РЕШЕНИЕ
№ 610
гр. Пловдив, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20205330116791 по описа за 2020 година
Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е предявил срещу Р. Г. Х.
осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 711,25 лева,
представляваща заплатено от ищеца на собственика на лек автомобил марка и
модел „Киа Карнивал”, с рег. №******, застрахователно обезщетение по щета
№ ********, за ПТП, настъпило на *******г. в гр. *******, причинено от
ответника, като същият е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 14.12.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат съображения, че на ******* г. в гр. ******,
ответникът управлявайки лек автомобил марка и модел „БМВ 318 W”, с рег.
№ *******, не е съобразил правилата за движение по пътищата, а именно:
скоростта на движение с пътните условия, като е ударил паркирания лек
автомобил марка и модел „Киа Карнивал”, с рег. № ******, след което е
напуснал местопроизшествието преди пристигане на органите на МВР. За
настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП № ***** от
1
***** на сектор „*****“ при ОДМВР *****, в който бил отразен механизмът
на настъпване на ПТП. Към датата на настъпване на същото, собственикът на
управлявания от ответника лек автомобил, имал валидна сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в
полица № ******* г. със срок на действие от 17:05 часа на 08.11.2017 г. до
23:59 часа на 07.11.2018 г. с ищцовото дружество. Собственикът на уредения
лек автомобил марка и модел „Киа Карнивал”, с рег. № ******, предявил
претенция пред ищеца за заплащане на имуществени вреди, вследствие на
настъпилото ПТП. Повредите по лекия автомобил били констатирани с опис
на увреждания по щетата, като след извършена калкулация, същите били
изчислени на сумата в размер на 696,25 лева. По повод щетата бил съставен
ликвидационен акт, като било определено дължимо обезщетение в размер на
696,25 лева, която била заплатена на собственика на увредения автомобил
марка и модел „Киа Карнивал”, с рег. № ********.
Ищецът поддържа, че съгласно чл.500, ал.1 КЗ застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато при настъпване на
ПТП виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата.
Поради изложеното предявява исковата претенция. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения
представител на ответника – адв. В.Т.. В същия се възразява за нередовност
на исковата молба, доколкото от обстоятелствената част на същата не става
ясно по какъв начин е формирана исковата претенция в размер на 711,25 лева.
По същество се оспорва вземането на ищеца – както по основание, така и по
размер. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
С Определение № 3634/03.06.2021 г., постановено по делото,
производството бе прекратено в частта, с която ищецът претендира да
ответникът да му заплати разликата над сумата в размер на 696,25 лева до
пълния претендиран размер от 711,25 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и
2
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 500 КЗ, във
вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД следва да са се проявили в обективната действителност
следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1.
наличие на валидно застрахователно отношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ищеца - застраховател и застраховано при него лице по
отношение на лек автомобил БМВ 318W, с рег. № ******, 2. настъпване на
покрит застрахователен риск – описаното в исковата молба ПТП; 3.
претърпени от пострадалото лице имуществени вреди; 4. пряка и
непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и
претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя-ищец в полза на
пострадалото лице на застрахователно обезщетение за причинените вреди; 6.
пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и
реализираното застрахователно събитие; 7. ответникът е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, 8. посещението на органите за
контрол за движение по пътищата да е задължително по закон.
Установява се по делото, че между ищцовото застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил БМВ 318W, с рег. № ****** е
сключен договор за застраховка гражданска отговорност № ******* г., със
срок една година, считано от 08.11.2017 г. до 07.11.2018 г. (л.21 от делото).
Предвид изложеното съдът приема, че е налице валидна застраховка
„гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил БМВ 318W, с рег.
№ *******.
По отношение на механизма на настъпване на ПТП-то, в хода на
настоящото производство бе изготвена и приета САТЕ /л.116-138/. Съобразно
заключението на вещото лице от техническа гледна точка, материалите и
труда по увредите на лек автомобил „Киа Карнивал“, установени от ищеца,
добре съответстват да са настъпили при описания от ищеца и посочения в
Протокол за ПТП № ******* г. механизъм, като се открива пълно
припокриване на увредени зони и детайли в описаните в опис – заключение
по щета № ******* г. При осъществяване на механизма на ПТП увреда и
необходимост от подмяна на всички авточасти в степен, посочена от ищеца,
3
са възможни. Предвид изложеното, вещото лице е достигнало до извод за
наличие на причинно-следствена връзка между описание механизъм на ПТП и
увредата на сочените от ищеца автомобилни части. Общата стойност за части,
материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в
причинно-следствена връзка с изследваното ПТП при влагане на нови части
по пазарни цени възлиза на 2234,82 лева, а при цени втора употреба – на
1283,45 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като
компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.
Същото кореспондира с приложения по делото Протокол за ПТП № *******
г., издаден от К. П., заемащ длъжността ****** при сектор ***** при ОДМВР
***** /л.10/. В същия като механизъм на настъпване на ПТП е посочено, че
ответникът не е съобразил скоростта си на движение с пътните условия, като е
загубил контрол на управляваното от него МПС и е блъснал паркирания лек
автомобил с рег. № ****** марка и модел „Киа Карнивал“. Посоченият
протокол за ПТП е подписан от ответника, което по своя характер
представлява извънсъдебно признание на ответника за реализиране именно на
посочения механизъм на настъпване на ПТП. Същият се установява и от
показанията на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел – К.Г. /л.106-
107/. Същата си спомня,че след позвъняване от нейната **** и ****
служители, същата посетила булеварда, пред дома си – бул. „*****“ в
гр.*******и установила, че друга кола – черен автомобил марка „БМВ“ се е
врязала в предната част на притежавания от нея лек автомобил марка и модел
„Киа Карнивал“ от страната на шофьора. В посочения автомобил нямало
шофьор, като свидетели споделили, че момчето, управлявало автомобила, е
избягало.
Несъмнено по делото се установи и размерът на действителните вреди.
Съгласно приетата по делото САТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, по
автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна стойност възлиза на
2234,82 лева. Съдът счита за нужно да посочи, че доколкото се касае за
частична увреда на процесното МПС, а не до пълна такава (тотална щета - чл.
390 КЗ), то меродавна за определяне размера на застрахователното
обезщетението е именно възстановителната стойност (в тази връзка- Решение
№ 59/ 06.07.2017г. по т.д. № 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во ТО; Решение
№ 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО; Решение № 141/
18.10.2015г. по т.д. № 2140/2014г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678
4
11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II ТО ).
Горепосочената възстановителна стойност (2234,82 лева), не
съответства на изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца, което
възлиза на сума в размер от 696,25 лева. Предвид това, по регресната
претенция за заплатено застрахователно обезщетение ответникът дължи на
ищеца сума в размер от 696,25 лева.
Съдът намира, че в случая несъмнено се установи и че ответникът е
напуснал местопроизшествието преди да пристигането на контролните
органи. В тази връзка следва да се отбележи, че основание за регресната
претенция на застрахователя е хипотеза, при която причинителят е напуснал
местопроизшествието преди пристигане на органите на МВР, когато
посещението на органите за контрол за движение по пътищата е
задължително по закон. Кога органите за движение по пътищата следва да
посетят местопроизшествие е регламентирано в разпоредбата на чл. 125 от
ЗДвП, като една от предвидените хипотези е именно в случай, че при
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Настоящият случай е именно такъв, поради което и ответникът е имал
задължение съобразно нормата на чл. 125, ал.1, т.7 ЗДвП да остане на
местопроизшествието до пристигане на контролните органи. С факта на
самоволно напускане на местопроизшествието ответникът препятства
възможността участниците в процесното ПТП да установят при съвместен
оглед нанесените щети на автомобилите, респ. да бъде установено водачът,
който е отговорен за настъпване на ПТП. Приемането на противното би
означавало ответникът да черпи права от собственото си недорбосъвестно
поведение. Доколкото ответникът не е изчакал органите на МВР да посетят
местопроизшествието, то несъмнено е налице и последната предоставка за
уважаване на предявения регресен иск, а именно: напускане на
местопроизшествието преди пристигане на контролните органи. Поради
всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че е налице и
последната предпоставка за ангажиране на регресната отговорност на
виновния водач, а именно, че същият е напуснал местопроизшествието без да
изчака контролните органи в хипотеза, при която тяхното посещение е
задължително съобразно нормата на чл. 125, ал.1, т.7 ЗДвП.
Поради изложеното и предявеният иск се явява основателен – както по
5
основание, така и по размер, и следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1
ГПК има ищецът, като такива се дължат в общ размер на 930 лева, от които:
50 лева - за заплатена държавна такса, 360 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, 300 лева – за заплатен депозит за особен представител, 20
лева – за заплатен депозит за свидетел и 200 лева – за заплатен депозит за
САТЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Г. Х., ЕГН:********, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 500, ал.1, т.3 КЗ
сумата в размер на 696,25 лева /шестстотин деветдесет и шест лева и
двадесет и пет стотинки/, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение от ищеца на собственика на лек автомобил марка и модел „Киа
Карнивал”, с рег. № *******, застрахователно обезщетение по щета № *****,
за ПТП, настъпило на *****г. в гр. ******, причинено от ответника, като
същият е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 14.12.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Р. Г. Х., ЕГН: ******, ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата в
размер на 930 лева /деветстотин и тридесет лева/, представляваща разноски в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Да се издаде разходен касов ордер на особения представител на
ответника – адв. Т., за сумата от 300 лева.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
6