Решение по дело №274/2023 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 229
Дата: 7 юли 2023 г.
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20237080700274
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 229

 

гр. Враца, 07.07.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, административно-наказателен състав, в публично заседание на 20.06.2023 г. /двадесети юни, две хиляди и двадесет и трета година/, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

              ЧЛЕНОВЕ:  КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

                                     ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря Даниела МОНОВА и с участието на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 274 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в  от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Директора на „Областно пътно Управление *** към Агенция Пътна Инфраструктура /АПИ/, против Решение № 43/30.01.2023 г., постановено по АНД  № 1206/2022 г.  на  Районен съд /РС/ – Видин, с което е отменено издаденото от Директор на ОПУ-Видин Наказателно Постановление /НП/  № 1/20.10.2021 г., с което на „Г.Т.“ ООД-*** за административно нарушение по чл. 26 ал.2 т.2 б.“б“  от Закон за пътищата /ЗП/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. – на основание чл.56 ал.3 т.1 вр. чл.54 ал.1 вр. чл.53 ал.1 от ЗП.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е  неправилно, необосновано и издадено в противоречие с материалния закон. Сочи се, че НП е издадено в съответствие с всички нормативни и процесуални изисквания на АПК, ЗП и Правилника за прилагане на ЗП /ППЗП/, като няма допуснати нарушения по чл.47 и чл.53 от ЗАНН, както и на чл.36, чл.42 ал.1 от ЗАНН. Налице е упълномощителен акт за упълномощаване от Председателя на УС на АПИ. Излагат се съображения, че административното нарушение е безспорно установено и доказано. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

Пред съда касационната жалба се поддържа лично от *   на ОПУ-Видин, П.Р., **, по изложените в жалбата съображения. Иска отмяна на решението и потвърждаване на НП.

Ответникът „Г.Т.“ ООД-*** в писмен отговор, чрез пълномощник – * И.В. ***, оспорва касационната жалба. Излагат се съображения, че решението на РС е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Отправя искане жалбата да бъде оставена без уважение, а оспореното решение оставено в сила. Претендират се разноски. В с.з. пред настоящия съд пълномощникът на ответника поддържа отговора и иска потвърждаване на решението на РС.

Участващият по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Сочи, че по АНД № 445/2002г. на РС-Видин е приложена заповед за упълномощаване на директора на ОПУ-Видин да издава НП по ЗП и са налице доказателства за извършване на нарушението – извършване на дейност без изрично разрешение за специално използване на пътищата, нарушение по чл.26 от ЗП.

Настоящето производство е трето по ред пред Адм Съд.

Първоначално  с Решение № 79/28.04.2022г. по КАД № 52/2022г. по описа на АдмС Видин е отменено Решение № 19/12.01.2022г. по АНД № 1080/2021г. по описа на РС-Видин, с което е потвърдено НП и делото е върнато на РС-Видин за ново разглеждане от друг състав. Прието е липса на мотиви на решението на РС от състава на Адм Съд – Видин.

След това с Решение № 448/31.10.2022г. по КАД № 400/2022г. по описа на АдмС Монтана е отменено Решение № 229/04.07.2022г. по АНД № 445/ 2022г. по описа на РС-Видин, с което е потвърдено НП и делото е върнато на РС-Видин за ново разглеждане от друг състав. Прието е липса на мотиви на решението на РС от състава на Адм Съд – Монтана.

С Определение № 4913/10.05.2023г. по адм.д. № 4025/2023г. на ВАС Касационната жалба на Директора на ОПУ-Видин срещу Решение №  43/ 30.01.2023 г., по АНД  № 1206/2022 г.  на  РС-Видин, е изпратена за разглеждане на АдмС – Враца. Образувано е настоящето дело.

Административен съд – Враца в настоящият касационен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения, становището на ответника, доказателствата по делото и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218,  ал. 2 от АПК, приема  за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законо-установения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на касационен контрол за законосъобразност е Решение № 43/ 30.01.2023 г., постановено по АНД  № 1206 по описа  на  Районен съд – Видин за 2022 г., с което е отменено НП № 1/20.10.2021  г., издадено от Директора на ОПУ-Видин. С последното на ответника по касация „Г.Т.“ ООД *** за административно нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 2 б.“б“ от ЗП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. – на основание чл.56 ал.3 т.1 вр. чл.54 ал.1 вр. чл.53 ал.1 от ЗП – затова, че на 11.06.2021г. при извършен оглед на крайпътен обект на път I-1 /Е 79/ **,  е установено, че дружеството извършва специално ползване на пътищата без разрешение от Администрацията стопанисваща пътя, по смисъла на § 1 т.8 от ДР на ЗП, изразяваща се в: Експлоатация на търговски крайпътен обект /ТКО/ - Ресторант и пътни връзки към него, находящ се в двуетажна сграда в ** „Ф. Г“, намиращ се на републикански път I-1 /Е 79/ ** , км. 15+716 ляво, без да притежава изискуемото по закон Разрешение за специално ползване на пътищата /РСПП/ за експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътните връзки към тях, издадено от Агенцията стопанисваща пътищата. В момента на проверката обектът функционирал, извършвайки търговска дейност, видно и от приложен фискален бон № 002603 за обслужване от * Ц.Б.. Експлоатация за което е съставен АУАН № 1-1/ 23.07.2021г.

При осъществения контрол за законосъобразност на санкционния акт, районният съд е приел, че представеното Пълномощно П-311 от 11.08.2021г. издадено от Председател на УС на АПИ, взето на заседание, проведено на 03.09.2021г. В. В., в качеството му на **, е упълномощен с права, описани в същото, но не и да издава НП. Приел е, че липсва надлежно оправомощаване на административно-наказващия орган по смисъла на чл.47 ал.2 от ЗАНН вр. чл. 56 ал.3 т.1 от ЗП и съответно липса на материална компетентност. Поради това въззивния РС е  отменил изцяло НП, като незаконосъобразно.

Решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на дадените му от закона правомощия, но е НЕПРАВИЛНО.

Настоящият касационен състав не споделя направения от въззивния съд извод за липса на компетентност на АНО издал процесното НП. Правилно е становището на прокурора, че на л. 22 по АНД № 445/2022г. на РС-Видин, при второто разглеждане на делото, е представена в заверен препис от ОПУ-Видин и приета по делото, Заповед № РД-11-1001/17.09.2021г. издадена от И.Д. Председател на УС на АПИ * И. Д., с която е определил на основание чл.47 ал.2 от ЗАНН, чл.21г т.1 и т.8 и чл.56 ал.3 т.1 от ЗП вр. чл.11 ал.2 т.13 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа в АПИ, * В.П.В., на длъжност – **, за длъжностно лице, което да издава НП на физически и юридически лица, по реда на гл.8 „Административно-наказателни разпоредби“ от ЗП, въз основа на съставени от оправомощени служители на ОПУ-Видин, АУАН и при стриктно спазване на разпоредбите на ЗАНН. Обжалваното и отменено впоследствие НП е издадено на 20.10.2021г. именно от оправомощения **, * В. В.. В случая АНО е компетентен да издаде НП. Приемайки противното РС е издал едно неправилно решение.

Тъй като РС не се е произнесъл по същество, а е отменил НП на процесуално основание, което не е налице и ако настоящето производство е първо по ред пред Адм Съд, следва делото да се върне за ново разглеждане на РС и за произнасяне по същество. В случая е налице обаче забраната по чл.227 ал.1 от АПК – Когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, ВАС /а в настоящия случай Адм. Съд/, не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. По делото има повторно произнасяне от Адм.Съд, а именно АдмС Монтана, който не е спазил тази разпоредба, но логично и несъмнено, същото важи при трета отмяна от АдмС на обжалвано решение на РС.

          Настоящия състав на АдмС Враца приема от фактическа страна за установено:

          На 11.06.2021г., при извършен обход на пътищата от републиканската пътна мрежа на територията на ОПУ-Видин, във връзка с писмо изх. № 93-013 949/07.06.2021г., за проверка на търговски крайпътни обекти /ТКО/ и рекламни съоръжения, функциониращи в нарушение на нормативната уредба, Комисия в състав: П. Л., **, * А. Г., ** и Й.В., **, констатирали: на републикански път I-1 /Е 79/ **,  км. 15+716 ляво, ТКО – ** „Ф. Г“: **, работят без разрешение за специално ползване на пътищата /РСПП/ от АПИ/ОПУ за експлоатация на търговските обекти и пътните връзки към тях. Относно *, същия се експлоатира от  „Г.Т.“ ООД ***, с * Г.И.Й. и Т.И.Й., с начин на представяне: заедно и поотделно. ТКО – функциониращ без РСПП. На проверяващите бил съставен и издаден фискален бон № 002603/11.06.2021г. от ** – * Ц.Б., за покупко-продажба на две кафета, натурален сок, минерална вода и принцеса с кайма, на обща стойност 8.30 лв. в 09:50 ч. на 11.06.2021г.  За проверката бил съставен Констативен Протокол от 11.06.2021г., подписан от всички членове на комисията с приложени фискалния бон от * и още два фискални бонове – **.

С писмо с изх. № 696/94-00111/17.06.2021г. на ОПУ-Видин, е изпратена Покана до ** на Г.Т.“ ООД *** - Г.И.Й. и Т.И.Й.. Поканата е относно: предприемане на действия за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата съгласно ЗП, за ТКО-*  находящ се на републикански път I-1 /Е 79/ ** , км. 15+716 ляво. В поканата изрично е отбелязано, че при продължаване на ползване на обекта без необходимите документи за узаконяване на обекта и издаване на съответно разрешително за това, настоящето писмо  да се счита за покана да се явят в ОПУ-Видин, за съставяне на АУАН. Описана е извършената проверка на 11.06.2021г.,като към писмото-покана са приложени копия от Констативния протокол и фискалния бон от 11.06.2021г. Даден е 14 – дневен срок, от датата на получаването, за отправяне на искане към АПИ/ОПУ Видин, за издаване на разрешение и указания за документите затова. Поканата е получена на 21.06.2021г. от Т. Й..

С Искане вх. № 767 от 07.07.2021г. при ОПУ-Видин, от „Г.Т.“ ООД, чрез * Т.Й., е поискано да бъде издадено разрешението за специално ползване на пътя на процесния обект. Приложени са към искането документи. Искането няма дата и няма данни по какъв начин е подадено. Няма точни данни по делата в резултат на искането как е реагирало ОПУ-Видин.

На 23.07.2021г. на територията на ОПУ-Видин е съставен Акт № 1-1, от А.Г. Д.-И., ** в присъствието на Й. В. и Т И.Й., срещу „Г.Т.“ ООД, за нарушение по чл.26 ал.2 т.2 б.“б“ от ЗП, за процесния обект, въз онова на Констативния Протокол от 11.06.2021г. с копие от фискален бон и Поканата изпратена с писмо с изх. № 696/94-00-111 от 17.06.2021г. В същия ден 23.07.2021г.акта е връчен на представител на дружеството, който не е изрично посочен. Няма посочени писмени възражения в акта. Пред съда още при първото разглеждане на делото актосъставителката е уточнила, че акта е подписан лично от Т. Й..

С Допълнение към Искане вх. № 767/07.07.2021г., заведено с вх. номер от 28.07.2021г. в ОПУ-Видин, „Г. Т.“ ЕООД, чрез Т.Й., е представило допълнителни документи.

С Възражение, вх. № 53-00-84/26.07.2021г. до Д-ра на ОПУ-Видин, от „Г. Т.“, е направено възражение против АУАН № 1-1 от 23.07.2023г. Основното възражение е, че дружеството е „наемател“ в обекта и с твърдението, че се е смятало, че отношенията между собственика и АПИ са уредени, както и с оглед факта, че в указания срок е подадено искане.

В АПИ, с писма с изх. № 66-Вд-161/03.08.2021г. и изх. № 66-вд-169/ 05.08.2021г. на ОПУ-Видин, е представена документация относно искането за  издаване на разрешението. Тези писма не са приложени към преписката или към съдебните дела, същите са цитирани в по-долупосоченото писмо с изх. № 93-01-5530/17.08.2021г. на АПИ до ОПУ-Видин.

С писмо изх. номер от 16.08.2021г. от ОПУ-Видин до управителите на „Г.т.“ ООД, дружеството е уведомено, че документите на фирмата за издаване на разрешение за обекта са изпратени на АПИ с писмо изх. № 890/66-Вд-169 от 05.08.2021г.

С писмо с изх. № 93-01-5530/17.08.2021г. на АПИ до ОПУ-Видин е посочено, че след преглед на представената и налична в архива на АПИ документация, и на действащата нормативна уредба, са направени констатациите, че за обекта ** има издадено разрешение за строеж № 858/02.08.2007г. и същия е въведен в експлоатация с Удостоверение № 94/27.11.2007г.- издадени от гл. архитект на Община *** . Търговския крайпътен обект е бил собственост на фирма „Ф.-Г“ООД и е имало издадено разрешение за специално ползване на пътищата № 3/ 03.01.2011г. Поради незаплащане на дължимите такси, със Заповед № РД-110 236/13.03.2013г. на Директора на Дирекция РПИБС е отнето разрешителното.  „Ф.-Г“ е в несъстоятелност към 14.06.2021г.  Обекта ** в * „Ф.-Г“, е част от капитала на „ГТ-В. т.“ ООД, като непарична вноска от единия от собствениците „ГТ В. и с. т.“ ЕООД. С Договор за наем от 23.07. 2020г. и анекс към него от 23.07.2020г., сключен на 01.09.2020г. обекта се ползва от „Г.Т.“ ООД, в качеството на наемател. В писмото на АПИ до ОПУ-Видин са посочени при какви условия може да бъде издадено разрешителното, посочени са констатирани пропуски в документите внесени за издаване на разрешителното, върнат е на ОПУ-Видин проекта за разрешение за обекта и са дадени редица указания. Две от указанията са, да се приложат разпоредбите на чл.54 ал.1 вр. чл.53 ал.1 и чл.56 от Глава 8, Административно-наказателни разпоредби на ЗП и след заплащането от заинтересованите лица на наложената имуществена санкция, преписката да бъде внесена повторно от ОПУ-Видин в АПИ за издаване на разрешение.Дадени са указания какво следва да предприеме ОПУ-Видин.

С писмо изх.номер от 10.09.2021г. от ОПУ-Видин до управителите на фирмите „Г.Т.“ ООД, „ГТ В. т.“ ЕООД, „О. К.“ ЕООД и „М. В-* “ ЕООД, са уведомени представляващите търговските дружества, относно искането за издаване на разрешение на ресторанта, с възложител „Г.Т.“ ООД.  Дадени са указания относно разрешителното. Приложено е писмото с изх. № 93-01-5530/17.08.2021г. на АПИ.

Със Становище вх. № 1028/53-00-14 от 21.09.2021г. „ГТ-В. т.“ ЕООД, с представляващ Т.И.Т., е уведомило ОПУ-Видин, че заинтересовано лице, по смисъла на чл.11 от НСПП според това дружество се явява наемателя на търговския обект и се твърди, че собственика на сградите „ГТ-В. т.“ ЕООД фактически не е заинтересовано лице и правилно  „Г. Т.“ ООД е подало искането за разрешение.

Към адм. преписка има приложени Констативни Протоколи /КП/, издадени от служители на ОПУ-Видин, за извършени проверки в процесния обект на 10.07.2019г., и на 23.12.2019г., но с посочен ползвател „ГТ – Е.Т.“ с управител Г. И. Й., за експлоатация на обекта без необходимото  разрешение.  Покана с изх. номер от 31.12.2019г. до горната фирма за предприемане на действия за издаване на разрешението и втора покана с изх.номер от 02.01.2020г., с приложени КП от 23.12.219г. Няма данни по делото за последствията от горните две покани.

         С НП № 1/20.10.2021г., издадено от Д-ра на ОПУ-Видин на ответника по касация „Г.Т.“ ООД *** за адм.нарушение по  чл. 26 ал. 2 т. 2 б.“б“ от ЗП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. – на основание чл.56 ал.3 т.1 вр. чл.54 ал.1 вр. чл.53 ал.1 от ЗП – затова, че на 11.06.2021г. е установено, че дружеството извършва специално ползване на пътищата без разрешение от Администрацията стопанисваща пътя, по смисъла на § 1 т.8 от ДР на ЗП, изразяваща се в: Експлоатация на търговски крайпътен обект - * и пътни връзки към него, находящ се в двуетажна сграда в ** „Ф. Г“, намиращ се на републикански път I-1 /Е 79/ **, км. 15+716 ляво, без да притежава изискуемото по закон Разрешение за специално ползване на пътищата за експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътните връзки към тях, издадено от Агенцията стопанисваща пътищата.

        За издаденото НП няма данни кога точно е уведомен представляващ дружеството, но жалбата против НП, която жалба е без дата, е заведена с вх. номер от 29.10.2021г. в ОПУ-Видин, т.е. на деветия ден след издаването му.

         Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелят – актосъставител А. Г.Д.-И., разпитана пред три съдебни състава на РС-Видин, както и от писмените доказателства приложени към трите АНД на РС-Видин и приети по делото. Следва да се отбележи, че описаните към адм. преписка доказателства приложени по АНД № 1080/2021г. на РС-Видин, при първото разглеждане на делото, в писмото-опис на л.2 от това дело, не са изцяло приложени към делото, а част от тях са приложени в отделна найлонова папка, необозначена и неномерирана, с предна безцветна корица и задна червена корица.

          При така събраните доказателства, съдът намира, че в случая е доказано безспорно и категорично, че ответника по касация „Г.Т.“ ООД *** е извършил адм. нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 2 б.“б“ от ЗП и правилно е  наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. – на основание чл.56 ал.3 т.1 вр. чл.54 ал.1 вр. чл.53 ал.1 от ЗП.

          Съдът приема, че обжалваното НП № 1/20.10.2021г., издадено от Д-ра на ОПУ-Видин, е обжалвано в срок, издадено е от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и същото се явява законосъобразно, по следните съображения:

         В настоящия случай АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН, като свидетелят - актосъставител го подкрепи изцяло и безпротиворечиво пред три съдебни състава на РС-Видин за съществените обстоятелствата относно извършеното административно нарушение. Това адм. нарушение е установено по делото по несъмнен начин, не само от свидетелските показания, но и от приложените множество писмени доказателства – КП, АУАН, писма-покани и др. посочени и изброени по-горе. Възраженията на касатора, чрез пълномощника, че има нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, съдът приема за неоснователни и недоказани.

           Компетентността на орган издал НП се установява, както се посочи и по-горе, от Заповед № РД-11-1001/17.09.2021г. издадена от И.Д. **  * И. Д. /на  л. 22 от АНД № 445/2022г. на РС-Видин/,  с която е определил на основание чл.47 ал.2 от ЗАНН, чл.21г т.1 и т.8 и чл.56 ал.3 т.1 от ЗП вр. чл.11 ал.2 т.13 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа в АПИ, * В. П. В., **, за длъжностно лице, което да издава НП на физически и юридически лица, по реда на гл.8 „Административно-наказателни разпоредби“ от ЗП, въз основа на съставени от оправомощени служители на ОПУ-Видин, АУАН и при стриктно спазване на разпоредбите на ЗАНН. Процесното НП е издадено на 20.10.2021г. именно от оправомощения Директор на ОПУ-Видин, * В. В.. В случая АНО е компетентен да издаде НП. Препис от горната заповед е приложена и към касационната жалба по настоящето дело.

           Компетентно е и длъжностното лице издало АУАН, за което има приложена с адм. преписка Заповед № РД-11-729/14.06.2019г. /л.14 от АНД № 1080/ 2021г. на РС-Видин/, а именно актосъставителя * А. Г. Д.-И., **, с посочено ЕГН в заповедта. Неотносимо и недоказано е твърдението в отговора на касационната жалба, че лицето издало тази заповед, към момента на съставяне на АУАН, не е било Председател на УС на АПИ, а е било друго лице.

          Обстоятелството, че дружеството-ответник по касация „Г.Т.“ ООД-***, е подало искане за издаване на съответното разрешение, не стопира по никакъв начин развитието на административно-наказателното производство, и не освобождава от административно-наказателна отговорност. Няма законови изисквания затова. Преценката е на АНО, относно спиране на АНП, ако има законови условия затова и освобождаване от отговорност, при положение, че се приеме маловажен случай или неизвършване на деянието.

          Няма допуснати съществени процесуални нарушения или съществено нарушаване някакво право на защита на „Г.Т.“ ООД-*** при установяване на нарушението, определяне на нарушителя и определяне правната квалификация на деянието, както и при налагане на вида и размера на наказанието. АУАН е съставен от лице присъствало при констатиране на нарушението и в акта е вписан за първи свидетел, също лице присъствала при констатирането на нарушението, именно лицето Й. В., **. Този първи свидетел по акта не е разпитван пред РС-Видин, но не е имало и такова искане от страните. Втория вписан свидетел Т.И.Й., действително се явява и ** и същия е подписал акта в две качества, като **  дружеството нарушител. Това е нарушение, но същото не е съществено и с нищо не ограничава правата на наказаното дружество. АУАН не е съставен на мястото на нарушението, а по-късно, на територията на ОПУ-Видин и  въз основа на КП от 11.06.2021г. с копие и приложен фискален бон, писмо-покана и известия за доставяне, което изрично е вписано в АУАН. Обстоятелството, че в АУАН не са вписани точните адреси и датата на раждане на свидетелите, също не е съществено нарушение. При евентуалния им разпит пред съда, тези обстоятелства ще бъдат установени. Действително е налице подадено писмено възражение в срока затова, но непосочването му и необсъж-дането му в НП не се явява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на наказания. Нарушението е съществено, когато дадено възражение не е обсъдено от съда, но не и от административно-наказващия орган /АНО/. Няма нарушение на чл.54 от ЗАНН, като произнасянето му по този текст е по преценка на АНО. Същото се отнася и до разпоредбата на чл.53 от ЗАНН. Нарушителя ясно е посочен, като обстоятелството, че са посочени две седалища и адрес на управление, не е съществено нарушение. По делото има данни, че седалището на „Г.Т.“ ООД-***  ***, ЮПЗ, * „ГТ“, адм.сграда, ет.1, офис 1, както е посочен в жалбата против НП. Посоченото второ седалище ***, явно е техническа грешка, тъй като по-горе освен името на дружеството нарушител е посочен и ЕИК. Няма нарушение на чл.55 ал.2 от ЗАНН, тъй като същото се отнася до обезщетение за причинени от нарушителя вреди и същото се явява съществено само ако непроизнасянето е оспорено от претърпелия вредите, но не и от нарушителя. Няма нарушение и на чл.79б от ЗАНН и чл.57 ал.3 от ЗАНН, тъй като НП е издадено на 20.10.2021г., а промените на ЗАНН обнародвани в ДВ бр.109/22.12.2020г., са влезли в сила от 23.12.2021г.

           По възражението против АУАН, необсъдено в НП, същото се явява неоснователно. Действително „Г.Т.“ ООД-Видин се явява наемател на обекта – *, но също и се явява „заинтересовано лице“ по смисъла на чл.11 от  НСПП /Наредба за специално ползване на пътищата/. Това обстоятелство е посочено в Становище до Д-ра на ОПУ-Видин от фирмата собственик „ГТ-в. т.“ ЕООД с представляващ * Т. И. Й., което лице се явява **  „Г.Т.“ ООД-***. По отношение подадената молба за издаване на разрешение, по-горе се посочи от съда, че това не стопира по никакъв начин развитието на АНП и не освобождава от административно-наказателна отговорност.

Не е налице и евентуален „маловажен случай” на адм. нарушение. Нарушението не се отличава с нищо от обикновените случаи на адм. нарушение от същия вид и не може да се приеме, че е с незначителна степен на обществена опасност. Не е заплатена такса в размер на 3 600 лв., като има данни по делото, че за този обект такса не е заплащана към 10 години.

         Вида и размера на административното наказание – „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. е правилно определена съгласно разпоредбата на чл.54 ал.1 от ЗП, същата е в минималния размер  и няма каквато и да е законова възможност евентуално да се намали.

За пълнота на изложеното и въпреки, че няма възражение в тази насока, съдът намира да отбележи, че в описанието на нарушението не е изрично посочено, че обекта попада „в обхвата на пътя и в обслужващите зони“ – чл.26 ал.2 т.2 от ЗП, във вр. §1 т.6 от ДР на ЗП и чл.7 ал.2 от ЗП – 50 м. измерени хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от неговия обхват. Няма данни за направено измерване, липсва и конкретно описание на разположението на конкретния имот спрямо оста на пътя или приложена скица. Посочена е само разпоредбата на § 1 т.8 от ДР на ЗП. Това нарушение съдът приема, че не е съществено, тъй като има данни, че за същия имот е имало издадено Разрешение за специално ползване № 3/03.01.2011г., което е отнето със Заповед от 13.03.2013г. поради забавяне на плащане на дължими годишни такси за периода от 01.04.2011г. до 05.03.2013г. За издаване на разрешението са били приложени необходимите документи, в т.ч. и скица на имота. От това разрешително се установява, че обекта се намира в землището на ***, общ. ***, което не е упоменато в процесните КП, АУАН и НП.

В крайна сметка по делото е установено безспорно и категорично, чрез допустимите от закона доказателства, че „Г.Т.“ ООД-*** е извършило административно нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 2 б.“б“  от ЗП и правилно е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. – на основание чл.56 ал.3 т.1 вр. чл.54 ал.1 вр. чл.53 ал.1 от ЗП – затова, че на 11.06.2021г. в крайпътен обект на път I-1 /Е 79/ **, е установено, че дружеството извършва специално ползване на пътищата без разрешение от Администрацията стопанисваща пътя, по смисъла на § 1 т.8 от ДР на ЗП, изразяваща се в: Експлоатация на търговски крайпътен обект - * и пътни връзки към него, находящ се в двуетажна сграда в ** „Ф. Г“, намиращ се на републикански път I-1 /Е 79/ **, км. 15+716 ляво, без да притежава изискуемото по закон Разрешение за специално ползване на пътищата за експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътните връзки към тях, издадено от Агенцията стопанисваща пътищата. Няма допуснати съществени процесуални нарушения или съществено нарушаване на правота на защита. В случая жалбата против НП и респективно отговора на касационната жалба се явяват изцяло неоснователни и недоказани. Следва обжалваното НП се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Като е стигнал до изводи, различни от изложените и като е обосновал краен резултат за отмяна на издаденото НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като се посочи и по-горе. След отмяната му и доколкото делото е изяснено от фактическа страна, както и с оглед разпоредбата на чл. 227 ал.1 от АПК  вр. с  чл. 222, ал. 1 от АПК, касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора.

При осъществяване на тези свои правомощия и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че изцяло следва да бъде отменено оспореното решение на РС и НП бъде изцяло потвърдено.

Не са налице условия за приложението на чл. 227 ал. 2 от АПК, а именно, след като отмени решението, да се насрочи дело в открито съдебно заседание за събиране на нови доказателства.

При този изход на спора на ответника по касация разноски не се дължат. Дължат се на касатора, но пред настоящата инстанция няма искане затова, както и не са правени искания за разноски по водените дела пред РС-Видин на три пъти, пред АдмС Видин и пред АдмС Монтана.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 227 ал. 1 от АПК, Административен съд - Враца

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 43/30.01.2023 г., постановено по АНД  № 1206/2022  г. на Районен Съд – Видин, с което е отменено НП № 1/20.10.2021 г., издадено от Директора на ОПУ-Видин и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 1/20.10.2021 г., издадено от Директора на ОПУ-Видин, с което на „Г.Т.“ ООД *** за административно нарушение по чл. 26 ал.2 т.2 б.“б“ от ЗП, извършено на 11.06.2021г., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. – на основание чл.56 ал.3 т.1 вр. чл.54 ал.1 вр. чл.53 ал.1 от ЗП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                   2.