Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3857 14.10.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІI
граждански състав, в публично заседание на дванадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16576 по
описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД
и чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, както и възражение по чл. 91, ал. 1 ЗЗД от ДИКТА ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Б. К. № *, с *****
И. Д. Д. срещу И.С.Н., ЕГН **********, адрес: ***, както следва:
- иск за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4 380 лв.,
представляваща частичен иск от 8 760 лв. за ползване под наем на едно
паркомясто от платен паркинг на адрес: гр. П., ул. Н. № *, собствен на ищеца,
през периода от 22.10.2015 г. до 21.10.2018 г. при цена от 24 лв. за три
денонощия. В условията на евентуалност спрямо този иск е предявен иск за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 380 лв., представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца чрез
ползване на едно паркомясто от паркинг на адрес: гр. П., ул. Н. № *, собствен
на ищеца, през периода от 22.10.2015 г. до 21.10.2018
- иск за
осъждането на ответника да отстрани своя вещ - ремарке с peг. № ******* от
собствен на ищеца недвижим имот, находящ се на адрес гр. П., ул. Н. № *,
съставляващ поземлен имот с идентификатор *********по КККР на гр. П., като до
изпълнение на задължението му за заплащане на претендираната с исковата молба
наемна цена или обезщетение за неоснователно обогатяване, да бъде признато на
ищеца ДИКТА ООД право на задържане върху посочената движима вещ.
В исковата молба
се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. Н.
№ *, съставляващ УПИ III - Дикта ООД, кв. 12, по плана на кв. Т. К., гр. П., в
което имало застроени сгради, както и била налице свободна дворна площ. По
действащите КККР на гр. П., посоченото място съставлявало поземлен имот с идентификатор
*********с площ от 10 636 кв. В имота имало обособен платен паркинг, в който
ищецът отдавал под наем паркоместата.
През 2003 година ответникът заявил на служител на ищеца, че желае да наеме едно
паркомясто за своята автоплатформа - ремарке, с peг. № *******за три денонощия.
Ищецът приел предложението на ответника и му е предоставил едно паркомясто от
паркинга си, на което ответникът бил оставил автоплатформата си и заплатил на служителя на ищеца обявената
наемна цена от 24 лв. за три денонощия. Така между страните бил сключен
неформален договор за наем за възмездно ползване на паркомясто за три денонощия
при уговорена наемна цена в размер от 24 лева за този срок. След изтичане на
уговорения между страните срок до днес наемателят не се явил на обекта на
ищеца, за да си вдигне автоплатформата си. Твърди се, че ответникът е продължил
да ползва предоставеното му паркомясто със знанието и без противопоставянето на
наемодателя и договорът се трансформирал в безсрочен по чл. 236, ал. 1 от ЗЗД.
Поради липсата на плащане от страна на ответника повече от няколко месеца след
изтичане на уговорения наемен срок, ищецът непрекъснато правил опити да се
свърже с наемателя, но всички те останали без успех. Задължението на И.Н.
спрямо ДИКТА ООД в размер на 24 лева за наемен период от три денонощия в
продължение на целия период от 2004 г. до настоящия момент било изискуемо, но
ищецът има претенция само за последните три години до завеждане на настоящата
искова молба, или 8 760 лв., от която ищецът претендира частично ½ част, или 4 380 лв. При условията на
евентуалност твърди, че е налице неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД,
доколкото ответникът е ползвал част от недвижимия имот на ищеца доколкото е бил
автоплатформа. Сочи, че и в двата случая – при договор за наем или при
неоснователно обогатяване ответникът нямал основание да ползва имота, като се
претендира да бъде осъден последният да вдигне вещта си от недвижимия имот, а
до изпълнение на задължението му да бъде признато на ищеца право на задържане
върху процесната автоплатформа. По изложените съображения моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Т.Д. е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди, че посоченото в исковата молба ППС- а.- р., с рег. № ****** не е
собственост на ответника, както и че между страните не съществува соченото от
ищеца облигационно правоотношение. Посочва, че дори и да се приеме наличието на
неформален договор за наем за временно възмездно ползване на паркомясто, то същият
бил прекратен с изтичане на уговорения между страните срок. Излага съображения,
че договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години, като
след изтичането им договорът бил прекратен автоматично. Възразява за изтекла
погасителна давност на процесните вземания. Твърди, че ищецът е следвало да
положи усилия да уреди отношенията с ответника по съответния ред, а не да
бездейства в продължение от повече от 10 години. Нямало данни по делото ищецът
да е отправял волеизявление до ответника, че му предоставя подходящ срок за
изпълнение на задължението, както и за прекратяване и за разваляне на договора.
Посочва, че в случая липсвала информация относно съществените характеристики на
договора за наем, вкл. и относно размера на наемната вноска и срока на нейното
плащане, поради което намирала приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
съгласно която когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. Възразява срещу искането да бъде
признато право на задържане на ищцовото дружество върху процесната
автоплатформа. Твърди, че бездействието на ищеца за нейното предаване не следва
да бъде източник на неоснователно обогатяване. Посочва, че актът за собственост
на процесния имот бил съставен две години след посочения от ищеца момент на
сключване на договора- през 2003г. Сочи, че претенцията за право на задържане
на вещта била неоснователна, доколкото за процесната автоплатформа не били
полагани специални грижи за нейното запазване или охрана. Оспорва иска за
обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД като неоснователен. Възразява за изтекла
погасителна давност на процесното вземане. Излага съображения, е сключеният
между страните договор има характер на договор за срочно възмездно право на
ползване без възможност за последваща обвързаност на страните по същото
правоотношение чрез удължаването му. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения
нотариален акт № ***, том *, рег.
№ **** дело № **** от ***г. по описа на ***** И. И., с рег. № *** на НК, с
район на действие Районен съд – Пловдив /л. 6 д./ се установява, че на
20.12.2006 г е удостоверено правото на собственост на ищеца - ДИКТА ООД, ЕИК
********* върху следни недвижим имот: Урегулиран поземлен имот III (трети) -
„Дикта“ ООД, кв. 12 (дванадесети) по плана на кв. „Т. К.“, гр. П., Община П.,
одобрен със заповеди № ***/15.06.1981 г., № ******/26.09.1997 г., с
административен адрес ул., Напредък 7 (седем), с площ от 10 000 (десет хиляди)
квадратни метра, при граници: от север - имот пл.сн. № ****, от запад – имоти с
пл. сн. № ***, № ***, УПИ VI-218. от юг – ул. Н., от запад - КАТ, УПИ IV-215,
ведно с построените в същия: първи етаж от масивна сграда - производствен цех,
със застроена площ от 874.46 (осемстотин седемдесет и четири цяло и четиридесет
и шест стотни) квадратни метра; едноетажна полумасивна сграда - производствен
склад, със застроена площ от 149.70 (сто четиридесет и девет цяло и седемдесет
стотни) квадратни метра: едноетажна масивна сграда - администрация, със
застроена площ от 160 (сто и шестдесет) квадратни метра; едноетажна масивна
сграда - канцеларии, със застроена площ от 270 (двеста и седемдесет) квадратни
метра; едноетажна паянтова сграда - диспечерна, със застроена площ от 36
(тридесет и шест) квадратни метра. Представено е копие от кадастрална карта с
данни от КРНИ /л. 7 д./, от което е видно, че описаният имот е идентификатор:
56781.503.11.
Представени са
извлечения от дневници, водени при дружеството ищец в периода за наличните МПС
на стопанисвания от последното паркинг за периода от 2004.-2009г. /л. 37-56 д/.
По делото е
разпитана св. М. Г. А.,
която заяви, че е работила при дружеството- ищец, като впоследствие се
пенсионирала. През последните 10-15 години работила на обект, находящ се на ул.
„Н.” № * като работник паркинг. Дворът на фирмата се използвал за паркинг, а
нейната работа била като пристигне кола да запише номера й, да издаде касова
бележка и да отрази в тетрадка, че колата е на паркинга. Св. заявява, че подписът
на първата страница от представената по делото книга с дата юли месец 2006 г. е
неин. Твърди че вписвали данни непрекъснато. Правили опис, на който се описвали
превозните средства, които били постоянно пребиващи на паркинга. След този
опис, записвали наличните МПС вечер и сутрин. През 2003 г. - 2004 г., неделен
ден, св. била дежурна на работа, когато дошла една платформа с номер *****.
Собственикът на платформата я оставил. След платформата влязъл джип.
Собственикът слязъл от платформата и тръгнал да се качва на джипа, за да излезе
от паркинга. Св., като разбрала, че те ще излизат, веднага ги спряла. Казала им
да отидат при нея да запишат номера на платформата, да си платят паркинга и да съобщят
за колко време ще оставят платформата на паркинга. Те казали, че ще оставят
ремаркето за три денонощия, за която услуга им бил съставен касов бон.
Паркингът струвал 8 лева на денонощие или общо 24 лева. Те съобщили, че след
три денонощия ще дойдат да си вземат платформата. Впоследствие не се явили, а
служителите на дружеството-ищец започнали всеки път да описват платформата в
тетрадките. Платформата останала с години там. Преместили я с една учебна кола,
защото била на центъра на паркинга.
Никой не дошъл да я потърси. Св. знаела от настоящия упр. на ищцовото
дружество, че платформата продължавала да стои на същото място. По нареждане на
бившият упр. на дружеството- ищец Д. К. св. изготвила писмени обяснения,
касаещи платформата, както и изчислила
колко струвал паркинга на платформата до този момент. Във връзка с платформата
бил подаден и сигнал в полицията.
Съдът кредитира
показанията на св. А. като обективни, безпротиворечиви, житейски логични, а и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
По делото е
изготвено и прието заключение на в.л. И.С.Г. от което е видно, че средния
пазарен наем за периода от 22.10.2015г. до 21.10.2018г. за ползване на
паркомясто в двора с на имот ******* в гр. П., ул. „Н.“ № * е на стойност 1980
лева. Съдът кредитира изготвеното заключение като компетентно,
безпротиворечиво, а и неоспорено от страните.
Постъпила е
справка от МВР, Столична дирекция на вътрешните работи, отдел „Пътна полиция“,
от която е видно, че собственик на ремарке **** рег. № ***** е И.С.Н. от гр. С..
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За основателността на предявения иск
за заплащане на наемна цена ищецът следва да докаже възникването на валидно
облигационно правоотношение между страните по сключен договор за наем, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника за възмездно ползване
паркомясто от платен паркинг на адрес: гр. П., ул. „Н.“ № * през периода за който
се претендира наемната цена.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства не се установява да е възникнало соченото от ищеца наемно
правоотношение с ответника. Показанията на св. се кредитират относно
обстоятелството, че лице, което се е представило за собственик на вещта е
оставило процесното ремарке в имота на ищеца, както и че това лице се е
съгласило да заплаща възнаграждение за ползването на съответната част от имота
на ищеца, необходима за съхранение на вещта. Съобразно изразената от тези
субекти воля, те са постигнали съгласие относно съществените елементи на
договора за наем по чл. 228 и сл. от ЗЗД.
Липсват обаче данни по делото с кое лице е възникнало това
правоотношение. Не би могло да се приеме, че действията на неопределеното лице,
при липса на данни за валидно учредена представителна власт, обвързват
ответника. Представителната власт се доказва от страната, което се позовава на
нея- в настоящия случай ищецът, доколкото установяването й е необходимо, за да
се приеме, че между страните е възникнало валидно облигационното правоотношение.
По аргумент от разпоредбата на чл. 42 от ЗЗД сключеният договор от лице, което
действа без представителна власт, не поражда действие за представлявания,
докато той не го потвърди изрично. В случая нито се установява ответникът да е
сключил лично договора за наем, нито да е действал чрез представител с валидно
учредена представителна власт, нито да е потвърдил извършените от
неустановеното лице действия. В процесния
случай не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, според
която действията на мним представител поначало обвързват представляваното лице
(освен ако не се противопостави веднага след узнаването), тъй като ответникът
няма качеството на търговец по смисъла на търговския закон. Доколкото ищецът не
доказва възникването на твърдяното правоотношение предявеният иск за заплащане
на наемна цена за претендирания период следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на евентуалния иск за
присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване съдът намира следното: За
успешното провеждане на иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД ищецът следва
да установи разместването на имуществени блага, което е лишено от основание,
както и че в резултат на същото ответната страна се е обогатила с
претендираната сума, а в същия размер е
налице обедняване в имуществената сфера на ищеца. Действително съдебната практика приема, че
неоснователно обогатяване по смисъла на цитираната правна норма е налице не
само при увеличаване имуществото на друго лице, но и когато собственик на имот
е лишен от ползването му, а друго лице го ползва без основание. Спестяването на
разходи също се приема от съдебната практика като обогатяване на лицето,
което е следвало да ги понесе, в случай
че те са необходими и не съществуват изгледи за тяхното връщане. В настоящия
случай от събраните по делото доказателства се установява, че дружеството- ищец
е собственик на процесния недвижим имот- паркинг, както и че в периода от 2003
г. до датата на подаване на исковата молба собственото на ответника ремарке е
пребивавало в имота на ищеца. От една страна са нарушени правата на собственика
на недвижимия имот, доколкото през периода на ползване на съответното
паркомясто той не може да реализира приход от отдаването му под наем, т.е.
налице е обедняване, а от друга страна е налице обогатяване от страна на
ответника, изразяващо се в спестяване на разходи за заплащане на наемна цена за
съхранение на вещта. Обогатяването и обедняването произтичат от един и същ
факт- пребиваването на собственото на ответника ремарке в имота на ищеца. Предвид
изложеното следва да се ангажира отговорността на ответника по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като размерът на обезщетението следва да се определи съобразно размера на
средния пазарен наем, който ищецът е могъл да получи, съответно със спестената
от ответника пазарна наемна цена, която той би следвало да плати за ползването
на имотите, но я е спестил предвид липсата на валидно облигационно
правоотношение. От съдебно-икономическата експертиза се установява, че средния
пазарен наем за периода от 22.10.2015г. до 21.10.2018г. за ползване на
паркомясто в двора на имот 56784.503.11 в гр. П., ул. „Н.“ № * е на стойност
1980 лева, до който размер искът се явява основателен, а за разликата над
присъдения размер от 1980 до пълният предявен размер от 4380 лева искът следва
да бъде отхвърлен.
Не се споделят изложените в отговора
на исковата молба възражения за изтекла погасителна давност в полза на
ответника на процесните вземания. Вземането произтича от фактическия състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, поради което неговата погасителна
давност е петгодишна съобразно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД. Началният
момент, от който се претендира обезщетението е 22.10.2015г., а исковата молба е
постъпила в съда на 22.10.2018г., поради което към датата на подаване на
исковата молба давността не е изтекла.
Предявеният иск да бъде осъден
ответника да отстрани вещта – ремарке – рег. № ******от собствения на ищеца
недвижим имот, находящ се на адрес гр. П., ул. Н. № * е основателен. От събраните
по делото доказателства се изяснява, че процесната движима вещ – ремарке peг. №
*******е собственост на ответника и се намира в собствения на ищеца недвижим
имот. До приключване на съдебното дирене не са ангажирани доказателства, от
които да се установява вещта да е отстранена от имота, поради за което ищецът
съществува интерес да търси защита на накърнените си права. Доколкото не е налице годно правно основание на
което ответникът да използва находящото се в собствения на ищеца недвижим имот
паркомясто, то същият следва да бъде
осъден да отстрани своята вещ от имота на ищеца.
Възражението на ищеца за право на
задържане върху движима вещ по чл. 91 от ЗЗД следва да бъде оставено без
уважение, поради следното: В разпоредбата на чл. 91 от ЗЗД е уредено право в
полза на лице, което има изискуемо вземане във връзка със запазване,
поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ или за вреди,
причинени от нея, да задържи вещта, докато бъде удовлетворен, освен ако е
недобросъвестен. В настоящия случай не се установява да е налице изискуемо
вземане в полза на ищеца, което да произтича от разходи свързани със запазване,
поддържане, поправяне или подобрение на чужда вещ, или за вреди, причинения от
нея. Не се споделят доводите на ищеца, че е понесъл разходи свързани със
запазване на вещта, доколкото според законовата разпоредба такива разходи се
извършват, за да се запази вещта от увреждане или погиване. От събраните по
делото доказателства не се установява ищецът да е реализирал такива разходи.
Присъденото в полза на ищеца вземане за обезщетение по чл. 59 от ЗЗД няма
характер на вземане, възникнало във връзка с реализирани разходи за процесната
движима вещ. Ето защо въведеното от ищеца възражение с правно основание чл. 91
от ЗЗД следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски се дължат в полза на ищеца по съобразно уважената
част от иска. Представен е списък по чл. 80 от ГПК /л. 85 д./ Реализираните от
ищеца разноски са в размер на 225,20 лева – платена ДТ /л. 5 д./,300 лева –
адвокатско възнаграждение /л. 4 д./, 538,60 лева – възнаграждение за особен
представител /л. 24 д/., 120 лева депозит за вещо лице /л. 63 д./ или общо
1183,80 лева. Съобразно уважената част от исковата претенция в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 532,71 лева.
Предвид гореизложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от ДИКТА ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Б. К.
№ *, с ***** И. Д. Д. против И.С.Н., ЕГН **********, адрес: *** осъждането на И.С.Н.
да заплати на ДИКТА ООД сумата в размер на 4 380 лв., представляваща частичен
иск от 8 760 лв. за ползване под наем на едно паркомясто от платен паркинг на
адрес: гр. П., ул. Н. № *, собствен на ищеца, през периода от 22.10.2015 г. до
21.10.2018 г. при цена от 24 лв. за три денонощия.
ОСЪЖДА И.С.Н.,
ЕГН **********, адрес: *** заплати на ДИКТА
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Б. К. № *, с *****
И. Д. Д. сумата от 1980
лева /хиляда деветстотин и осемдесет лева/, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване на И.С.Н. за
сметка на ДИКТА ООД чрез ползване на едно паркомясто от собствения на ДИКТА ООД
платен паркинг на адрес: гр. П., ул. „Н.“ № * за периода от 22.10.2015г. до
21.10.2018г, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за разликата над 1980
лева до пълния предявен размер от 4380
лева.
ОСЪЖДА И.С.Н., ЕГН
**********, адрес: *** отстрани своята вещ – ремарке с рег. № ****** от собствения на ДИКТА
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Б. К. № *, с *****
И. Д. Д. недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Н.“ № *, съставляващ поземлен
имот с идентификатор ********* по КККР на гр. Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ДИКТА ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Б. К.
№ *, с ***** И. Д. Д. за признаване на право на задържане върху собствената на И.С.Н.,
ЕГН **********, адрес: ***- ремарке с рег. № ******.
ОСЪЖДА И.С.Н.,
ЕГН **********, адрес: *** заплати на ДИКТА ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. Б. К. № *, с ***** И. Д. Д. сумата от 532,71 лева /петстотин
тридесет и два лева и седемдесет и една стотинки/ - направени разноски в производството
по съразмерност с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Диляна Славова
Вярно
с оригинала!
Д. К.