РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 28.04.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди и седемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Л.Д. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9799 по описа за 2016 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството се разглежда
по реда на чл. 238 ГПК.
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.
14,
представлявано от прокуристите ***, чрез
процесуалния представител юрисконсулт Д.В., срещу С.А.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ***, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.
с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сума в размер на 1049.45лв, от
които 998,46 лева главница и 50,96 лева законна лихва за забава за периода от
20.11.2015 г. до 11.10.2016 г. по договор за потребителски заем с № CREX-11031674/27.11.2014
г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.10.2016 г. ведно
със сторените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу
издадената такава били подадени възражения, в тази връзка у ищеца се породил
правният интерес да предяви настоящите искове. Сочи се, че с договор за потребителски
кредит с № CREX-11031674/27.11.2014 г. ищцовото дружество е отпуснало
на ответника паричен кредит в размер на 1811,78 лева. Излага се, че сумата
предмет на договора е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от
Договора, с което ищецът е изпълнил задължението си по него. Сочи, че ответника
е удостоверил с подписа си, че е получил сумата. Твърди се, че съгласно чл.1 от
договора за ответника е възникнало задължението да погаси заема на 22 месечни
вноски, всяка от 101,96 лева, които
вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й
съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в
параметри по договора. Излага се, че ответника е преустановила плащането по
договора на 20.10.2015 г., като към тази дата е погасила 10 месечни вноски.
Сочи се, че съгласно договора вземането на ищеца става изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Излага
се, че по този начин ответникът е следвало да заплати остатъка от заема в
размер на 998,46 лева, представляващи останалите 12 броя погасителни вноски към
20.11.2015 г., към която дата е станал изискуем целият му кредит, което
задължение не е изпълнено. Сочи се, че поради неплащане от страна на ответника
ищецът е изпратил покана за доброволно изпълнение на адреса, който е деклариран
по договора, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил
да плати. Твърди, че след поканата за доброволно изпълнение длъжникът е
направил плащания, с които обаче не е погасил задълженията си изцяло. Сочи се,
че при депозирането на заявлението по чл.410 ГПК по кредита е била изтекла и
последната падежна вноска. Моли съда, ако са налице предпоставките на чл.238 ГПК да постанови неприсъствено решение. Поради изложеното моли съда да уважи предявените искове и да му
присъди сторените по делото разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява. В
депозирано преди делото становище моли съда да уважи предявените искове.
Твърди, че е доказано облигационното отношение между страните. Излага, че единствените
доказани плащания от ответника са тези, които ищецът е признал.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В
депозираното възражение сочи, че не дължи
сумите.
В първото по делото редовно заседание, проведено на 29.03.2017 г.,
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
В депозираната искова молба ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Разпоредбата на
чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение,
което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните
предпоставки: страната да е предупредена
за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: вземанията на ищеца произтичат от договор за потребителски заем с № CREX-11031674/27.11.2014
г., по силата на който ищецът е отпуснал на
ответника паричен заем в размер на 1811,78 лв и е изправна страна по сключения договор. Съобразно
договореното между страните за ответника е възникнало
задължение да погаси заема на 22 месечни вноски – всяка по 101,96 лв., които
съставляват изплащане на главница по заема ведно с оскъпяването й
съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в
параметрите по договора. Длъжникът е преустановил
плащанията на вноските по кредита на 20.10.2015 г., като към тази дата са
погасени десет месечни вноски. На основание чл.3, изр.2 от договора, вземането на кредитора е предсрочно изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вносоки и ответницата дължи посочените в исковата молба
суми, за които е издадена заповедта за изпълнение. На
длъжника е изпратено съобщение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Навеждат се и твърдения, че заявлението по чл.410 ГПК е депозирано след
изтичане на срока на договора. Моли се за уважаване на
предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените по делото
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е представил писмени доказателства,
които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда
указания в разпореждане № 22056/30.12.2016 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 1014/07.03.2017 г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото
по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита,
че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С
депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на
срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал
повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да
останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 75.00 лв. Настоящият състав на съда определя, че дължимото
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство следва да е в размер
на 50 лвева. Същото е определено по реда на чл.37 от ЗПрП и чл.26 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съобразно
които размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в
размер от 50 лв. - до 150 лв. Поради
изложеното съдът счита, че на заявителя следва да се присъдят разноски за
държавна такса в размер на 25 лева и 50 лева - за юрк. възнаграждение.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 225,00 лв, от които
125,00 лв. заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, част от претендираното юрисконсултско
възнаграждение от 300.00 лв. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира
следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.А.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** *** дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от прокуристите
***, сума в общ размер на 1049.45лв,
/хиляда четиридесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/, от които 998,46
лева главница и 50,96 лева законна лихва за забава за периода от 20.11.2015 г.
до 11.10.2016 г. по договор за потребителски заем с № CREX-11031674/27.11.2014 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 21.10.2016 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.А.Б., ЕГН **********, с адрес: *** *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.
14,
представлявано от прокуристите ***, сумата
от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 7869 по описа за
2016г. на Плевенски районен съд, разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.А.Б., ЕГН **********, с адрес: *** *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от прокуристите
***, сумата от 225,00 лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: