Решение по дело №72/2018 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 241/19.4.2018г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети март, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Стоян Пешев	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 72 по описа на съда за 2018 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба на Й.В.С. с ЕГН ********** *** и Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр. София, с искане ответниците да й заплатят сума от по 500 лева за всеки от отменените – Акт за узаконяване № 1/01.02.2012 г. на Главния архитект на Община Пазарджик, Акт за узаконяване № 2/01.02.2012 г. на Главния архитект на Община Пазарджик, Заповед № ДК-10-ЮЦР-24/12.04.2012 г. на Началника на РДНСК ЮЦР и Заповед № ДК-10-ЮЦР-25/12.04.2012 г. на Началника на РДНСК ЮЦР, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 26.03.2013 г. до окончателното й изплащане.

С допълнително подадена молба с вх. № 572/29.01.2018 г. ищцата е заявила и претенция за заплащане на мораторна лихва върху двата иска срещу НСК по 302.34 лева с начална дата 01.02.2012 г. и крайна дата – 18.01.2018 г. и за двата иска срещу общината по 293.71 лева с начална дата 12.04.2012 г. и крайна дата 18.01.2018 г.

Ищцата твърди, че отменените като незаконосъобразни по надлежния ред административни актове, посочени по-горе, са предизвикали у нея огорчение, разочарование, гняв, безсъние и сприхавост, като някои от тези усещания продължават и понастоящем. С оглед на това същата претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 500 лв. или общо 2 000 лв., които да бъдат заплатени солидарно от ответниците по иска.  

В съдебно заседание, ищцата редовно призована, не се явява, вместо нея се явява адв. Д., който поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен изцяло по основание и размер. Претендира направените по делото разноски съгласно списък на разноските.   

Ответникът – Община Пазарджик се представлява от гл. юриск. В., която по съображения, изложени в съдебно заседание и в писмени бележки, моли исковата претенция да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна. Прави възражение за прекомерност на разноските.

Ответникът – ДНСК гр. София се представлява от юриск. А., която по съображения, изложени в съдебно заседание и в писмени бележки, моли исковата претенция да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна. Прави възражение за прекомерност на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е частично основателен. Посочено е, че в проведеното съдебно следствие ищецът е доказал част от твърденията си, изложени в исковата молба досежно претърпени неимуществени вреди в резултат на отменения незаконосъобразен административен акт. Счита, че така предявената искова претенция, в този й размер, е завишена, като моли съда при решаване на делото да съобрази размера й с принципа на справедливостта, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административните актове, в резултат на които се твърди, че са настъпили неимуществени вреди за ищцата са Акт за узаконяване № 1/01.02.2012 г. на Главния архитект на Община Пазарджик и Заповед № ДК-10-ЮЦР-24/12.04.2012 г. на Началника на РДНСК ЮЦР, както и Акт за узаконяване № 2/01.02.2012 г. на Главния архитект на Община Пазарджик и Заповед № ДК-10-ЮЦР-25/12.04.2012 г. на Началника на РДНСК ЮЦР, които са отменени с влязло в сила съдебно решение № 166/26.03.2013 г. по адм. д. № 442/2012 г. по описа на Административен съд Пазарджик.

По делото е разпитан като свидетел съпругът на ищцата – В.С.С., чийто показания следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК, като заинтересован от изхода на делото. Свидетелят заяви пред съда, че ищцата е била засегната от издадените незаконосъобразни актове, тъй като в строителството били вложили пари от родителите й. Възмущавала се е, била притеснена, обидена и огорчена. Според него съпругата му е била изненадана и потресена при връчването й на незаконосъобразните актове. На въпрос „В какво се изразяваха външните прояви на огорчението“ същият отговори, че тя се е настроила негативно към общината и РДНСК, към държавните органи изобщо. Станала сприхава и плачела нощно време, което й състояние продължило дълъг период от време. Свидетелят С. посочи, че Й.С. не е ходила на лекар и не е приемала лекарства, тъй като е против пиенето на всякакви медикаменти. 

Въз основа на тези факти, съдът счита предявения иск за допустим.

Съдът следи служебно за процесуалната легитимация на ответника по предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а нейната липса обосновава недопустимост на иска. Съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник.

В конкретния случай ищцата е насочила иска си към Община Пазарджик /чл. 14 от ЗМСМА/ и ДНСК София /чл. 221, ал. 1 от ЗУТ/, които са юридически лица, тоест притежават процесуалната легитимация, която е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се доказа наличието на всички предвидени в закона материални предпоставки.  Налице е издаден незаконосъобразен административен акт, който е оспорен и отменен от съда, с влязло в сила решение. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищцата по делото не се е справила с доказателствената тежест по закон и не е успяла да установи наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ относно твърденията за настъпили неимуществени вреди.

Съдът намира, че в случая ищцата не е претърпяла реално вреда от отменените актове за узаконяване и заповеди, както и липсва причинно-следствена връзка между отменените актове и твърденията за вреди. Отмяната на актовете за узаконяване сама по себе си не води до извод за нанесени неимуществени вреди. Липсва законова презумпция, че вредоносният резултат настъпва автоматично. Освен това не може да се приеме, че е настъпило реално увреждане на ищцата, тъй като – „огорчението, разочарованието, гневът, безсънието и сприхавостта“ сами по себе си не съставляват неимуществени вреди. Описаните в исковата молба и твърдени от свидетеля прояви представляват само емоции, но обезщетение се дължи не за емоции, а за реално увреждане. Всеки човек има индивидуална особеност на характера и по-различен начин възприема оказващите му влияние външни фактори, но не всяко отражение върху душевното му състояние дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В тежест на ищеца в исковото производство е да докаже настъпването на вреди, като установи техния характер и интензитет.

В конкретния случай ищцата твърди настъпване на посочените от нея неблагоприятни изменения в личната й сфера, като основава претенцията си на неблагоприятна промяна в здравословния й физически, неврологичен и психически статус. Установяването на това обстоятелство изисква събиране на относими доказателства, основаващи се на специални знания - медицинска документация, обективираща компетнетно медицинско заключение. Ищцата е ангажирала единствено свидетелските показания на съпруга си, от които се установяват факти относно личните й възприятия, но не свидетелстват за това по какъв начин същите са допринесли за неблагоприятната промяна в здравословния, физически, неврологичен и психически статус на Й.С., както и обемът на тази промяна. Изводът, че не е налице реално увреждане на здравословното състояние на ищцата се подкрепя и от факта, че според свидетелските показания на В.С., тя не е търсила изобщо лекарска помощ, независимо от личното й отношение към лекарствата.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че ищцата не е доказала настъпването на неимуществени вреди, както и причинна връзка между постановените незаконосъобразни актове и настъпилия според нея вредоносен резултат, поради което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощниците на ответниците ще следва ищцата да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав

 

 

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ иска на Й.В.С. с ЕГН ********** *** и Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр. София, с искане ответниците да й заплатят сума от по 500 лева за всеки от отменените – Акт за узаконяване № 1/01.02.2012 г. на главния архитект на Община Пазарджик, Акт за узаконяване № 2/01.02.2012 г. на главния архитект на Община Пазарджик, Заповед № ДК-10-ЮЦР-24/12.04.2012 г. на Началника на РДНСК ЮЦР и Заповед № ДК-10-ЮЦР-25/12.04.2012 г. на Началника на РДНСК ЮЦР, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 26.03.2013 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на Й.В.С. с ЕГН ********** *** и Дирекция за национален строителен контрол гр. София, с искане ответниците да й заплатят мораторна лихва върху двата иска, а именно: срещу ДНСК сумата от по 302.34 лева с начална дата 01.02.2012 г. и крайна дата – 18.01.2018 г. и срещу Община Пазарджик сумата от по 293.71 лева с начална дата 12.04.2012 г. и крайна дата 18.01.2018 г.

ОСЪЖДА Й.В.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Пазарджик направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.

ОСЪЖДА Й.В.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция национален строителен контрол гр. София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                                                             

                                                                 

                                                                       СЪДИЯ: /п/

 

 

 

 

Решение № 6672 от 03.06.2020г.на ВАС - София, Трето отделение па АД № 8079/2018г. - ОТМЕНЯ решение № 241/19.04.2018 г. по адм. д. № 72/2018 г. на Административен съд – Пазарджик.
ВРЪЩА делото на друг състав на Административен съд Пазарджик за ново разглеждане.
Решението е окончателно.