О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 197 04.02.2019 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 119 по описа за 2019 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.Я.В. ЕГН
********** с адрес: *** чрез адв. М.К. *** (пълнм. л.8) с адрес за връчване:
гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 20, ет. 1, ап. – десен против Решение №
2433/26.11.2018г. по гр.д. № 3201/2018г. по описа на БРС в частта, в която
упражняването на родителските права е предоставено на майката и местоживеенето
на детето е определено при нея; на ответницата
е предоставено ползването на семейното жилище, както и в частта, в която е
определено издръжката да се заплаща начиная от датата на предявяване на
претенцията – 06.06.2018г.
Въззивникът намира решението на РС
Бургас в обжалваните части за неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и необосновано. Сочи, че при правилни
теоретични постановки съдът е постановил неправилно решение, тъй като
повърхностно е анализирал желанията на детето, неговите физически, психически и
емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други характеристики, не е
съобразил опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена, последиците, които ще настъпят за него при
промяна на обстановката. Твърди, че първа инстанция е игнорирала социалния
доклад, според който детето показвало силна емоционална привързаност към баща
си като цитира изявление на социалния работник. Сочи, че именно бащата е
споделил на социалния работник, че е притеснен за психологическото състояние на
детето, подал е заявление до Директора на ДСП Бургас за предоставяне на
социална услуга – „индивидуална работа с психолог“. В съдебно заседание на
05.07.2015г. детето било изслушано и се разплакало като казало, че не иска нищо
да каже. Акцентира се на заявление на социалния работник, че пред него детето
изразило много силна връзка с баща си и предпочита да споделя с него, а майката
имала малко грубо отношение след подаване на исковата молба за развод. Обръща
внимание, че в съдебна зала детето се съгласило с казаното от социалния
работник. Твърди, че при анализ на доказателствата се установявало, че желанията
и чувствата на детето са то да остане при баща си и РС не се е съобразил с това
негово желание. Намира, че първата
инстанция не е оценила, че съгласно свидетелските показания детето е свързано с
бащата и неговото социално обкръжение – посещавало детска градина и училище в
близост до дома на бабата и дядото по бащина линия, четири години преди това е
било на занималня, а след това било вземано от бабата и дядото, отивало в
техния дом откъдето след работа баща му го прибирал в семейното жилище. Сочи, че Йоанна е в пети клас, няма занималня
и още преди обед трябва да отиде у дома, а би била затруднена да пътува с
автобус до к-с Меден рудник. Детето свързвало живота си с баща си и неговите
близки, а този начин на живот на детето бил подреден така без възражения от
неговата майка. Намира за неправилен извода на РС Бургас, че не е доказано
задграничното пътуване на майката в деня на тържеството за рождения ден на
детето, защото то било родено на 18.04., но във въззивната жалба се твърди, че тържеството
се състояло на 21.04.2018г. - събота, когато децата не били на училище. Сочи,
че обжалва решението в частта за ползването на семейното жилище, тъй като
упражняването на родителските права се свързва и с ползване на жилището. В
случай, че не се уважи жалбата за предоставяне упражняването на родителските
права на бащата, моли да се приеме, че издръжка се дължи от момента на
прекратяване на брака, тъй като съдът не е оценил обстоятелството, че до
момента на приключване на съдебното производство страните живели в един и същ
дом и издръжката на малолетното дете била доброволно давана от бащата, той
заплащал ток, вода и извънкласни мероприятия на детето – изучаване на английски
език в учебен център „Школата“.
Моли да бъдат приети като доказателства
– разписка за плащане за он-лайн уроци „Уча се“; документ за плащане на уроци
по английски език към учебен езиков център „Школата“. Моли да бъде допуснат до
разпит един свидетел за установяване на факта кога се е празнувал рождения ден
на детето през 2018г.
В срока за отговор е постъпил писмен
отговор на въззивна жалба от Д.К.В. чрез адв. Д.Р. (пълнм. л. 18), с който счита
въззивната жалба за неоснователна, моли да бъде оставена без уважение и да се
потвърди решението на РС Бургас. Намира обжалваното решение за обосновано. Изразява
становище, че е недопустимо социалният работник отявлено да застава на позицията
на едната страна. Оспорва рождения ден на детето да е отпразнуван на
21.04.2018г., а твърди, че е празнуван на 18.04.2018г., когато пристигнал
бащата на Д. – дядото на Йоанна, били поканени съседски деца и съученици на
детето. Противопоставя се на искането да се допуска свидетел, който да
установява този факт, но ако такъв бъде допуснат, моли да бъде допуснат такъв и
за въззиваемата. Твърди, че съдът е съобразил всички събрани доказателства и че
още по време на съдебното дирене имало индиции за оказвано насилие над
ответницата, а на 29.11.2018г. спрямо нея бил осъществен акт на домашно
насилие, веднага след като ищецът се осведомил за постановеното решение като
причинил на въззиваемата средна телесна повреда – фрактура на горния край на
лакътната кост, опитал се да я души като всичко се извършило в присъствие на
детето. В резултат били постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН по отношение
на майката и малолетното дете. Сочи, че въззиваемата не се противопоставя на
контактите между бащата и детето. Твърди, че детето било изключително лабилно
като към момента намерило сигурност при своята майка и тя предприела действия
за посещаване на психолог. Въвежда, че след издадената заповед за защита от
домашно насилие бащата лишил Йоанна от видеоуроците, които твърди, че заплатил,
тъй като не й давал паролата за достъп. Счита, че сочените във въззивната жалба
грижи от бабата и дядото са преувеличени, тъй като те имат морално задължение
да се грижат за своите внуци. Намира, че детето има нужда от майка си, още
повече, че е момиче в пубертет и е от
изключителна важност връзката с майка му.
Моли решението на РС Бургас да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира заплащане на разноски пред
въззивна инстанция.
Моли да се приемат писмени
доказателства: съдебна заповед за незабавна защита от 04.12.2018г. по гр.д. №
8960/2018г. на БРС, ведно с определение № 8958/04.12.2018г.; молба за защита от
домашно насилие вх. № 49826/03.12.2018г.; СМУ № 236/2018г., издадено от Отделение
по съдебна медицина при МБАЛ Бургас; лист за преглед на пациент в спешно
отделение от 29.11.2018г.; 3 броя болнични листи; касови бележки за посещения
при психолог.
Съдът намира, че с оглед изясняването на
фактическата обстановка по делото и постановяване на решение, което да осигури
в най-добра степен интересите на детето в това производство не намира
приложение преклузията по чл. 266 ГПК и затова следва да бъдат допуснати и
приети представените с въззивната жалба и отговора на въззивна жалба писмени
доказателства, а именно: разписка за плащане за он-лайн уроци „Уча се“;
документ за плащане на уроци по английски език към учебен езиков център
„Школата“; съдебна заповед за незабавна защита от 04.12.2018г. по гр.д. №
8960/2018г. на БРС, ведно с определение № 8958/04.12.2018г.; молба за защита от
домашно насилие вх. № 49826/03.12.2018г.; СМУ № 236/2018г., издадено от
Отделение по съдебна медицина при МБАЛ Бургас; лист за преглед на пациент в
спешно отделение от 29.11.2018г.; 3 броя болнични листи; касови бележки за
посещения при психолог.
Следва да се уважи и искането на
страните за разпит на свидетели – по един свидетел за въззивника и един за
въззиваемата като постановява същите да бъдат доведени от страните за датата на
съдебното заседание.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба
от С.Я.В. ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв. М.К. *** (пълнм. л.8) с адрес
за връчване: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 20, ет. 1, ап. – десен против
Решение № 2433/26.11.2018г. по гр.д. № 3201/2018г. по описа на БРС в частта, в
която упражняването на родителските права е предоставено на майката и
местоживеенето на детето е определено при нея; на ответницата е предоставено
ползването на семейното жилище, както и в частта, в която е определено
издръжката да се заплаща начиная от датата на предявяване на претенцията –
06.06.2018г., съобразно настоящото определение.
ПРИЕМА представените с въззивната жалба и отговора на въззивна
жалба писмени доказателства а именно: разписка за плащане за он-лайн уроци „Уча
се“; документ за плащане на уроци по английски език към учебен езиков център
„Школата“; съдебна заповед за незабавна защита от 04.12.2018г. по гр.д. №
8960/2018г. на БРС, ведно с определение № 8958/04.12.2018г.; молба за защита от
домашно насилие вх. № 49826/03.12.2018г.; СМУ № 236/2018г., издадено от
Отделение по съдебна медицина при МБАЛ Бургас; лист за преглед на пациент от
29.11.2018г.; 3 броя болнични листи; касови бележки за посещения при психолог.
ДОПУСКА разпит на един свидетел за
въззивника и един за въззиваемата като постановява свидетелите да бъдат
доведени от страните за датата на съдебното заседание.
ВНАСЯ
в.гр.д. № 119/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито
съдебно заседание, насрочено за 27.02.2019г. от 10,10 часа.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
мл.с.