Решение по дело №1115/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260023
Дата: 5 октомври 2020 г. (в сила от 5 октомври 2020 г.)
Съдия: Татяна Гьонева Коева
Дело: 20205500601115
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е    

 

 

Номер 260023                05 октомври Година 2020           Град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                

Старозагорският окръжен съд                                  Наказателно отделение

На двадес***и трети септември                       Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКЕВА

                                                ТАТЯНА ГЬОНЕВА

                                 

 

Секретар МИНКА ДИМИТРОВА

Прокурор ЮЛИЯНА СТ.

като разгледа докладваното от съдията ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ВНОХ дело номер 1115 по описа за 2020 година

 

Производството е образувано по подаден въззивен протест от Районна прокуратура Стара Загора против Присъда №71 от 03.06.2020г., постановена по НОХД №896/2020г. по описа на Старозагорски районен съд.

С обжалваната присъда подсъдимият А.С.А. е признат за виновен за това, че през периода от 14.11.2019г. до 08.12.2019г. в град Стара Загора, в условията на продължаващо престъпление и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот /разбиване на заключващ механизъм –ключалка на входна врата на кулинарен магазин/ отнел чужди движими вещи – пари на обща стойност 270,00 лева от владението и собственост на различни лиза /физически и юридически/ без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си, както следва:

на 14.11.2019г. в град Стара Загора отнел чужди движими вещи: пари в размер на 150.00 лева от владението на Х. Н. К., продавач-консултант в пекарна „***“, стопанисвана и управлявана от „***“ ***гр.Стара Загора ЕИК ***, представлявано от собственика и управителя си Е. Г. Е., без съгласието на К.и Е., с намерение противозаконно да ги присвои, като, макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значение на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си;

на 08.12.2019г. в град Стара Загора, чрез разбиване на заключващ механизъм – ключалка на входна врата на кулинарен магазин „***“, стопанисван и управляван от ***„***“ гр.Стара Загора, отнел чужди движими вещи – пари в размер на 120.00лв. от владението на М. Г. Т., собственост на ***„***“ с БУЛСТАТ ***, представлявано от собственика и управителя си М. Г. Т., без съгласието на Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като, макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си,

поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. чл.63 ал.1 т.3 НК и чл.54 във вр. с чл.58а ал.1 НК е осъден на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.69 ал.1 във вр. с чл.66 ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание е ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда подсъдимият А.С.А. е осъден да заплати на ОД на МВР Стара Загора направените по делото разноски в размер на 123,61лв.

 

В протеста се сочи, че наложеното наказание е явно несправедливо и присъдата е неправилна в частта ѝ относно наложеното наказание и изтърпяването му.  Предлага се съдът да измени присъдата и увеличи наложеното наказание, като бъде поставеното ефективно такова в размер на една година при общ режим, като на основание  чл.59 ал.1 т.1 НК следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан по смисъла на чл.59 ал.2 НК. С протеста не се правят искания за събиране на други доказателства.

 

По протеста е постъпило писмено възражение от адв. Ф.Г., защитник на подсъдимия А.С.А., в което се сочи, че искането на Районна прокуратура Стара Загора за изменение на постановената присъда е неоснователно и необосновано. Моли съда да остави без уважение подадения протест като неоснователен, необоснован и недоказан и да потвърди изцяло постановената от първоинстанционния съд присъда като правилна и законосъобразна.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа протеста на Районна прокуратура за увеличение размера на наказанието и изтърпяване на същото ефективно.

 

Защитникът на подсъдимият адв. Ф.Г. поддържа изцяло писменото възражение относно протеста на Районна прокуратура Стара Загора, като счита, че същият следва да се остави без уважение като неоснователен, необоснован и недоказан. Моли съда да потвърди като правилна и законосъобразна Присъда от 03.0.62020г. по НОХД №896/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

Въззивното производство беше проведено в отсъствието на подсъдимия А.С.А. при условията на чл.269 ал.3 т.1 пр.1 НПК. Подсъдимият не е бил намерен на двата известни адреса по делото – постоянен и посочен от него като местопребиваване. Не се явява и родителят С.А.А. по същите причини.

                                                                                                     

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

 

Подсъдимият А.С.А. е предаден на съд за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. чл.63 ал.1 т.3 НК за това, че през периода от 14.11.2019г. до 08.12.2019г. в град Стара Загора, в условията на продължително престъпление и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот /разбиване на заключващ механизъм –ключалка-на входна врата на кулинарен магазин/ отнел чужди движими вещи – пари на обща стойност 270,00 лева от владението и собственост на различни лиза /физически и юридически/ без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си, както следва:

на 14.11.2019г. в град Стара Загора отнел чужди движими вещи: пари в размер на 150.00 лева от владението на Х. Н. К., продавач-консултант в пекарна „***“, стопанисвана и управлявана от „***“ ***гр.Стара Загора ЕИК ***, представлявано от собственика и управителя си Е. Г. Е., без съгласието на К.и Е., с намерение противозаконно да ги присвои, като, макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значение на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си;

на 08.12.2019г. в град Стара Загора, чрез разбиване на заключващ механизъм – ключалка на входна врата на кулинарен магазин „***“, стопанисван и управляван от ***„***“ гр.Стара Загора, отнел чужди движими вещи – пари в размер на 120.00лв. от владението на М. Г. Т., собственост на ***„***“ с БУЛСТАТ ***, представлявано от собственика и управителя си М. Г. Т., без съгласието на Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като, макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си.

Първоинстанционното производство се е провело по реда на Глава Двадесет и седма НПК при условията на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил съдът да не събира доказателства за тези факти. Съответно, като се е убедил, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните доказателства в хода на досъдебното производство, с протоколно определение по чл.373 ал.4 НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на А.С.А., без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 

Основното оплакване, направено с въззивния протест, е за явна несправедливост на наложеното наказание. След като самостоятелно обсъди събрания доказателствен материал, настоящият съдебен състав намери оплакването за основателно, макар и не в неговата пълнота. При обсъждане на обстоятелствата, които индивидуализират наказателната отговорност на непълнолетния, първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващи такива чистото му съдебно минало и тежкото му семейно положение, данни за което се съдържат в материалите по досъдебното производство. Същевременно обаче, не е обективирано приетото от съда критично отношение към извършеното – такова изявление не е направено нито в хода на досъдебното производство, нито пред съдебния състав. От друга страна, при определяне размера на наказанието следва да се държи сметка за възрастта на подсъдимия в рамките на непълнолетието – към инкриминирания период същият дори не е навършил 15 години – обстоятелство, което следва да се отчете в негова полза.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че размерът на наказанието е обоснован и не са налице основания за неговото увеличаване, каквото искане се съдържа в протеста.

Основателно е обаче оплакването за неправилно прилагане на института на условното осъждане в случая. Не се споделят изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд. Обстоятелството за ниската възраст в рамките на непълнолетието, както се посочи, следва да намери отражение при определяне размера на наказанието. Оттам насетне приетото от съда, че А. не е бил регистриран в ДПС и не е имало налагани наказания за други противообществени прояви не намира опора в представената по ДП характеристична справка – на л.25. Същата съдържа данни за още множество кражби, извършени от подсъдимия, последната впрочем – на 07.01.2020г. – след тези, предмет на настоящето дело. Неясно защо не е обсъдено отразеното в тази справка, че от месец май 2019г., след като е бил редовно призован от МКБППМН за налагане на възпитателни мерки, А.С.А. се укривал и не се явявал пред този орган. Същото се е случило и на 18.02.2020г. Сочи се, че това е причината МКБППМН да не може да разгледа образуваните възпитателни дела и да наложи съответните възпитателни мерки. Впрочем това поведение подсъдимият и родителят С.А., под чийто надзор е бил поставен, демонстрираха и в хода на въззивното производство. По-горе в характеристичната справка е отразено също, че подсъдимият, освен че скита и проси, не желае да учи и има незавършен трети клас. Налице са и данни, че родителят С.А. не само не осъществява дължимия контрол над детето, но и го поощрява към описаното противоправно поведение.

Изложеното сочи по категоричен начин, че, от една страна липсва и не се осъществява какъвто и да е родителски контрол спрямо непълнолетния, а, от друга, че същият не посещава учебни занимания, а се е посветил на кражби и просия. Впрочем на въззивния състав направи впечатление обстоятелството, че деянията, предмет на настоящето обвинение, не са извършени, поради недостиг на храна, при което биха били по-малко укорими. Напротив, в пекарна „***“ /където впрочем А. се е представял с неистинско име – „М.“/ са му били предоставяни редовно закуски и хляб. Там обаче не се е посвенил да открадне даренията за болно дете. В кулинарен магазин „***“ подсъдимият не се е насочил към набавяне на храна, а е отнел паричната сума от касата, която е проиграл на билярд. Следователно, макар и в ниска възраст в рамките на непълнолетието, А.А. вече е придобил престъпни навици, които непрекъснато утвърждава. Ето защо, направената от първоинстанционния съд преценка, че за неговото поправяне и превъзпитание не се налага наказанието да бъде ефективно изтърпяно, е необоснована и неправилна. Изложените по-горе съображения категорично сочат на обратното – необходимо е наказанието от осем месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно в поправителен дом съобразно разпоредбата на чл.59 ал.2 ЗИНЗС. Този подсъдим, при липсата на какъвто и да е родителски контрол, се нуждае от принудително упражнен такъв, както, за да бъде подтикнат към завършване на образованието си, така и за да бъде принуден да преосмисли противоправното си поведението и неблагоприятните последици, които същото неминуемо влече.

 

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че присъдата на Старозагорски съд следва да бъде изменена в частта ѝ досежно начина на изпълнение на наложеното наказание осем месеца лишаване от свобода. Следва да бъде отменено прилагането на разпоредбата на чл.69 ал.1 НК вр.чл.66 ал.1 НК, респективно отлагане изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години. Вместо това следва да се постанови ефективното изпълнение на наказанието в поправителен дом. На основание чл.59 ал.1 НК следва да се приспадне предварителното задържане на подсъдимия, считано от 26.02.2020г. до 03.06.2020г.

Присъдата следва да се измени и в частта за възлагане в тежест на подсъдимия на направените деловодни разноски. Така, както е формулиран от съда диспозитивът, не държи сметка за ограничената дееспособност на подсъдимия, обусловена от непълнолетието. Ето защо следва направените деловодни разноски да се възложат в тежест на подсъдимия А.С.А., действащ лично и със съгласието на родителя С.А.А..

В останалата си част присъдата следва да бъде потвърдена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.337 ал.2 т.2 НПК, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ Присъда №71 от 03.06.2020г., постановена по НОХД №896/2020г. по описа на Старозагорски районен съд, в частта ѝ досежно начина на изпълнение на наложеното наказание осем месеца лишаване от свобода на подсъдимия А.С.А. ЕГН **********, като отменя прилагането на чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 НК и ПОСТАНОВЯВА същото да бъде изтърпяно в поправителен дом.

На основание чл.59 ал.1 НК ПРИСПАДА предварителното задържане на подсъдимия А.С.А., считано от 26.02.2020г. до 03.06.2020г.

 

ИЗМЕНЯ присъдата и в частта за разноските, като същите в размер на 123,61 лв. се дължат в полза на  ОД на МВР Стара Загора от подсъдимия А.С.А. ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на родителя С.А.А. ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** и със заявено местопребиваване гр. Стара Загора ул. „***“ №**.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

           

                                                           ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                                                                            2.