Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260083

 

 

гр. София, 21.07.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора ………………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 211 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

П.С.П. *** е предявил срещу „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК . обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД –

1. за заплащане на обезщетение в размер на 25 455 лева за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучен наем за притежаваното от ищеца жилище с идентификатор 12259.1019.255.2.3, находящо се в гр. В., ул. „Речка“ № 3, ет.3, търпени в  периода от 14.08.2014 год. до 08.11.2020 год. поради неизпълнение в срок на договорното задължение на ответника за изграждане на съоръжения за присъединяване на обект – „Пристройка на жилищна сграда” с адрес ул. „Речка“ № 3, УПИ VII – 2985, ПИ 12259.1019.255, кв.166, жк „ЦГЧ”, гр. В., към разпределителната електрическа мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД, поето със сключен между страните договор ДПЕРМ **********/03.08.2012 год. и допълнителното споразумение към него от 02.11.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 30.12.2020 год., до окончателното й изплащане;

2. за заплащане на мораторна лихва в размер на 8 311.91 лева за забава в плащането на главницата от 25 455 лева за периода от 01.09.2014 год. до 29.12.2020 год.;

3. за заплащане на обезщетение в размер на 12 500 лева за претърпени неимуществени вреди – причинени на ищеца стрес и тревоги, търпени в  периода от 14.08.2014 год. до 08.11.2020 год. поради неизпълнение в срок на договорното задължение на ответника за изграждане на съоръжения за присъединяване на обект – „Пристройка на жилищна сграда” с адрес ул. „Речка“ № 3, УПИ VII – 2985, ПИ 12259.1019.255, кв.166, жк „ЦГЧ”, гр. В., към разпределителната електрическа мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД, поето със сключен между страните договор ДПЕРМ **********/03.08.2012 год. и допълнителното споразумение към него от 02.11.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 30.12.2020 год., до окончателното й изплащане.

            Претендират се и направените по делото разноски.

            Ищецът твърди, че с „Ч.Р.Б.“ АД сключили договор ДПЕРМ **********/03.08.2012 год. за изграждане на съоръжения за присъединяване на обект – „Пристройка на жилищна сграда” с адрес ул. „Речка“ № 3, УПИ VII – 2985, ПИ 12259.1019.255, кв.166, жк „ЦГЧ”, гр. В., към разпределителната електрическа мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД. По вина на ответника съоръжения за присъединяване на обекта към електрическата му мрежа не били изградени в срока на договора – до 13.08.2014 год. или в срок от осем месеца от издаване от О.В. на разрешението за изграждане на съоръженията – разрешение за строеж № 264/13.12.2013 год. за „Кабелно електрозахранване НН на Пристройка на жилищна сграда” в п.и. с идентификатор 12259.1019.255 през п.и. 12259.1019.193 – ул. „Ген. Леонов”, п.и. 12259.1019.290 - улично кръстовище и п.и. 12259.1019.270 – ул. „Речка” по КК на гр. В.. Тъй като срокът на горното разрешение бил изтекъл, а ответникът бездействал, страните сключили допълнително споразумение към договора от 02.11.2017 год., с което приели, че по повод невъзможност за разкопаване на настилката на уличното платно на ул. „Ген. Леонов”, изразено с писмо № 2600-1678(1)14.07.2015 год. на О.В. налагащо промяната на условията/начина за присъединяване на обекта, захранващият кабел до новото електромерно табло до обекта да се прокара, като се използва наличната до обекта въздушната мрежа „НН” на ответното дружество. Договорен бил нов срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване – два месеца от сключване на допълнителното споразумение или до 02.01.2018 год. /чл.10, ал.2/.

            Твърди се, че и новият срок не бил спазен от ответника, като обектът бил присъединен към електрическа мрежа едва на 09.11.2020 год., за което между страните бил подписан констативен протокол № 487057.

            Твърди се, че за периода от 14.08.2014 год. до 08.11.2020 год. – от деня, следващ изтичане на осеммесечния срок за изпълнение на задълженията на ответника по договора /осем месеца от издаване от О.В. на разрешението за изграждане на съоръженията/ до деня, предхождащ присъединяването на обекта към електрическа мрежа, ответникът е бил в забава по договора и допълнителното споразумение, като в този период ищецът не е могъл да ползва електроенергия за битови нужди в притежавания от него апартамент с идентификатор 12259.1019.255.2.3, находящ се в гр. В., ул. „Речка“ № 3, ет.3 – в обекта, за който е било предвидено присъединяване към електрическата мрежа на ответника. За този период ищецът е претърпял : а/ имуществени вреди, изразили се в неполучен наем за притежаваното от него жилище, който за целия период на забавата оценява на 25 455 лева и б/ неимуществени вреди, изразили се в причинени му стрес и тревоги поради липсата на електрозахранване в жилището му.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се сочи, че в изпълнение на задълженията си по сключения с ищеца договор ответникът подал необходимите документи, а О.В. издала разрешение за строеж № 264/13.12.2013 год. за извършване на строителството на „Кабелно електрозахранване НН на пристройка на жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 12259.1019.255 през п.и. 12259.1019.193 – ул. „Ген. Леонов“, п.и. 12259.1019.290 – улично кръстовище и п.и. 12259.1019.270 – ул. „Речка“ по кадастралната карта на гр. В., УПИ IX /бивш VII/, кв. 166, ЦГЧ по плана на гр.В., с дължина на трасето 63 метра. Разрешението за строеж влязло в сила на 06.01.2014 год.

            Твърди се, че след влизане в сила на разрешението за строеж ответникът възложил на подизпълнителя „С.“ ЕООД извършването на строителните дейности във връзка с изграждане на съоръженията за присъединяване, за което бил съставен възлагателен протокол от 25.03.2014 год. Строителството обаче така и не започнало поради отказа на О.В. да подпише протокол за строителна линия – поради обстоятелството, че трасето на кабелната линия така, както било предвидено в издаденото разрешение за строеж, не можело да се осъществи поради новоположен асфалт по уличното платно. С оглед на горното забавата за изграждането на съоръженията за присъединяване не било следствие на виновно поведение на ответника, а на действията на О.В. от които зависело изпълнението на строежа.

            Тъй като промяната в условията за присъединяване на обекта не можела да бъде извършена едностранно от ответника, а само с подписано от страните допълнително споразумение към сключения договор, с ищеца подписали такова на 02.11.2017 год., с което било уговорено, че обектът ще бъде присъединен към разпределителната мрежа чрез електропроводни линии ниско напрежение /НН/ от съществуващия изводен ел. захранващ кабел НН на въздушна мрежа НН от ТП „Възнесение“, клон „Речка“, гр. В., положен по стълбовната линия на въздушната мрежа НН на клона. Сочи се, че обекти с предоставена мощност над 15 kW не се присъединяват директно от мрежа НН – затова в първоначалния договор било предвидено да се изгради кабелна линия от съответния трафопост. Мощността на присъединявания обект била 27 kW, като за него било допуснато изключение от правилото поради липса на друга възможност за присъединяването му след отказа на общината да изпълни издаденото от нея разрешение за строеж.

Твърди се, че за присъединяването на обекта на ищеца към мрежа НН е била необходима направата на цялостна реконструкция на мрежата НН в района, което довело до забава в уговорените в допълнителното споразумение срокове, като съоръженията за присъединяване били изградени на 29.10.2020 год., видно от протокол на приемателната комисия за въвеждане в експлоатация на ел. съоръжение. Сочи се, че поради горното неправилно ищецът определя крайна дата на претенциите 08.11.2020 год., на която дата е монтиран електромер на обекта – последното зависи изцяло от волята на ищеца и се предприема след подаване на заявление от него за сключване на договор за продажба на електрическа енергия, което той сторил едва на 06.11.2020 год.

По отношение на претенциите за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди се сочи, че тъй като ответникът не е бил недобросъвестен, не дължи обезщетение за вреди, които са били непредвидими. Сочи се, че ищецът твърди, че имуществените вреди се изразяват в неполучен средномесечен пазарен наем за обекта му, но не се твърди да са били сключвани договори с трети лица и не се представят доказателства, от които да се направи извод, че такива са щели да бъдат сключени. С оглед на горното няма никаква сигурност, че ищецът е щял да получи претендираната сума, нито че евентуално е щял да я получава за целия процесен период и в претендирания размер.

            Сочи се, че съгл. разпоредбата на чл.81 от ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. С оглед на това, че забавата е изцяло обусловена от действията на О.В. ответникът счита, че до подписване на допълнителното споразумение от 2017 год. и изтичане на срока, уговорен в него, не е налице негово виновно поведение, поради което дружеството не може да отговаря за неизпълнението на първоначално сключения договор. Отделно се сочи, че и за този период не е налице негово виновно поведение – ответникът е бил принуден да реконструира цялата мрежа НН напрежение в района, за да осъществи присъединяването на обекта на клиента – т.е. случаят излиза извън рамките на обичайното присъединяване на обект към разпределителната мрежа поради стеклите се обективни причини.

            С отговора се оспорват твърденията за причинени на ищеца неимуществени вреди и се прави възражение за изтекла погасителна давност както по отношение на претенцията на ищеца за главници по двата иска, така и за мораторни лихви. По отношение на последната претенция се сочи, че не се твърди и установява ищецът да е отправил покана за плащане до ответника преди 01.09.2014 год., за да се приеме, че е налице забава в плащането на претендираните главници.

            С отговора е направено и искане за привличане на осн. чл.219, ал.1 от ГПК като помагач на ответника по делото на трето лице – О.В. Сочи се, че в случай, че се установи забава по сключения договор за присъединяване поради действията/бездействията на О.В. и ответникът бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми, за него ще възникне правен интерес да предяви регресни искове срещу третото лице – помагач за възстановяване на платеното от него.

            Ответникът също претендира направените по делото разноски.

            С определението си по чл.374 от ГПК съдът на осн. чл.219, ал.1 от ГПК е конституирал О.В. като трето лице – помагач на ответника по делото.

            Третото лице – помагач не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

            Видно от представения с исковата молба договор ДПЕРМ **********/03.08.2012 год., сключен между „Ч.Р.Б.“ АД и П.С.П., същият е с предмет строителство за изграждане съоръженията за присъединяване на обект – „Пристройка на жилищна сграда” с адрес ул. „Речка“ № 3, УПИ VII – 2985, ПИ 12259.1019.255, кв.166, жк „ЦГЧ”, гр. В., към разпределителната електрическа мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД.

            Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.2 от договора срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване е бил 8 месеца от издаване по съответния ред на разрешението за тяхното изграждане. Съгласно чл.38 от договора страните се освобождават от отговорност за неизпълнение на задълженията си по договора при забрана за строителство или непреодолима сила.

            От представеното с и.м. писмо рег. № 9100-1801/14.12.2013 год. на О.В. се установява, че за обект „Кабелно електрозахранване НН на пристройка на жилищна сграда” в п.и. с идентификатор 12259.1019.255 през п.и. 12259.1019.193 - ул. „Генерал Леонов”, п.и. 12259.1019.290 – улично кръстовище и п.и. 12259.1019.270 – ул. „Речка” по КК на гр. В., е било издадено от общината разрешение за строеж № 264/13.12.2013 год. Видно от т.8 от разрешението за строеж, със същата е сочено, че разкопаването на улични и тротоарни настилки следва да бъде съгласувано с общинската администрация.

            С възлагателен протокол от 25.03.2014 год. към сключен договор № 13.08.2013 год. ответникът е възложил на подизпълнителя „Стенли – 03“ ЕООД изпълнението на външното ел. захранване по договора за присъединяване, сключен с ищеца.

            Видно от писмо рег. № 2600-1678/14.07.2015 год. на О.В. адресирано до ответника, със същото изрично е посочено, че във връзка с подаденото от него заявление вх. № 2600-1678/09.07.2015 год. за издаване на разрешение за разкопаване на улични и тротоарни настилки във връзка с горния строеж, е констатирано, че одобреният проект пресича ул. „Ген. Леонов“, която е цялостно асфалтирана с нов асфалт, поради което не е дадено исканото разрешение. Посочено е, че трасето по проекта следва да се промени така, че да не нарушава настилката на уличното платно и тротоарите.

            С писмо от 08.08.2017 год. ответникът е уведомил ищеца по повод заведена в деловодството му негова жалба за забавяне на изпълнението по договора, че поради отказа от 14.07.2015 год. на О.В. за подписване на протокол за строителна линия срокът на издаденото разрешение за строеж е изтекъл и проектът е внесен за преодобрение.

Със заявление от 19.10.2017 год. по повод на горния отказ на О.В. ищецът е предложил на ответника промяна в начина на захранване на обекта предвиден в договора – от кабелно на въздушно.

            Видно от представеното с и.м. допълнително споразумение № 1/02.11.2017 год. към договор **********/03.08.2012 год., **********/03.08.2012 год., в същото е посочено, че се сключва по повод подаденото заявление от 19.10.2017 год. от ищеца до „Ч.Р.Б.“ АД по повод невъзможността за разкопаване на настилката на уличното платно на ул. „Ген. Леонов“ и отказът на О.В. обективиран в писмо рег. № 2600-1678/14.07.2015 год. Със споразумението страните са договорили следната промяна в сключения договор –присъединяване на обекта да се извърши чрез електропроводни линии ниско напрежение – уличното платно на ул. „Ген. Леонов” да не се разкопава, а захранващият кабел до новото електромерно табло да се прокара, като се използва наличната до обекта въздушната мрежа „НН”. Договореният нов срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване е бил два месеца от сключване на допълнителното споразумение, т.е. до 02.01.2018 год. /чл.10, ал.2/.

            Видно от протокол обр. 19 от 28.10.2020 год. за извършени СМР и приемане на ел. съоръжение, строежът, предмет на допълнителното споразумение, е бил приет като изпълнен в съответствие с нормативните изисквания. Ищецът подал заявление на 06.11.2020 год. до „Ч.Р.Б.“ АД за продажба на електрическа енергия за битови нужди, получил е клиентски номер 310255700128, като между страните не се спори, че от 09.11.2020 год. в обекта се ползва електроенергия за битови нужди.

От заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и обосновано, се установява, че средната пазарна стойност за периода от 14.08.2014 год. до 08.11.2020 год. на месечния наем за апартамент със сходни характеристики на притежавания от ищеца имот с идентификатор 12259.1019.255.2.3. и прилежащите му части /но с налично електрозахранване/, възлиза на 362 лева. Експертизата счита, че имот, в който няма електрозахранване, не би могъл да бъде отдаван под наем, поради което не се определя средномесечен наем на такъв имот без електрозахранване.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

Първият от предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, е доказан по основание и отчасти – по размер.

От обсъдените горе писмени доказателства бе установено, като същото не се оспорва от ответника, че изграждането на съоръженията за присъединяване на обект – „Пристройка на жилищна сграда” с адрес ул. „Речка“ № 3, УПИ VII – 2985, ПИ 12259.1019.255, кв.166, жк „ЦГЧ”, гр. В., към разпределителната електрическа мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД, поето със сключения между страните договор ДПЕРМ **********/03.08.2012 год. и допълнителното споразумение към него от 02.11.2017 год., е приключило окончателно на 28.10.2020 год. със съставянето на протокол обр. 19 от 28.10.2020 год. за извършени СМР и приемане на ел. съоръжение. Видно е, че срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване както по чл.10, ал.2 от договора, така и по чл.10, ал.2 от допълнителното споразумение, не е бил спазен, но за първото ответникът не носи договорна отговорност.

Както бе посочено по-горе, с чл.38 от договора страните са договорили, че  се освобождават от отговорност за неизпълнение на задълженията си по договора при забрана за строителство или непреодолима сила. В случая бе установено, че по първоначално предвидения проект за присъединяване с писмо рег. № 2600-1678/14.07.2015 год. на О.В. е било отказано издаване на разрешение за разкопаване на улични и тротоарни настилки във връзка със строежа, т.е. налице е отказ за подписване на протокол за строителна линия, което е приравнено на договорното използваното понятие „забрана за строителство“. В случая няма отношение към отговорността на ответника обстоятелството, че отказът от 14.07.2015 год. е бил издаден след изтичане на 8-месечния срок от издаване на първоначално издаденото разрешение за строеж на съоръженията /осем месеца след 13.12.2013 год., т.е. след 13.08.2014 год./, когато е бил крайният срок по чл.10, ал.2 от договора за изпълнение на задълженията му; и преди и след този момент е била налице обективна пречка за изграждане на първоначално проектираните съоръжения. Именно поради горното ищецът е предложил на ответника със свое заявление от 19.10.2017 год. промяна в начина на захранване на обекта, предвиден в договора – от кабелно на въздушно, което е било договорено между страните в сключеното между тях допълнително споразумение от 02.11.2017 год.

С последното, както бе посочено, новият договорен срок за изграждане на ел. съоръженията е бил до 02.01.2018 год. Доколкото по делото бе установено, че ответникът не е спазил същия, а съоръженията са били изградени и приети с протокол обр. 19 от 28.10.2020 год. за извършени СМР, то забавата е 33 месеца и 24 дни. Доколкото дължимото обезщетение за търпените от ищеца имуществени вреди е съизмеримо с неполучен наем за притежаваното от него жилище за периода от 03.01.2018 год. до 28.10.2020 год. включително, а както експертизата сочи, наем за имот без електрозахранване не би могъл да бъде реализиран, то общият дължим размер на обезщетението възлиза на 12 235.68 лева /33 месеца х 362 лева = 11 946 лева + 24 дни х 12.07 лева = 289.68 лева/. С оглед на изложеното ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 12 235.68 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразили се в пропуснати ползи от неполучен наем за притежаваното от него жилище с идентификатор 12259.1019.255.2.3, находящо се в гр. В., ул. „Речка“ № 3, ет.3, търпени в  периода от 03.01.2018 год. до 28.10.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 30.12.2020 год., до окончателното й изплащане; искът следва да се отхвърли за разликата до пълния му предявен размер от 25 455 лева, съставляващ обезщетение за претърпени за периода от 14.08.2014 год. до 02.01.2018 год. и от 29.10.2020 год. до 08.11.2020 год. имуществени вреди.

Вторият и третият обективно съединени искове са недоказани по основание и следва да се отхвърлят изцяло. Както е указано и с доклада по делото, с който е разпределена доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, ищецът не е ангажирал доказателства за датата на твърдяната забава на ответника за плащането на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с претенцията му за мораторна лихва – доколкото не е сочил доказателства, че отправил покана до ответника за плащане, т.е. задължението на ответника не е станало изискуемо преди връчването на преписа от исковата молба. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – причинени на ищеца стрес и тревоги, търпени в  периода от 14.08.2014 год. до 08.11.2020 год. поради неизпълнение в срок на договорното задължение на ответника за изграждане на съоръженията за присъединяване на обекта, предмет на договора, следва да се посочи, че по делото не бяха ангажирани никакви доказателства за такива търпени вреди, подлежащи на обезщетяване. Отделно следва да се посочи, че по делото ищецът не установи и твърдяната недобросъвестност на ответника при изпълнение на договора, поради което и тъй като такива неимуществени вреди не биха могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, ответникът не отговаря за тях на осн. чл.82, изр.2-ро от ЗЗД.

Възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, е неоснователно; давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а както бе посочено по-горе, доколкото ищецът не е отправил покана за плащане, изискуемостта е настъпила с връчването на преписа от исковата молба.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 568.77 лева, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част на исковете – при общо направени разноски в размер на 2 152 лева /внесена ДТ в дължим размер на 1 850.68 лева /от внесена ДТ от 1 852 лева/ и внесен депозит за СОЕ в размер на 300 лева/.

Тъй като ответникът е бил представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева; ответникът не е направил други разноски по делото. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 330.99 лева, съставляваща възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК . да заплати на П.С.П. ***, с ЕГН **********, обезщетение в размер на 12 235.68 лева /дванадесет хиляди двеста тридесет и пет лв. и шестдесет и осем ст./ за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучен наем за притежаваното от ищеца жилище с идентификатор 12259.1019.255.2.3, находящо се в гр. В., ул. „Речка“ № 3, ет.3, търпени в  периода от 03.01.2018 год. до 28.10.2020 год., поради неизпълнение в срок на договорното задължение на ответника за изграждане на съоръжения за присъединяване на обект – „Пристройка на жилищна сграда” с адрес ул. „Речка“ № 3, УПИ VII – 2985, ПИ 12259.1019.255, кв.166, жк „ЦГЧ”, гр. В., към разпределителната електрическа мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД, поето със сключен между страните договор ДПЕРМ **********/03.08.2012 год. и допълнителното споразумение към него от 02.11.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.12.2020 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 25 455 лева /двадесет и пет хиляди четиристотин петдесет и пет лв./, съставляваща обезщетение за претърпени за периода от 14.08.2014 год. до 02.01.2018 год. и от 29.10.2020 год. до 08.11.2020 год. имуществени вреди.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.П. ***, с ЕГН **********, срещу „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ., иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на мораторна лихва в размер на 8 311.91 лева /осем хиляди триста и единадесет лв. и деветдесет и една ст./ за забава за периода от 01.09.2014 год. до 29.12.2020 год. в плащането на главницата от 25 455 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.П. ***, с ЕГН **********, срещу „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ., иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение в размер на 12 500 лева /дванадесет хиляди и петстотин лв./ за претърпени неимуществени вреди – причинени на ищеца стрес и тревоги, търпени в  периода от 14.08.2014 год. до 08.11.2020 год. поради неизпълнение в срок на договорното задължение на ответника за изграждане на съоръжения за присъединяване на обект – „Пристройка на жилищна сграда” с адрес ул. „Речка“ № 3, УПИ VII – 2985, ПИ 12259.1019.255, кв.166, жк „ЦГЧ”, гр. В., към разпределителната електрическа мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД, поето със сключен между страните договор ДПЕРМ **********/03.08.2012 год. и допълнителното споразумение към него от 02.11.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.12.2020 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК . да заплати на П.С.П. ***, с ЕГН **********, сумата от 568.77 лева /петстотин шестдесет и осем лв. и седемдесет и седем ст./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК П.С.П. ***, с ЕГН **********, да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК . сумата от 330.99 лева /триста и тридесет лв. и деветдесет и девет ст./, съставляваща възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на О.В. в качеството на трето лице – помагач на ответника „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК .

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :