РЕШЕНИЕ
№ 1029
гр. ...., 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВ ХР. П
при участието на секретаря Н П. М
като разгледа докладваното от С ХР. П Гражданско дело № 20231110109977
по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца срещу ответника .... обективно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.411 КЗ и чл.86, ал.1
ЗЗД за сумата 839,84 лева, представляваща остатък от регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“, във
връзка с щета №10018030101341 за произлезли за автомобил марка „....“, модел „...“ с
рег. № .... вреди, вследствие настъпило застрахователно събитие - ПТП на 14.01.2018г.
около 14:00 часа, в гр. ...., на кръстовището образувано от ....., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 23.11.2022г. до окончателното й изплащане; сумата
от 255,94 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
18.11.2019г. до 18.11.2022г. .
Ищецът ... твърди, че на 14.01.2018г., около 14:00 часа, в гр. ...., на кръстовището
на ..... е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка “....”, модел “...” с рег.№ .... не
спазва забранителен знак-Б2, не пропуска движещия се по път с предимство и отнема
предимство на правомерно движещия се лек автомобил марка „....“, модел „...“ с рег. №
...., в резултат на което му причинява материални щети. Посочва, че инцидентът е
документиран с Протокол за ПТП № 1711805, съставен на място и подписан от
органите на КАТ, в който е отразено, че вина за настъпване на произшествието има
водача на л.а. “....”, с рег.№ , като същия е санкциониран с АУАН № 603422 за
извършено нарушение по чл.6, ал.1 ЗДвП. Твърди, че е заплатил в полза на
собственика на увредения автомобил застрахователното обезщетение в размер 6 496
лева. Връчил е покана с изх. № Л-4583/06.06.2018г. на ответника за възстановяването
на същата, който с уведомление за прихващане, получено от ищеца на 04.12.2018г., му
е заплатил сума в размер на 5 661,91лева. Предвид това в настоящото производство
ищецът претендира от ответника заплащането на разликата между пълния размер на
1
извънсъдебно предявената претенция и направеното от ответника плащане, възлизаща
на сумата от 839,84 лева, както и мораторна лихва в размер на 225,94 лева за периода
от 18.11.2019г. до 18.11.2022г. Претендира разноски.
Ответникът ЗД .... в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в който оспорва
исковете по основание и размер. Заявява, че с плащане на сумата в размер на 5661,91
лева на 03.12.2018г., изцяло е изпълнил задължението си по регресната отговорност
спрямо ищеца. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между щетите по
автомобила и процесното събитие. Твърди, че претендираната сума не отговаря на
действителната стойност на причинените щети, а цените са прекомерно завишени.
Посочва, че са надписани ремонтно - възстановителните дейности, които не са били
необходими, както и дейности и части, които не са били увредени вследствие на
процесното събитие. Претендира разноски в производството.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Правопораждащите отговорността на ответника факти са наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и посоченото
като увредено лице и извършено от ищеца плащане на обезщетение по същата за
вреди, които са в причинна връзка с противоправното поведение на лице, чиято
гражданска отговорност е покрита от ответника.
По настоящото дело не е налице спор между страните по отношение на
следните факти с правно значение: наличие на валидно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на
увреденото МПС - „....“, модел „...“ с рег. № .... към момента на реализиране на риска,
наличие на валидно правоотношение по договор „Гражданска отговорност“ между
ответното дружество и собственика на лек автомобил марка “....”, модел “....” с рег.№
.... към датата на ПТП, настъпило на 14.01.2018г. в гр. .... със сочените в исковата
молба участници; изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно
обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер;
плащане от ответника във връзка с отправена регресна покана на сума в размер на
5661,91 лева в полза на ищеца по делото.
Спорно по делото е какви вреди са причинени от процесното ПТП, както и каква
е действителната стойност на причинените вреди по лек автомобил „....“, модел „...“ с
рег. № .....
По делото е приет като писмено доказателство протокол за ПТП с материални
щети с № 1711805/14.01.2018г., съставен от длъжностно лице – мл. автоконтрольор при
СДВР, в който е отразено, че на 14.01.2018г., около 14:00 часа, на кръстовището
образувано от , е настъпило ПТП между МПС „....“, модел „...“ с рег. № с водач , и л.а.
„....“, модел „...“ с рег. № с водач . Като причина за настъпване на произшествието е
посочено поведението на водача на МПС „....“, който при наличие на пътен знак Б1, не
е пропуснал движещия се с предимство водач на т.а. „.... “...“ и е реализирал ПТП с
2
наличие на материални щети. Следва да се посочи, че протоколът за настъпилото ПТП,
съставен макар от длъжностно лице, няма характер на официален документ по смисъла
на чл. 179, ал. 1 ГПК, в частта относно отразения в него механизъм, доколкото
съставителят не е възприел лично настъпването на произшествието, а е възпроизвел
съгласуваните изявления на водачите за знание за настъпили факти и обстоятелства.
Поради това в тази част посоченият документ не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Ето защо, съдът анализира удостоверените в
протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието
във връзка с останалите доказателства по делото.
За изясняване механизма на пътно-транспортното произшествие е изслушано
заключение по изготвена автотехническа експертиза. От приетото и неоспорено от
страните заключение по изготвената автотехническа експертиза, което съдът на
основание чл. 202 ГПК кредитира като мотивирано, ясно и кореспондиращо с
останалите доказателства по делото се изяснява по безспорен начин, че процесното
ПТП е настъпило при следния механизъм: На 14.01.2018г., около 14:00 часа, лек
автомобил „.... “ с рег. № .... се е движел по ул. с посока на движение от , като на
кръстовището с ул. „Д“ при наличие на пътен знак Б-1, водачът не е пропуснал и е
реализирал ПТП с движещия се по ул. „Дв“ с посока на движение от бул. „“ срещу
пътен знак Б-3, товарен автомобил „.... ...“ с рег. № .....
При така установения механизъм на ПТП, съдът намира, че е нарушено
правилото на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, а именно „На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства
от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство“. С оглед на това следва да се приеме, че вина за
настъпване на произшествието има водачът на МПС „....“, модел „...“ с рег. № ...., което
обстоятелство не се оспорва в настоящия процес. Не е спорно и че към момента на
настъпване на ПТП е налице действащ застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, по който застраховател се явява
ответникът.
Видът и степента на настъпилите при ПТП увреждания по МПС „.... ...“ с рег. №
.... се установяват от приетите и неоспорени заключения по основна и допълнителна
САТЕ, които преценени по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и
добросъвестно изготвени, даващи пълни, точни и обосновани отговори на поставените
задачи. В изводите си вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка
посочените в описите вреди се намират в причинна връзка с възприетия механизъм на
ПТП, поради което и при липсата на доказателства, а и на твърдения за съществуване
на тези увреждания или на част от тях отпреди пътния инцидент следва да се приеме за
доказано правнорелевантното обстоятелство, че същите са резултат от процесното
застрахователно събитие и поради това подлежат на обезвреда от прекия причинител
на вредата, респ. от застрахователя на гражданската (деликтната) му отговорност.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението стойността,
необходима за възстановяване на увредения автомобил- т.нар. възстановителна
стойност по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ, по средни пазарни цени към датата на ПТП
възлиза на сумата от 19 344,08 лева, а действителната стойност на автомобила към
същия момент възлиза на сумата от 8546 лева, поради което и на основание нормата на
3
чл. 390, ал. 2 КЗ, съгласно която тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на
сто от действителната му стойност, следва да се приеме, че в случая се касае за
хипотеза на тотална щета.
Доколкото в хипотезата на имуществено застраховане предназначението на
застрахователното обезщетение е да доведе до възстановяване на имущественото
състояние на увредения отпреди увреждането, но не и да го надвиши, в хипотеза като
настоящата, т.е. при констатирана тотална щета, следва да се извърши компенсация
между вредите и ползите, причинени от един вредоносен факт, за да се получи
стойността на дължимото обезщетение. Ето защо при тотална щета, за да не се
достигне до хипотеза на неоснователно обогатяване, от размера на дължимото
обезщетение следва да бъде приспадната остатъчната стойност на автомобила,
стойността на т. нар. запазени части от имуществото, останали неувредени от
произшествието.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността на
запазените части от автомобила възлиза на 25 % от действителната му стойност или на
сумата от 2137 лева. Така, след приспадане на тази сума от действителната стойност на
имуществото, релевантна в хипотезата на тотална щета, се получава стойността на
дължимото застрахователно обезщетение от 6409 лева, към която следва да се прибави
стойността на ликвидационните разноски, по чиито дължимост и размер не се спори.
Страните по делото не спорят, че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в полза на увреденото лице в размер – 6496 лева, като е изпратил покана
до ответника да му възстанови сумата от 6 511,00 лева, включваща застрахователното
обезщетение, ведно с 15 лева ликвидационни разноски. Не е спорно и че с платежно
нареждане от 04.12.2018г. ответникът е възстановил извънсъдебно сума в размер на
5 661,91 лева по щета № 10018030101341. С оглед гореизложеното искът за главница
се явява основателен до размера от 762,09 лева, представляващи остатък от
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от предявяване –
23.11.2022г. до окончателното му изплащане, като за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 839,84 лева, искът следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
възникването на главен дълг, допуснато неточно в темпорално отношение изпълнение
на главното парично задължение, както и размера на вредата, изразяваща се в
пропуснатата полза от ползването на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната
лихва за периода.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се определя и изплаща от
застрахователя в 30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което виновно е причинило
4
вредата на застрахованото имущество, е предявил претенцията си срещу този
застраховател, като е приложил преписката с доказателствата, с които разполага. По
настоящото дело е представено подписано между страните споразумение за разсрочено
плащане на регресни претенции от 18.09.2018г., което обхваща включително вземането
на ищеца по процесната щета /вписано под № 5, лист 50 по делото/, поради което може
да се направи обосновано предположение, че към посочената дата - 18.09.2018г.
ответникът е получил поканата за плащане на претендираната сума по изплатено
застрахователно обезщетение и е изразил съгласие за погасяване на същата. Ищецът
претендира в настоящия процес мораторна лихва от по-късна дата – 18.11.2019г. до
18.11.2022г., която изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК, върху приетата от
съда за основателна сума – 762,09 лева, възлиза на сумата 232,23 лева, поради което и
предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен до последният размер, а над него до
пълният претендиран размер от 255,94 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното
производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство/. Ищецът е сторил
разноски в размер на 525 лева - държавна такса, депозит вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение /в определен размер от 100 лева/, както и 175 лева за заповедното
производство, от които съобразно уважената част от исковете следва да му бъде
присъдена сумата 477,75 лева за исковото производство и сумата 159,25 лева за
заповедното производство.
В полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената
част от исковете следва да бъде присъдена сумата от 117,90 лева – разноски за депозит
за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК,
че ЗД ...., ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. ...., бул. ДЪЛЖИ НА ..., ЕИК ,
със седалище и адрес на управление: гр. ...., по предявените обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 411, ал.1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата
762,09 лева, представляваща остатък от регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“, във
връзка с щета № 10018030101341 за произлезли за автомобил марка „....“, модел „...“ с
рег. № .... вреди, вследствие настъпило застрахователно събитие - ПТП на 14.01.2018г.,
около 14:00 часа, в гр. ...., на кръстовището образувано от ....., ведно със законната
5
лихва върху тази сума, считано от 23.11.2022г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 232,23 лева представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
18.11.2019г. до 18.11.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.г.д. 63794/2022г. по описа на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница над сумата 762,09 лева до пълния му предявен размер от 839,84 лева, както и
иска за мораторна лихва над сумата 232,23 лева до пълния предявен размер от 255,94
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД ...., ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. ...., , сумата 477,75 лева, представляваща разноски в исковото производство, както и
сумата 159,25 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело №
63794/2022 г. по описа на СРС, 81 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. ...., у ДА ЗАПЛАТИ НА на ЗД ...., ЕИК 2, със седалище и адрес на
управление: гр. ...., б7, сумата 117,90 лева, представляваща сторени разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6