Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 02.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 840 по описа на състава за 2015г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. чл. 232, ал.2, пр. първо от ЗЗД, чл. 232, ал.2, пр. второ от ЗЗД,
чл. 92 от ЗЗД. При
условията на евентуалност, съдът е сезиран с искове с правно основание чл.232,
ал.2, пр. първо от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД /за неизпълнение/, чл. 92 от ЗЗД /за
забава/и чл. 59 ЗЗД.
Ищецът „П.“ ООД поддържа твърдение, че на 27.11.2013г. в
качеството на предаемодател - сключил с ответното дружество „А.х.“ ЕАД договор
за наем на описан в исковата молба недвижим имот – помещение за ресторант,
намиращо се в гр. Банско, на ул. „********. Този договор бил обективиран в
писмена форма, а клаузите му съдържали уговорка за предоставяне на имота за
временно възмездно ползване в продължение на пет години, като началото и края
на една наемна година, започва от 01 декември. Страните уговорили задължение за
заплащане на наема на две отделни вноски годишно, платими авансово, при
предвидените в договора условия и срокове. В съдържанието на договора било
уговорено и задължение за заплащане на разноските, свързани с ползването на
имота, застраховка, СОТ както и задължение за заплащане на неустойка в
хипотезата на договорно неизпълнение вкл. и забава. За да обезпечи изпълнение на
задълженията на „А.х.“ ЕАД към „П.“ ООД, вторият ответник - Д.К.Д. изразил
изрично съгласие, обективирано в същия договор, да предостави поръчителство.
Това съгласие било отразено и обективирано в самия договор за наем и именно в лично
качество на поръчител, ответникът Д.Д. подписал отделно и собственоръчно
договора, на определеното за целта място. Според твърденията в исковата молба,
ответното дружество не изпълнило задължението си да плати пълния размер на втората
вноска от наема за първата наемна година (общо в размер от 21 000 лева,
платима до 27.01.2014г.), оставайки задължен за сумата от 15 200 лв. с
ДДС. Ответникът не заплатил и дължимата към 01.11.2014г. първа наемна вноска за
втората наемна година, чиито размер следвало да бъде 30 000 лева с ДДС.
Неизпълнението на задълженията на ответника, да заплати своевременно дължимата част
от втората наемна вноска за първата наемна година, породило задължение за него
да заплати неустойка, която съобразно срока на забавата – от 27.01.2014г. до
предявяването на иска на 20.10.2015г. и специфичните правила за определяне на
размера й възлизала на 6 333, 33 лв. Неустойката за забава в плащането на
първата наемно вноска за втората наемна година, изчислена за периода от настъпването
на падежа за плащането й, до предявяването на иска на 20.10.2015г. и
специфичните правила за определяне на размера й възлизала на 12 500 лева. При
това, ответникът- „А.х.“ ЕАД не изпълнил изрично уговореното свое задължение да
заплати разноските, свързани с ползването на процесния имот: вода,
електроенергия, такса за охрана, застрахователна премия, за периоди и в
размери, посочени в уточнителна молба от 16.03.2015г., а общата стойност на
тези разноски възлизала на 1969, 10 лева. При изложените фактически твърдения,
ищецът претендира за осъждане на двамата ответници, солидарно да му заплатят: 1/сумата от 45 200 лева представляваща
общ размер на неплатения наем, дължим за периода от сключването на договора за
наем, до предявяването на иска; 2/ сумата от 18833 лева, представляваща общ размер на неустойка за забава върху
неплатените наемни вноски и изчислена при условията на чл.4 от договора за наем
за периода от настъпването на падежа за плащане, до предявяването на иска на
20.01.2015г.; 3/ сумата от 1969, 10 лева, представляваща общ размер на
неплатени разноски за консумативи: вода, електрическа енергия, такса за охрана
и застрахователни премии, свързани с ползването на отдадения под наем имот и
начислени през време на ползването му от ответника „А.х.“ ЕАД, заедно със
законната лихва, считано от предявяването на иска до деня на окончателното
плащане. При условията на евентуалност – само ако претенциите бъдат отхвърлени
поради становището на съда, че правното
действие на договора е било прекратено на 17.03.2014г. - ищецът претендира
за осъждане на двамата ответници, солидарно
да му заплатят: 1/ сумата от 15 300 лева, представляваща неплатена
част от втората наемна вноска за първата
календарна година от действието на договора; 2/ сумата от 30 000 с ДДС,
представляваща половината от дължима съгласно чл.4, ал.2 от договора неустойка
за неспазено предизвестие за прекратяване на договора на наем – по отношение на
втората наемна година; 3/ сумата от 6 333, 33 лева, представляваща неустойка
за забава върху неплатената част от втората наемна вноска (от 15 300 лева)
за първата наемна година и изчислена при
условията на чл.4 от договора за наем; 4/ сумата от 1969, 10 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, поради понесените от
ищеца разноски за ползването на процесния недвижим имот от страна на
ответника.
Предявените искове са оспорени от ответника „А.х.“ ЕАД.
Без да оспорва фактическите твърдения на ответника за възникването на процесното
наемно правоотношение и за неговите предмет и съдържание - ответникът оспорва
предявените вземания, като твърди, че те са недължими, понеже според неговите
твърдения, процесният договор за наем
бил прекратен, считано от 17.03.2014г., поради правните последици на постигнатото устно споразумение на среща
между управителите на „П.“ ООД и „А.х.“ ЕАД, проведена на 02.03.2014г. Именно в
изпълнение на задълженията си по повод прекратяването на договора, наемателят
предприел фактически действия за освобождаване на наетите помещения, със
знанието и съгласието на управителя на дружеството ищец, а при това – след като
натоварил своя инвентар – осъществил чрез свой служител връщане на ключовете от
входната врата на наетото помещение. Заплатените на „П.“ ООД наемни вноски били
съобразени със срока на фактическо ползване на имота и обоснвани от постигнатото
съгласие за прекратяване на действието на договора, считано от 17.03.2014г.,
поради което ответникът нямал задължение да заплаща наемна цена и консумативи
за периода след прекратяването на договора, нито да заплаща неустойка за
забава, каквато ищецът претендира, тъй като не би могъл да изпадне в забава за
парично задължение, което не дължи. Ответникът оспорва и предявените при
условията на евентуалност искове, като им противопоставя възражение за недействителност на основанието на исковете -
доколкото договорът, на който ищецът основавал правата си бил нищожен, поради
противоречие с добрите нрави и поради злоупотреба с право от страна на ищеца
(като страна по договора), който знаел още при сключване на договора, че
наемателят ще бъде поставен в икономическа невъзможност да реализира печалба,
поради недобрата търговска практика на отдадения под наем обект. Моли за
отхвърляне на исковете – главни и евентуални и претендира за осъждане на ищеца
да му заплати направените съдебни разноски.
Ответникът Д.К.Д. също оспорва предявените искове, по
съображения, които са подробно изложени в подадения отговор. Ответникът оспорва
твърдението на ищеца, за изразено от негова страна съгласие да поръчителства за
изпълнението на паричните задължения на „А.х.“ ЕАД, произтичащи от самия
договор. Твърди, че не е обвързан от правните последици на неизпълнението на
договора, тъй като в лично качество не е подписвал споменатия договор. При
условията на евентуалност, ако съдът прецени, че е възникнало договорно
задължение и за него, която може да бъде източник за ангажиране на договорната
му отговорност, ответникът Д.Д. поддържа процесуалната позиция на „А.х.“ ЕАД,
по отношение прекратяването на договора за наем. При условията на евентуалност,
поддържа възражение по чл. 147 от ЗЗД, основано на тезата, че „П.“ ООД е
пропуснало да предяви срещу него, в качеството на поръчител, иск за изпълнение
на задължението в течение на шест месеца от настъпването на съответния падеж за
плащане на втора наемна вноска за първа наемна година - 27.01.2014г. Моли за
отхвърляне на исковете – както на главните, така и на предявените при условията
на евентуалност. Претендира за осъждане
на ищеца да му заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
приетия като доказателство Договор за наем на недвижим имот от 27.11.2013г.
мотивира извода, че между страните в настоящия процес е бил сключен договор, по
силата на който ищецът е отдал на ответника за временно възмездно ползване
недвижим имот, представляващ помещение за ресторант, на адрес в гр. Банко, ул. „********.
В договора, страните са поели изрични насрещни
задължения – за наемодателя: да предаде имота в състоянието в което се намира
при сключването на договора /отразено в приемо- предавателен протокол/, а за
наемателя – да заплаща уговорената наемна цена в размер на 42 000 лева за
първата наемна година, 50 000 лева за втората наемна година и 60 000
лева за третата и всяка следваща наемна година до изтичането на срока на
договора. В клаузата на чл.3, ал.2 от договора се посочва, че наемната година
започва и завършва на 01.декември за съответната календарна година. Според
клаузата на чл. 3 от договора, наемът за първата наемна година следва да бъде
заплатен на две наемни вноски – първа в размер на 21 000 лева при
сключване на договора и втора – в размер на 21 000 лева най- късно до
27.01.2014г. В клаузата на чл.3, ал.3 от договора е уговорено задължение за
заплащане на неустойка. Уговорено е изрично задължение за заплащане на наемната
сума чрез превод по банкова сметка ***, която е посочена в съдържанието на
самия договор.
Действието на
наемния договор е уредено в клаузата на чл. 4 от договора, а при това е важно
да се отбележи, че по изрично съгласие на страните, според чл. 4, ал.1 от
договора за предсрочно прекратяване е
предвидено изрично използването на писмената форма - едностранно писмено
предизвестие или изрично писмено съгласие.
Клаузата на чл.
4, ал.6 от Договора урежда подробно съгласието на страните по договора и на
третото лице за наемното правоотношения Д.К.Д., именно в качеството му на
„физическо лице“ /цит./ - да обезпечи в лично качество изпълнението на
произтичащото от договора задължение за плащане на наемна цена, разноски,
неустойка –на наемодателя „А.Х.“ ЕАД.
Според клаузата
на чл.2, ал.17 от договора за наем пренаемодателя има правото да проверява
състоянието и начина на ползване на ресторанта и оборудването.
Според клаузата
на чл.2, ал.21 от договора за наем – пренаемателят е длъжен да върне
ресторанта на пренаемодателя със
съставяне на нарочен приемо- предавателен протокол на следващия ден след
преустановяване на действието на наемния договор.
Съдържанието на
приетия като доказателство приемо- предавателен протокол от 04.12.2013г.
установява приемането и предаването на държането на процесния недвижим имот от „П.“
ООД на „А.Х.“ ЕАД.
Приетите като
доказателства нотариална покана и Отговор на нотариална покана установяват
съдържанието на направените от страните волеизявления, по повод договорните им
задължения и тезата на всяка от тях по твърденията за изпълнение/ неизпълнение
на задълженията им и действието на наемното правоотношение. Страните не спорят,
че споменатите писмени волеизявления са достигнали до своя адресат.
На
поставените въпроси към Д.К.Д. - на основание чл. 176-177 ГПК - последният
отговаря: Договорът за наем, който е приложен от
стр. 13 до стр. 20 от делото съдържал негови подписи на всяка страница в долния
ляв ъгъл. На последната страница, която съответства на лист 20 от делото, имало
негов подпис срещу отбелязването за пренаемателя и втори негов подпис на
следващ ред срещу - обозначението „упълномощител“ по чл. 4, ал. 5 от договора.
Подписал е последната страница от договора повече от един път, защото
адвокатите на ищеца така му казали. На последната страница от договора се
съдържали общо три негови подписа и два пъти собственоръчно съм си е написал
имената. При подписването на договора, той бил без адвокат. Подписването
станало в кантората на адвокатите на ищеца.
На
поставените въпроси към П.Ж.И.- на основание чл. 176-177 ГПК - последният
отговаря: С Д.Д. се срещнали лично на 29.01.2014 г. и този факт се свързва с
плащането на сумата от 10 000 лв., която била извършена на следващия ден.
Срещата беше инициирана от И., заради това, че
подминала датата на падеж – 27.01.2014г., а нямало плащане и в
качеството на управител, И. искал среща, за да уточни кога ще бъде извършено
то. Д. бил „благосклонен“, както
се изразил, да „хвърли една десятка“ още на другия ден, но не са постигани
уговорки за прекратяване на договора, нито са съставяни такива писмено, според
съдържанието и изискванията на договора за наем. При срещата, двамата не са
коментирали предсрочно прекратяване. И. не бил присъствал на събирането и изнасянето на инвентара от служители
на „А.х.“ ЕАД.
Той знаел за практиката на фирмите, които ползват под наем имоти в гр. Банско - да
работят сезонно и в заведения на морето и да преместват
инвентар и персонал между зимните и летните си обекти, в зависимост от
туристическия сезон. Служителите на наемателя го информирали, че са опразнили
обекта и го поканили да отиде на оглед, защото през лятото нямало да има никого
там - да се уверш, че не са изнесли и негов инвентар и имущество. Предмет на
договора не е да ползват имуществото извън ресторанта, а този факт бил уговорен
и мотивирал огледа и проверката. При огледа не бил съставян протокол, погледнал
само дали не са изнесли нещо от скъпото оборудване на ресторанта, а служителите
на ответника вече били натоварили камиона за курорта „Албена“, за да си
подготвят обекта си там за лятото. На място, И. заварил „семейството, което
управляваше бизнеса“ –И.Т.и Т.Т.. Допуска да е било
на дата 17.03.2014 г. Когато си тръгнали,
посочените лица оставили на И. един комплект ключове, защото според управителя
на ответника Д.Д. – наемателят нямал възможност да остави през лятото човек,
който да се грижи за обекта. Ако има инцидент или сигнал от СОТ, трябвало някой
да се отзове и да отвори ресторанта - заради скъпо оборудване вътре,
помещението не могло да остане без надзор. Обектът бил заключен от
представителите на „А.Х.“ ЕАД.
В
дадените пред съда показания, свидетелкатаИ.П.Т., заявява, че работела в
заведението „Краун Рокси“, в гр. Банско до 17 март 2014г., когато бил е
рождения й ден и тогава именно напуснали заведението. Цял ден събирали
инвентара си от ресторанта, но не може да посочи часа, в който приключило
товаренето. На място дошъл управителя на „П.“ ООД П.Ж.. Заедно с него
огледали всичко в заведението, уверили се, че всичко е наред и във вида, в
който го приели, а свидетелката дала ключа и си тръгнала. В събирането
на багажа участвал целия персонал на заведението. Инвентара
натоварили, защото свидетелката знаела, че нямало вече да работят там, но при
това не си спомня каква е причината да прави такъв извод -
предполага, че Д.Д. й съобщил това по телефона, защото самият Д.
не присъствал на събитията, за които свидетелката разказва. Ключът бил само
един и решили да бъде предаден на П. И., защото обектът бил негов. Обектът бил
„сезонен“ и въпреки, че била на длъжност „барман“ свидетелката се занимавала и
с документация. По тази причина, тя извършила описаните действия. Обектът
бил „предаден в перфектно състояние“ – проверено било всичко, нищо не липсвало.
На входа свидетелката почерпила по повод рождения й ден, заключила. При
пристигането на И., инвентарът бил натоварен, както и светещата табела на
ресторанта. Свидетелката знае, че не е бил подписван някакъв документ във
връзка с приемането или предаването на обекта. Свидетелката не знае, дали някой
от останалия персонал, който бил на мястото, е чул разговора и кой какво е
видял тогава. Инвентарът от ресторанта закарали в курорта „Албена“ – за
ресторанта, който ползвали през лятото в този курорт.
Като доказателство по
делото /стр. 28-51/ са приети фактури, платежни документи установяват нареждания
за паричен превод от името на наемодателя – на посочените по- горе доставчици
на услуги. Фактурите и платежните документи не се обсъждат подробно, тъй като
съдържанието им е предмет на отделна съдебно- счетоводна експертиза, чието
заключение ще бъде обсъдено по- нататък в мотивите на настоящото съдебно
решение.
В хода на
съдебното дирене са изслушани три отделни експертни заключения, които са
изготвени съответно от вещите лица И.Й. (първоначално), Ю.М. (повторно, по
което част от поставените допълнителни задачи не са изпълнени) и от вещо лице П.К.
(повторно). След внимателен анализ на експертните изводи и след като съобрази,
че страните не са възразили само срещу експертното заключение на вещо лице П.К.,
а прегледът на това писменото заключение илюстрира яснота, пълнота и
обоснованост – съдът приема и кредитира именно това експертно заключение, което
ще бъде обсъдено по- долу.
Според
становището на експертизата, която е изготвена от вещо лице К., могат да бъдат
направени следните изводи по правнозначимите факти:
·
Счетоводните документи обосновават извода, че липсва
плащане на част от втората наемна вноска за първата наемна година по договора,
чиито размер е 15 200 лева. Не се установяват данни за плащане на наем за
втората наемна година.
·
Дължимата неустойка по чл. 3, ал.4, т. 3 от договора, върху
неизплатената част от втора наемна вноска за първа наемна година – в размер от
15 200 лева, за периода от 28.01.2014г. до предявяването на иска на
20.01.2015г. възлиза на 6333, 33 лева. Дължимата неустойка по чл.3, ал.3 от
договора, върху неизплатената първа наемна вноска за втора наемна година – в
размер от 25000 лева, за периода от 02.11.2014г. до предявяването на иска на
20.01.2015г. възлиза на 12500 лева.
·
Анализът на счетоводна документация, която е извършило
вещото лице сочи, че според счетоводни данни от счетоводна документация на „А.х.“ ЕАД, неизплатените задължения за консумативи, свързани с ползването
на имота през процесния период възлиза на 1262, 07 лева. Според данни от
представена от ищеца „П.“ ООД справка, за която няма данни за съответствие със
счетоводните регистри, неизплатените задължения за консумативи, свързани с
ползването на имота през процесния период възлиза на 1958, 54 лева.
·
На експертизата не са
предоставени издадени от „П.“ ООД фактури за неплатените наемни вноски, поради
което вещото лице не може да посочи, дали такива фактури съществуват.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По претенциите с правно основание чл. 232, ал. 1, пр.
първо и пр второ от ЗЗД /за плащане на наемна цена и за плащане на разноски
свързани с ползване на имота/.
За да се произнесе по посочената по- горе претенция, съдът анализира
приетите в хода на съдебното дирене писмени доказателства, в резултат на което
приема, че между страните в настоящия процес е възникнало валидно облигационно
правоотношение, носещо характеристиките на типичен договор за наем на недвижим
имот. Съдържанието на правоотношението, вкл. правата и задълженията на
страните, които са страни и в настоящия процес, е обективирано в приетия като
доказателство договор за наем, по чието сключване и по отношение на чието
съдържание страните не спорят. Впрочем
няма спор и по отношение на размера на уговорената наемната цена, относно
срока, в който тя е платима – относно изпълнението на задълженията на
наемодателя (наречен за целите на правоотношението пренаемодател) да предостави
фактическата власт върху процесния недвижим имот.
След внимателен преглед на договорното съдържание, съдът приема, че
процесния договор е действителен. Договорът не съдържа недействителни по см. на
чл. 26, ал.1 от ЗЗД договорни клаузи, в какъвто смисъл са част от релевираните
от ответника „А.х.“ ЕАД доводи. Уместно е в тази насока да се отбележи, че и
двете страни в наемното правоотношение са търговци по правно- организационната
си форма, а помежду им е сключена класическа двустранна търговска сделка. За
търговците е обичайно и нормално да сключват договори при наличието на стопански
риск и в този смисъл - съконтрахента „П.“ ООД не би могло да бъде вменявано
задължение - да прецени стопанския риск за „А.х.“ ЕАД или да се грижи за
интересите на своя съконтрахент.
Тъй като предмет на претенцията е задължение за заплащане на наемна цена и
разноски, свързани с ползването на отдадения под наем имот, а това са
периодични плащания, същността на спора се свежда до следните въпроси: Дали
договорът за наем е прекратил действието си към 17.03.2014г. (както твърди
ответника) и как следва да бъде определено правното значение на извършените на
тази дата фактически действия от страна на служители на „А.х.“ ЕАД и управителя
на „П.“ ООД.
За да намерят тези два важни въпроса своето разрешение, преди всичко следва
да се отбележи изрично, че поради облигационния характер на наемното
правоотношение – фактическата власт върху отдадената под наем недвижима вещ има
характера на държане, а не на
владение. Именно необходимостта от доказване на периода на упражняване на
фактическа власт върху имота, страните в наемните правоотношения обичайно
уговарят приемането и предаването на вещта да се установява посредством
двустранно подписан помежду им документ.
Конкретният случай е именно такъв – в съдържанието на договора за наем
между „П.“ ООД и „А.х.“ ЕАД е изрично уговорено, че държането на имота ще бъде
предадено и върнато със съставянето на нарочни документи - протоколи.
За
разрешаването на повдигнатия спор, налага се да бъдат обсъдени правните последици
на осъщественото от ответника фактическо
напускане на имота на 17.03.2014г. Важно
значение за оценка на тези действия има три факта:
Първо,
че според клаузата на чл.
2, ал.21 от процесния договор за наем – страните са постигнали изрично съгласие:
„пренаемателят
е длъжен да върне ресторанта на пренаемодателя с приемо- предавателен протокол
на следващия ден след преустановяване на действието на наемния договор“
/цит/.
Второ,
че „напускането“ на ресторанта на
17.03.2014г. се осъществява, след товарене на оперативен инвентар, с цел да
бъде преместен от един сезонен обект на „А.х.“ ЕАД в гр. Банско до друг
такъв обект в КК „Албена“ (този факт се посочва както в отговорите по чл. 176
от ГПК така и в показанията на свидетелката) и при това няма писмено съглашение, установяващо съгласие за предсрочно прекратяване
на наемното правоотношение или пък едностранно писмено предизвестие в тази
насока, направено към този момент.
Трето,
че „напускането“ на ресторанта, което очевидно е било планирано, а не спонтанно
не е присъствал Д.К.Д. - изпълнителен
директор и представител на „напускащия“ „А.х.“
ЕАД, а само представител на „П.“ ООД.
Доколкото пред съда не бе представен документ установяващ съгласие на
страните или едностранно волеизявление за прекратяване на наемното
правоотношение (според чл.4, ал.2 от договора за наем), както и при липсата на изрично
изготвен приемо- предавателен протокол за предаване (връщане) на обекта (според
чл.2, ал.21 от договора) –съдът не би могъл да възприеме тезата на ответника „А.х.“
ЕАД, за прекратяване на наемното правоотношение, считано от 17.03.2014г.
Нито един от документи, за които страните са се уговорили изрично, че
трябва да бъдат в писмена форма за доказване не са изготвени. А субективното
намерение на персонала на ресторанта, че „повече няма да работят там“ няма
правно значение за прекратяването на наемното правоотношение. Самият факт на
присъствието на управителя на „П.“ ООД в
ресторанта на 17.03.2014г. не може да бъде възприемано в интерес на
защитаваната от „А.х.“ ЕАД теза, защото
съгласно чл.2, ал.17 от договора, „пренаемодателят има право да проверява
състоянието и начина на ползването на ресторанта и оборудването..“
При действащ наемен договор, какъвто е бил процесния договор - наемателя
дължи заплащане на уговорената наемна цена, независимо от факта, дали съхранява
свои вещи в отдадения под наем имот или по собствена инициатива е предприел
преместването им на друго място. Показанията на разпитаната свидетелка
категорично обосновават извода, че на 17.03.2014г. „А.х.“ ЕАД е осъществило
самоинициативни действия за преместване и по никакъв начин не е било принудено
от „П.“ ООД да стори това, нито пък е
било лишено от възможността да ползва отдадения под наем имот.
Предаването на комплект ключове от служителката на „А.х.“ ЕАД на представител на „П.“ ООД също не е било
изискано от последното дружество и също представлява самоинициатива, която не
освобождава наемателя от изпълнението на договорното задължение за заплащане на
наем, щом действието на договора не е прекратено.
Тъй
като задължението не е изпълнено- ответникът „А.х.“ ЕАД
следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума в общ размер на 45 200
лева, представляваща сбор от дължимите суми 15 200 лева, представляваща
част от втора наемна вноска за първата наемна година и сумата от 30 000
лева, представляваща първа наемна вноска за втората наемна година, заедно със
законната лихва върху споменатите суми, считано от датата на предявяването на
иска до деня на окончателното плащане на задължението.
Освен задължението за заплащане на наемна цена, „А.х.“ ЕАД е поело
задължението да заплати и разноските, които са свързани с ползването на процесния
имот- ресторант. Това конкретно задължение и вида на разноските, които са
платими от наемателя са изрично посочени в клаузата на чл.2, ал.12 от процесния
договор. Тъй като тази клауза не посочва кому следва да се осъществи плащането
– на съответния доставчик (пряко) или на пренаемодателя (на чието име би
следвало да са открити съответните партиди при доставчика), то липсата на
плащане към когото и да било от двамата т.е. установеното от заключението на
съдебно- счетоводната експертиза незаплатено задължение на „А.х.“ ЕАД към
съответните доставчици ангажира договорната отговорност на това дружество. При
това съдът приема, че неизплатеното задължение възлиза именно на обща стойност
1262, 07 лева, понеже точно тази стойност е получена от вещото лице К. след
анализ на предоставени от „А.х.“ ЕАД счетоводни
данни.
Ответникът
„А.х.“ ЕАД, който не е изпълнил надлежно задължението си
да заплати разходите, произтичащи от ползването на процесния имот - следва да
бъде осъден да заплати на ищеца част от претендираната сума в общ размер на
1262, 07 лева. За разликата над присъдената сума и до пълния размер на
претенцията от 1969, 10 лева - искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По правното положение
на привлечения като ответник Д.К.Д.;
Анализът
на събраните в хода на делото писмени доказателства мотивира категоричен извод,
че втория ответник, Д.К.Д., в действителност се е съгласил да предостави лично
обезпечение за изпълнение на задълженията на „А.х.“ ЕАД.
Този извод се налага преди всичко като резултат от систематическо тълкуване
на клаузите на процесния Договор за наем от 27.11.2013г.
От техническа страна, договорното съдържание е ясно и пълно, а името на Д.
е посочено както на първата заглавна страница на договора (наред с
наименованието на търговската фирма на пренаемодателя и пренаемателя), така и
във финалната част от договора, където са положени подписите на страните.
Договорното съдържание също ясно изразява действителната воля на страните и
съгласието за това Д.К.Д. да поръчителства пред „П.“ ООД за изпълнението
на паричните задължения на „А.х.“ ЕАД.
Следователно, релевираните от ответника Д. доводи в противната насока – никак
не могат да бъдат споделени и следва да бъдат отхвърлени.
В заключение на изложените изводи ще трябва да се приеме, че договорното
неизпълнение на „А.х.“ ЕАД спрямо „П.“ ООД ангажира със своите правни последици
и поръчителя Д.К.Д., в качеството му на солидарно задължено лице. Ето
защо, надлежната материална легитимация на този ответник е принципно
установена, но за преценка на основателността на предявените срещу него
претенции следва да бъдат преценени и други факти с правно значение, които ще
бъдат разгледани по- долу.
Релевираното
от втория ответник, Д.К.Д. възражение, основано на чл. 147, ал.1 от ЗЗД ще трябва да бъде разгледано относно
процесното задължение за заплащане на наемна цена и относно задължението за
заплащане на разноски, свързани с ползването на имота. Това е така, доколкото и
двете задължения имат установен падеж.
Изрично
уговорения в договора за наем падеж за плащане на пълния размер на втората
наемна вноска за първата наемна година е до
27.01.2014г. От тази вноска не е платена сума в размер на 15 200 лева,
а искът срещу длъжника „А.х.“ ЕАД е предявен
на 20.01.2015г. т.е. след изтичането
на шест месечен срок от падежа.
Разноските свързани с ползването на имота – ток, електроенергия, такси са с
месечна периодичност за плащане, а според общите условия на доставчиците,
падежът е месечен. Искът срещу длъжника „А.х.“ ЕАД е предявен на 20.01.2015г.
т.е. след изтичането на шест месечен срок от падежа на съответната месечна
фактура.
Доколкото разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗЗД, свързва бездействието на кредитора
„П.“ ООД - да предяви иск срещу главния длъжник „А.х.“ ЕАД в течение на шест
месеца от падежа на задължението - с отпадането на произтичащата от
поръчителството на солидарна отговорност на поръчителя, то ответникът Д.К.Д.
следва да се счита освободен от правните последици на поетото поръчителство за
споменатите по- горе суми.
Но при това, солидарността между
първия и втория ответник, за заплащането на сумата от 30 000 лева,
представляваща първа наемна вноска за втората наемна година никак не е
отпаднала и следователно Д.К.Д. следва да бъде осъден солидарно с „А.х.“ ЕАД да заплати споменатата сума.
По предявените
искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД.
Неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. В
конкретния случай, неустойката е била изрично уговорена между страните в
клаузата на чл. 3, ал.4, 3 от договора за наем.
Кредитирайки
изводите на изготвената от вещо лице П.К. съдебно- счетоводна експертиза -
съдът приема, че дължимата неустойка по чл. 3, ал.4, т.3 от процесния
договор за наем, изчислена върху неизплатената част от втора наемна вноска за
първа наемна година и за периода от 28.01.2014г. до предявяването на иска на
20.01.2015г. възлиза на 6 333, 33 лева.
Дължимата неустойка
по чл. 3, ал.4, т.3 от процесния договор за наем, изчислена върху неизплатената
първа наемна вноска за втора наемна година, за периода от 02.11.2014г. до
предявяването на иска на 20.01.2015г. възлиза на 12 500 лева.
Тъй като задължението за заплащане на неустойка няма
установен падеж – то основаното на разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗЗД възражение на ответника Д.К.Д. за това вземане
е неприложимо и няма как да бъде възприето.
Ето защо, на основание чл. 92 от ЗЗД вр. с чл. 3, ал.4,
т.3 от процесния договор за наем – двамата ответници следва да бъдат осъдени да
заплатят солидарно на ищеца, претендираната сума от 18 833 лева, представляваща
договорна неустойка.
При този изход на съдебния спор по предявените главни
искове – съдът не дължи произнасяне по предявените при условията на
евентуалност искове с правно основание чл.232, ал.2, пр. първо от ЗЗД,
чл. 92 от ЗЗД /за неизпълнение/, чл. 92 от ЗЗД /за забава/ и чл. 59 от ЗЗД
По претенциите за присъждане на разноски в процеса.
С оглед изхода на процеса и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – ответното
дружество следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него съдебни
разноски, според представения списък по чл. 80 от ГПК /стр. 262 от делото/. Тези
разноски, по изчисление на съда и съразмерно с уважената част от иска възлизат
на сумата от 3 077, 42 лева.
С оглед изхода на процеса и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК – ищецът
следва да бъде осъден да заплати на „А.х.“ ЕАД направените от нея съдебни
разноски, според представения списък по чл. 80 от ГПК /стр. 269 от делото/,
които съразмерно с уважената част от иска възлизат на сумата от 2699, 17 лева, както и да заплати на Д.К.Д. сумата от 1450 лева разноски за
процесуално представителство
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.х.“ ЕАД с ЕИК*********и седалище ***, да заплати на „П.“
ООД, с ЕИК*********и седалище ***,
на основание чл. 232, ал.2, пр. първо от ЗЗД – сумата от 15 200 лева (петнадесет хиляди и двеста лева) представляваща неплатена част от наемна
цена: втора наемна вноска, платима за
първата наемна година, по силата на Договор за наем от 27.11.2014г., заедно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяването на иска на
20.01.2015г. и
на основание чл. 232, ал.2, пр. второ от ЗЗД – сумата от 1262, 07 лева (хиляда двеста шестдесет и два лева и седем ст.), представляваща общ размер на неизплатените задължения за консумативи,
свързани с ползването на отдадения под наем имот, за период от сключването
на наемния договор до предявяването на иска, заедно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от предявяването на иска на 20.01.2015г. до деня на
окончателното плащане,
като отхвърля претенцията с правно основание чл. 232, ал.2, пр. второ от ЗЗД
насочена към „А.х.“ ЕАД, само в
частта за разликата - над присъдена сума от 1262, 07 лева до пълния
претендиран размер от 1969,10 лева и
изцяло отхвърля претенцията за солидарно осъждане на Д.К.Д. с ЕГН ********** и адрес *** наред с „А.х.“
ЕАД, да заплати на „П.“ ООД, с ЕИК*********и седалище *** посочените по- горе
суми.
ОСЪЖДА „А.х.“ ЕАД с ЕИК*********и седалище *** и Д.К.Д. с ЕГН ********** и адрес ***
да заплатят солидарно на „П.“ ООД с
ЕИК*********и седалище ***, на основание
чл. 232, ал.2, пр. първо от ЗЗД - сумата
от 30 000 лева (тридесет хиляди лева), представляваща неплатена част от наемна – първа наемна вноска за
втората наемна година, по Договор за наем от 27.11.2014г. - първа наемна вноска
за втората наемна година, заедно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от предявяването на иска на 20.01.2015г. до деня на окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „А.х.“ ЕАД с ЕИК*********и седалище *** и Д.К.Д. с ЕГН ********** и адрес *** да заплатят солидарно на „П.“ ООД с ЕИК*********и седалище ***, на основание чл. 92 от ЗЗД - сумата от 18 833 лева (осемнадесет хиляди
осемстотин тридесет и три лева), представляваща
договорна неустойка по чл. 3, ал. 4, т. 3 от Договор за наем от 27.11.2014г. изчислена, върху неизплатената част от
наемната цена, заедно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от предявяването на иска на 20.01.2015г. до деня на окончателното
плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условията на евентуалност искове,
с правно основание чл.232, ал.2, пр. първо от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД
/за забава/ и чл. 59 от ЗЗД на „П.“ ООД
с ЕИК*********и седалище *** №1.
ОСЪЖДА „А.х.“ ЕАД с ЕИК*********да заплати на „П.“ ООД с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 3077, 42 лева (три хиляди и
седемнадесет и седем лева и четиридесет и две ст.) лева, представляваща
направените съдебни разноски пред Софийски градски съд, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „П.“ ООД
с ЕИК*********да заплати на „А.х.“ ЕАД с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК–сумата от 2699,
17 лева (две хиляди шестстонин деветдесет и девет лева и седемнадесет ст.),
представляваща направените съдебни разноски пред Софийски градски съд,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „П.“ ООД
с ЕИК*********да заплати на Д.К.Д. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК – сумата
от 1450 лева (хиляда четиристотин и петдесет лева), представляваща
направените съдебни разноски пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на
препис от него.
СЪДИЯ: