№ 28
гр. Разград, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
Членове:Пламен М. Драганов
Цветалина М. Дочева
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
и прокурора Ем. Й. Енч.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213300600324 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура, при редовност в призоваването, се явява зам. окръжен
прокурор Емил Е..
Жалбоподателят - подсъдим Р.И. Д., редовно призован в предходно съдебно
заседание, явява се лично.
Защитникът адвокат В.И. К. от АК – Разград, редовно призован по телефона на
24.01.2022г., се явява лично. Същият е редовно упълномощен с пълномощно от 07.02.2022г.
представено днес.
Жалбоподателят - граждански ищец „ИМДО“ ООД гр. Разград, редовно призован
с призовка връчена, чрез повереника му адвокат Р.С. Х. на 01.02.2022г., НЕ СЕ ЯВЯВА и не
изпраща представител. Депозирана е молба вх. №396/04.02.2022г. от адв. Р.С. Х. - повереник
на гражданския ищец „ИМДО“ ООД, в която сочи, че няма възможност да се яви в съдебно
заседание, като моли делото да се гледа в нейно отсъствие. Моли да се уважи подадената
въззивна жалба, като съда измени присъдата в гражданската част и се уважи предявения
граждански иск до размер на 27 354,24лв., както и се присъдят разноските направени пред
първата инстанция.
ПРОКУРОРЪТ: Смитам, че не са налице процесуални пречки, моля да се даде ход на
делото.
АДВ.К.:Аз също считам, че няма пречки да се гледа делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Съгласен съм с казаното от моя защитник.
1
СЪДЪТ като намери, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ разяснява правото на страните да поискат отвод на членовете на
съдебния състав, секретаря, прокурора, защитника и повереника на гражданаския ищец.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания за отводи.
АДВ.К.: Нямаме искания за отводи
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Съгласен съм с казаното от моя адвокат.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ разясни правата на страните по НПК.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилата по електронна поща писмо с вх.№ 216 от
21.01.2022г., от предходния защитник на подсъдимия адвокат Симеон П.. Със същото се
представя Постановление от 24.03.2021г. на Окръжна прокуратура- Разград по пр. вх.
№1675/2018г. по описа на ОП – Разград.
ПРОКУРОРЪТ: Запознати сме с Постановлението.
АДВ.К.: Запознати сме с Постановлението.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Съгласен съм с казаното от моя адвокат.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъде приобщено към доказателствения материал
докладваното Постановление от 24.03.2021г.
АДВ.К.: Аз също не възразявам да се приеме.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Съгласен съм с казаното от моя адвокат.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото Постановление от 24.03.2021г. на Окръжна
прокуратура- Разград по пр. вх. №1675/2018г. по описа на ОП – Разград, депозирано с
молба вх. № 216 от 21.01.2022г. от предходния защитник на подсъдимия адвокат Симеон
П..
ДОКЛАДВА се делото от съдията - докладчик съобразно отразеното в Определение
№ 136 от 09.12.2021г. по ВНОХ №324/2021г., на осн. чл. 331 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с доклада. Нямам възражения по доклада.
АДВ.К.: Запознат съм с доклада. Нямам възражения по доклада
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Запознат съм с доклада. Нямам възражения по доклада.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме други доказателствени искания.
АДВ.К.: Поддържам жалбата, така както е предявена от колегата процесуален
представител в предишното съдебно заседание. Освен това искам да изтъкна доводи за
евентуална несправедливост по причина, че от датата на изпълнителното деяние до сега са
изтекли почти 12 години, което обстоятелство говори за тази явна несправедливост и е
2
следвало районният съд да отчете този факт и да приложи поне разпоредбата на чл.55, като
слезе под най- ниския размер на наказанието. Намирам насрещната жалба на гражданския
ищец за неоснователна. Имам едно доказателствено искане. Моля, да изслушате
подсъдимия, на което той категорично държи.
С оглед осигуряване на възможност на подсъдимия да даде обяснения, за което
защитата направи искане, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава разясни правото на подсъдимия да даде обяснения,
както и правото му да откаже да даде обяснения. Председателят покани подсъдимия да даде
обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: През 2009г. ми беше прекъснато наказанието, поради
онкологично заболяване за провеждане на лечение. В действителност с въпросния
господин Д. О. се запознахме по съвсем други причини чрез други хора и това ми беше
единствена и последна среща с този човек. Не съм извършил никакво престъпление в тази
част на гр. Разград, тъй като ако бях извършил такова престъпление можех да направя със
съда и с прокуратурата споразумение да получа минимална присъда и да се призная за
виновен. При положение, че не съм извършил никакво престъпление, налице са факти и
доказателства пред вас, които получихте от Окръжна прокуратура и които доказват, че аз
нито съм подписвал, нито съм участвал, нито съм извършил някакво престъпление. Поради
тази причина, моля да вземете предвид, че по това дело първо бях осъден в гр. Русе 10
години, след това тук ме осъдиха на 7 години. Бях подложен на рекетьорски натиск от
въпросния г-н Д. О. и поради тази причина искам да изтъкна, ако аз бях извършител на това
деяние щях да направя със съдействието на прокуратурата още в досъдебната фаза
споразумение и да получа минимално наказание. Не съм подписвал Записна заповед, не съм
участвал в никакви договорни отношения. Не знам за какви сирена става въпрос.
Впоследствие разбрах, че мой близък, който имаше мандра, чичо ми носи неговото име, са
има някакви взаимоотношения. Единствено това мога да кажа и това знам.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към подсъдимия. Нямам други доказателствени
искания.
АДВ. К.: Нямам въпроси към подсъдимия. Нямам други доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Съгласен съм с казаното от моя адвокат.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви съдебното
следствие за приключено поради изчерпване на доказателствените дейности и на основание
чл.317, вр.чл.291, ал.1 от НПК съдът пристъпи към изслушване на СЪДЕБНИТЕ
ПРЕНИЯ:
АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, моля с вашия съдебен акт да отмените изцяло
присъдата на РРС по съображения, които сме изложили в жалбата и такива, които сега днес
ще изложа. С обжалваната присъда по НОХД №3/2021г. на РРС, подсъдимият Р.С. е
признат за виновен изцяло по отношение на повдигнатото обвинение и му е наложено
наказанието описано в присъдата. За да установи тази фактическа обстановка съдът изцяло,
както твърди се е позовал на събраните доказателства по делото, които в своята съвкупност
са свидетелски показания, експертизи и писмени доказателства и е направил решаващия
извод, че именно подсъдимият С. е бил на процесната дата в мандрата на пострадалото
лице и на него е било продадено сиренето, предмет на посегателството. Внимателният
анализ обаче на фактическата обстановка опровергава този извод на съда. Нашият НПК
3
очертавайки предмета на доказване включва в него извършването на престъплението и
участието на обвиняемия, респективно подсъдимия в него. За това и нормата на чл.301 от
НПК задължава съда да обсъди и да реши дали е налице извършено престъпление на първо
място. Дали то е извършено от подсъдимия и извършено ли е виновно. Разпоредбата на
чл.303, ал.1 НПК разпорежда, че присъдата не може да почива на предположения, а ал.2
казва, че съдът признава подсъдимия за виновен когато обвинението е доказано по
несъмнен начин. За това и след внимателен анализ на събраните по делото доказателства
отговорът на първия поставен въпрос от разпоредбата на чл.301, ал.1, т.1, а именно има ли
извършено престъпление според мен е положителен – да, от събраните по делото
доказателства са налице данни, че е извършено престъпление. За такова деяние е осъден и
свидетелят Илия Николов с приложена по делото присъда. Що се касае до втория въпрос,
който съдът трябва да обсъди и реши, а именно извършено ли е това престъпление от
подсъдимия Р.С. считам, че отговорът на този въпрос е категорично не, защото обвинението
не е доказано по безсъмнен начин и почива на предположения. Доколкото към отговора на
първия въпрос има ли извършено престъпление са относими всички доказателства събрани
в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд - свидетелски показания,
експертизи, писмени доказателства, то за отговора на втория въпрос, а именно извършено
ли е това престъпление от подсъдимия относими по делото в случая са само и единствено
показанията на свидетеля Д. О. и неговата съпруга М.О.. Всички други свидетелски
показания на разпитаните свидетели – служители на „Сирма Приста“, на разпитаните
свидетели работили при превозвача по никакъв начин не сочат, че Р.С. е извършител на
твърдяното престъпление. От останалите доказателства – писмени такива, заключения на
вещите лица също не може да се направи извод, че той е извършител. Напротив има
доказателства за обратното. За това анализа именно на тези свидетелски показания на
свидетелите О., съответно Д. и М. са толкова важни. Ще си позволява да направя кратък
анализ на показанията на свидетелката М.О.. Според нейните показания, които са възприети
изцяло от съда съдът приема, че те доказвали изцяло обвинителната теза, което обаче не е
така. От прочита на тези показания в с.з. се вижда, че за трите твърдяни дати, в които
обвинението казва, че е бил подсъдимият С. в мандрата, а именно 06.09.2010г., 11.09.2010г.
и 21.09.2010г. свидетелката М.О. е категорична според нея, че го е видяла само на първата
от тези дати. Не е сигурна, че при предаването на сиренето на 21.09.2010г. Р.С. е бил в
мандрата, тъй като казва, че е имало много хора там, имало е и други лица. Каза, че е
мислела, т.е. предполагала, че Румен С. е бил извън мандрата в автомобил, който е чакал
товарния камион, т.е. това означава, че той не е влизал в района на мандрата и няма как да
е участвал в акта на предаването на сиренето. Показанията на Д.О., които цитирам: „съдът
кредита изцяло“, тъй като били логични, непротиворечиви, последователни и подкрепени от
показанията на свидетелката М.О.. Според тези показания Д.О. твърди, че на 06.09.
подсъдимият С. посетил мандрата, собствменост на дружеството на неговата съпруга, като
се представил за пълномощник на фирмата, търгуваща с млечни продукти. На 11.09. 2010г.
свидетелят казва, че подсъдимият отново посетил мандрата заедно със свид. Илия Николов,
който представил като македонски гражданин с бизнес в Германия и на 21.09. 2010г. за
трети път посетил мандрата заедно със свидетеля С.М. - шофьор на товарния автомобил, в
който било натоварено сиренето, натоварили това сирене и съставили фактура. Твърди
свидетелят категорично,че Р.С. попълнил и подписал Записна заповед в същия ден и на
същото място в полза на дружеството за 25 000 евро с падеж 06.10.2020г. Свидетелят Д. О.
е категоричен, че Р.С. е лицето, което е водило преговорите. Р.С. е лицето, което е
получило сиренето. Р.С. е лицето, което е съставило и подписало Записа на заповед. Въз
основа на тези показания съдът е приел, че престъплението е извършено именно от
подсъдимия Р.С.. Тези изводи според мен са в грубо нарушение на разпоредбата на чл.303
4
НПК по следните съображения. На първо място е налице е грубо противоречие между
твърденията на свидетеля Д. О., който е категоричен, че подсъдимият е бил в мандрата и
попълнил, и подписал Запис на заповед и заключението на вещите лица по назначената
графологична експертиза, вкл. и тройна такава, според които Записа на заповед не е
попълнен и не подписан от Р.С., противно на твърденията на свидетеля Д. О.. На следващо
място свидетелят О. твърди, че подсъдимият С. е бил в мандрата и попълнил Запис на
заповед именно на 21.09.2010г., а неговата съпруга свидетелката М.О. не казва това
категорично. Казва, че Р.С. е бил първият път само в мандрата, т.е. на първата посочена
дата 06.09., а на твърдяната дата от нейния съпруг 21.09. тя не го е виждала в
мандрата,.Предполага, че е чакал в кола извън мандрата. Още едно съществено явно
противоречие в показанията на свидетелите, които съдът така безрезервно е кредитирал. На
следващо място, свидетелят Д.О. твърди, че Р.С. заедно със свидетеля М. - шофьора на
товарния камион е посетил мандрата на 21.09. Свидетелят М., разпитан на досъдебното
производство и впоследствие в съдебно заседание прочетени неговите показания, тъй като е
починал казва, че е разговарял с подсъдимия С. само и единствено по телефона няколко
пъти, което опровергава твърдението на свидетеля Д. О., че той е бил заедно с него в
мандрата. Всички тези обстоятелства, противоречия, разминавания е следвало да бъдат на
вниманието на РРС и той е следвало да прецени, че обвинението и по- специално в частта
участието на подсъдимия С. в извършването на престъплението не е доказано по несъмнен
начин, както съдът е приел. Вместо това обаче съдът е направил няколко
взаимоизключващи и без никаква житейска, правна и друга логика изводи. На първо място,
съдът е решил в мотивите си, че действително не било доказано, че процесната заповед не е
изготвена от подсъдимия и подписана от него, както твърди свидетелят Д. О., но в нея били
вписани личните данни на Р.С., което не можело да се обясни по друг начин освен със
съпричастност на подсъдимия към предаването на сиренето, изготвянето на процесната
Запис на заповед. В духа на тези абсурдни разсъждения съдът продължава, но дори и да се
приеме казва съдът и да се даде вяра на заключението на вещите лица, т.е. подлага в
известна степен истинността на това заключение, че този документ не е бил подписан от
подсъдимия това не било достатъчно да опровергае останалите доказателства по делото, че
именно той е бил в мандрата на 21.09 и на него му е предадено сиренето. Възниква
логичният въпрос кои са тези други доказателства останали, както ги определя съдът. Като
изключим показанията на двамата свидетели О., всички останали доказателства нямат
никаква относимост към личното участие на подсъдимия. Нито експертизите за стойността
на сиренето, нито другите писмени доказателства, нито показанията на другите свидетели,
нито един не сочи С. като лице т пребивавало на тази дата в мандрата. Аргументите за тези
изводи на съда са, че видите ли нямало как свидетелят О. да е бил уведомил и насочил
органите на полицията още с подаването на жалбата на 29.09., че именно подсъдимият Р.С.
е бил лицето, с което е разговарял, тъй като е нямало как да знае личността му, ако не е
имал срещи с него. Абсурден извод, който противоречи на доказателствата и на логиката,
как няма да знае и да го посочи при положение, че Записа на заповед, независимо от кого е
съставен сочи имената точно на С.. От кого е съставен е ясно, ясно е, че не е съставен само
и единствено от Р.С., а може да е съставен от всяко трето лице. На следващо място считам,
че освен тези пороци свързани с тези доказателства, които изтъкнах са налице и неправилна
преценка на останалите най- вече гласни доказателства, които не подкрепят обвинителната
теза, а именно показанията на свидетели, които казват, че е имало роднина на подсъдимия
С. и е имал някакви проблеми с мандрата в Липник, някакви неуредени сметки. Други
свидетели казват, че по времето, когато е бил в отпуск подсъдимият С. е ходил по лечебни
заведения, вкл. и в чужбина, но за съжаление данни в масивите на гранична полиция за
излизането му в чужбина не се пазят и не може да се представят писмени доказателства за
5
това. Не са кредитирани показанията на тези свидетели изобщо с аргумент на съда, че това
било само защитна теза. Много сериозно доказателство относно обстоятелството, че
подсъдимият С. не е извършител на престъплението е и днес представеният писмен
документ - Постановление на Окръжна прокуратура- Разград за прекратяване на
досъдебното производство, с аргументи, с които съм изцяло и споделям. Според мен в
случая с постановената присъда и мотивите към нея става въпрос за класически случай на
опорочени изводи и нарушени правила на НПК, в частност разпоредбата на чл.303.
Обвинението в частта участието на подсъдимия в извършване на престъплението не е
доказано по несъмнен начин. Изводите на съда почиват на неверни такива изводи и на
предположения. Освен да бъде подчинен на правните разпоредби анализът на
фактическата обстановка следва да отговаря и на правилата на формалната и на житейска
логика, а те сочат, че парадоксалният извод на съда, че нямало как личните данни да
попаднат по друг начин при свидетеля Д. О. освен ако подсъдимият не бил съпричастен и
не бил извършил това деяние са абсурдни. Всички знаем за безброй много случаи на теч на
лични данни. Към оня момент на извършване на деянието 2010г. и нормативната уредба за
защита на личните данни беше съвсем друга. До преди няколко години всеки от нас
написвайки името си в интернет можеше да попадне на пълното съдържание на
и5збирателните списъци, където фигурираха всички лични данни, с ЕГН, с адреси и т.н. Аз
не разбирам защо РРС се е учудил на това обстоятелство от къде можел да се сдобие
евентуално човек с личните данни на подсъдимия С.. Вярно е, че подсъдимият С. е
многократно осъждан, че е лежал в затвора, но това обстоятелство не е достатъчно да се
приеме, че той е автор на престъплението предмет на настоящето дело. Освен това
ситуацията, която се твърди в обвинителния акт относно начина на извършване,
предоставянето на личната си карта, съставянето на Запис на заповед е толкова абсурдна и
наивна, че би била извършена само от човек, който няма никакво чувство за
самосъхранение или защита, какъвто считам, че подсъдимият не е. По тези съображения
моля да постановите съдебния си акт, както и да ни присъдите направените по делото
разноски.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с това, което защитникът ми каза. Моля, да бъда
оправдан. Друго нямам какво да кажа.
ПРОКУРОРЪТ: Аз съм на малко по- друго становище от това на подсъдимия и
неговия защитник и то е, че постановената първоинстанционна присъда е правилна и
законосъобразна и като такава моля да я потвърдите. Ще започна отзад напред.
Образуваното производство в резултат на което Р.С. е изправен пред съд е образувано през
2012г., като 2012г. свидетелят Д. О. е категоричен в това, че е измамен от подсъдимия.
Тази му категоричност продължава повече от 8 години. Нито един път той в своите
свидетелски показания, вкл. и пред съда не е бил разколебан в това, че се е срещал с
подсъдимия, че подсъдимият С. е лицето, което се е представило за пълномощник на
дружество занимаващо се ес търговия с млечни продукти, че именно лицето С. е лицето,
което е натоварило и извозило количество сирене в неизвестна за него посока, в резултат на
което му е причинена вреда. Считам, че Присъдата е правилна и законосъобразна и дава
всички отговори на въпроси. На всички ни е известно, че в престъплението измама основно
там се използват вербални средства – разговори, за да бъде въведено едно лице в
заблуждение. В повечето случаи сме изправени пред уговорката между две лица.И тук
разследващите органи и съда се изправят пред трудната задача да докажат авторството и за
съда въз основа на събраните в хода на производството доказателства да мотивира в
мотивите към присъдата си защо приема, че едно лице е автор на това деяние и да му
наложи наказание. Именно заради това в настоящия казус, пред който сме изправени, сме
6
отново пред уговорката между две лица – от една страна това е подсъдимият, който е
провел среща със свидетеля О. през далечната 2010г., когато през септември месец са
започнали разговорите за закупуването и износа за Германия на количество сирене до
реализиране в крайна сметка на това убеждение у свидетеля О., който да предостави това
количество, пресъздадено от страна на подсъдимия. Както казах от 2010г. до настоящия
момент са извършени разпити на свидетели, свидетелят О. е категоричен, че именно лицето
С. е лицето, което е водило разговори, автор на въпросната Запис на заповед, която е
създадена на 21.09.2010г. за въпросното количество сирене. Друг свидетел на присъствието
на Р.С. по време и място на уговорките с Д. О. е неговата съпруга, свидетелката М.О., която
като семеен бизнес, който развиват заедно с Д.О. разбира се присъства и във въпросното
млекопреработвателно предприятие. От една страна е подсъдимият , а от друга страна
двамата пострадали и няма как съдът при приобщаване на доказателствата по делото да
не се базира основно на тези свидетелски показания. Те са логически и последователни,
тъй като разказват всички събития, които са ни станали известни по повод срещата със С. ,
както и разбира се за отношенията, за това в което ги е убедил подсъдимият С.
впоследствие заедно със свид. Николов. Няма как да бъдат игнорирани в производството,
защото изначало като лице автор на деянието е посочено само и единствено подсъдимият
С.. Съдът съвсем правилно и законосъобразно приема и не съм съгласен с аргументите на
защитата, че не би следвало да се кредитират показанията на свид. О., тъй като
противоречели, поради това, че подписът на Записа на заповед макар и изготвената по
делото тройна графологична експертиза дава заключение, че не бил положен от
подсъдимия С.. Записа на заповед дотолкова доколкото е приобщен като доказателствен
материал до известна степен може да се приеме, че по скоро не е относим към именно
онези убеждения, с които със своите действия е направил подсъдимия по отношение на О..
Съвсем логични са изводите на съда относно това, че във въпросната Запис на заповед
действително фигурират данните на подсъдимия С.. Не съм съгласен с твърдението, че
изложените аргументи, че е възможно на всеки един данните да бъдат посочени там. Няма
каквито и да е писмени доказателства, че той се е лекувал в съответното заведение, че е бил
извън границите на страната. Имаме показанията на едно пострадало семейство. На какви
други доказателства да се базира съда, като други няма според спецификата на самото
престъпление. В тази връзка съвсем правилно и законосъобразно съдът се е спрял на
логиката, вкл. и житейска на свидетелските показания на двамата пострадали. Именно
поради това аз считам, че постановената присъда е правилна и законосъобразна,
мотивирана. В хода на самото производство не са допуснати процесуални нарушения на
материалния закон, които да се изразяват в това, че видите ли нямало мотиви. Присъдата е
правилна и законосъобразна и като такава моля да я потвърдите.
АДВ. К.: Нямам какво повече да кажа.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Нямам какво повече да кажа.
С оглед завършването на съдебните прения, председателят дава на подсъдимия
ПОСЛЕДНА ДУМА, на осн. чл. 333, ал.2 НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Желая да бъда оправдан, за което ви благодаря предварително.
Моите имена актуални и настоящи са Р. ИВ. Д.. Моля да уважите становището на моя
адвокат. Нямам какво друго да кажа.
Съдът се оттегли на съвещание.
След проведеното тайно съвещание заседанието продължава на същата дата в
7
същия съдебен състав и при участието на същия секретар.
В залата присъстват зам. окръжен прокурор Е.Е., жалбоподателят- подсъдим Р.И. Д.
и защитника му адвокат В.К..
Съдът след тайно съвещание, обяви, че ще се произнесе с Решение в законния срок
по чл. 340, ал.1 НПК. На осн. чл. 340, ал.2 НПК на страните ще им се съобщи по реда на чл.
178 НПК, че решението е изготвено.
Заседанието продължи до 14,22 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8