Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/06.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Христина Колева
при секретаря
Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12696 по
описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
от Д.Ж.Н., ЕГН **********, адрес: ***,
съдебен адрес:***, чрез адв. Н. С против Н.
в. м. – гр. С, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Ч" №**,
представляван от доц. д-р С.П. с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с
чл.358, ал.1, т.2 предл. 1 КТ за отмяна на Заповед № ЧР-03-02/16.08.2017 г.
на работодателя, с която на ищеца му е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Излага, че страните са в трудово
правоотношение, като изпълнява длъжността „специалист"
във филиал В м - Варна. Твърди,
че не е извършил твърдяното нарушение на трудовата дисциплина. Излага, че е
нарушена процедурата по издаване на заповедта, тъй заповедта
не е мотивирана. Счита, че при определяне на наказанието работодателят не е
взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя. Ето защо моли за
постановяване на положително решение по предявения от него иск.
Ответникът депозира писмен отговор в срока по
чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск. Не оспорва наличието на
трудово правоотношение между страните, по силата на което ищецът заема
длъжността „специалист"
във филиал В м - Варна. Излага се, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена при спазване на процедурата, предвидена в
КТ. Заповедта съдържала всички предвидени в закона реквизити, като било
посочено и конкретното нарушение на трудовата дисциплина – отказ на служителя
да занесе покани за откриване на изложбата „Филателно море”. Твърди се, че при
определяне на наказанието е съобразена тежестта на извършеното нарушение от
ищеца, обстоятелствата при които е извършено и поведението му. Навеждат се
доводи, че това е второ нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца,
като през м.11.2016г. с влязла в сила заповед му е наложено дисциплинарно
наказание ”забележка” за неизпълнение нарежданията на работодателя. Моли за
отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С определение, постановено в з.с.з. на 22.11.2017г., съдът е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че са в трудово
правоотношение, по силата на което ищецът
Д.Ж.Н. заема
длъжността „специалист"
във филиал В м – В и
със Заповед № ЧР-03-02/16.08.2017 г. на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК.
Видно от заповедта, наказанието е наложено затова, че Д.Н. не е изпълнила служебните си задължения залегнали
в длъжностната й характеристика,
представляващи некачествено
изпълнение на възложените от директора на ВММ преки задачи, изразяващи
се в отказ от нейна страна
на занесе пет плика с покани
във връзка с организиране на изложбата “Филателно море“, което
представлявало нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т.7 КТ –
неизпълнение на законните нареждания на работодателя.
Не се спори, че обжалваният акт е издаден при наличие на материална
компетентност на органа.
С Писмо-покана peг. № 1-762/14.08.2017г., на ищцата
са поискани писмени обяснения във връзка с Докладна записка изх. №
117/03.02.2017г. на Директора на Военноморски музей – Варна относно отказа й да
занесе пет покани за изложбата „Филателно море“, която следвало да бъде открита
на 11.08.2017г., предназначени до ръководители на водещи морски фирми и
организации, чиито офиси са в района на пристанище Варна.
Представена е и докладната записка изх. № 117/03.02.2017г. на Директора на
Военноморски музей – Варна до директора на Националния военноисторически музей
във връзка с отказа на ищеца да разнесе поканите, който бил аргументиран, че не
влиза в длъжностната й характеристика и че е задължение на служителя за връзки
с обществеността, като поискала задачата да й бъде поставена писмено.
Във връзка с поисканите обяснения, на 15.08.2017г. от ищеца е представена
докладна.
Видно е от приложената Длъжностна характеристика на длъжността «Специалист
по ДРД», че основна цел на длъжността е да подпомага реализирането на
дейностите по опазване на движимите културни ценности в експозициите на ВММ.
Служителят носи материална отговорност за ДКЦ в експозицията на ВММ; осигурява
обслужването на посетители, организирани групи и делегации в експозицията на
ВММ. В раздел V са посочени преките задължения, в които не фигурира разнасянето на покани.
Организацията на изложби се свежда до това да приема и предава ДКЦ с акт и да носи
материална отговорност за тях до получаването им от МОЛ на музея. В т. 8 е
посочено, че изпълнява и други задачи, възложени от директора на ВММ и
ръководството на НВИМ.
От приложеното по делото копие на личното трудово досие на ищеца се
установява, че му е налагано друго дисциплинарно наказание във връзка с
изпълняваната от него длъжност. С влязла в сила Заповед
№ ЧР-03-7/14.12.2016г. на ищеца е било наложено наказание „Забележка“, затова
че не е изпълнила служебните си задължения, изразяващи се в отказ да участва в
организацията и провеждането на деня на Научнопрактически форум „Голямата война
– сто години по-късно“.
В полза
на ответника са
събрани гласни доказателства
за установяване факта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина.
С. Т. С. в показанията си установява, че работи с
ищцата. Познава работата й. Била
назначена да работи в експозиция, а когато не е в експозиция трябвало да
изпълнява и други задачи, които са й възложени. Свидетелката като старши
експерт и екскурзовод отговаряла за екипа, който бил в експозиция. Осъществявала
контрол върху работата на ищцата. В началото на август
миналата година подготвяли изложба, посветена на деня на флота. За рекламирането
на изложбата направили покани, които следвало да се разнесат или изпратят по пощата. За близките райони
около музея във Варна се разнасяли лично от служители на музея. Разпределили
поканите между 4-5 човека. На ищцата предали 4-5 покани, които трябвало да
разнесе в района на Параходство БМФ, но тя отказала, като поискала писмена
заповед, доколкото не било в нейните задължения. Случвало се е и друг път да
разнася покани. Поканите се разнасяли в работно време, когато не са в
експозиция. Пиарът не бил на работа в този период. Имало служител на длъжност
„секретар“, но тази длъжност включвала и други задължения. Нямало длъжност куриер, затова всеки, който имал възможност
разнасял поканите. Това било начина да се рекламира музея. Нямало писмена заповед,
с която да е определен начинът на разнасяне на поканите. Разнасянето на
поканите не фигурирало като дейност в плана на музея. Това е задача, за която
можело да отговоря пиара.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни
изводи:
Не е спорно в отношенията между страните по делото, че са в трудово
правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „специалист" във филиал
Военноморски музей – Варна.
Дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” се налага, когато е
налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя,
наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя
изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи
изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове. За законността на наложеното
дисциплинарно наказание следва работодателят да докаже наличието на посочените
предпоставки.
Съдът намира, че в оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание са посочени достатъчно факти и обстоятелства, от които може да се
направи извод, че с връчването й, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение” за това, че отказала да разнесе пет покани за
изложбата „Филателно море“.
Издадената мотивирана писмена заповед с точно дефинирано от закона
съдържание /чл.195, ал.1 КТ/, може да се приеме, че е последваща приемането на
нарочни изрични писмените обяснения на ищеца, дадени по повод конкретно
вмененото му дисциплинарно провинение /чл.193, ал.1 КТ/.
При изследване въпроса на материалната
законосъобразност на процесната заповед, по делото се доказа, че ищцата
действително е отказала да разнесе поканите.
Съдът счете, че горното само по себе си не съставлява нарушение на
трудовата дисциплина, доколкото разнасянето на покани не може да се вмени като
задължение на ищцата по силата на сключения между страните трудов договор.
Видно от длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност,
организацията на изложби се свежда до това да приема и предава ДКЦ с акт и да
носи материална отговорност за тях до получаването им от МОЛ на музея.
Възлагането на други задължения извън посочените в длъжностната характеристика следва
да става с писмена заповед на работодателя в съответствие с чл.120 КТ. Посочените в т. 8 длъжностни задължения: при необходимост
да изпълнява и други задачи, възложени от директора на ВММ и
ръководството на НВИМ, се отнасят към т. 1 от характеристиката, а именно
постигане на съответните цели във връзка с длъжността «Специалист по ДРД» - опазване на движимите културни ценности в
експозициите на ВММ, което не включва промяна характера и мястото
на работа. Само според разпоредбата на ал. 3 работодателят може да възложи на
работника или служителя работа от друг характер, макар и да не съответства на
неговата квалификация, когато това се налага по непреодолими причини. От
представените по делото доказателства не може да се направи категоричния извод
за наличие на такава необходимост, изразяваща се в недостиг на работна сила за
изпълнение на определени важни, спешни и неотложни задачи във връзка с
дейността на музея.
Дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” се налага, когато е
налице виновно неизпълнение на трудовите задължения, като в конкретния случай с
оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
поведението на служителя, наложеното наказание
не се явява съответно.
Съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.1 КТ, при определяне на дисциплинарното наказание
следва да се вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя.
Преценката на
тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на
извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за
работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника /служителя/ към конкретното неизпълнение.
Само факта, че ищцата има наложено наказание
"забележка" със заповед №
ЧР-03-7/14.12.2016г., което
не е отменено, не може да мотивира извод, че процесното
нарушение е тежко и при индивидуализация на наказанието, работодателят е
съобразил нормата на чл. 189 КТ. Това е така, тъй като всички други
обстоятелства във връзка с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено и поведението на работника, изложени по-горе, налагат извод, че
наложеното му наказание "предупреждение за уволнение" е несъответно
на извършеното от него нарушение. Още повече, че в КТ няма изискване при
наложено наказание "забележка", следващото да бъде по-тежко.
Така наложената санкция е
незаконосъобразна, което е основание за отмяна на заповедта.
Предвид уважаването на иска, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът, следва да заплати на ищеца направените разноски
по делото в размер на 460 лева за възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 50 лева,
представляваща дължимата държавна такса за производството.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЧР-03-02/16.08.2017 г., издадена от директора на Н. в. м. – гр. С.,
ЕИК ***, с която на Д.Ж.Н., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, на
основани чл. 357 КТ.
ОСЪЖДА Н.
в. м. – гр. С., ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Ч" №**,
представляван от доц. д-р С.П. ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ж.Н., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 460
лева /четиристотин и шестдесет лева/, представляваща направените в
производството разноски за заплатено възнаграждение за защита и съдействие от
един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Национален
военноисторически музей – гр. София, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. С, ул. „Ч" №**, представляван от доц. д-р С. П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
– Варна сумата от 50.00 лева /петдесет
лева/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: