Определение по дело №496/2022 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Предмет на разглеждане е искането на жалбоподателя М.Ц., съдържащо се в т.І на касационна жалба с вх. № 10628/21.11.2022г., за изменение на постановения по делото съдебен акт – Решение № 1239/03.11.2022г. в частта относно присъдените разноски.

Жалбоподателят счита, че съдът неправилно му е присъдил разноски до размер от 1/2 от претендираните, като с оглед изхода на делото счита, че дължими за присъждане са разноски в размер на 2/3.

В дадения срок, по делото постъпи становище от пълномощника на административния орган, видно от което счита, че разноските са били правилно присъдени.

Молбата е процесуално допустима за разглеждане, но е неоснователна.

Видно от мотивите на постановеното по делото Решение № 1239/03.11.2022г. съдът е посочил, че при частична основателност на жалбата и частична нейна недопустимост, на страните следва да се присъдят разноски до размер от 1/2 от претендираните от тях.

Възражението на жалбоподателя, че за него са дължими за присъждане разноски в размер от 2/3, съдът счете за неоснователно.

Страната изхожда от разбирането, че след като заповедта е била отменена в т.2 и т.3, жалбата е била уважена в 2/3 части, поради което и съответстващото присъждане на разноските следва да е също в тези части.

Предмет на делото е заповед за премахване на незаконен строеж и в този смисъл то няма определен материален интерес, въз основа на който да се изчисляват разноските. Точка 2 и точка 3 от заповедта, в които части е отменена, касаят отправяне на покана за доброволно изпълнение и за извършване на принудително премахване в случай, че заповедта не се изпълни доброволно. Видно е, че двете точки са взаимосвързани и касаят изпълнението на заповедта след влизането й в сила. В тази връзка те не се разглеждат в стриктния смисъл като отделни независими диспозитиви, за да се приеме, че съответстват на 2/3 отмяна на заповедта. При делата без определен материален интерес такова стриктно разграничение на уважените/отхвърлените части не винаги е възможно, поради което съдът изхожда не формално от броя на отменените точки, а от тяхното естество. В случая, волеизявлението на органа може да бъде разграничено на две части – разпореждане за премахване на незаконен строеж – т.1 и действия по изпълнението на заповедта – т.2 и т.3. В тези две точки заповедта е отменена на едно и също основание и поради обвързаността им една с друга е възможна само общата им отмяна. Раздробяването на действията по изпълнението в отделни точки в зависимост от това дали е извършено доброволно изпълнение или не, не обосновава извод за натрупване на уважената част от жалбата.

Искането следва да се отхвърли като неоснователно, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя М.И.Ц. за изменение на постановения по делото съдебен акт – Решение № 1239/03.11.2022г. в частта относно присъдените разноски.

Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: