№ 83
гр. Велики Преслав, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Марияна П. В.
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20233610100509 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, и чл.86, ал. 1 от ЗЗД от „ю.б.“ АД,
представлявано по закон от Д.Ш. и П.Д. – изпълнителни директори срещу Т. И. М. за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: главница в размер на 4300,00 лева, дължима за периода от 02.03.2022 год. до
25.07.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 03.08.2022 год.
до окончателно плащане на сумата и мораторна лихва в размер на 84,24 лева, дължима за
периода от 02.04.2022 г. до 25.07.2022 г., за които суми има издадени заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ № 217 от 05.08.2022 год. и изпълнителен
лист № 173 от същата дата по ЧГД № 408/2022 г. по описа на РС – Велики Преслав.
Ищецът твърди, че с ответника се намират в договорни отношения по Договор за кредит
с № FL1156759 от 02.02.2021г. с разрешен кредитен лимит в размер на 4300,00 лева и краен
срок за ползване и погасяване - 02.02.2026 г. Излага, че на дата 02.03.2022 г.
кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница, като е
изпаднал в забава. Допълва, че е допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски за
главница, считано от датата на изпадане в забава - 02.03.2022 г. Поддържа, че предвид
допуснатото просрочие кредитът е станал изцяло и предсрочно изискуем на дата -
13.07.2022 г. с връчена Покана до длъжника. С поканата е даден срок и възможност на
длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита, но към настоящия момент
длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви и главница, такси и разноски по
сключения договор с „ю.б.".
Настоява, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 13.07.2022 год. и
изрично изразява воля за обявяване на вземанията по процесния Договор за кредит с №
FL1156759 от 02.02.2021г. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на сторените разноски.
1
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано не изпраща представител.
Преди съдебното заседание е депозирано становище по чл. 143 от ГПК, в което ищецът
заявява, че поддържа претенциите и моли същите да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който ответницата чрез
назначения й особен представител заявява, че намира исковата претенция за допустима, но
за неоснователна. Заявява, че ответницата не е кандидатствала за отпускане на кредит по
Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността
да полагат труд поради пандемията от Covid-19, тъй като съгласно чл.13 от представения от
ищеца договор - „Неразделна част от този договор са: искане за отпускане на кредит и
пагосителен план, искане за кредит по Програмата, както и Правила на Програмата“, като
нито един от така посочените документи не е приложен към исковата молба. Настоява, че
ответницата не е получила кредит в размер на 4300лв., тъй като в чл.2 от договора е
заложено, че разрешеният кредит се отпуска по сметка в банката на името на
кредитополучателя, за откриването на която е необходимо сключване на отделен договор,
какъвто не е приложен по делото. Оспорва твърдението на ищеца, че на посочената в
исковата молба дата, както и към датата на подаване на заявлението от страна на кредитора
за издаване на заповед за изпълнение е настъпила предсрочна изискуемост на цялото
вземане, обявена надлежно на ответника, тъй като счита, че волеизявлението на банката за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита не е досигнало до Т. И. М.. Поддържа, че
ищецът не е изпълнил задължението си по чл.60 ал.2 ЗКИ, поради което не е настъпила и
твърдяната предсрочната изискуемост на кредита към момента на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК.
Обръща внимание, че в исковата молба е посочено, че кредитополучателят е
преустановил плащане на дължимите вноски за главница на 02.03.2022 год., но счита, че от
изложеното не става ясно колко вноски е изплатил дължника, респ. колко са непогасените.
Предвид всичко изложено настоява исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание особеният представител се явява лично и поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представения договор за потребителски кредит по Програма за гарантиране на
безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради
пандемията от Covid-19 с № FL1156759, сключен на 02.02.2021г. между ищцовото
дружество и ответника, е видно, че ищецът е предоставил на ответника сумата от 4300 лева.
От ангажирания погасителен план към договора се установява, че кредитът е следвало да
бъде погасен след 60 месеца (падеж на последната вноска 02.02.2026 год.), при размер на
вноските от 89,58 лева, с изключение на последната изравнителна в размер на 89,74 лева.
Договорен годишен лихвен процент възлиза на 0% като съгласно чл. 4, ал. 1 от договора
кредитополучателят ползва гратисен период от 12 месеца, считано от сключване на договора
до м. февруари 2022 год.
От приложената покана за изпълнение, връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК чрез ЧСИ Д.З., рег. № 876 на КЧСИ с район на действие ОС – Шумен е видно, че
ищцовото дружество е изпратило уведомление на ответницата, с което я известява, че
поради неплащане на задълженията по договора кредии, същият се обявява за предсрочно
изискуем. Предоставен е 1 – месечен срок от датата на получаване на поканата за
доброволно изпълнение на задължението.
По делото е представена фактура № ********** от 01.07.2022 год., изд. от ЧСИ Д.З. за
2
сумата от 138 лева – такса за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител на покана,
призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл. за връчване на изявления от
взискателя по чл. 517, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, с получател ищцовото дружество.
От представеното бордеро от 02.02.2021 год. се установява, че сумата от 4300 лева е била
усвоена от ответника по делото на посочената дата.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспоено от
страните по делото, което съдът напълно кредитира като обективно и компетентно дадено,
се установява, че на 02.02.2021 год. ищцовото дружество е превело сумата в размер на 4300
лева по разплащателната сметка на ответницата, като основание за извършената операция е
посочен сключеният договор между страните, приложен по делото. Вещото лице е посочило,
че по кредита не са били извършвани никакви плащания. Вещото лице е изчислило, че към
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК са падежирали 6 месечни вноски или
са били дължими 537.48 лева – главница. Посочено е, че към датата на заявлението при
настъпила предсрочна изискуемост на вземането и съгласно счетоводнитге извлечения на
банката дължимата сума е в размер на 4324,46 лева, от които 4300 лева – главница и 24,46
лева – лихви. Допусната е техническа грешка от вещото лице, като в таблицата към въпрос 4
от експертизата, на ред 7 е посочило „лихви върху главницата…. до 25.07.2023 год.“ Видно
от приложение 2 към експертизата вещото лице коректно е изчислило лихвата за посочения
период, а именно до 25.07.2022 год., касае се за техническа грешка. Констатирано е, че в
счетоводното извлечение на банката е посочена е сумата от 60 лева – такса за съдебни
разноски. Според вещото лице размерът на цялото задължение към датата на на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПКпри настъпила предсрочна изискуемост на 13.07.2022 год.
възлиза на 4308,93 лева. Вещото лице е изчислило размера на цялото задължение по пера и
към датата на връчване на препис от исковата молба на особения представител на ответника,
възлизащо на 5120,44 лева, от които 4300 лева – главница и 820,44 лева – лихва. Експертът е
посочил, че актуалният размер на дължимите суми към датата на изготвяне на заключението
е в размер на 5248,91 лева – 4300 лева предсрочно падежирала главница, 8,93 лева – законна
лихва върху всяка една от падежиралите 5 вноски за периода от 02.03.2022 год. до
02.07.2022 год., 939,98 лева – лихви върху главницата за периода от 13.07.2022 год. до
30.04.2024 год.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в случай, че възражението на особения
представител на ответника, че кредитът не е обявен надлежно за предсрочно изискуем е
основателно, то към датата на връчване на препис от исковата молба на особения
представител – 12.02.2024 год. са падежирали 24 погасителни вноски за главница в размер
на 2149,92 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на исковата претенция:
Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са
предявени от „ю.б.“ АД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника
Т. И. М., в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 217/ 05.08.2022 год. по ч. гр. д. № 408/2022 г. на ВПРС и изпълнителен лист от
същата дата. Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са били връчени на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът с разпореждане № 742/25.09.2022 год.,
постановено по ч. гр. д. № 408/2022 г. на ВПРС е дал указания на кредитора да предяви иск
за установяване на вземането срещу длъжника в законоустановения 1-месечен срок от
съобщаването. Ищцовото дружество е предявило исковата си претенция в
3
законоустановения срок. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото
исково производство. Претендира се установяване на вземания, които изцяло съответстват
на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Настоящият състав, предвид
единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковата претенция:
Заявена е претенция с правно основание на осн. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
430 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД - за установяване същестуването на
вземания – неиздължена главница и лихви по договор за кредит.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: че твърдяното в негова полза вземане съществува по основание, размер и длъжник,
както и настъпилия падеж - наличие на валидно сключен договор за кредит за текущо
потребление между ищеца и ответника; че се явява изправна страна по договорното
правоотношение като е предал сумата по договора на ответника; че е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, обявена надлежно на ответника.
В тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
В настоящия случай от представените писмени доказателства се установи по безспорен
начин, че ищецът и ответникът са били в облигационни отношения, уредени от сключения
между тях договор за кредит, като кредиторът е предоставил на кредитополучателя
уговорената сума и същата е била получена по сметката на кредитополучателя. Предвид
изложеното, възражението, релевирано от особения представител, че ответницата не била
кандидатствала за отпускане на посочения в исковата молба кредит и съответно процесната
сума не е била усвоявана от нея, се явява неоснователно и недоказано, напротив – това
възражение се опровергава от събраните доказателства. Обстоятелството, че по делото не
бил приложен отделен договор, сключен между ищеца и ответника за откриване на банкова
сметка, по която да бъде преведена сумата от 4300 лева, е ирелевантно при наличието на
категорични данни, че сумата е била преведена на ответницата по посочената в бордерото,
респ. в заключението на вещото лице банкова сметка и е била усвоена от М..
Ответната страна не е ангажирала доказателства, че е изпълнила задължението си за
своевременно ежемесечно погасяване на задълженията си по договора. Напротив, от
заключението на кредитираната от съда експертиза се установи, че ответникът не е
издължил нито една от дължимите месечни погасителни вноски, съгласно задължението си
по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Договора.
Съгласно чл. 11 от Договора при допусната забава в плащанията на 1 или повече вноски
по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно
изискуем. Безспорно с оглед събраните по делото доказателства за ищеца е възникнало
право да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като ответницата не е изпълнила
задължението си за погасяването му, като видно от заключението на вещото лице, към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК са били падежирали и неплатени 6
месечни погасителни вноски.
По делото спорен е въпросът дали е настъпила предсрочна изискуемост на цялото
вземане на твърдяната от ищеца дата, предхождаща датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
В тази връзка следва да се има предвид, че предсрочната изискуемост настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем (в този смисъл са разясненията, дадени в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г.
4
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). По своята същност обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изрично изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми. Обявяването на предсрочната изискуемост следва да предхожда датата, на
която е подадено заявлението по чл. 410, респ. чл. 417 от ГПК. Вярно е, че няма строги
изисквания към това изявление, но съдебната практика категорично приема, че същото
следва да бъде обективирано в нарочен писмен документ, който трябва да е достигнал до
знанието на длъжника (в този смисъл Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на
ВКС, I т. о., Решение № 208/09.02.2018 г. по т. д. № 394/2017 г. на ВКС,. І т. о. и др.). Следва
да се отбележи още, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, но само ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й (Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. №
57/2012 г. на ВКС, I т. о.). Както по-горе беше посочено, банката ищец твърди, че
волеизявлението й, че обявява кредита за предсрочно изискуем, е било връчено на
ответницата чрез уведомление, връчено й при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК от ЧСИ.
Последователно в практиката на ВКС се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено
друго, може да избере начин за връчване на волеизявлението си на длъжника.
Уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено посредством уредените
в чл. 37- 58 ГПК способи за връчване на книжа, вкл. връчване по възлагане от нотариус /чл.
50 ЗННД/ или частен съдебен изпълнител /чл. 43 от ЗЧСИ/. В случая кредиторът е възложил
връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост на частен съдебен изпълнител
Д.З. с рег. № 876. Компетентността на частните съдебни изпълнители да връчват съобщения
във връзка с гражданскоправни отношения произтича от разпоредбата чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ /в
актуалната й редакцията, обн. ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г./, действала й към момента на
връчване на процесното уведомление. В чл. 43 от ЗЧСИ е предвидено, че връчването на
книжа се извършва при условията и по реда на чл. 37 - 58 от ГПК. Видно е от представените
писмени доказателства, че уведомлението с изявлението на кредитора за обявяване на
предсрочната изискуемост е изпратено от ЧСИ на посочения в договора за кредит адрес на
ответника, който е негов официално удостоверен постоянен и настоящ адрес, съгласно
съдържащата се в кориците на приложеното ч. гр. д. № 408/2022 г. справка от НБД
"Население". Видно е от разписката към съобщението, че по данни на съседи ответницата
трайно пребивава в Г.. В тази насока са и констатациите на настоящия съдебен състав, като
от справката за наличие на регистрирани трудови договори е видно, че последният е бил
прекратен на 11.05.2021 год., поради и които обстоятелства на ответницата е назначен
особен представител. Следователно са били налице предпоставките по чл. 47, ал. 1 от ГПК за
залепване на уведомление, като такова уведомление със съдържанието по чл. 47, ал. 2 е било
залепено от връчителя на 29.06.2022г. Съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК с изтичане на
двуседмичния срок от залепване на уведомлението, а именно на 13.07.2022г. съобщението с
волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на целия кредит е
било редовно връчено на ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. С оглед на това следва да се приеме, че кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като е уведомил ответника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита и към 13.07.2022г. са били налице обективните факти, обуславящи
настъпването й. Предвид изложеното по-горе, възражението на особения представител на
ответника за липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост е неоснователно.
В чл. 11 от Договора страните са уговорили, че при допусната забава в плащанията на 1
или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично
5
предсрочно изискуем. Към датата, на която се фингира, че е било връчено изявлението на
кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, е била налице такава забава
на длъжника, предвид заключението на вещото лице по ССЕ.
Както по-горе беше посочено, по делото не се ангажираха доказателства ответникът да е
издължил кредита, предмет на иска, частично или изцяло. С оглед на това същият дължи
целия размер на усвоения кредит, който е станал предсрочно изискуем.
Съгласно заключението на вещото лице претендираната с исковата молба мораторна
лихва за периода 02.04.2022 год. – 25.07.2022 год. в размер на 84,24 лева е неправилно
изчислена. Вещото лице я е изчислило в размер на 24.46 лева. Посочило е, че в извлечението
от счетоводните сметки на банката е посочена като разход сумата от 60 лева – такса за
съдебни разноски, непосочена в договора за потребителски кредит.
Съобразно Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при надлежно обявена предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Договорът се
изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената
парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили
заемът/кредитът да се връща на вноски (какъвто е и настоящият случай). Предвид
спецификата на процесния договор за кредит, възнаградителна лихва по същия не е била
договорена между страните. Безспорно се установи, че ответницата не е изпълнила
задълженията си по договора за кредит като не е погасила нито една месечна погасителна
вноска по същия, поради което правилно и законосъобразно е била начислена законна лихва
върху всяка една от просрочените падежирали вноски до датата на извлечението от
счетоводните книги на банката – ищец - 25.07.2022 год. Ето защо, същата следва да бъде
присъдена, но не в претендирания размер, като съдът се съобразява със заключението на
вещото лице по въпрос 4 от експертизата, а в размер на 24.46 лева. За горницата до пълния
претендиран размер от 84,24 лева искането следва да се отхвърли.
Само за пълнота, предвид констатациите на вещото лице, досежно включване на сумата
от 60 лева (посочена в извлечението от счетоводните сметки на банката като разход – такса
за съдебни разноски, непосочена в договора за потребителски кредит) в размера на
претендираната мораторна лихва, съдът намира за необходимо да отбележи следното: нито в
договора за кредит, нито в извлечението от счетоводните книги на банката е посочено на
какво основание е начислена таксата от 60 лева. По делото липсва приложена Тарифа за
таксите по кредити (в случай, че разходът е начислен нъз основа на такава Тарифа). Липсват
и данни кредитополучателят да е бил уведомен, още по-малкото да се е съгласил с
начисляване на горепосочената такса. Нещо повече, такова задължение за
кредитополучателя да заплати разходи при изискуем кредит (независимо дали тази такса е
начислена отделно или е привнесена в претендираната мораторна лихва, както очевидно е в
настоящия случай) противоречи на чл.33 ал.1 ЗПК, където е регламентирано, че при забава
на плащането кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, която не може да надхвърля размера на законната лихва. Следователно е
недопустимо освен законната лихва за забава в тежест на заемателя да се възлага и
допълнителна такса, която законът не допуска и следователно такава не се дължи. Всички
клаузи и договорки в обратна насока са нищожни като противоречащи на закона. Също така
на осн.чл.10а от ЗПК кредиторът не може да иска заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита и таката уговорка е нищожна и на
това основание.
6
Предвид изложеното, дори да беше предявена отделно от мораторната лихва,
претенцията за сумата от 60 лева - такса за съдебни разноски щеше да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на
разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер на 540,35 лева, съобразно
уважената част от претенцията, както и сторените в исковото производство разноски,
възлизащи на 1169,90 лева, включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за особен
представител на ответника и за вещо лице, адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от исковата претенция.
На ответницата разноски не се следват съобразно отхвърлена част от претенцията, тъй
като същата не е направила такива в настоящото производство.
Така мотивиран, Районен съд – Велики Преслав:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. И. М., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. С., общ. С., обл. Ш. ул. „С.” № 7, че същата ДЪЛЖИ на
„ю.б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., район В., ул.
„О.п.” № 260, представлявано по закон от Д.Ш.и П.Н.Д. – Изпълнителни директори,
представлявано по пълномощие от адв. Д.Х.Е. от САК следните суми: 4300,00 лева –
главница, дължима по договор за потребителски кредит по Програма за гарантиране на
безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради
пандемията от Covid-19 с № FL1156759, сключен на 02.02.2021г. между „ю.б.“ АД, в
качеството на кредитодател и Т. И. М., в качеството на кредитополучател, ведно със
законната лихва от 03.08.2022 г. до изплащане на вземането и 24.46 лева – мораторна
лихва, начислена за периода от 02.04.2022г. до 25.07.2022г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
217/ 05.08.2022 год. и изпълнителен лист № 173 от 05.08.2022 год. по ч. гр. д. № 408/2022
год. по описа на РС – Велики Преслав, на осн. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430
от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца мораторна лихва за горницата над присъдените
24.46 лева до пълния предявен размер от 84,24 лева, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Т. И. М., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., общ. С., обл.
Ш. ул. „С.” № 7 ДА ЗАПЛАТИ НА „ю.б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., общ. С., район В., ул. „О.п.” №260, представлявано по закон от Д.Ш.и
П.Н.Д. – Изпълнителни директорш, представлявано по пълномощие от адв. Д.Х.Е. от САК
сумата от 1169,90 лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в
настоящото гр.д. № 509/2023 год. по описа на РС- Велики Преслав, включваща заплатена
държавна такса, възнаграждение за особен представител на ответника и за вещо лице,
адвокатско възнаграждение, както и сумата от 540,35 лева, представляваща сторените
съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 408/2022 год. по
описа на Районен съд- Велики Преслав, съобразно уважената част от претенцията, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от
7
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на
осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
8