Решение по дело №1154/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  22.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на   двадесет и втори юли  през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК- отрицателен установителен иск.

 

Депозирана е искова молба от М.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, лично и действаща със съгласието на майка си Г.С.П., ЕГН **********, с адрес *** против К.Г.Я., ЕГН **********, с адрес ***, действащ със съгласието на родителите си Г.К.Я.,ЕГН ********** и Р.М.Г.,ЕГН **********,***,  и Г.К.Я., ЕГН ********** и Р.М.Г., ЕГН **********,*** с правно основание чл.45, ал.1 от  ЗЗД и чл.48, ал.1 от  ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че с Присъда № 23 от 07.08.2019г., постановена по НОХД № 255/2019г. по описа на РС Харманли, К.Г.Я. бил признат за виновен в това, че на 29.05.2018г., в село Иваново, община Харманли извършил с ищцата  действия по смисъла на чл.151, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 НК. От стореното изживяла много болки и страдания, била накърнена и моминската и чест. След случилото се изпитвала страх и неудобство да се появи в селото, където живеела. Подложена била на присмех и непрекъснати шеги от връстниците си, загубила приятелки и средата, в която се чувствах добре и прекарвах ежедневието си. Непоносимо било и времето на учебните занятия, в които съучениците и също започнали да странят от нея. Това довело до понижаване на успеха и, а към настоящия момент дори не посещавала същото училище. Подложена била на упреци и от страна на по-възрастните жители на селото. В същото време не успяла да избегна и отрицателното отношение на близките и роднините си, които и до момента я упреквали за това, че към 29.05.2018г. не  била достатъчно борбена и не  съумяла да запази семейната чест. За отрицателните емоции допринасял и етноса и, от който произхождала и особеностите, които в тази връзка съпътствали битието на жената до сключване на гражданския брак.

Всичко това оказало отрицателно влияние върху психиката и. Затворена била в себе си, избягвала контакти и общуването дори с близките си.Чувствала се потисната и депресирана, а преживяното оказало пагубно влияние върху психиката и.

Предвид изложените обстоятелства предявила иск срещу К.Г.Я. за причинените и, чрез извършеното от него престъпление болки и страдания, представляващи неимуществени вреди в размер на 8000 /осем хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2018г., до окончателното им изплащане.

Намира, че бил налице фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД, което било основание за реализиране на гражданската отговорност на виновния, чрез обезщетяване на причинените и неимуществени вреди от престъплението. Подсъдимият, макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

От друга страна, съгласно нормата на чл.48, ал.1 ЗЗД, предявява иск спрямо родителите Г.К.Я. и Р.М.Г., тъй като нямало спор, че не са упражнявали родителските права върху К.Г.Я., който по време на деянието е живеел при тях. Ето защо, предявява  иск и срещу Г.К.Я. и Р.М.Г. за причинените от непълнолетния им син К.Г.Я. на М.Д.С., чрез извършеното от него престъпление болки и страдания, представляващи неимуществени вреди в размер на 8000 /осем хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2018г., до окончателното им изплащане.

Моли съда да постанови решение, с коетода осъди солидарно К.Г.Я. ЕГН **********, с адрес ***, действащ лично и със съгласието на Г.К.Я., ЕГН ********** и Р.М.Г., ЕГН **********,***, в качеството си на негови родители и законни представители, и Г.К.Я. и Р.М.Г., в качеството им на родители и законни представители на К.Г.Я., да заплатят на М.Д.С., действаща със съгласието на своята майка и законен представител Г.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 8000 /осем хиляди/ лева , ведно със законната лихва, считано от 29.05.2018г., до окончателното им изплащане, представляващи неимуществени вреди за претърпените болки и страдания. Претендират се сторените в производството разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от тримата ответници. Същите сочат, че предявените искове са допустими, но са неоснователни. Твърдят, че е било образувано срещу първият ответник  НОХД № 255/2019г по описа на РС Харманли за престъпление по чл. 151,ал.1, вр.чл.63, ал.1,т.3 от НК, като същият е бил осъден и му е наложено наказание " Пробация" за срок от 9 месеца.Втория и третия ответник  били свидетели на приятелските отношения между ищцата и първия ответник- техния син. Те  го възпитали никога да не упражнява насилие срещу други хора, да бъде вежлив и внимателен. За поведението на ответника К.Я., ясно говорили и повдигнатото му обвинение по чл.151 ал.1 от НК, като се е съвкупил с лице ненавършило 14 години и същото не представлявало престъпление по чл.152 от НК. В настоящият случай, липсвали всички основания, на квалифицираният състав, че съпкуплението било без съгласието на ищцата, че същата била лишена от възможност за самоотбрана, че е била принудена към това със сила или заплашва и е била приведена в безпомощно състояние. Липсата на всичко казано по-горе говорело единствено за абсолютно съгласие от страна на ищцата.

Ответниците считат, за неоснователни твърденията на ищцата  за претърпени болка и страдание, и накърняване на моминската и чест. При доброволно и осъзнато действие и при осъзнаване на евентуални последици от осъществяване на половия акт, нямало как да се твърди, че моминската и чест е накърнена насила и е претърпяла болки и страдания. По отношение на обсъждане на нейното поведение от страна на по възрастни хора от селото, както и от нейните съученици,  нямало как ответниците да носят отговорност за доброволни действия предприети от страна на ищцата.

Считат, че в настоящият случай не били налице основанията на чл.45 и 48 от ЗЗД, поради което молят съда да отхвърли предявените искове.Претендират се разноските по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С влязла сила  Присъда  №23 от 07.08.2019г. по НОХД № 255 по описа на РС – Хармани за 2019г., влязла в сила 22.08.2019г. К.Г.Я. ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 29.05.2018г. в с.Иваново общ.Харманли, обл.Хасково, се съвкупил с М.Д.С., род. на ***г***­во - ненавършила 14-годишна възраст, като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 151 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния кодекс и чл.55 ал.1 т.2 б. б от Наказателния ко­декс и е осъден  на наказание „Пробация" със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес"***­манли за срок от 9 (девет) месеца, като на основание чл. 42 Б от НК определя перио­дичност на явяване и подписване пред пробационен служител или оправомощено от него лице на два пъти седмично. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител „ за срок от 9 (девет) месеца.

От изготвената и приобщена като доказателство по делото съдебномеди­цинска експертиза по писмени данни изготвена от д-р Емил Николов Бъчваров- специа­лист съдебен лекар и вещо лице в списъка на Пловдивския окръжен съд, се установява , че при освидетелстването на М.Д.С. на 31.05.2018г. не са били регистрирани видими травматични увреждания по главата, тялото и крайниците. Сочи се, че не при всяко физическо въздействие е задължително да останат следи във вид на кръвонасядания и охлузвания. Позовавайки се на опита си вещото лице сочи, че при извършване на насилствен полов акт и сломяване на съпротивата на пострадалата чрез прилагане на физическа сила във вид на стискане за ръцете и краката, насилствено сва­ляне на дрехите, дърпане, блъскане, събаряне и други подобни действия обичайно се намират макар и оскъдни някакви травматични увреждания. Ненамирането на такива изменения според експерта е признак, че или не е имало съпротива, или не е имало фи­зическо насилие. Констатирано е, че разкъсването на девствената ципа не е увреждане на половия орган на жената, разглеждано в медицинския смисъл на това понятие. В анализирания случай се касаело за дефлорационно разкъсване, което има признаци, че не е получено на 29.05.2018г., а 14 и повече дни преди това.

От заключението на приобщената по делото Комплексна психиатрично-пси-хологична експертиза се установява , че св.М.С. е с равнището на разви­тие на интелекта, което отговаря на възрастовите норми и е съответно на получените възпитание, образование и социалния опит. Липсвали данни за алогично структурирана личност. Вещите лица констатирали, че към момента на деянието, вземайки предвид възрастта, св. С. е била в състояние да възприема правилно и адекватно извър­шеното спрямо нея, да формира лична позиция и да я изразява по съответния начин. По отношение на случилото се на 29.05.2018г., свидетелката описвала симптоми съпоста­вими с кратка адаптационна реакция, съответна на ситуацията, която описвала и без патологично значение или трайни последствия за здравословното й състояние. Тя из­питвала болка и гняв срещу ответника Я., защото той не е изпълнил обещанието си, което й бил дал.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаната свидетелка Г.С.П.,  преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, тъй като са последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните писмени доказателства по делото и не се опровергават от други такива.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание  чл. 45, ал. 1 и  чл. 48, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете се явяват частично основателни по следните съображения:

За да бъде ангажирана отговорността на ответниците, следва да се установи кумулативното наличието на всички елементи от фактическите състави на горецитираните разпоредби, а именно: осъществяването на описаното в исковата молба противоправно виновно поведение от първия от тях, от което да са настъпили претендираните неимуществени вреди, наличието на причинна връзка между тях и деянието му; както и че към датата на увреждането той не е бил пълнолетен, а останалите двама ответници са негови родители, като са упражнявали родителски права спрямо него и той е живеел при тях. Съгласно  чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното.

В случая не се спори, а и от приетата Присъда  №23 от 07.08.2019г. по НОХД № 255 по описа на РС – хармани за 2019г., влязла в сила 22.08.2019г. се установява , че К.Г.Я. ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 29.05.2018г. в с.Иваново общ.Харманли, обл.Хасково, се съвкупил с М.Д.С., род. на ***г***­во - ненавършила 14-годишна възраст, като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 151 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от Наказателния кодекс и чл.55 ал.1 т.2 б. б от Наказателния ко­декс  е осъден  на наказание „Пробация" със следните пробационни мерки:„Задължителна регистрация по настоящ адрес"***­манли за срок от 9 (девет) месеца, като на основание чл. 42 Б от НК определя перио­дичност на явяване и подписване пред пробационен служител или оправомощено от него лице на два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител„ за срок от 9(девет)месеца.Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК този съдебен акт е задължителен за настоящия състав относно това дали деянието е извършено от първия ответник, неговата противоправност и виновността му.

Налице са и предпоставките на чл. 48, ал. 1 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответниците по делото. Родителите и осиновителите на непълнолетен извършител на деликт отговарят по чл. 48 ЗЗД за уврежданията от противоправното деяние, които те лично не са причинил, като отговорността им не е гаранционно-обезпечителна – вместо непълнолетното дете – деликвент. Родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи, убеждения за правилно и законосъобразно поведение, и да го подготвят за живота в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие. Отговорността им по чл. 48 ЗЗД е поради това лична - за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето. Т. е. отговорността им се основава на личната вина, допусната при упражняването на възпитание и надзор върху ненавършило пълнолетие дете. Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗЗД те се освобождават от отговорност, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Но тук се имат предвид случаите на деликт поради неупражнен по обективни причини надзор от родител/осиновител или неполагане на грижи по доброто възпитание (също по обективни причини) на детето – извършител на деликта. Обективните причини трябва да са от такова естество, че родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да предотврати противоправното поведение на непълнолетния, както и да е изключена изобщо възможността той да възпитава и контролира детето. Възможно е при извършване на деликта родителят/осиновителят да не е имал възможност да осъществи надзор или да попречи на непълнолетния да го стори, но той не може да се ползва от чл. 48, ал. 3 ЗЗД, ако в периода преди деликта не е осъществил правилно своя дълг по възпитанието на детето. Именно с оглед виновното и противоправно поведение на непълнолетния тогава К.Г.Я. ЕГН ********** следва да се приеме, че ответниците и негови родители,  не са изпълнили задължението си за достатъчно и адекватно възпитание на детето си, което е довело до причиняване вреди другиму. Поради това същите следва да носят и отговорност за същите. От съдържащото се в кориците на НОХД № 255/2019 г. по описа на Районен съд Харманли свидетелство за съдимост на К.Г.Я. ЕГН **********  се установява, че Г.К.Я. и Р.М.Г. са негови родители. По делото не се твърди, а и липсват доказателства някой от тях да е лишен от родителски права, или след развод те да са предоставени само на единия родител, нито непълнолетният да е еманципиран поради сключен преди навършването на пълнолетие брак, да е осиновен или настанен извън семейството към датата на увреждането. От друга страна, родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно - чл. 126, ал. 1 СК, за каквито в случая няма данни. Т. е. безспорно по делото е установено, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, регламентиран с разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗЗД, обусловен от противоправно поведение от страна на родителите, изразяващо се в неизпълнение на задължението да възпитат и осъществят надзор върху поведението на непълнолетния. Отговорността по чл. 48 от ЗЗД се определя към момента на извършване на деянието и затова същата не отпада, когато прекият причинител на вредата навърши пълнолетие, когато вече е нанесъл вредите като непълнолетен. Ето защо и на основание чл. 48, ал. 1 от ЗЗД ответниците отговарят по предявения срещу тях в режим на солидарност иск. В този смисъл е и Решение № 270/10.01.2017 по дело № 916/2016 на ВКС, ГК, IV г. о., както и Решение № 407 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1589/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева. Поради изложената задължителна практика на ВКС не могат да се уважат доводите на ответника за недопустимост на иска спрямо майката и бащата. Не се доказаха предпоставките за изключване на отговорността им.

Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД посочва, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за претърпените болки и страдания може да се изведе от заключението на вещото лице д-р Емил Николов Бъчваров и от заключението на вещите лица по назначената Комплексна психиатрично-психологична експертиза, както и от събраните по делото гласни доказателства. От тях може да се изведе, че деянието е причинило  болки и страдания, стрес, неудобство сред обществото, нарушени са ценностните критерии на пострадалата в период на формиране на мирогледа и ориентацията й, претърпяната прясна дефлорация. Отделно от това се е наложило същата да посещава друго училище, за да избегне пренебрежителността и подигравките на съучениците в училището,което е посещавала. При преценката относно размера на дължимото обезщетение за тези вреди следва да се съобразят възрастта на ищеца, вида и характера на причиненото увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е осъществено, интензитета и продължителността на болките и страданията, настъпилите ограничения в живота на пострадалия, възникналите психически проблеми. Изхождайки от изложеното, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, и общоприетия критерий за справедливост, установен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 2 500 лв. Върху тази сума се дължи законна лихва от датата на увреждането по арг. от чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД до окончателното й изплащане. Съгласно задължителната съдебна практика, когато искът на увреденото лице е насочен срещу прекия непълнолетен причинител на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и срещу родителите му на основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД, отговорността на тези субекти е солидарна и произтича от закона. Въпреки дадените изрични указания още с Определение № 295 /20.03.2020 г. ответниците не ангажираха никакви доказателства за установяване на изложените в отговора на исковата молба твърдения за съпричиняване на претърпените вреди от страна на ищеца. При това положение и съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици. По тези съображения съдът счита, че предявените искове са частично основателни и доказани за сумата от 2 500 лв., поради което следва да бъдат уважени до този размер, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 8 000 лв. - да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото  ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на същия следва да се присъдят такива за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 250 лв. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищецът е освободен от внасяне на такси и разноски, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да заплатят по сметка на РС-Харманли държавна такса върху уважения размер на предявените искове в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА  К.Г.Я., ЕГН **********, Г.К.Я., ЕГН ********** и Р.М.Г., ЕГН **********, тримата с адрес *** на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 48, ал. 1 ЗЗД, да заплатят солидарно на М.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, действаща със съгласието на майка си Г.С.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на извършеното от К.Г.Я.  с ЕГН ********** на 29.05.2018г. престъпление по чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК,за което е осъден с Присъда № 23/07.08.2019г. по НОХД № 255/2019г. на РС – Харманли, влязла в сила на 22.08.2019г., който към тази дата е бил непълнолетен син на Г.К.Я., ЕГН ********** и Р.М.Г., ЕГН **********, живеещ при тях и над когото те са упражнявали родителските права, ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на увреждането - 29.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като исковете в останалата част - за разликата над нея до пълния предявен размер от 8 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА К.Г.Я., ЕГН **********, Г.К.Я., ЕГН ********** и Р.М.Г., ЕГН **********, тримата с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на М.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, действаща със съгласието на майка си Г.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 250,00 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА К.Г.Я., ЕГН **********,  Г.К.Я., ЕГН ********** и Р.М.Г., ЕГН **********, тримата с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплатят по сметка на Районен съд - Харманли сумата от 100,000 лева, представляваща дължими държавна такса, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                                             СЪДИЯ: