Определение по дело №837/2020 на Окръжен съд - Хасково

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260071

 

 

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на четиринадесети октомври двехиляди и двадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                             ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев ч. гр. д. № 837 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Образувано е по частна жалба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД против Определение № 637/ 23.07.2020 г. по гр. д. № 1907/ 2019 г. на РС Димитровград, с което е оставена без уважение молбата за изменение на Решение № 141/ 29.05.2020 г. в частта за разноските.

В жалбата се излагат доводи, че присъденото на ищцата адвокатско възнаграждение от 500 лв. надвишава минимални предвидения размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения след отмяната от ВАС на последното изменение на чл. 7, ал. 2, т. 2. 

В едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна М.П.К. чрез пълномощника й, с която оспорва жалбата.

Съдът, като се запозна материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № 141/ 29.05.2020 г. по гр. д. № 1907/ 2019 г. РС Димитровград е уважил изцяло предявения от М.П.К. против „ОТП Факторинг България“ ЕАД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, като на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД е осъдил ответникът да й заплати направените по делото разноски в размер на 705. 10 лв., от които 500 лв. за адвокатско възнаграждение и 205. 10 лв. за ДТ.

С Определение № 637/ 23.07.2020 г., предмет на въззивна проверка в настоящето производства, районният съд е оставил без уважение молбата на „ОТП Факторинг България“ ЕАД за изменение на постановеното решение в частта на разноските.

Както в молбата по чл. 248 ГПК, така и в частната жалба са изложени съображения, че с отмяната от ВАС на изменението на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения се възстановява съдържанието на цитираната разпоредба преди изменението й, според която с оглед цената на иска минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 377. 65 лв.

Съдът намира така поддържаните доводи за неоснователни. По силата на чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да присъди на ищеца заплатеното от него адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на иска. Страните могат да уговорят и по – висок размер на адвокатското възнаграждение от посочените в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът е обвързан от заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение и не може да намали същото освен в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК при възражение за прекомерност. Съдът присъжда минималния размер на определеното в наредбата адвокатско възнаграждение и в случаите на оказана безплатна правна помощ по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В настоящия случай районният съд в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК е присъдил на ищцата уговореното и заплатено от нея адвокатско възнаграждение от 500 лв. Постановената от ВАС отмяна на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения не може да обоснове намаляване на уговореното възнаграждение до размера, предвиден в редакцията му преди отмененото изменение, тъй като, както се отбеляза по – горе, страните са свободни да уговорят по – висок от предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата минимален размер, а съдът може да намали същото само при направено възражение за прекомерност.

 Такова възражение е направено с депозираната от ответника Молба вх. № 3948/ 26.05.2020 г. пред районния съд. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може да намали уговореното адвокатско възнаграждение при прекомерност на същото съобразно фактическата и правна сложност на делото. По въпроса за приложимата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, спрямо която следва да се прецени съответствието на уговореното адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото, следва да се отбележи, че тя се определя не към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, тъй като отмяната на подзаконов нормативен акт по реда на АПК има действие за напред – действалата преди отмяната редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата се възстановява от момента на влизане в сила на съдебното решение – 15.05.2020 г. Договорът за правна защита и съдействие между ищцата М.П.К. и адвокат В.К. е от 18.11.2019 г., към който момент е действала редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от ДВ бр. 28/ 2014 г., според която при интерес от 1000 до 5000 лв. възнаграждението е в размер на 300 + 7% за горницата над 1000 лв. Предявеният от М.П.К. иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е с цена от 3960. 97 лв., с оглед на която минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 507. 26 лв. Присъденото на ищцата адвокатско възнаграждение е под предвидения в наредбата минимален размер, което изключва неговата прекомерност.

По изложените съображения съдът намира частната жалба за неоснователна, поради което обжалваното определение следва да се потвърди като законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 637/ 23.07.2020 г. по гр. д. № 1907/ 2019 г. на РС Димитровград.

Определението не подлежи на обжалване.

                            

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                   

 

     2.