Р Е Ш Е Н И
Е
гр. К., 25.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-К., гражданска колегия, в публично заседание на -21.09.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО
НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Д. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1576 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от И.Б.,
ЕГН ********** *** против Л.Д.Б., ЕГН ********** ***, с правно основание в чл. 49 С
В исковата молба
ищецът сочи, че с ответницата сключили граждански брак на ******* г. в гр. С..
Нямали родени деца.
Твърди, че от
самото начало бракът им не потръгнал добре. През същата година заминали заедно
за ***, където живели няколко месеца, след което се разделили, като съпругата
му се върнала в България.
Сочи, че нямали
придобито движимо и недвижимо имущество по време на брака, нямали семейно
жилище по смисъла на СК, били във фактическа раздяла от 5-6 години.
Моли съда да
постанови решение, по силата на което да прекрати сключения между тях брак без
да изследва въпроса за вината за настъпилото разстройство.
В срока по чл. 131
от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата.
Сочи, че искът бил
допустим, но неоснователен. Не била съгласна бракът да бъде прекратен. Не било
вярно, че били разделени от 5-6 години с ищеца. Действително тя била в
България, а съпругът и в ***, но връзката им не била прекъсната, кореспондирали
си онлайн.
Твърди, че не била
забелязала отношението на съпруга им към нея да се е променило. Имали трудности
като всяко друго семейство. Живеели добре и се разбирали добре, раздялата им не
била повлияла на отношенията им.
Счита, че исковата
молба не била подписана от съпруга й, според нея подписът не бил негов и в
същата не била обективирана неговата воля.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска за развод поради това, че бракът не
бил дълбоко и непоправимо разстроен.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на ******* г. в гр. С. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № **** от ******* г., издаден от район Сердика, Столична община.
Ищецът е представил по делото извлечение от данъчна декларация с легализиран превод от 2019 г., от където е видно, че негов работодател е “Инфосис Лимитед“ , Т., ***.
Ответницата е представила по делото декларация, от която е видно, че същата няма трудови доходи.
От показанията на свидетелите от страна на ищеца Д.И.Х.и И. И. Х., се установява, че ищецът не поддържал връзка със съпругата си от 3-4 години, живеели разделено от 2016 г., той живеел в ***, а когато се прибирал в България, пребивавал в град Б.. Свидетелката Д. Х. твърди, че съпругата на ищеца проявявала неуважение към него, предизвиквала конфликти и скандали, била лабилна психически. Разделили се през 2016 г., когато същата се прибрала от *** в България.
Свидетелите заявяват, че Б. бил категоричен в желанието си да се разведе. той самият не можел да определи какво искала съпругата му, понякога му искала пари, за да се разведе с него, друг път му отказвала развод. Заявяват, че за него бракът бил трудно изживяване, а поведението на ответницата му причинявало стрес и тревожност.
От показанията на свидетелката от страна на ответницата – Д. С., се установява, че Л.Б. сключила брак преди 5-6 години с ищеца. Когато живеели в С. отношенията им били нормални. Ответницата спечелила зелена карта за ***, но не желаела да заминава за ***, направила това заради съпруга си. Сочи, че ищецът отишъл в друг щат, а Л. останала сама. Л. си намерила работа като фотограф и когато тя казала на съпруга си, той й събрал багажа - казал, че ако не тръгне за България, ще остане на улицата. Оставил я на летището. След това Л. видяла снимка на съпруга си с друга жена на неговия профил във Фейсбук и от там започнали разправиите. Свидетелката твърди, че ответницата не искала да се разведе, искала да запази брака си, имала чувства. Всичко това го знаела от нея.
Свидетелката от страна на ответницата – М.А. Б.сочи, че преди 5-6 години страните по делото сключили брак, живеели в С.. Л. спечелила зелена карта за ***. Тя не желаела да заминат, но го направила. Знаела от нея, че в началото всичко било наред, ищецът бил в друг щат, а тя си намерила работа. Когато той се върнал, се скарали заради работата, той не искал тя да взема повече пари от него. След като ответницата се прибрала в България, продължили да поддържат връзка, ищецът й казал да поседи малко тук, да стабилизират отношенията си. Твърди, че Л. видяла снимка на съпруга си във Фейсбук с друга жена. Била съкрушена, това било преди около 2 години.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка-иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави въз основа на всички събрани по делото доказателства, които сочат, че същите от около 4 години не живеят заедно. Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от другия. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо, съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и обществото, поради което и следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между И.Б. и Л.Д.Б., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Ищецът по делото е направил искане съдът да не се произнася по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Ответникът в производството чрез процесуалния си представител прави искане съдът да се произнесе по въпроса за вината, като приеме, че виновен за разтрогването на брака е ищецът или вина имат и двете страни в производството.
Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака“. Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството. В тази насока, за да се произнесе на основание чл. 49, ал.3 вр. ал.1 от СК по въпроса за вината, съдът съобрази следното:
От събраните по делото гласни доказателства за съвместния живот на съпрузите се наведоха твърдения за евентуална брачна изневяра от страна на ищеца.
Съдът намира, че настъпилото отчуждение между страните, довело впоследствие до разстройство на брака и фактическа раздяла, е настъпило поради неполагане на достатъчно усилия от всеки от тях да отстранят проблемите помежду си и да заздравят брака си, поради което и не може изключителната вина за разстройството на брака да се възложи само на един от тях. При това положение, по неизбежна житейска логика, следва да се приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака носят и двамата съпрузи/ без значение чия вина е „по-голяма“/, предпоставено от това, че са подходили егоистично и неотстъпчиво към субективно създадените от тях проблеми в отношенията, пренебрегвайки дълга си, стремейки се всеки от тях да надделее със своето „правилно отношение“към нещата, без да положат максимални и разумни усилия за компромисното им разрешаване. И двамата са нарушили правните повели за съвместен живот и дължимо уважение към брачния партньор- чл. 15 и чл. 14 от С
Съдът приема, че с поведението си двамата съпрузи са изпразнили брачната връзка от необходимото й съдържание, поради което и доколкото е задължен да се произнесе по въпроса за вината намира, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата, за което и следва да понесат отговорността за разтрогването му.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
От брака си съпрузите нямат родени деца, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
С депозиране на исковата молба ищецът сочи, че по време на брака с ответницата нямали семейното жилище по смисъла на закона, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
ПО
ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име, вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото производство ответницата след сключването на гражданския си брак не е приела фамилията на съпруга си, поради което същата ще продължи да носи фамилията Б. след прекратяването на брака.
По разноските в производството:
Съгласно чл. 329, ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, а когато няма вина или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. В настоящия случай е налице чл. 329, ал.1, изр.второ от ГПК, поради което направените от страните разноски остават в тежест на всеки от тях.
Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на 40,00лв., платима от страните по равно по сметка на РС- К.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
ПРЕКРАТЯВА сключения на ******* г. в град К. граждански брак между И.Б., ЕГН ********** *** и Л.Д.Б., ЕГН ********** с адрес: *** като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи брачното си фамилно име – Б..
ОСЪЖДА И.Б., ЕГН ********** *** заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/ окончателна държавна такса по допускане на развода.
ОСЪЖДА Л.Д.Б., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/ окончателна държавна такса по допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: