№ 1269
гр. Варна, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Н. П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501645 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е въззивна
жалба вх. № 49377/18.06.2024г. от „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска”
№ 19 срещу решение №1885/24.05.2024г. постановено по гр. дело
№20233110101613/2023г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е
отхвърлен предявения срещу К. В. К., ЕГН **********, с адрес: ****** иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК да бъде прието по отношение на
ответника, че дължи сумата 1000.09 лв., представляваща обезщетение за
забава - лихвена надбавка за забава начислена на основание т. 9.1 от договора
върху главницата за периода 08.10.2017 г. – 14.07.2021 г., която сума е предмет
на Заповед № 6596/24.11.2021 г. за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
15344/2021 г. по описа на ВРС, XX -ти състав, поправена по реда на чл. 247 от
ГПК с разпореждане №21109/23.05.2024 г.
В жалбата е изложено становище за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението. Аргументира се, че клаузата на т.9.1 от
1
процесния договор не е нищожна, тъй като надбавката представлява,
неустойка, чийто установен размер от 10% не е прекомерен и съответства на
определения от закона размер на законната лихва. Банката е начислила
надбавката именно в този размер. В случай, че клаузата бъде възприета за
нищожна, няма пречка да бъде заместена с нормата на чл.86 от ЗЗД. Посочена
е съдебна практика. По изложените съображения въззивникът моли съдът да
отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
по жалбата К. В. К., в който се застъпва становище за неоснователност на
подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното
решение. Посочва се, че обосновано е прието, че клаузата е нищожна и съдът
не може да замества нищожни клаузи, като в тази връзка е посочена съдебна
практика.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния
си представител поддържа подадената жалба. Въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от „Банка ДСК”
АД срещу К. В. К. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК да бъде
прието по отношение на ответника, че дължи сумата от 7947.36лв., главница
по договор за кредит Експресо от 26.07.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
22.10.2021г. до окончателното й изплащане, сумата от 2227.78лв., договорна
лихва за периода 08.10.2017г. до 14.07.2021г., сумата 1000.09 лв., обезщетение
за забава върху главницата за периода 08.10.2017 г. – 14.07.2021г., за които
суми е издадена заповед № 6596/24.11.2021г. за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр.
д. № 15344/2021г. по описа на ВРС, поправена по реда на чл. 247 от ГПК с
разпореждане №21109/23.05.2024г.
2
В исковата молба се твърди, че е сключен договор за кредит Експресо от
26.07.2016г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата от
9300.00лв. за срок до 08.08.2022г., разсрочена за връщане на 72 равни месечни
вноски от по 169.54лв., с падеж 8- мо число от месеца, при годишен процент
на разходите 10.81% и годишен лихвен процент 8.79%. Общата сума, която е
следвало да върната е 12433.48лв.
Поради просрочване на вноски банката е упражнила правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем чрез изявление връчено чрез ЧСИ и е
подала заявление по чл.417 от ГПК, по което е издадена заповед за незабавно
неизпълнение.
Формулиран е петитум да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи процесните суми.
Ответникът чрез особенния си представител в срока по чл.131 от ГПК е
подал отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер.
Счита се, договорът за кредит е нищожен поради това, че не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК.
Клаузата за договорна лихва е нищожна, тъй като не е ясна методиката на
формиране на договорната лихва.
Ответникът не е обвързан с общите условия, поради това, че не е
подписал общите условия.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.
Решение №1885/24.05.2024г. постановено по гр. дело
№20233110101613/2023г. по описа на Районен съд – Варна е влязло в законна
сила в частта, в която е прието за установено, че ответникът дължи сумите от
7947.36лв., главница по договор за кредит Експресо от 26.07.2016г., сумата от
2227.11лв., договорна лихва, сумата от 218.55лв., обезщетение за забава за
периода 15.07.2021г. до 22.10.2021г.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при
прието за установено следното от фактическа и правна страна:
С влязло в сила решение е установено между страните, че е сключен
3
договор за кредит, по силата на който ответникът е кредитиран със сумата от
9300.00лв. Силата на пресъдено нещо се разпрострира и върху факта на
неизпълнение за плащане на анюитетните вноски, което е обусловило
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Спорният въпрос пренесен с въззивната жалба е досежно сумата от
1000.09лв., представляваща съгласно уточнителна молба от 10.11.2021г. в
заповедното производство обезщетение за забава за периода върху главницата
за периода 08.10.2017 г. до 14.07.2021г. В тази уточнителна молба е посочено,
не е прилагана клаузата на т.9.1 от договора за кредит за определяне на
размера на обезщетението за забава.
Т.е нищожната клауза на т.9.1 от договора за кредит не е основание на
вземането, а такова по чл.86, ал.1 от ЗЗД, но претендирано в по – малък размер
от 6%.
С изпадане в забава на длъжника/ответник се дължи обезщетение в
размер на законната лихва.
Съгласно заключението на вещото лице обезщетението за забава при 6%
е в размер на 1000.09лв.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан по
своето основание и размер и следва да бъде уважен, а първоинстанционното
решение подлежи на отмяна в обжалваната му част.
По разноските:
С оглед изходът от спора на ищеца/въззивник се следват разноски в
размер на 277.86лв. / или допълнително 46.64лв./ за заповедно производство,
1679.05лв. за първа инстанция /или допълнително 238.58лв./ и 325.00лв. за
въззивна инстанция /при определено юрисконсултско възнаграждение от
100.00 лв./ на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1885/24.05.2024г. постановено по гр. дело
№20233110101613/2023г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е
отхвърлен предявения от „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска” № 19 срещу
4
К. В. К., ЕГН **********, с адрес: ****** иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК да бъде прието по отношение на ответника, че дължи сумата 1000.09
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
08.10.2017г. – 14.07.2021г., за която сума издадена заповед № 6596/24.11.2021г.
за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ чл.
417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15344/2021 г. по описа на ВРС, XX - ти
състав, поправена по реда на чл. 247 от ГПК с Разпореждане
21109/23.05.2024г.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.
В. К., ЕГН **********, с адрес: ****** ДЪЛЖИ на „Банка ДСК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище,
ул. „Московска” № 19, че дължи сумата 1000.09 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 08.10.2017г. – 14.07.2021г.,
за която сума е издадена заповед № 6596/24.11.2021г. за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ чл. 417 от ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 15344/2021 г. по описа на ВРС, XX -ти състав, поправена по реда на
чл. 247 от ГПК с разпореждане №21109/23.05.2024г.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, с адрес: ****** ДА ЗАПЛАТИ
на „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Оборище, ул. „Московска” № 19 сумата от 46.64лв., съдебно
деловодни разноски за заповедното производство, 238.58лв., съдебно
деловодни разноски за исковото производство и сумата от 325.00лв., съдебно
деловодни разноски за въззивното производство на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5