Присъда по дело №39/2022 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 9
Дата: 9 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20225210200039
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. гр.Велинград, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
и прокурора Ас. Д. П.
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20225210200039 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
П Р И З Н А В А подсъдимата К. К. З. /по лична карта Н.А/, родена на
24.08.1982 година в град Хасково, българка, българска гражданка, с
постоянен адрес по лична карта гр. София ул. ******* № 6, вх. А , ет. 6, ап.11
и с настоящ адрес гр. Хасково, **********, със средно образование,
разведена, безработна, осъждана, с ЕГН **********, за ВИНОВНА в
това, че след като е осъдена да издържа свои низходящи - децата си АЛ. В.
Н., роден на 08.08.2005 г., К. В. Н., роден на 16.09.2010 г. и Н.В. Н., роден на
25.11.2011 г., съзнателно не е изпълнила задължението си във Велинград за
повече от две месечни вноски - за 17 месечни вноски, за периода от месец
ноември 2019 г. до месец април 2021 г., по 115 лева за всяко едно от децата,
(345 лева на месец), като общата дължима сума за този период е 5865.00 лева
- престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като на осн. чл. 183, ал. 1 НК, във вр.
чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. ал. 1 НК й налага наказание ПРОБАЦИЯ, при
следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА при периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред
пробационен служител – ДВА ПЪТИ седмично;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от
ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
1
П Р И З Н А В А подсъдимата К. К. З. /по лична карта Н.А/, родена на
24.08.1982 година в град Хасково, българка, българска гражданка, с
постоянен адрес по лична карта гр. София ул. ******* № 6, вх. А , ет. 6, ап.11
и с настоящ адрес гр. Хасково, **********, със средно образование,
разведена, безработна, осъждана, с ЕГН **********, за ВИНОВНА в това,
че след като е осъдена да издържа свои низходящи - децата си АЛ. В. Н.,
роден на 08.08.2005 г., К. В. Н., роден на 16.09.2010 г. и Н.В. Н., роден на
25.11.2011 г., съзнателно не е изпълнила задължението си във Велинград за
повече от две месечни вноски - за 7 месечни вноски, за периода от месец
април 2021 г. до месец ноември 2021 г., по 115 лева за всяко едно от децата,
(345 лева на месец), като общата дължима сума за този период е 2415.00 лева,
и деянието е извършено повторно - престъпление по чл.183, ал. 4 от НК, във
връзка ал.1 от НК, като на осн. чл. 183, ал.4, във вр. ал. 1 НК, във вр. чл. 42а,
ал.2, т. 1 и т. 2 НК, във връзка с ал. 1 от НК и чл. 52 НК й налага наказание
ПРОБАЦИЯ, при следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от ЕДНА
ГОДИНА, при периодичност за явяване и подписване на подсъдимата пред
пробационен служител – ДВА ПЪТИ седмично;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител, за от
ЕДНА ГОДИНА, както й
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез обявяване на
присъдата в сградата на кметството на с. Сусам, Община Хасковски
минерални бани.
На осн. чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА ЕДНО ОБЩО
НАКАЗАНИЕ на К. К. З., с посочена по-горе самоличност, а именно
ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА
ГОДИНА, при периодичност за явяване и подписване на подсъдимата пред
пробационен служител – ДВА ПЪТИ седмично;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ЕДНА ГОДИНА,
Присъединява към така определеното общо наказание, наказанието
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез обявяване на
присъдата в сградата на кметството на с. Сусам, Община Хасковски
минерални бани.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – гр.
Пазарджик в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към присъда № 9 от 09.06.2022 година по н. о. х. дело №
39/2022 г. по описа на РС Велинград
Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура
Пазарджик ТО Велинград обвинителен акт, с което на К.К. З. е повдигнато
обвинение, за това че
1./ след като е осъдена да издържа свои низходящи-децата си А.В.Н.,
роден на 08.08.2005г., К.В.Н., роден на 16.09.2010г. и Н.В.Н., роден на
25.11.2011г., съзнателно не е изпълнила задължението си във Велинград за
повече от две месечни вноски-за 17 месечни вноски за периода от месец
ноември 2019 г. до месец април 2021 г. от по 115 лв. за всяко от децата /345
лева на месец/, като общата дължима сума за този период е 5 865 лв.-
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК и за това че
2./ след като е осъдена да издържа свои низходящи-децата си А.В.Н.,
роден на 08.08.2005г., К.В.Н., роден на 16.09.2010г. и Н.В.Н., роден на
25.11.2011г., съзнателно не е изпълнила задължението си във Велинград за
повече от две месечни вноски-за 7 месечни вноски за периода от месец април
2021г. до месец ноември 2021г. от по 115 лв. за всяко от децата /345 лева на
месец/, като общата дължима сума за този период е 2 415 лв. и деянието е
извършено повторно- престъпление по чл. 183, ал. 4 НК, във вр. с чл. 183, ал.
1 НК.
Районна прокуратура Пазарджик ТО гр. Велинград, представлявана в о.
с. з. от прокурор Асен Палавеев счита за безспорно доказано, че
подсъдимата З. е извършила престъпленията, в които е обвинена, като
пледира да бъде призната за виновна, но при индивидуализация на
наказанието, същото да бъде определено при смекчаващи отговорността
обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.
Служебно назначеният, на осн. чл. 94, ал.1, т. 8 НПК, защитник на
подсъдимата адв. Тупева- АК Пазарджик, счита че подзащитната й следва да
бъде призната за виновна, но да й се наложи наказание при смекчаващи
вината обстоятелства, с оглед тежкото й материално положение, поради
липсата на доходи и имущество, както и че сама се грижи за другите си две
малолетни деца, едното от които твърди, че е със заболяване астма.
Подсъдимата К.К. З. в о.с.з. на 05.05.2022г. по н.о.х.д. 39/2022г. по
описа на РС Велинград, изразява съжаление за стореното и искрено се
разкайва. Не отрича, че за инкриминираните периоди не е плащала издръжка
на децата си, но се позовава на липсата на доходи, каквито не могла да
реализира, защото сама се грижи за двете си по-малки деца, едното на една
година, а другото на две и половина. По тези причини трудно си намирала
работа, а когато почнела такава било трудно да се задържи на работа, защото
най-малкото й дете често боледувало и работодателите не проявявали
толерантност към ползване на отпуск по болест.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите
1
на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата К.К. З. е родена на 24.08.1982г. в гр. Хасково, българска
гражданка, със средно образование, разведена, безработна. Понастоящем
живее в гр. Хасково, ***********. Подсъдимата е осъждана с Присъда №
260010/15.03.2021г., влязла в сила на 31.03.2021г. за престъпление по чл. 183,
ал.1 НК, извършено за периода м. септември 2017г. месец октомври 2019г.
Подсъдимата З. и свидетелят В.В.Н. са родители на децата А.В.Н.,
роден на 08.08.2005г., К.В.Н., роден на 16.09.2010г. и Н.В.Н., роден на
25.11.2011г..
С Решение № 536/13.09.2017г. по гр. д. № 1756/2017г. на РС Хасково,
постановено по реда на чл. 50 СК, с което бракът между К. З. и В.Н. е
прекратен, е утвърдено постигнато споразумение, по силата на което
упражняването на родителските права по отношение на децата А., К. и Н. е
предоставено на бащата, а майката К. З. е осъдена да заплаща издръжка на
всяко едно от децата си в размер на 115, 00 лв. месечно, считано от
13.09.2017г., до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване. Решението е влязло в сила на 13.09.2017г. След влизането му в
сила, децата К. и Н. са заживели и са се отглеждали от бащата В.Н., а А. за
кратко /няколко месеца след развода/ останал при майка си, но след това
също заживял при баща си.
Подсъдимата, въпреки осъждането си, не изпълнявала доброволно
задълженията за издръжка, за това на 22.01.2018г. свидетелят В.Н. се снабдил
с изпълнителен лист. Било образувано и изпълнително производство пред
ДСИ към РС Велинград. По реда на принудителното изпълнение не
постъпили суми, поради липса секвестируемо имущество у З.. По тази
причина, в последствие издръжката за децата била заплащана от Община
Велинград, на осн. чл. 152 СК.
По тъжба на бащата В.Н. от 14.02.2018г. до Районна прокуратура
Хасково било образувано наказателно производство за престъпление по чл.
183, ал. 1 НК, изпратено по компетентност на РП Пазарджик ТО Велинград.
С постановление за привличане на обвиняем от 22.10.2019г. К.К. З. е
привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 НК за
периода месец септември 2017 година – месец октомври 2019 година,
включително за обща сума от 8395 лева-престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. С
присъда № 260010/15.03.2021г. по н.о.х.д. 17/2020г. на РС Велинград е
призната за виновна и е осъдена по така повдигнатото обвинение на
наказание пробация, включваща следните пробационни мерки-
1./задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично; 2./ задължителни периодични срещи с пробационен служител а
срок от шест месеца.
През инкриминираните периоди по двете повдигнати обвинения, а
именно от месец ноември 2019г. до месец април 2021г. и от месец април
2
2021г. до месец ноември 2021г., подсъдимата не е заплащала издръжка на
децата си. През това време децата са живели при техния баща-свидетеля
В.В.Н., който е полагал непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието им.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира при постановяване на
присъдата си, тъй като същите са безпротиворечиви помежду си и
последователни относно главния предмет на доказване по делото. От тях
точно и категорично се установяват всички факти от значение за правилното
решаване на делото – извършването на деянието, тяхното авторство и
обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца.
Показанията на свидетеля В.Н. и обясненията на подсъдимата К. З.
установяват изцяло приетата от съда фактическа обстановка. Същите си
подкрепят от представените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимата К.К. З. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, тъй като за периода месец ноември
2019 година – месец април 2021 година, включително в гр. Велинград, като е
осъдена с Решение № 536/13.09.2017г. по гр. д. 1756/2017г. по описа на
Районен съд Хасково, влязло в законна сила на 13.09.2017 г. да издържа свои
низходящи – децата си А.В.Н., роден на 08.08.2005г., К.В.Н., роден на
16.09.2010г. и Н.В.Н., роден на 25.11.2011г. съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно- 17
месечни вноски от по 115 лв. за всяко дете или общо 5 865 лв., поради което
следва да бъде призната за виновна по така повдигнатото й обвинение.
Подсъдимата е извършила деянието преди да е била осъдена с влязла присъда
за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. Видно от представената справка за
съдимост повдигнатото обвинение, по което З. е призната за виновна и
осъдена с присъда № 260010/15.03.2021г. по н.о.х.д. 17/2020г. на РС
Велинград на 31.03.2021г. на наказание пробация, е за период предхождащ
инкриминирания, а самата присъда е влязла в сила на 31.03.2021г.
Престъплението по чл.183, ал.1 НК защитава обществените
отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона
лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудопособни и не могат да се издържат от собственото си имущество.
Редът и страните за определяне на издръжката се определят от семейното
право. За наказателното право от съществено значение при този вид
престъпления е, че задължението за издръжка е парично и се дължи на
месечни вноски.
Изпълнителното деяние се осъществява само чрез бездействие и намира
обективен израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на
издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Тъй като целта на
издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които се нуждаят
3
от нея, тя е изискуема в течение на началото на месеца, за който се отнася и
не трябва да се изчаква неговото изтичане. Престъплението по чл. 183, ал. 1
КН е продължено престъпление и деецът отговаря за две или повече
неплатени месечни задължения за издръжка, независимо от това, че в един
по-дълъг период може да е имал изпълнение на задължението или обективни
причини за неизпълнение, т. е. прекъсване на продължената престъпна
дейност. Плащането на издръжка до навършване на пълнолетие на децата се
дължи безусловно от родителите, по арг. на чл. 143 ал. 2 от Семейния
кодекс. Не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова
възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена
от гражданския съд при индивидуализиране размера на дължимата издръжка.
От субективна страна за ангажиране на наказателната отговорност на
извършителя за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК е изискуемо
инкриминираното неизпълнение на задължението за издръжка да е
съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил
представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и
за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като
преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска
престъпния резултат (изпадането в забава). Последното индицира на
субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от
НК, за доказването на които е необходимо установяване на обективна
възможност за изпълнение на задълженията.
За да е налице елементът съзнателност на неизпълнението е достатъчно
да са налице кумулативно две условия: 1./ деецът да е уведомен за решението
на гражданския съд, с което е осъден да изплаща; 2./ да не са налице
обективно съществуващи непреодолими пречки, които са възпрепятствали
подсъдимия да изпълнява имущественото си задължение. Като такива
примерни пречки практиката е приела: неработоспособната възраст, наличие
на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява правото си на труд,
продължителна безработица, която не е могла да бъде преодоляна въпреки
надлежна регистрация в бюрото по труда и положени добросъвестни усилия
за намиране на работа. Простата липса на работа, предвид безусловния
характер на задължението да се издържат низходящите по смисъла на чл. 143,
ал.2 СК, не може сама по себе си да обуслови извод за липса на субективна
съставомерност на деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна
възраст и здравословното му състояние позволява да работи.
Задължението за заплащане на издръжка се дължи от влизане в сила на
решението и за изпълнението му не се изисква покана до длъжника, т.е.
покана за изпълнение не е елемент от фактическия състав на престъплението
по чл. 183, ал. 1 НК.
Установи се, че подсъдимата доброволно е подписала споразумението, с
което е определен размерът на издръжката по отношение на децата й А., К. и
Н.. Същото е одобрен от Районен съд Хасково със съдебно решение №
4
536/13.09.2017г. по гр. д. № 1756/2017 г. в съдебно заседание, на което З. е
присъствала. С влизането му в сила за подсъдимата е възникнало задължение
да заплаща издръжка, в посочения по-горе размер по отношение на децата си.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено, чрез
бездействие, т.е. чрез въздържане от дължимото поведение, предписано със
съдебния акт и изразяващо се в заплащане ежемесечно на парични суми за
издръжка за детето. В настоящия случай подсъдимата е осъществила състава
на изпълнителното деяние на престъплението по отношение на децата си в за
инкриминирания период, като е бездействала и не е изплатила присъдената
издръжка, което не отрича.
Не се установиха обстоятелства, обосноваващи обективна невъзможност
за изпълнение. В конкретния случай, не следва да се счита за обективна
пречка раждането на две други деца от подсъдимата, по отношение на които
също полага грижи, тъй като за възникване на задължението за даване
издръжка от родителя, който не упражнява родителските права, законът не
поставя условие да няма задължения за отглеждане и издръжка на други лица.
Това обстоятелство е релевантно за определяне на размера на издръжката, но
по делото не се твърди от подсъдимата да е искала намаляване на издръжката
след раждането на другите деца.
Подсъдимата е в трудоспособна възраст, няма данни да страда от
заболявания, които да й пречат да работи или да са съществували обективни
пречки, поради което не е могла да започне работа през инкриминирания
период.
Не представлява обективна невъзможност престоят на подсъдимата в
„Кризисен център за лица, пострадали от домашно насилие и трафик на хора“
за периода 18.12.2020г. до 18.06.2021г., тъй като няма данни през това време
да се е налагало ограничаване на правото й на труд в защита на по-важни
интереси. Съдът не кредитира обясненията на З., че не е могла да си намери
работа, защото се е грижила сама за двете си малолетни деца, че за това
трудно е намирала работа, а когато все пак е започвала да работи, се е
налагало често да ползва отпуск по болест, поради което е била уволнявана.
Предвид двойствената природа на обясненията на подсъдимата като
доказателствено средство и като средство за защита, същите следва да бъдат
ценени, ако кореспондират с останалите събрани по делото доказателства,
какъвто не е настоящия случай. В подкрепа на тези твърдения не бяха
ангажирани доказателства, макар на подсъдимата да беше дадена възможност
да представи такива или да поиска събирането им по почин на съда.
Не представлява обективна невъзможност, обуславяща субективна
несъставомерност липсата на движимо и недвижимо имущество у
подсъдимата, от което може да реализира доходи. Имуществото и доходите са
един от многото възможни източници на парични средства, затова липсата им
би изключила съзнателното неизпълнение на задължението за заплащане на
издръжка само ако се установи, че няма друг правомерен начин подсъдимата
5
да реализира доходи или да положи дължимата грижа да изпълни
задължението си по друг начин, например чрез полагане на непосредствени
грижи, извън режима на лични отношения, но е била възпрепятствана от
упражняващия родителски права родител. Не е такъв конкретния случай.
Според показанията на свидетеля В.Н., които съдът кредитира, въпреки
възможната му заинтересованост от изхода на делото, доколкото не бяха
оспорени от З., за инкриминирания период за децата се е грижил само той.
В допълнение, задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен” характер. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на
родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на
задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи
за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна
значимост обуславя специфичния режим на задължението, доколкото
съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, поради което
евентуални затруднения, довели до нетрудоспособност на подсъдимия, а от
там и за невъзможност за заплащане на издръжка - са ирелевантни.
Налице е и последният изискуем признак от обективна страна, а именно
да се касае за поне две неплатени вноски. В случая дължимите вноски са по
17 месечни вноски от по 115 лв. за всяко дете с дължима сума по всички
неплатени вноски в размер на 5865 /пет хиляди осемстотин шестдесет и пет
лева/.
Престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по
смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото подсъдимата З. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването именно на тези
последици. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване, че е
осъдена да заплаща издръжка на децата си с влязло в сила съдебно решение,
предвиждане, че в следствие на бездействието децата й няма да получат
дължимата издръжка за повече от два месеца, както и че по този начин ще
бъдат лишен от полагаемите им се финансови ресурси, но въпреки това от
волева страна подсъдимата е искала настъпването на общественоопасните
последици от деянието си, изразяващо се в неполучаване на паричните суми
от страна на децата й.
По тези съображения съдът призна подсъдимата за виновна и я осъди за
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
При индивидуализация на наказанието, съдът съобрази като
смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предходна съдимост на
подсъдимата, добрите характеристични данни и липса на други
противоправни прояви, направеното самопризнание и съдействие за
6
разкриване на обективната истина, изразеното разкаяние за извършеното,
тежкото й семейно положение понастоящем, а именно че е безработна и се
грижи сама за други две деца, а като отегчаващо продължителния период на
бездействие от нейна страна и значителния размер на неплатени суми.
По тези съображения съдът намери, че справедливото наказание, което
следва да се наложи на подсъдимата и което би изпълнило целите на чл. 36
НК, е пробация, при следните пробационни мерки:
1./ по чл. 42 А, ал. 2, т. 1 от НК задължителна регистрация по настоящ,
с явяване пред пробационен служител или определено от него лице два пъти
седмично за срок от девет месеца;
2./ по чл. 42 А, ал. 2, т. 2 от НК задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от девет месеца.
Отчитайки обществената опасност и морална укоримост на
престъплението, законодателят е въвел квалифициран състав на
престъплението при бездействие на дееца, който след като веднъж е осъден с
влязла в сила присъда по чл. 183, ал. 1 НК, продължава да не изпълнява
задължението си за заплащане на издръжка, въвеждайки състав при
повторност с чл. 183, ал. 4 НК.
За да е осъществен съставът на това престъпление, освен посочените по
основния състав признаци, от обективна страна се изисква да е налице влязла
в сила присъда, с която деецът е признат за виновен и му е наложено
наказание за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, а от субективна-
знание за осъждането.
В случая тези предпоставки са налице. С Присъда №
260010/15.03.2021г. по н.о.х.д. 17/2020 г. на РС Велинград К.К. З. е призната
за виновна за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК за периода месец
септември 2017 г.-месец октомври 2019 г., за което й е наложено наказание
пробация. Присъдата е влязла в сила на 31.03.2021 г. След влизане в сила на
тази присъда К. З. е продължила да бездейства, като не е заплащала издръжка
на децата си, с което осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 183, ал. 4 НК, във вр. ал. 1 НК, тъй като за периода
месец април 2021г до месец ноември 2021 г. в гр. Велинград, като е осъдена с
Решение № 536/13.09.2017г. по гр. д. 1756/2017г. по описа на Районен съд
Хасково, влязло в законна сила на 13.09.2017 г. да издържа свои низходящи –
децата си А.В.Н., роден на 08.08.2005г., К.В.Н., роден на 16.09.2010г. и
Н.В.Н., роден на 25.11.2011г. съзнателно не е изпълнила задължението си в
размер две и повече месечни вноски, а именно 7 месечни вноски от по 115 лв.
за всяко дете или общо 2 415 лв., след като е осъдена с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление.
Престъплението е осъществено и от субективна страна. Извършено е
при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото
подсъдимата З. е съзнавала общественоопасния характер на деянието си,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
7
именно на тези последици.
К. З. е знаела за постановената от съда присъда, тъй като е участвала
лично и със служебно назначен защитник в производството по н.о.х.д.
17/2020г. на РС Велинград, по което е постановена. Предвиждала, че в
следствие на бездействието децата й няма да получат дължимата издръжка за
повече от два месеца, както и че по този начин ще бъдат лишени от
полагаемите им се финансови ресурси, но въпреки това от волева страна е
искала настъпването на общественоопасните последици от деянието си,
изразяващо се в неполучаване на паричните суми от страна на децата й.
Не се установиха обстоятелства, които изключват съзнателното
бездействие, а оттам и умисъла за извършване на престъпление. От събраните
по делото доказателства не се установиха обективни причини, които са
попречили на подсъдимата да изпълни задължението си. Както се посочи по-
горе подсъдимата е работоспособна, няма данни да страда от заболяване,
което да й пречи да работи. Не представлява такава пречка раждането и
отглеждането на други деца или липсата на доходи и имущество, от които да
се реализират доходи. Не се установи, че няма друг правомерен начин
подсъдимата да реализира доходи или да положи дължимата грижа да
изпълни задължението по друг начин, например чрез полагане на
непосредствени грижи, извън режима на лични отношения, но е била
възпрепятствана от упражняващия родителски права родител.
По тези съображения съдът призна подсъдимата за виновна и я осъди
за престъпление по чл. 183, ал. 4 НК.
При индивидуализация на наказанието, съдът съобрази като
смекчаващи отговорността обстоятелства направеното самопризнание от
подсъдимата и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина,
изразеното разкаяние за извършеното, тежкото й семейно положение
понастоящем, а именно че е безработна и се грижи сама за други две деца, а
като отегчаващо продължителния период на бездействие от нейна страна и
значителния размер на неплатени суми.
По тези съображения съдът намери, че справедливото наказание, което
следва да се наложи на подсъдимата и което би изпълнило целите на чл. 36
НК, е пробация, при следните пробационни мерки:
1./ по чл. 42 А, ал. 2, т. 1 от НК задължителна регистрация по настоящ,
с явяване пред пробационен служител или определено от него лице два пъти
седмично за срок от една година;
2./ по чл. 42 А, ал. 2, т. 2 от НК задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година, както и
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез обявяване на
присъдата в сградата на кметството в с. Сусам, общ. Хасковски минерални
бани.
Съдът като съобрази, че двете престъпления, за които подсъдимата е
8
обвинена са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да
е от тях, прие, че са налице условията на чл. 23, ал. 1 НК и след като определи
наказание за всяко едно наложи най-тежкото от тях-това за извършеното
престъпление по чл. 183, ал. 4 НК, а именно: пробация, при следните
пробационни мерки:
1./ по чл. 42 А, ал. 2, т. 1 от НК задължителна регистрация по настоящ,
с явяване пред пробационен служител или определено от него лице два пъти
седмично за срок от една година;
2./ по чл. 42 А, ал. 2, т. 2 от НК задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година.
Към така определеното и наложено общо най-тежко наказание, на осн.
чл. 23, ал. 2 НК, съдът присъедини наказанието обществено порицание, което
постанови да се изпълни чрез обявяване на присъдата в сградата на
кметството в с. Сусам, общ. Хасковски минерални бани.
Съдът намира, че така определеното общо най-тежко наказание ще
съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на специалната
превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на
подсъдимата. Определеният размер на наказанието съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца. Така предвидения размер на
пробационните мерки, според съда, не би създал пречка за подсъдимата
свободно да упражнява трудова дейност, за да е в състояние за в бъдеще да
изплаща издръжката за която е осъдена, като в същото време размерът на
определената санкция не позволява на З. да остане с убеждение, че е останала
за ненаказана за неправомерната си и обществено опасна постъпка.
Според съдът неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от
типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което е налага и
определяне на наказанията то по реда на чл. 54 НК в посочени
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева
9
Съобщи за изтекли лични данни