РЕШЕНИЕ
гр. София,
28.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 21 състав
в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА - РУСЕВА
при секретаря В. Кирилов, като разгледа докладваното
от съдия Мичева г.д. № 9487/2013г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ са искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от Кодекс за застраховането КЗ/,както и обратен иск с
правно основание чл. 274, ал.1,т.1 от КЗ.
В исковата молба ищцата В.Б.С.
твърди, че на 21.06.2009г. около 4:30 ч. на първокласен път Е -
79 (София – К.), в участъка на км 423+5м., посока с. К. – гр. Б. е
настъпило ПТП при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„М. S430” с ДК рег. № ******* и лекотоварен автомобил марка“М.
608“ ДК № *******, вследствие на което е починал наследодателя на ищцата – Б.Г.Г..
Водачът на автомобила К.Я.П. е нарушил правилата за движение по пътищата, като
превишил максимално – допустимата скорост за конкретния пътен участък и не
направил всичко възможно да я намали, като възприеме своевременно възникналата
опасност за движението, създадена от движещия се пред него с ниска скорост
лекотоварен автомобил марка“М. 608“ ДК № *******, управляван от жертвата Б.Г.Г.,
допуснал ПТП, в резултат на което причинил смъртта на водача на последния. Във
връЗ.а с настъпилото събитие на водача К.Я.П. е образувано НОХД №509/2010 г. по
описа на Окръжен съд – гр. Б., прекратено със споразумение от 25.11.2010 г. Ищцата
твърди, че вината на водача на МПС е призната с влязлото в сила споразумение.
Твърди, че виновният водач е имал застраховка „Гражданска отговорност” в
ответното дружество – З. „Л.И.” АД с издадена полица по застраховка „Гражданска
отговорност“ под №21229600223099540467 със срок на валидност от 19.06.2009 г.
до 18.062010г. Твърди, че по доброволен път е получил от ответното дружество
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 45 000
лв., като счита, че тази сума не е достатъчна да репарира в пълен обем
претърпените от нея и семейството й болки и страдания от смъртта на
наследодателя им, поради това предявява иск за осъждане на ответното
застрахователно дружество да й заплати главница в размер на 26 000лв.
Претендира заплащане на законната лихва, считано от датата на ПТП до окончателното
плащане, както и разноски по делото и адвокатско възнаграждение.
Ответникът З. „Л.И.” АД - оспорва
исковете по основание и размер. Противопоставя възражение за съпричиняване от страна
на пострадалия, който е бил без обезопасителен колан. Счита, че дружеството е
репарирало в пълнен обем претърпените от ищцата неимуществени вреди, поради
това претенцията й се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Оспорва
иска изцяло за присъждане на лихва от деня на събитието като неоснователен.
Прави искане по чл.219 ГПК като моли да се конституира в процеса като трето
лице – помагач на страната на ответното дружество, водачът К.Я.П.. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание,
проведено на 19.09.2013г., настоящият съдебен състав е постановил определение,
с което е конституирал като трето лице – помагач водачът К.Я.П.. Третото лице
се явява в първото съдебно заседание, доведен от Затвора на гр. Бобов дол като
заявява, че знае защо присъства, но няма нищо за исковата молба.
Съдът на основание чл. 235 ГПК, като прецени
становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приложен като
доказателство постигнатото споразумение между Окръжна прокуратура – гр. Б. и
обвиняемия. По силата на това споразумение се признава за виновен за това, че
на 21.06.2009г. около 4.30 ч. на първокласен път Е - 79, (София – К.), в участъка на км
423+5м., посока с. К. – гр. Б. като правоспособен водач на МПС с категория “В“,
управлявайки собствения си лек автомобил
марка „М. S430” с ДК рег. № ******* е нарушил правилата за
движение по пътищата, установени в ЗДвП и ППЗДвП като при избиране на скоростта
на движение на управляваното от него превозно средство е превишил максимално –
допустимата такава за конкретния пътен участък от 90 км/час, с повече от 40
км/час, като се движел със 135 км/час и в следствие на не непрекъснатото
наблюдение на пътя и движение пред себе си, не направил всичко възможно да
намали тази скорост и да спре автомобила, като възприеме своевременно
възникналата опасност за движението, създадена от движещ се пред него с ниска
скорост (75 км/час) лекотоварен автомобил марка “М. 608“ ДК № *******, допуснал
ПТП, изразяващо се в удар /сблъсък/ с предната дясна част на лекия автомобил в
задната лява част на лекотоварния автомобил, вследствие на което е причинил по
непредпазливост смъртта на последния - Б.Г.Г. от с. Д., община С., след
което избягал от местопроизшествието. Поради което му е определено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и е лишен от право да управлява МПС за срок от
3 години.
По делото е допусната СМЕ, изготвена от вещо лице, от заключението
на която се установява, че в резултат на ПТП жертвата е получил следните травматични
увреждания: - звездовидна рана на лявата челна област; множество охлузвания и
кръвонасядания на лицето; счупване на носа; раЗ.ъсване на дясната ушна мида;
счупване и избиване на предните зъби;счупване на горна и долна челюсти, на лява
ябълчна кост; кръвонасядане в горната част на гърба; множество счупване на
костите на черепа, включително с основата му; раЗ.ъсване на мозъчните обвивки;
размачкване на главния мозък; счупване на 1-ви и 2-ри шийни прешлени;
прекъсване на гръбначния мозък; множество раЗ.ъсване на плеврата; множество
кръвонасядания на белите дробове; разкъсване на лявата камера на сърцето и
перикарда; разкъсване на възходящата аорта; счупване на гръдната кост; счупване
на 5-то до 10-то ребра в ляво; счупване на 4-то до 10-то ребра в дясно;
счупване на дясната ключица; разкъсване на черния дроб; събиране на кръв в
корема/150 мл/; охлузвания на рамото, мишницата, лакътя в ляво и двете колена.
ПРИЧИНА ЗА СМЪРТТА Е ТЕЖКА ЧЕРЕПНО И ГРЪБНАЧНО – МОЗЪЧНА, ГРЪДНА И КОРЕМНА
ТРАВМА! Б. Г. е получил увреждания, които са несъвместими с живота
му. Травматичните увреждания и смъртта му са в пряка причинно – следствена
връзка с процесното ПТП, в което той е участвал на 21.06.2009 г.
Във
връзка с възражението на ответното дружество за съпричиняване, вещото лице е
дало заключение, че от данните по делото се установява, че ищецът е пътувал на предната лява седалка, като може
да се приеме, че е бил без поставен предпазен колан, поради това че тялото му
се е намирало извън колата на местопроизшествието. Докторът излага, че, за да
достигне до този извод, той изхожда от това, че уврежданията са локализирани в различни анатомични области,
което говори, че към момента на ПТП, тялото на ищеца е било „свободно движещо”
се в автомобилното купе, а от друга страна, след преобръщането на автомобила, ищецът е
изпаднал извън
автомобилното купе, което не е възможно да стане при условията на правилно поставен предпазен колан. Вещото лице
обяснява, че счупване на 1-ви и 2-ри
шийни прешлени и прекъсване на гръбначния мозък могат да бъдат получени при
внезапно движение на главата, което води до скъсване на връзката, която държи
прешлените, които от своя страна притискат и могат да прекъснат гръбначния
мозък. Пострадалите с такава травма загиват още в острия стадий поради
спиналния шок. Предпазният колан не може
да предотврати така посочената увреда.
По
делото е приета комплексна АТЕ и СМЕ. В съдебно заседание експертите поддържат,
че при процесния механизъм, значението на колана е било безпредметно по
отношение на една част от получените увреждания, тъй като скоростта на удара е
била много висока. По делото във връзка с твърденията за претърпени болки и
страдания от загубата на близък човек, баща и съпруг от страна на ищцата е
разпитан един свидетел, именно св. Иванов.
Съдът приема писмените доказателства по
делото.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 226 КЗ:
Искът е основан на
отговорността на застрахователя спрямо увредения за нанесени от застрахования вреди. Нормата на чл. 226 КЗ предвижда, че
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По така
предявен иск, трябва да се установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника
автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с
деянието, а също така, че деянието е причинено виновно.
Безспорно
е по делото настъпването на пътнотранспортно произшествие на 21.06.2009г. При
преценка дали е налице противоправно деяние от страна на водача на лек
автомобил с марка „М. S430” с
ДК рег. № ******* – К.Я.П., настоящият съдебен състав приема следното: От събраните по
делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се
установи, че К.Я.П. е извършил
виновно противоправно деяние. Установи се, че влязло в законна сила, съдът е одобрил
споразумение между К.Я.П. и Окръжна
прокуратура гр. Б., по силата на което обвиняемият е признат за виновен, тъй
като при управление на лек автомобил е нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Г.. Според
цитираното определение, вината на К. се изразява в това, че той е нарушил
разпоредбите по ЗДвП; чл. 20, ал.1 от ЗДвП, предвиждаща, че водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; чл.
21, ал.1, предвиждаща, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава скорост на движение
С оглед изложеното, съдът
приема, че е извършено противоправно и виновно деяние на водача на лек
автомобил с марка „М. S430” с
ДК рег. № ******* - К.Я.П..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: безспорно се установи обстоятелството, че
ответното застрахователно дружество ЗК
„Л.И.” АД - е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” за процесния период на водача на лекия автомобил, с който е
причинено ПТП.
Вредата на по делото се изразява
в болките и страданията, които са претърпели от загубата на своя баща.
Предвид това, съдът приема че е налице непозволено увреждане, чийто състав е осъществен от водач на лек автомобил, застрахован при ответника по застраховката „Гражданска отговорност”. Ответникът, по силата на застрахователното правоотношение, е поел задължение да обезщети вредите, причинени на увредените лица от водача на застрахованото превозно средство.
Поради това съдът приема, че предявеният иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ за
неимуществени вреди е доказан по основание и ищцата, в качеството й на увредено
лице, има право да претендира обезщетение за търпените от нея щети пряко от
ответника – застраховател.
Що се касае до размера на обезщетението,
което следва да бъде заплатено на ищеца от ответното дружество - застраховател,
то същият размер, както повелява нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен
по справедливост. Размерът на претърпените от нея болки, страдания и неудобства
следва да се определи към датата на ПТП – 21.06.2009г. Съдът изцяло се съобрази
със събраните доказателства - медицИ.ката експертиза, чието заключение съдът
изцяло кредитира, тъй като същото е компетентно и аргументирано, изготвено след
задълбочен анализ на всички медицИ.ки документи, от гласните доказателствени
средства, които съдът изцяло възприема, като дадени в резултат на преки
впечатления. По отношение показанията на свидетеля, съдът намира, че същите не
могат да повлияят на горните изводи на съда. С оглед
на посочените обстоятелства и като съобрази актуалната съдебна практика, съдът
счита, че дължимото от ответника на ищеца обезщетение за неимуществените вреди
следва да бъде в пълния поискан от ищцата в размер - 26 000 лв.
По отношение на направеното от ответната
страна възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, поради нарушение
на разпоредбата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП, предвиждаща, че: „водачите и пътниците
в моторни превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани”. От събрания в тази
връзка доказателствен материал, настоящият съдебен състав приема за установено
по категоричен начин, че Б.Г. е пътувал без поставен обезопасителен колан на
предната лява седалка на автомобила. Въз основа на заключението на комплексната
СМЕ и АТЕ, съдът приема за установено, че
ако ищецът е бил с поставен предпазен колан едИ.твено е нямало да се получат
определени допълващи фрактури и наранявания, докато прешлените биха се счупили,
дори и при поставен обезопасителен колан, което е довело до смъртта на Б.Г..
Ето защо, настоящата инстанция приема, че в случая с поведението си – не използването
на предпазния колан, загиналият е извършил нарушение на императивната норма на
чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, но то не се намира в причинно - следствена връзка с
настъпване на произшествието, което от своя страна е причина за неговата смърт.
Съдът, преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието - поведението
на водача на превозното средство и това на загиналия, приема, че няма налице
съпричиняване, съставляващо основание за намаляване отговорността на прекия
причинител, респ. на ответното застрахователно дружество. Следва да се приспадне
плащането по доброволен път в размер на 45 000лв. /обстоятелство, което не
се оспорва от страните/. За сумата от 26 000лв. исковата претенция следва
да бъде уважена.
Искът е предявен с правно
основание чл. 226 КЗ, като се търси отговорността на застрахователя от
извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по
силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищеца и
ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията
на причинителя на непозволеното увреждане, в същия обем, в който отговорността
се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на ПТП. Следователно ответното дружество дължи
заплащане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано
от 21.06.2009г. до окончателното плащане.
При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК ответното дружество дължи на процесуалният
представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 970лв.
По сметка на СГС ответникът
дължи държавна такса в размер на 1040лв. и разноски в размер на 400лв.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Ч. В.” №*** с ЕИК ************, юрк. П. на основание
чл. 226 да заплати
на В.Б.С., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. С. 1000, ул. „Т.
У.” №**, ет.*, с адв. Г.П.Ч. - (преупълномощена от адвокатско
дружество „В., У. и партньори) сумата 26 000лв. /двадесет и шест хиляди лева/, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди на основание чл.
226 от КЗ от ПТП настъпило на 21.06.2009г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2009г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да заплати по сметка на СГС сумата от 1440лв.
държавна такса и разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД да заплати на адвокат Ч.
сумата от 970лв.адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ответника – К.Я.П., ЕГН ********** .
Решението може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: