Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 24.03.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
10.03. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2371 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, с управител Радослав Велчев съдебен адрес:*** чрез юрисконсулт Г.К. срещу И.М.К., с адрес: ***, п.к. 2600, ул. „Антим I“ 13, ет. 4, ап. 4.
Ищецът твърди, че на
21.10.2016г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „Вивус“ и И.М.К. е сключен Договор за кредит № **********,
по реда на чл. 6 от ЗПФУР, който договор е оформен съгласно разпоредбите на чл.
3, във вр. е чл. 2 от ЗЕДЕУУ и с подписването на който кредитополучателя
потвърждава, че е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на
Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с
кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по
описаната във формуляра за заявка банкова сметка***, като сочи, че съгласно
точка 2.2 от общите условия кредитодателят дава право на кредитополучателя да
поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката
за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20
минути от изпращането й и в процесния случай, на 21.10.2016г. страните сключват
договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ********** и явяващ
се втори по ред договор за кредит между тях. В заявката си И.К. заявява желание
да й бъде отпусната сума в размер 300, 00 лева като заявява и ползването на
допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката -
кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 20.11.2016г. Съгласно
заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната от
кредитодателя посредством системата epay.bg на името на кредитополучателя в
„Изипей“ АД на същия ден - 21.10.2016г. Със сключването на договора, К. се
задължава да върне на кредитодателя сума в общ размер 371, 61 лева, от които
главница в размер 300, 00 лева, договорна лихва в размер 10, 10 лева за периода
на ползване на кредита и такса за експресно разглеждане в размер 61, 51 лева.
Сочи, че кредитополучателят се възползвал от правото да удължи срока на връщане
на кредита, съгласно т. 11 от Общите условия, приложими към договор за кредит №
********** няколко пъти и срокът за връщане на кредита е удължен до новата
падежна дата - 12.01.2017г. Твърди, че с настъпване на падежа по договора -
12.01.2017г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава,
при което съгласно клаузите на договора и т. 13.2. от Общите условия, от
13.01.2017г., „4финанс“ ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10, 00%
към договорния лихвен процент - в конкретния случай - 40, 96%, върху
неизплатената сума за периода на просрочието, както и че „Вивус“ изпращат
четири броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за
кредит, в които се съдържа информация за
просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена
наказателна лихва, които писмата, съгласно т. 13.4. от Общите условия към
Договор за кредит № ********** се таксуват спрямо тарифата на кредитодателя и
са изцяло за сметка на кредитополучателя. Обосновава активната си процесуална
легитимация чрез сключване на 23.11.2018г. на договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера вземанията по договор № ********** в общ размер 691, 83 лева, от
които: главница - 300, 00 лева; 61, 51 лева - такса експресно разглеждане; 10,
10 лева - договорна лихва; наказателна лихва - 290, 22 лева за периода от
13.01.2017г. (денят, следващ падежа) до 22.11.2018г. (денят, предхождащ
цесията); отписани такси за събиране - 30, 00 лева, които вземания са подробно
описани в Приложение № 1, представляваща неразделна част от договора за
прехвърляне на вземания. Сочи, че „Кредитреформ България“ ЕООД изпраща
уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български
пощи“ ЕАД, която е получена на 14.12.2018г. Предвид горното моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати посочените суми, ведно
със законната лихва върху тях, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответника чрез назначения му особен представител адв. К. ***, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове по изложените в отговора съображения.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства - договор за прехвърляне на вземяния № BGF-2018-033/23.11.2018 година и Приложение № 1 към него; Потвърждение за прехвърляне на вземания, издадено от „Финанс“ ЕООД; Договор за кредит № **********/21.10.2016 година; Разписка за извършено плащане № 2000000113043923/21.10.20169 година; Приложение № 4 – Пълномощно за уведомяване за цесия; Уведомление за цесия; Известие за доставяне на писмовна пратка от „Български пощи“ ЕАД, както и приложените на ел. носител документи с молба от 24.02.2020 година описани документи, се установяват описаните в исковата молба обстоятелства относно сключване на 21.10.2016г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и И.М.К. е сключен Договор за кредит № **********, по силата на който ответникът в процеса се задължава да върне на кредитодателя сума в общ размер 371, 61 лева, от които главница в размер 300, 00 лева, договорна лихва в размер 10, 10 лева за периода на ползване на кредита и такса за експресно разглеждане в размер 61, 51 лева.
Установява се и сключване на 23.11.2018г. на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018г. между „4финанс“ ЕООД и ищеца в настоящото производство, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по договор № ********** в общ размер 691, 83 лева, от които: главница - 300, 00 лева; 61, 51 лева - такса експресно разглеждане; 10, 10 лева - договорна лихва; наказателна лихва - 290, 22 лева за периода от 13.01.2017г. (денят, следващ падежа) до 22.11.2018г. (денят, предхождащ цесията); отписани такси за събиране - 30, 00 лева, които вземания са подробно описани в Приложение № 1, представляваща неразделна част от договора за прехвърляне на вземания.
Прието е като доказателства по делото изпратено от „Кредитреформ България“ ЕООД уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е получена на 14.12.2018г. от майката на ответника в процеса.
Видно от разписка (л. 20 от делото) за извършено плащане, „4финанс“ ЕООД е наредил плащане по сметка на ответника в процеса сумата в размер на 300, 00 лева.
В
молба от 24.02.2020г. ищецът е направил искане за изменение на предявения иск
за лихва за сумата от 89.92 лв. за периода от 21.11.2016 година до 04.11.2019
година, каквото изменение на основание чл. 214 ГПК е допуснато от съда в
проведеното по делото открито съдебно заседание на 10.03.2020г.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 240 вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът
следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и
размера на претенциите си. В случая следва да докаже и валидно цесионно
правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си
процесуална легитимация.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
От събраните по делото доказателства категорично се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, притежаващ необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК и че заемодателят, който е небанкова финансова институция, е предоставил заемната сума, както и че същата е била усвоена изцяло от ответника.
От ответника, освен вземанията за главница, се претендират и вземания за договорна лихва, такса експресно разглеждане, наказателна лихва. По отношение на вземането за договорна лихва, както и вземанията за суми, представляващи такса експресно разглеждане и наказателна лихва, съдът намира, че за ответника няма валидно възникнало задължение за тяхното заплащане, тъй като клаузите, които ги уреждат са нищожни. Съдът следи служебно за нищожността, поради което следва да се зачетат последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г/ по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о., ВКС и др.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и на ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
С оглед на горното, ответникът дължи връщане единствено на предоставената с договора заемна сума в размер от 300 лева, от които няма никакво извършено плащане от страна на ответника в процеса, доколкото не е установено от него такова и доколкото в негова тежест е било това. Съобразно изложените по-горе мотиви, и на основание чл. 23 ЗПК, лихви и други суми не се дължат. Това се отнася и за обезщетението за забава, т. к. предвид недействителността на договора, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава е необходима покана. Такава е едва исковата молба.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски в настоящия процес, каквито е направил в общ размер от 550, 00 лв. (държавна такса – 150, 00 лв.; 300, 00 лева за възнаграждение за особен представител и 100, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 25 от Наредбата за плащане на правната помощ), като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете или сума в размер на 365, 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 240 вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД И.М.К., с адрес: ***, п.к. 2600, ул. „Антим I“ 13, ет. 4, ап. 4 да заплати на Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, с управител Радослав Велчев съдебен адрес:*** сумата в размер на 300, 00 лв., представляваща главница, дължима по сключен договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР на 21.10.2016г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и И.М.К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда в съда до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете за следните вземания: 61, 51 лева - такса експресно разглеждане; наказателна лихва - 89, 92 лева за периода от 21.11.2016 година до 04.11.2019 година, като неоснователни.
ОСЪЖДА И.М.К., с адрес: ***, п.к. 2600, ул. „Антим I“ 13, ет. 4, ап. 4 да заплати на Кредитреформ България“ ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606, с управител Радослав Велчев съдебен адрес:*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по настоящото производство в общ размер на 365, 50 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: