№ 720
гр. ****, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110100463 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от "****"
ООД гр.****, ул.**** № 33, ЕИК **** представлявано от **** -Управител
чрез пълномощник юрисконсулт ****, против А. Й. Х., ЕГН **********, иск
с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде
признато за установено по отношение на А. Й. Х., ЕГН **********, че в
качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с
абонатен номер ****, дължи на „****" ООД сума в общ размер на 286.10лв.
(двеста осемдесет и шест лева и Юст.), представляваща сбор от главници за
ползвани и незаплатени В и К услуги, отчетени реално през периода от
03.06.2021г. до 04.08.2021г. на адрес гр.****, жк.****, бл.204, вх.З, ап.77;
сума в общ размер на 15.66лв. (петнадесет лева и ббст.), представляваща сбор
от обезщетения за забава върху главниците, формиращи сбора от 286.10лв., за
периода от 05.08.2021 г. до 19.02.2022г., както и законната лихва върху всяка
една от главниците, формиращи общата сума от 286.10лв., считано от датата
на подаване на заявлението в съда-24.02.2022г. до окончателното им плащане,
за които суми е издадена заповед № И 59 от 25.02.2022г. за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 2336/2022г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по
заповедното производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на
1
парично задължение по чл.410 ГПК №1159 от 25.02.2022г., а именно:
заплатена държавна такса в размер на от 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00лв.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения:
Твърди се, че „****" ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2,
ал.1 от Закона за регулиране на **** услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел.
изм.), предоставя В и К услуги на А. Й. Х., ЕГН ********** за имот на адрес
гр.****, жк.****, бл.204, вх.З, ап.77, която в качеството си на потребител ги
получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се
отчитат по партида абонатен номер ****, чийто титуляр е ответникът. Твърди
се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор „****" ООД потребителите са
длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не е
правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да
заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.
Твърди се, че на 24.02.2022г. В и К ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Х.,
въз основа на което било образувано ЧГД № 2336/2022г. по описа на ВРС,
ГК-47 състав. На 25.02.2022г. съдът издал заповед № 4241 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Юсуфова да
заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 286,10 лева, представляваща
незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода от 03.06.2021 г. до
04.08.2021 г. за обект на потребление, находящ се в град ****, , ж.к. ****,
бл.204, вх.3, ап.77 , с абонатен № ****, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда- 24.02.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 15,66 лева, представляваща
обезщетение за забава за заплащане на главницата от 286,10 лева, изчислено
за периода от 05.08.2021 г. до 19.02.2022 г.; както и сумата от 75 лева,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
дължима държавна такса от 25 лева и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
На 14.12.2022г. заявителят (сега ищец) е уведомен, че на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
2
В срока по чл.131 ГПК ответникът е получил надлежно исковата молба
и приложенията към нея. Чрез назначения му особен представител депозира
отговор на исковата молба. Оспорва облигационната връзка между страните,
качеството на потребител на ответника и реалното доставяне и ползване от
ответника на претендираните услуги. Оспорва правото на служебно
начисляване на процесните услуги и изправността на СТИ.
В проведено открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител поддържа исковите претенции.
В проведено открито съдебно заседание ответникът не се явява и
представлява. Чрез процесуален представител депозира писмено становище, с
което поддържа отговора и направените възражения.
Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422
от ГПК:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. №2336/2022г. на
Районен съд-гр.****-47-ми състав, се установява, че същото е образувано по
подадено от ищцовата стрА. в настоящото производство в качеството й на
заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на
длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
депозирано в деловодството на съда на 24.02.2022 г. Въз основа на
депозираното заявление е издадена Заповед № 1159/25.02.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено на длъжника А. Й. Х., ЕГН **********, адрес: град ****, ж.к.
****, бл.204, вх.3, ап.77 ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „****“ ООД
ЕИК/БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес: Област ****, Община ****,
гр.****, ул. „****“ № 33 следните суми: сумата от 286,10 лева,
представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода от
03.06.2021 г. до 04.08.2021 г. за обект на потребление, находящ се в град
****, ж.к. ****, бл.204, вх.3, ап.77, с абонатен № ****, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 24.02.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 15,66 лева,
представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 286,10
лева, изчислено за периода от 05.08.2021 г. до 19.02.2022 г., сумата от 25 лева
/двадесет и пет лева/, заплатена държавна такса за заповедното производство,
както и сумата от 50 лева/петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
3
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 отГПК във вр. с чл. 26 от НЗПП.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства:
Дължима сума за незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода от
03.06.2021 г. до 04.08.2021 г. за обект на потребление, находящ се в град
****, ж.к. ****, бл.204, вх.3, ап.77, с абонатен № ****, за което са издадени
фактури за периода от 06.07.2021 г. до 05.08.2021 г.
Длъжникът в заповедното производство и ответник в настоящото
производство е уведомен за издадената Заповед при условията на чл.47, ал.5
ГПК, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.
Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото
възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на
едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е
представил доказателства за заведената искова молба в заповедното
производство.
С оглед на гореизложеното и предвид наличието на идентитет по
отношение на вземанията, които са предмет на заповедното и исковото
производство, съдът намира, че настоящото производство е допустимо и
съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е
допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа стрА.:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: ОУ на „Водоснабдяване и кА.лизация” ООД-****,
решение № ОУ- 09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви, решение
№ Ц- 46/30.12.2020 г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, справка за недобора
на частен абонат № **** до 19.02.2022г. удостоверение от Община **** рег.
№ РД24003504ВЛ_001ВЛ от 07.02.2024 г.
По делото са представени Общите условия за предоставянето на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор „****” ООД.
Видно от приобщените към доказателствения материал обяви, Общите
4
условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор „****" ООД са публикувани в два ежедневника.
Представени са справки за недобора на частен абонат с клиентски
№**** за издадени фактури на абоната А. Й. Х. за периода от 03.06.2021г. до
04.08.2021г.
От приложеното удостоверение от Община **** рег.№
РД24003504ВЛ_001ВЛ от 07.02.2024 г. се установява, че ответницата Х. и
**** са сключили гражданднски брак на 13.08.1997г. От приложен по делото
и неоспорен от страните Договор за продажба на общински недвижим имот
по реда на ЗОС от 31.03.1998г. се установява, че съпругът на ответницата –
**** е придобил собствеността върху процесния водоснабден имот.
По делото са приложен опис на отчети на абонат, от които е видно, че
на 06.07.2021г. и 05.08.2021г. са извършени отчети на СТИ-водомер с
клиентски №****, при който е отчетена консумация на услуги от 88 куб.м.
По делото е приложено уведомително писмо от 05.07.2021г., връчено на
ответницата, с което същата е уведомена за изтекла метрологична годност на
СТИ-водомер, монтиран в процесния имот.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-
счетоводна експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява след проверка в счетоводните
документи, находящи се в ищеца, че общият размер на месечните задължения
за заплащане на ВиК услуги за ползвани В и К услуги по партида с аб. №****
за периода от 03.06.2021 г. до 04.08.2021 г. на процесния абонатен номер е в
размер на 286,10 лв., а лихвата за забава върху всяко едно от месечните
задължения за периода от съответния им падеж до 19.02.2023г. е в размер на
15,66 лв. След справка в счетоводството на ВиК - **** ООД експертизата
констатира, че не е налице плащане по процесните фактури, след датата на
депозиранена Заявлението по чл.410 ГПК – 24.02.2022г., до 02.11.2023г.
Предвид така установеното от фактическа стрА., СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна стрА.:
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно
установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу
ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от
ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
5
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. В
тежест на ответника е да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това вземане.
Съгласно пар.1,т.2 от ДР на Закона за регулиране на **** услуги,
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С
идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на ищцовото дружество.
Съдът намира, че ответника притежава качеството „потребител на ВиК
услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на **** системи и по
смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор "****
Видно от приетите по делото писмени доказателства и изричното
изявление на ответника, той се явява собственик на процесното жилище,
представляващо апартамент, находящ се в град ****, ж.к. ****, бл.204, вх.3,
ап.77, поради което притежава качеството „потребител на ВиК услуги”
досежно процесния обект на потребление по партида с абонатен номер
№**** за процесния период.
Възражението на ответника, че не е стрА. по договор за предоставяне на
ВиК услуги е неоснователно. Процесният договор е от категорията на
неформалните, т.е. за действителността на същия не е необходимо той да се
сключва при спазване на определена форма. С присъединяване на процесния
имот към водопреносната и кА.лизационна мрежи, между страните е
възникнала валидна облигационна връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11,
ал.7 от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между
страните ”exlege” в едномесечен срок от публикуването им. Видно от
приложените разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на
ВиК са надлежно публикувани, което обстоятелство е ноторно и служебно
известно на съда. Следователно същите са влезли в сила по отношение на
всички потребители на вода и ВиК услуги, включително спрямо ответника. С
влизане в сила на ОУ на 11.09.2014г. и с оглед липсата на твърдения и
доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл.71, ал.2 от ОУ,
6
същите са стА.ли част от договорните им отношения.
Видно от приобщения към доказателствения материал електронен
карнетен лист, през целият процесен период е извършено отчитане на СТИ,
поради което исковата сума представлява цена за реално консумирани услуги.
Липсват доказателства за извършени от ответника плащания на
претендираните услуги.
Съдът приема, че представените доказателства са достатъчни да
обосноват извод, че отчетените и осчетоводени спорни количества вода са
реално доставени.
Съдът прием, че към 05.07.2021г. ответникът е бил уведомен, че е
изтекла валидността наметрологична проверка на водомерас абонатен номер
****, като абонатът следва да предприеме необходимите действия по
монтиране на нов водомер. По делото като доказателство е представено
уведомително писмо № ****, надлежно връчено на ответницата. В същото
време водомерът е посочен като изправен за описаните по-горе искови
периоди. Представените доказателства, а именно справки за недобора и описи
ототчитането на водомера са годни доказателствени средства, като
отчитането е било извършвано съобразно изискванията на Наредба No 4 от
14.09.2004г. и ОУ. От стрА. наответника се правят общи оспорвания, като не
са ангажирани насрещни доказателства, с които да се опровергаят
твърденията, че отчитането е вярно. Съдът приема за безспорнии ненуждаещи
се от доказване са обстоятелствата, че в определения период е извършен
реален отчет, като не са налице данни за извършвано служебно начисляване
на количества и суми.
Не са представени доказателства, че потребителят епредприел
оспорване на начислените му суми, съобразно изискванията на чл. 34 ал.1 от
ОУ.
От събраните доказателства безспорно се установява, а и ответникът
реално не оспорва, че в имота има извършено потребление.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото
е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови
нужди до потребител на жилище.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 от Общите условия, основно
задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в
7
30-дневен срок след датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок на
това задължение, на основание чл.44 от Общите условия потребителят дължи
на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на оператора. Съгласно чл.22 от
Общите условия, изразходваните количества питейна вода се отчитат от
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора.
Съгласно чл.23, ал.1, т.2, за потребители за питейно-битови нужди, отчетът се
извършва на 3 месеца. Според ал. 3 на чл.23, в междинните периоди между
два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвА.
вода, определена въз основа на средния месечен разход от предходните два
отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление. Предвидено в ал. 4 на чл.
22 е, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът
се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК
оператора.
Съдът, като съобрази представените по делото писмени доказателства,
констатира, че за установяване на наличието на доставяне и реално
потребяване на отчетената вода, начислена за плащане с процесните фактури,
ищецът е представил карнет за извършени отчети на водомера на ответника,
като ответника не е оспорил това писмено доказателство.
Предвид изложеното, съдът намира,че ищцовото дружество е провело
успешно доказване за дължимост на сумата за главница за ползвани и
незаплатени В и К услуги по партида с аб.№ **** за периода от 03.06.2021 г.
до 04.08.2021 г. на обща стойност в размер на 286,10 лева, установени по
размер от заключението на вещото лице. Същевременно, видно от
заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводната експертиза,
не е налице плащане по процесните фактури от стрА. на ответника.
Ето защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации,
съдебният състав приема, че в конкретния случай са налице елементите от
фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от
ГПК, като искът е доказан по основание по отношение на главницата.
Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна
8
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на
ищеца за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 44 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „ВиК-****” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане
на цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури, считано от
деня, следващ изтичането на 30-дневния срок от издаване на съответната
фактура. Съобразно заключението на вещото лице, обезщетението за забава
върху всяко едно от месечните задължения по партида с аб.№**** за периода
от съответния падеж, до 19.02.2022г. е в размер на 15,66лв. Предвид
изложеното, следва да бъде уважена и исковата претенция за присъждане на
лихвите за забава.
Ето защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации,
съдебният състав приема, че в конкретния случай са налице елементите от
фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от
ГПК. Искът като доказан по основание и размер следва да бъде уважен, като
се признае за установено в отношенията между страните дължимостта на
оспореното вземане на ищеца по отношение на процесната сума.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има
право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК и доказателствата
за реализирани разходи. С оглед на това съдът намира,че на ищцовата стрА.
следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски
в общ размер от 725 лв., от които държавна такса в размер на 75 лв., депозит
за вещо лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза-150,00 лв., депозит
за особен представител-400лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лв., както и сторените в ч.гр.д.463/2023г. на ВРС разноски в общ
размер от 183лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца "****
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район „****”, ул.
„****” № 33, от една стрА. и ответника А. Й. Х., ЕГН **********, от друга
стрА., че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител
на ВиК услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ****, дължи на
„****“ ООД сума в общ размер на 286,10лв. (двеста осемдесет и шест лева
четиридесет лева и 10 ст.), представляваща остатък от сбор от главници за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 03.06.2021г.
до04.08.2021г. на адрес гр.****, жк.****, бл.204, вх.З, ап.77, както и сума в
общ размер на 15,66лв. (петнадесет лева и 66 стотинки), представляваща
обезщетения за забава върху тези главници за периода от 05.08.2021 г. до
19.02.2022г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-24.02.2022г. до окончателното им плащане, за
които суми е издадена заповед №1159 от 25.02.2022г. за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 2336/2022г. по описа на ВРС, на основание чл.
422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Й. Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „****” ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, район „****”, ул.
„****” № 33 сумата в размер на 725 лв., от които държавна такса в размер на
75 лв., депозит за вещо лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза-
150,00 лв., депозит за особен представител-400лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв., както и сторените в ч.гр.д.463/2023г.
на ВРС разноски в общ размер от 183лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по делото,
ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
10