на ангажимент на бащата,
майката се съобразява и контактите се осъществяват през две седмици или когато
бащата има възможност, като майката е заявила, че досега бащата не е възразявал
срещите да бъдат по този начин, а тя винаги се съобразявала, ако искал да
промени седмиците.
В
социалния доклад е посочено също, че детето посещава детска градина „Първи юни“
в град Велико Търново, като по думи на майката детето е добре адаптирано в
детското заведение, общува с деца в детската градина и квартала, посещава
тренировки по спортна гимнастика, курсове по английски език и немски език, а от
месец 11.2020 г. и онлайн обучение по шах. По данни на майката, Р. е много
общително и енергично дете, по време на разговорите майката говори с много обич
и любов за сина си.
Пред
въззивната инстанция, са представени и писмени доказателства във връзка с
боледувания на детето, документи във връзка със заплатени такси и направени
разходи за детето Р., декларации, декларации за доходите и притежавани
недвижими имоти.
В хода
на въззивното производство, по молба на бащата, е постановено Определение №
266097/11.12.2020 г., с което са определени, на основание чл. 127, ал. 3 СК,
следните привременни мерки:
БАЩАТА – Т.И.А., ЕГН **********, има право да вижда и взима привременно детето Р.Т.А., ЕГН **********,
както следва:
I-ви период - за
първите четири срещи /две съботи и две недели/ - бащата Т.И.А., ЕГН **********, има право да
вижда привременно детето Р.Т.А., ЕГН **********,
втората събота и неделя от месеца и четвъртата събота и неделя от месеца, от
10.00 до 18.00 часа на съботния ден и от 10.00 до 18.00 часа на неделния ден, в присъствие на майката Д.П.Ш., ЕГН **********,
без преспиване.
II-ри
период - считано от изтичане на период I–ви,
за следващите четири срещи /две съботи и две недели/ - бащата Т.И.А., ЕГН **********, има право да
вижда и взима привременно детето Р.Т.А.,
ЕГН **********, втората събота и неделя от месеца и четвъртата събота и неделя
от месеца, от 10.00 до 18.00 часа на съботния ден и от 10.00 до 18.00 часа на
неделния ден, самостоятелно, без
присъствие на майката Д.П.Ш., ЕГН **********, без преспиване.
III-ти
период -
считано от изтичане на горните два периода, бащата Т.И.А., ЕГН **********,
има право да вижда и взима привременно
детето Р.Т.А., ЕГН **********, всяка втора и четвърта седмица от месеца - от
10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване; 20 (двадесет) дни през лятото и 10 (десет) дни през зимата по
време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година – за
Коледните празници, с преспиване, считано от 10.00 часа на 24.12 до 17.00 часа на 26.12; всяка нечетна година – за
Новогодишните празници, с преспиване, считано от 10.00 часа на 31.12 до
17.00 часа на 01.01. на следващата четна година; всяка нечетна година - за
Великденските празници, с преспиване, считано от 10.00 часа на Разпети
Петък до 17.00 часа на Светлия Понеделник; всяка
нечетна година за Рождения ден на детето (25.11), считано от 17.00 часа на 24.11 до 17.00 часа на 26.11, с
преспиване, а също и всяка година за
Рождения ден на бащата (17.06), считано
от 17.00 часа на 16.06 до 17.00 часа на
18.06, с преспиване.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема
детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом, освен когато
следва да го вземе след учебните занятия от училище /детска градина/ и когато
има ангажимент да го заведе на училище /детска градина/.
Пред въззивната инстанция е изготвена съдебнопсихологична
експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно-психологична експертиза, детето се намира в
близка емоционална връзка със своята майка, която полага непосредствени грижи
за него от раждането му до настоящия момент, отношението му към нея е изцяло
положително, детето има изградена емоционална връзка със своя баща, като в
процеса на общуването между тях не е констатирана негативна емоция или
притеснение от страна на детето спрямо баща му и отношението му към него също е
положително.
На въпроса „Какво е емоционалното състояние на детето?“,
вещото лице е посочило, че детето е
комуникативно, малко хаотично и импулсивно по време на цялото
изследване, вътрешно напрегнато и неспокойно, но без прояви на негативизъм или
враждебност.
Вещото лице излага, че причините за наблюдаваното
безпокойство и импулсивност у детето могат да се търсят, както в общи така и в
ситуативни фактори:
- раздялата на
семейството и конфликта между родителите му, напрежението от който не може да
остане скрит от него;
- липсата на
яснота относно семейната ситуация и противоречивите послания които неизбежно
получава: майката „Винаги съм му казвала че татко му го обича... че татко му
работи в София и затова сме разделени;
-
предварителното сензитиране на детето спрямо експертната ситуация и
натоварването му с изисквания на които то не може да отговори: „...исках само
да я питам...това което исках да ви го кажа...не знам...забравих...не знам, не
знам вече съм объркан... Моята майка е...не знам ...треперя ...защото не обичам
да ме разпитват....не знам каква е ...Моят баща е. ,Тошко...не знам“.
Умственото и общото психично развитие на детето съответстват
на календарната му възраст.
Може да се изисква още по посока на неговото структуриране и
делегиране на повече доверие и самостоятелност от страна на майката към него.
Тя смята, че детето следва да бъде непосредствено „наставлявано“ в действията
му, за сметка на постигането на рационален /разумен/ контакт с него, така че то
да интериоризира нормите и изискванията, които му се предявяват и само да се
съобразява в достатъчна степен с тях. На този етап от развитието на детето,
представите й очакванията й са за една по- ниска от действителната му възраст:
„Аз самата не предполагах, че приказките ми са били „чути“...не го предупредих
изрично, а му казах, че сте доктор във връзка с предишното му заекване...прецених,
че това ще е най-естественото обяснение, което няма да породи тревоги и въпроси
у детето“. Майката следва да приеме, че тревогите и въпросите у детето
съществуват и тяхното завоалиране е причина за възникване на психологичен
конфликт у него.
Дълбоко в себе си Р., както всяко дете, таи желанието за
пълно и щастливо семейство с двама родители: „Аз искам много да отида тука в
Зоопарка, ами с мама и тати... Човекът, когото най-много обичам е...мама и
тати“.
На въпроса „Съществува ли при детето конфликт на лоялност по
отношение на бащата, респективно на майката и ако е налице такъв - каква е
причината?, вещото лице е посочило, че при детето не се установява конфликт на
лоялност по отношение на някой от двамата му родители. При едновременното им
присъствие не се притеснява да се обръща към който и да било от тях, заявявайки
желанията си.
Относно родителския капацитет на родителите, вкл.
способността на всеки от тях да се грижи сам, без чужда помощ за детето, вещото
лице е отразило, че майката притежава капацитет за полагане на всестранни грижи
за детето си. Необходимо е в по-голяма степен да диференцира собствените си
чувства спрямо бащата и роднинския му кръг от действителните потребности на
детето и да допусне разширяване на отношенията му с тях, преодолявайки
вътрешната си тревожност от качеството на грижата, която би била полагана за
него и евентуално негативно „настройване“ от тях спрямо нея.
Относно бащата, вещото лице е отбелязало, че бащата до
момента не е полагал самостоятелни грижи за отглеждането на детето.
От изследването не са установени негативи, които да
ограничават родителския му капацитет, но са необходими усилия от негова страна
за опознаване на навиците и особеностите на детето, както и постигане на
нагласа за цялостна ангажирана и отговорна грижа за него.
Срещите им са предимно емоционални, преминават под формата
на игри и забавления, като лесно се стига до превъзбуда у детето, наблюдавана и
по време на срещата между тях.
Детето се нуждае от повече време със своя баща“...искал да
играе с неговия татко, но пък той имал работа... Казал: „Трябва да си
търпелив1... Обичам да си играя с тате“.
Изцяло в интерес на детето е майката да положи усилия и да
информира бащата относно неговите навици и потребностите му, така че бащата да
може да се грижи пълноценно за детето във времето, което ще прекарва с него
занапред.
На въпроса „Има ли синдром на родителско отчуждение при
детето и ако е налице такъв-каква е причината и в каква степен е развит?“,
вещото лице е посочило, че при детето не е налице формиран синдром на
родителско отчуждение на този етап. Независимо от конфликта между родителите,
не е настъпило отчуждаване от неговия баща, въпреки че отношението му на
моменти е леко разколебано: „Тате е...не знам, добър...ами играеме си...“. Имам
си баба, татко, майка, и аз...Нямам друга баба и дядо, тати не знам дали си има
майка и тати...не знам...Мама, и това е мама, баба и мама...това е детето,
никой друг...после ето нея...ами баба, мойта баба. Не трябва да има тати, той е
умрял, имало е война, на момчето не му е мъчно за тати, защото обичал
баба...Ами тоя го изхвърлят, е таткото...а пък тея са се пързулнали... Т.и Л....малкото
му е детенце“.
За психологическата цялост и емоционалното благополучие на
детето е необходимо, то да се чувства обичано от двамата си родители и
по-широкото им роднинско обкръжение.
Относно подходящ режим на лични отношения на детето с бащата
вещото лице е посочило, че е подходящ разширяващ се режим на лични контакти на
детето с баща му, примерно:
В рамките на три месеца всяка втора и четвърта седмица от
месеца, срещите да се осъществяват в събота и в неделя, съответно от 10.00 до
18.00 часа в рамките на деня, без преспиване, в присъствие на майката.
Отново в рамките на три месеца самостоятелни срещи на детето
с бащата в същия план, след което:
До навършване на седем годишна възраст на детето, то да има
самостоятелни контакти с бащата с преспиване в града и региона.
След навършване на седемгодишна възраст на детето следва да
се премине към обичаен режим на контакти, примерно втора и четвърта седмица от
месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с възможност за пътуване
на детето извън региона, двадесет дни през лятото, редуване или споделяне на
официалните празници и ваканциите на детето.
Вещото лице е посочило също, че най-добрият вариант е
постигане на договореност между родителите съобразно техните възможности и
съответно ангажиментите, физическия и психологическия комфорт на детето.
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат
съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд
по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има
сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален
кодекс, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, ако родителите не постигнат
споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето,
който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59,
142, 143 и 144.
Настоящият съдебен състав намира, че относно определения
режим на лични отношения наведените доводи във въззивната жалба са частично
основателни.
В случая на първо място неоснователно е оплакването, че в
мотивите на съдебното решение е посочено, че режимът следва да бъде постепенно
разширяващ се, но в диспозитива такъв режим липсвал. Видно от постановеното
съдебно решение, първоинстанционният съд е определил режим на лични контакти,
съобразявайки възрастта на детето, като режимът на лични отношения с бащата е
постепенно разширяващ се с увеличаване възрастта на детето, което настоящият
съдебен състав намира, че изцяло кореспондира с интересите му, отчитайки
ниската му възраст в първия етап, до навършване на 5 годишна възраст. Доколкото
обаче детето понастоящем е навършило 6 г. /на 25.11.2020 г./, безпредметно се
явява обсъждането на режима, отнасящ се до 5 годишна възраст.
Неоснователни се явяват и доводите, че съдът е определил
режим на лични отношения за бъдещи периоди, и че съдът е влязъл в ролята на
гадател или услужливо е удовлетворил изцяло претенцията на ищеца, без да изложи
мотиви и без да съобрази нуждите на детето. Настоящият съдебен състав намира,
че е неприемливо и лишено от каквато и да е логика, да се предявяват претенции
пред съда в хода израстването на детето, за всеки период от израстването му и
до навършване на 18 годишна възраст, като и нормативната уредба в тази насока,
не насърчава непрестанното водене на дела, напротив, насърчава се доброволното
и извънсъдебно уреждане на спорове, с взаимни отстъпки и компромиси, тъй като
се касае за изключително деликатни и крехки лични отношения, засягащи правата
на невръстно дете.
Неоснователни са и доводите, че не били обсъдени твърденията
на въззивницата, че нищо не налага досега провеждания режим на лични отношения,
установен по взаимно съгласие, да бъде променян, доколкото по делото не са
представени доказателства за наличие на договорки по взаимно съгласие между
страните по повод осъществяваните контакти на лични отношения между детето и
бащата, налице са били едностранно установени такива правила от страна на
майката, с които бащата очевидно не е съгласен, потвърждаващо се от
обстоятелството, че същият е инициирал производството пред първата инстанция.
Неоснователни се явяват и доводите на въззивницата, че в решението не е в
интерес на детето, защото не било ясно как ще бъде откъснато детето от майката,
като безспорно било доказано, че досега то не се е отделяло от нея, с
изключение когато ходи на детска градина, доколкото видно от социалния доклад
на ДСП Велико Търново, по изявление на самата майка, детето посещава детска градина
„Първи юни“ в град Велико Търново, където е добре адаптирано, същото е много
общително и енергично дете, общува с деца в детската градина и квартала,
посещава тренировки по спортна гимнастика, курсове по английски език и немски
език, а от месец 11.2020 г. и онлайн обучение по шах. Съдебният състав намира,
че след като детето е успяло да се адаптира добре в детската градина, както и
на посещаваните тренировки и курсове, където безспорно се среща с
непознати и чужди хора, то не би
следвало да е проблем, откъсването на детето от майката с цел осъществяване на
режим на лични отношения с родния му баща,
по отношение на чийто родителски капацитет, видно от заключението на
вещото лице по приетата СПЕ, не са установени негативи, но са необходими усилия
от негова страна за опознаване навиците и особеностите на детето, а изцяло в
интерес на майката е да положи усилия да информира бащата за навиците и
потребностите на детето, така че бащата да може да се грижи пълноценно за
детето във времето, което ще прекарва с него занапред.
Неоснователни се явяват и оплакванията на въззивницата, че
бащата употребява алкохол, тъй като видно от св. показания на св. Н., бащата
употребява алкохол в рамките на нормалното, не са установени някакви ексцесии в
тази насока.
Основателни са доводите във въззивната жалба относно изцяло
кредитираните показания на св. Н. във връзка с изложеното от него, че
въззивницата, след раздялата между страните, веднага заминала за Велико
Търново, доколкото сам ищецът в исковата си молба е посочил, че първоначално тя
и детето се преместили в апартамент в гр. София, като явно тук свидетелят е
пресъздал неточно казаното му от бащата, а не е споделил факти и обстоятелства,
на които е бил очевидец. Съдебният състав не споделя обаче доводите на
въззивницата, че този факт нарочно е бил променен от съда, само за да мотивира
необходимостта да се уважи претенцията на бащата да определи настоящ и бъдещ
режим, както и да обоснове по-нисък размер на издръжката.
Съдебният състав намира за основателни и доводите във
въззивната жалба, че в първоинстанционното решение не е посочено прецизно от
къде да се взима детето и къде да се връща, с или без напускане на населеното
място.
Чл. 59, ал. 3 СК регламентира, че определянето на режима на
личните отношения между родителите и детето включва определяне на период или на
дни, в които родителят може да вижда и взема детето, включително през
училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и
по друго време.
Алинея 5 на чл. 59 сочи, че размерът на издръжката трябва да
осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако
това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
Съгласно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74
г., Пленум на ВС, което не е загубило своята актуалност и днес, когато се
определя режимът на лични отношения между детето и неотглеждащият родител,
съдилищата следва да изхождат от обстоятелствата на конкретния случай, трябва
да определят така личните отношения между родителите и децата, че да се създава
нормална обстановка за поддържане на тези отношения. Необходимо е определените
мерки с решението да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове
между родителите.
Посочено е, че
поддържането на подходящи лични отношения може да става не само със свиждания,
но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с родителя. По смисъла на
закона е допустимо воденето на кореспонденция, размяна на телеграми, телефонни
разговори, посещения на културни тържества, отиване на театър, опера и т. н. С
решението на съда обаче не е необходимо да се изброяват всички възможно форми
на лични отношения, някои от които следва да се изберат свободно от родителя
или от самото дете, особено по време на неговото непълнолетие.
В случая, от събраните по делото пред първата инстанция
доказателства, безспорно е установено, че страните са родители на детето Р.,
като предмет на въззивно обжалване е само постановеният режим на лични
отношения и определената издръжка.
Отчитайки всички
събрани доказателства, включително и заключението на вещото лице по приетата
СПЕ, въззивната инстанция, като съобразява и определените от настоящия съд
привременни мерки с определението от 11.12.2020 г., визиращи три периода,
следващи един след друг, намира, че първоинстанционното
съдебно решение, макар и регламентиращо режимът на лични отношения между бащата
и детето по един съобразен с възрастта на детето начин, следва да бъде
прецизирано така, че да съдейства за уреждането на тези отношения по-детайлно и
да внесе необходимата яснота в отношенията между родителите, както и да не
става повод и допълнителен източник за недоразумения и спорове между
родителите.
Съдът съобразява притесненията на майката, която до настоящия
момент е полагала приоритетно грижи за детето, но в този аспект следва да се
посочи и изложеното от вещото лицето по изготвената СПЕ, че е необходимо тя в
по-голяма степен да диференцира собствените си чувства спрямо бащата и
роднинския му кръг от действителните потребности на детето и да допусне
разширяване на отношенията му с тях, преодолявайки вътрешната си тревожност от
качеството на грижата, която би била полагана за него и евентуално негативно
„настройване“ от тях спрямо нея.
Въззивният съд намира за удачно да добави, че детето е
момче, което през 2021 г., на двадесет и пети ноември ще навърши седем години,
като безспорно е, че майката е тази, която показва на детето с любовта си какво
е да си човек, но за формиране на модел на поведение съобразен с пола на
детето, бащата има своята важна роля, защото с негова помощ, мирогледът на
детето ще се разшири и същото по един приемлив и премерен за него начин ще възприеме и осъзнае особеностите
на мъжкия модел на поведение, защото не е случайна препоръката, че за
израстването и формирането на хармонична личност, човек трябва да расте в
семейство, в което има и мъжки, и женски модел на поведение.
Настоящият
съдебен състав намира, че в случая удачен режим на лични отношения между бащата
и детето Р. е следният:
1.Всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа
в неделя, с преспиване, без присъствие на майката, като до навършване на седемгодишна възраст на детето срещите се
осъществяват в град Велико Търново или в близкия регион, а след навършване на седемгодишна възраст на детето, срещите се
осъществяват без ограничението, регламентиращо същите да се осъществяват само в
град Велико Търново или в близкия регион;
2. Два пъти по 15 дни през лятото, с преспиване, без
присъствие на майката, (независимо
от възрастта на детето, т.е. без ограничението, визирано в точка първа, регламентиращо
срещите да се осъществяват само в град Велико Търново или в близкия регион), по време
несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като
последната се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено
бащата кога ще ползва отпуска си, а ако не направи това в посочения срок,
бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми
писмено майката до 31 май на съответната година, и като през посочените периоди
по време на лятната ваканция бащата взима детето в 10:00 ч. на първия ден до
18:00 ч. на последния ден;
3. През всяка четна година -
за Коледните празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември до 18:00
часа на 29 декември, с преспиване, без присъствие на майката, независимо от
възрастта на детето, т.е. без ограничението, визирано в точка първа,
регламентиращо срещите да се осъществяват само в град Велико Търново или в
близкия регион;
4. През всяка нечетна година - за Новогодишните празници, за
времето от 10:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 03 януари на следващата
нечетна година, с преспиване, без присъствие на майката, независимо от
възрастта на детето, т.е. без ограничението, визирано в точка първа,
регламентиращо срещите да се осъществяват само в град Велико Търново или в
близкия регион;
5. През всяка нечетна
година – за Великденските празници, за времето от 10:00 часа на Разпети петък
до 18:00 часа на Светлия Понеделник, с преспиване, без присъствие на майката,
независимо от възрастта на детето, т.е. без ограничението,
визирано в точка първа, регламентиращо срещите да се осъществяват само в град
Велико Търново или в близкия регион;
6. Всяка нечетна
година за Рождения ден на детето (25.11), считано от
17.00 часа на 24.11 до 17.00 часа на 26.11, с преспиване, без присъствие на
майката, независимо от възрастта на детето, т.е. без ограничението, визирано в
точка първа, регламентиращо срещите да се осъществяват само в град Велико
Търново или в близкия регион, а при съгласие и договорка между двамата
родители, Рожденият ден на детето се празнува съвместно с двамата родители, на
място и по начин уговорен между тях;
7. Всяка година за Рождения ден на бащата (17.06), считано от
17.00 часа на 16.06 до 17.00 часа на
18.06, с преспиване, без присъствие на майката, независимо от възрастта на
детето, т.е. без ограничението, визирано в точка първа, регламентиращо срещите
да се осъществяват само в град Велико Търново или в близкия регион.
По преценка и
съгласие на бащата, посочените по горе лични отношения между бащата и детето,
визирани в т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, може да се осъществяват и в присъствие на
майката Д.П.Ш., ЕГН **********.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взима детето от дома на
майката и съответно да го връща в този дом, освен когато следва да го вземе
след учебните занятия от училище /детско заведение/ и когато има ангажимент да
го заведе на училище /детско заведение/.
Следва
да се има предвид, че в случая се касае до определяне режим на лични отношения
между родител и дете в производство по спорна съдебна администрация, като съдът
не е обвързан от исканията на страните, а при определяне на този режим, същият изхожда
изключително от интереса на детето.
Относно издръжката:
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът
се съобразява с нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това
са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. Настоящият
съд намира, че за цялостната издръжка на детето е необходима месечна сума в
размер на 550 лв., от които бащата следва да заплаща 350 лв., като разликата от
350 до 550 лв. следва да се допълва от майката, заедно с грижите по
отглеждането и възпитанието на детето. В случая съдът взема предвид само като ориентир разпоредбата на чл. 49,
ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на закона за закрила на детето
/доколкото детето през 2021 г. ще навърши 7 години/, където е предвиден
размерът на месечни помощи за деца. Възрастта и нуждите (за които са
представени доказателства и пред въззивния съд) на детето и материалните
възможности на бащата налагат участието на същия в месечната издръжка да се
увеличи с още 150 лв. /първоинстанционният съд е уважил предявения иск до
размера на 200 лв.
Въззивният съд съобразява възрастта на детето – на почти 7
години, доходите на двамата родители – около 2500 на бащата и около 2200 лв. на
майката, както и изявленията на родителите
във връзка с издръжката – бащата заявява готовност да заплаща издръжка в
размер на 250 лв., а майката е склонна на компромис бащата да заплаща издръжка
в размер на 350 лв.
Ето защо, първонистанционното съдебно решение следва да се
отмени в частта, с която отхвърлено искането на ответницата за разликата над
уважения размер на месечна издръжка в размер на 200 лв. до размера от 350 лв.,
като бащата се осъди да заплаща месечна издръжка на детето Р., чрез неговата
майка и законен представител Д.П.Ш. още 150 лв. или общо 350 лв., считано от
влизане в сила на първоинстанционното решение в частта за местоживеенето на
детето. В частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за разликата над 350 лв. до пълния предявен размер от 400 лв.,
първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Накрая, съдебният състав намира за уместно да добави и
посоченото в Решение № 65/28.02.2014 г., постановено по гр. дело № 4202/2013 г.
по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, а именно, че никакво
правосъдие, колкото и справедливо и изкусно да бъде постановен съдебният акт, не
може да е по-добро за малолетното дете от съзнателно сторения от родителите
избор да превъзмогнат личностните си противоречия, за да може наистина детето в
спокойствие и добруване да черпи и от двамата си родители необходимите му
ресурси за хармонично развитие.
По разноските – претенция за такива е заявила въззивницата,
въззаваемият в съдебно заседание, проведено пред въззивната инстанция на
08.02.2021 г. е посочил чрез своя пълномощник, че не претендират разноски.
Претенцията на въззивницата обаче следва да бъде оставена
без уважение, тъй като въззивният съд намира, че всяка от страните следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора, и
съобразно възприетата съдебна практика по тези производства - с характер на
спорна съдебна администрация. За разлика от исковото производство, в това
производство не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно
начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона.
Така, че съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по
най-добрия начин на интересите на ненавършилото пълнолетие дете, ползва и
двамата родители, като тук не е приложима разпоредбата на чл. 78 ГПК по
разноските. В този смисъл е Определение № 385 ОТ 25.08.2015 г. по ч. гр. д. №
3423/2015 г., ГК, I ГО на ВКС.
Характерът на спора
не се променя и с пренасянето му във въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №443485/04.07.2018 г., постановено по гр. дело
№86304/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 117-ти, в
частта относно режима на лични отношения на Т.И.А. с детето Р.Т.А.,
и в частта, с която е отхвърлен искът
на Д.П.Ш. за присъждане на месечна издръжка на детето Р.Т.А. над 200 лева до 350
лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на
бащата Т.И.А. с детето Р.Т.А. - бащата Т.И.А., ЕГН **********, има право да
вижда и взима при себе си детето Р.Т.А.,
ЕГН **********, както следва:
1.Всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа
в неделя, с преспиване, без присъствие на майката, като до навършване на седемгодишна възраст на детето срещите се
осъществяват в град Велико Търново или в близкия регион, а след навършване на седемгодишна възраст на детето, срещите се
осъществяват без ограничението, регламентиращо същите да се осъществяват само в
град Велико Търново или в близкия регион;
2. Два пъти по 15 дни през лятото, с преспиване, без
присъствие на майката, (независимо
от възрастта на детето, т.е. без ограничението, визирано в точка първа, регламентиращо
срещите да се осъществяват само в град Велико Търново или в близкия регион), по време
несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като
последната се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено
бащата кога ще ползва отпуска си, а ако не направи това в посочения срок,
бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми
писмено майката до 31 май на съответната година, и като през посочените периоди
по време на лятната ваканция бащата взима детето в 10:00 ч. на първия ден до
18:00 ч. на последния ден;
3. През всяка четна година -
за Коледните празници, за времето от 10:00 часа на 24 декември до 18:00
часа на 29 декември, с преспиване, без присъствие на майката, независимо от
възрастта на детето, т.е. без ограничението, визирано в точка първа,
регламентиращо срещите да се осъществяват само в град Велико Търново или в
близкия регион;
4. През всяка нечетна година - за Новогодишните празници, за
времето от 10:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 03 януари на следващата
нечетна година, с преспиване, без присъствие на майката, независимо от
възрастта на детето, т.е. без ограничението, визирано в точка първа,
регламентиращо срещите да се осъществяват само в град Велико Търново или в
близкия регион;
5. През всяка нечетна
година – за Великденските празници, за времето от 10:00 часа на Разпети петък
до 18:00 часа на Светлия Понеделник, с преспиване, без присъствие на майката,
независимо от възрастта на детето, т.е. без ограничението,
визирано в точка първа, регламентиращо срещите да се осъществяват само в град
Велико Търново или в близкия регион;
6. Всяка нечетна
година за Рождения ден на детето (25.11), считано от
17.00 часа на 24.11 до 17.00 часа на 26.11, с преспиване, без присъствие на
майката, независимо от възрастта на детето, т.е. без ограничението, визирано в
точка първа, регламентиращо срещите да се осъществяват само в град Велико
Търново или в близкия регион, а при съгласие и договорка между двамата
родители, Рожденият ден на детето се празнува съвместно с двамата родители, на
място и по начин уговорен между тях;
7. Всяка година за Рождения ден на бащата (17.06), считано от
17.00 часа на 16.06 до 17.00 часа на
18.06, с преспиване, без присъствие на майката, независимо от възрастта на
детето, т.е. без ограничението, визирано в точка първа, регламентиращо срещите
да се осъществяват само в град Велико Търново или в близкия регион.
По
преценка и съгласие на бащата, посочените по горе лични отношения между бащата
и детето, визирани в т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7, може да се осъществяват и в
присъствие на майката Д.П.Ш., ЕГН **********.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взима детето от дома на
майката и съответно да го връща в този дом, освен когато следва да го вземе
след учебните занятия от училище /детско заведение/ и когато има ангажимент да
го заведе на училище /детско заведение/.
ОСЪЖДА
Т.И.А., ЕГН **********, да заплаща
на малолетното си дете Р.Т.А., ЕГН **********,
действащо чрез неговата майка и законен представител Д.П.Ш., ЕГН **********,
още 150 лева месечна издръжка (или
общо 350 лева), считано от влизане в сила на първоинстанционното решение в
частта за местоживеенето на детето, до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №443485/04.07.2018 г., постановено по гр. дело
№86304/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 117-ти състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.И.А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 216 лева –
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Д.П.Ш. за присъждане на
разноски по делото.
ДА СЕ ВРЪЧИ незаверен препис от настоящото решение
на всяка от страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
РЕШЕНИЕТО в частта по иска за издръжка е окончателно и не подлежи на
обжалване, а в останалата част подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.