№ 425
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Райна Мартинова
Членове:Нели С. Маринова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506697 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 127456/17.06.2020 г. по гр.д. № 6697/2021 г. по описа на СРС, 58
състав „Н.Ф. БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ц.-Ц.Г.“ ЕООД на основание чл. 288
ТЗ, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 15360 лева –
възнаграждение по Договор от 21.08.2017 г. за изграждане на тръбен водопроводен
сондаж, ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на
исковата молба (12.09.2019 г.) до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД сумата от 3110,40 лева – законна лихва за забава за периода от 13.09.2017 г. –
11.09.2019 г., на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сума от 2304 лева – неустойка за забава
за периода 13.09.2017 г. – 11.09.2019 г., сумата от 1176 лева – разноски за обезпечаване
на бъдещ иск, сумата от 830,97 лева – съдебни разноски.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 25174811/26.11.2020 г.,
подадена от „Н.Ф. БГ“ ЕООД, в която са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Въззивникът – ответник поддържа, че по делото
липсва доклад по делото, като съдът не е разпределил и доказателствената тежест. При
постановяване на решението си, съдът не е извършил всестранно, пълно и обективно
разследване по случая, в резултат на което не са изяснени относимите за спора факти,
поради което и неправилно е стигнал до извода, че искът е основателен. Поддържа, че
съдът не се е произнесъл по всички наведени от мен доводи за неоснователност на
1
предявените искове. Неправилно били приети оспорените от ответника договор за
изграждане на тръбен водопроводен сондаж от 21.08.2017 г., приемо-предавателен
протокол от 07.09.2017 г. и фактура № 427/07.09.2017 г. и неправилно е прието, че
възраженията са преклудирани. Твърди, че сама по себе си фактурата не е основание за
плащане на цената на услугата, а поддържа, че не е извършено строителство на тръбен
кладенец в района на гр. Ихтиман. Не бил подписан протокол, който да установи
строителните дейности са извършени, както и проверка дали вещта работи. По делото
не били ангажирани доказателства, че такива дейности били извършени. Поддържа, че
неправилно първоинстанционният съд е присъдил едновременно неустойка и лихва за
забава за периода от 13.09.2017 – 11.09.2019 г. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25078586/07.05.2021
г., подаден от „Ц.-Ц.Г.“ ЕООД, в който са изложени съображения за неоснователност
на въззивната жалба. Моли тя да бъде отхвърлена и първоинстанционното решение да
бъде потвърдено изцяло. Претендира направените във въззивното производство
разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 52720/2019 г. по описа на СРС, 58 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Ц.-Ц.Г.“ ЕООД против „Н.Ф. БГ“ ЕООД, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
258, ал. 1 във връзка с чл. 266 от Закона за задълженията и договорите, чл. 86 и чл. 92
от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че по силата на сключен на 21.08.2017 г. договор за изграждане
на водоснабден сондаж „Н.Ф. БГ“ ЕООД е възложил на „Ц.-Ц.Г.“ ЕООД строителство
на тръбен кладенец в района на гр. Ихтиман за техническо водоснабдяване при
дълбочина от 80 метра. Твърди, че съгласно III.1 от сключения договор, цената за
строително – сондажните работи била 160 лева на линеен метър без ДДС, като общата
цена била 12800 лева без ДДС. При сключване на договора възложителят заплатил
сумата от 6400 лева, а остатъкът е следвало да бъде платен в пет дневен срок след
завършване на строителството. Твърди, че поради необходимост от изграждането на
по-дълбок сондаж, страните по договора са постигнали уговорка за увеличение на
дълбочината на сондажа на 120 метра. На 07.09.2017 г. ищецът извършил уговореното
строителство и изпълнението било прието без възражение, за което бил съставен
приемо-предавателен протокол. Издадена била данъчна фактура, която била приета от
управителя на ответното дружество за сумата от 15360 лева с ДДС, която сума
2
представлявала остатъчната стойност след приспадане на платения аванс. Твърди, че
съгласно т. V. 3 от сключения договор при забава на плащането била уговорена
неустойка в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден, но не повече от 15% от стойността
на дължимата сума за исковия период тази сума била 2304 лева. Твърди, че на
19.10.2017 г. била отправена покана за плащане, като бил предоставен допълнителен
14-дневен срок да изплащане на дължимото възнаграждение. Поканата била получена
от управителя на ответното дружество на 07.11.2017 г. Поддържа, че ответникът дължи
и законна лихва за периода от 13.09.2017 – 11.09.2019 г. в размер на 3110,40 лева.
Моли ответникът да бъде осъден за заплати исковите суми, както и законна лихва
върху неплатеното възнаграждение от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника „Н.Ф. БГ“ ЕООД.
В молба вх. № 5073994/16.06.2020 г. процесуалния представител на ответника е заявил,
че оспорва предявените искове. Оспорва твърденията, че е подписан договор за
изграждане на тръбен водоснабдителен сондаж от 21.08.2017 г., че ищецът е извършвал
уговорените строителни дейности, както и че изпълнението не е приемано от
възложителя, поради което твърди, че не дължи претендираното възнаграждение.
Направени са оспорвания на представените с исковата молба писмени доказателства,
като поддържа, че те не носят подписа на управителя на ответното дружество. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, от
които се установява следното:
На 21.08.2017 г. между „Н.Ф. БГ“ ЕООД – възложител и „Ц.-Ц.Г.“ ЕООД –
изпълнител е сключен договор за изработка, по силата на който изпълнителят се е
задължил да изпълни строителство на тръбен кладенец в района на гр. Ихтиман за
техническо водоснабдяване със следните параметри: дълбочина – 80 метра, диаметър
на сондиране – 269 мм., диаметър на обсаждане - Æ 160/7,7 мм, вид на обсадната тръба
– ПВЦ – Валпласт Румъния, филцова засипка, почистване на сондажа от механични
утайки. В т. III, т. 1 страните са уговорили, че цената за строително – сондажни и други
работи е 160 лева на линеен метър, като в т. 3 е определена общата стойност на
договора е 12800 лева. Уговорено е, че възложителят изплаща аванс на изпълнителя в
размер на 50 % от стойността на договора 6400 лева, като всички цени били уговорени
без ДДС. В т. II.1.4 възложителят е поел задължение да плати остатъка от договорената
сума в петдневен срок след завършване на строителството. При неизпълнение на
задължението за заплащане на договорената сума възложителят е приел да плати
неустойка по 0,5 % за всеки просрочен ден, но не повече от 15 %.
На 07.09.2017 г. е съставен приемо-предавателен протокол, подписан от
представители на двете дружества, в който е отразено, че на обект „Патичарник“, гр.
3
Ихтиман е изграден сондажен кладенец – 120 м., диаметър на сондиране - Æ 270 мм,
диаметър на обсадна колона – Æ 160 мм., вид на колоната – PVC – Валпласт Румъния,
дълбочина на филтрите, гравирана засипка – О-120 м., почистване с ерлит – 2
м./смени, циментация. С подписване на протокола изпълнителят е предал на
инвеститора за съхранение и експлоатация сондажния кладене. На същата дата е
издадена Фактура № 427/07.09.2017 г. за сумата от 15360 лева – окончателно плащане
по договор от 21.08.2017 г., като тя е приета за плащане от представител на „Н.Ф. БГ“
ЕООД.
На 07.11.2017 г. на „Н.Ф. БГ“ ЕООД чрез управителя му е връчена покана за
плащане на дължимата по договора сума от 15360 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Във връзка с наведените от жалбоподателя доводи, настоящият състав намира
следното:
С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 258 във връзка с чл. 266 от Закона за задълженията и договорите,
чл. 86 и чл. 92 от Закона за задълженият и договорите.
Съгласно чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да
плати възнаграждение. Основателността на предявения иск е поставена в зависимо от
това по делото да се установи, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по силата на договор за изработка, че изпълнителят е изпълнил
съобразно уговореното, както и че работата е приета от възложителя. От събраните по
делото писмени се установява, че между „Н.Ф. БГ“ ЕООД и „Ц.-Ц.Г.“ ЕООД е сключен
договор за изработка, по силата на който изпълнителят е поел задължение да
изграждане на тръбен кладенец в района на гр. Ихтиман.
Съгласно чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД поръчващият е длъжен да заплати
възнаграждението за приетата работа. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите възложителят е имал задължението по договора
за приеме работата, ако тя съответства на уговореното, като при приемането е можел
да направи всичките си възражения по неправилното изпълнение. От събраните по
делото доказателства се установява, че на 07.09.2017 г. е съставен приемо-предавателен
4
протокол, подписан от представител на двете дружества, като в него не са отразени
възражения относно изпълнената работа. Приета за плащане от управителя на
ответното дружество е и издадената фактура за исковата сума от 15360 лева.
В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е изпълнил задължението си да заплати останалата част от
възнаграждението в срок от 5 дни след приемане на изпълнението като доказателства в
тази насока не са прието по делото.
Неоснователни се явяват възраженията на въззивника, че първоинстанционният
съд неправилно е оставил без уважение направените оспорвания на автентичността на
представените писмени документи, в частта относно подписа на управителя на „Н.Ф.
БГ“ ЕООД. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в
законоустановения срок като с изтичането му е загубил правото на да направи това по-
късно. Направеното с молба от 16.06.2020 г. оспорване е преклудирано, поради което
правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за откриване на
производство по чл. 193 от ГПК за оспорване на истинността на приетите по делото
писмени доказателства.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 258, във връзка с чл. 266
от Закона за задълженията и договорите се явява основателен и първоинстанционното
решение е правилно в частта, с която ответникът е осъден да заплати сумата от 15360
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД когато длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата. В чл. V.2 от Договора страните са уговорили неустойка при
забавено плащане задължения по договора. Съгласно чл. 92, ал.1 от ЗЗД не е
необходимо ищецът да установява действителния размер на вредите, поради което
достатъчно е да установи, че е налице забавено изпълнение, за да възникне задължение
за неизправната страна да заплати уговорения размер на неустойката. Установява се, че
съгласно т. II.1.4 от договора срокът за изпълнение за задължението за плащане на
уговореното възнаграждение е 5 дни от завършване на строителството (приемане на
изработеното), т.е. и доколкото работата е приета на 07.09.2017 г. срокът за изпълнение
е изтекъл на 12.09.2017 г., а ответникът е изпаднал в забава на 13.09.2017 г. От
събраните по делото доказателства не се установява, че ответникът е изпълнил
задължението си изцяло и в срок да заплати уговореното възнаграждение, то за периода
на забавата от 13.09.2017 г. до 11.09.2019 г. е дължима неустойка в претендирания
размер от 2304 лева.
С въззивната жалба е въведено оспорване на дължимостта едновременно на
уговорена мораторна неустойка и обезщетение за забавено плащане (в размер на лихва
за забава).
5
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
неустойката, макар да има обезщетителна функция (ищецът е освободен от
задължението да установява размера на вредите си), не ограничава правото на
кредитора да претендира обезщетение на вреди, ако те надхвърлят размера на
уговорената неустойка. В този случай, обаче, те следва да бъдат установени.
Претенцията на ищеца, следователно, би могла да съдържа искане да бъде присъдена
както неустойка, така и обезщетение за вреди, но само тези, които надвишават размера
на неустойката. Това правило важи и по отношение на уговорената неустойка за
забавено изпълнение на парично задължение. Следователно обезщетението за забавено
плащане по чл.86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, ако надхвърля
договорната неустойка, би представлявало по-голяма вреда за кредитора по чл. 92,
ал.1, изр. 2 от Закона за задълженията и договорите в този смисъл Решение №
230/13.07.2011г. по к.т.д. № 1088/2009 г. по описа на ВКС, II ТО. Обезщетение по
чл.86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите в размер на законната лихва за
неизпълнение на парично задължение може да се присъди и ако страните са уговорили
в договора неустойка за този вид неизпълнение и неустойката е заплатена от длъжника
или кредиторът претендира заплащането на неустойка заедно с претенцията си за
обезщетение, но в този случай искът се явява основателен само за разликата между
неустойката и по-големия размер на законната лихва (Решение № 68/09.07.2012 г. по
к.т.д. № 450/2011 г. по описа на ВКС, I ТО, постановено по чл. 290 от ГПК).
С исковата молба е заявена претенция за неустойка за забавено плащане на
парично задължение (мораторна неустойка) в размер на 2304 лева и при условията на
кумулативност е съединен иск за обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на
3110,40 лева и двата за периода на забавата (13.09.2017 – 11.09.2019 г.). Доколкото и
двете претенции имат за цел обезщетяване на вреди, настъпили от забава на
изпълнение на парично задължение, то те не могат да бъдат кумулирани до размерът на
уговорената неустойка, но кредиторът има право да претендира обезщетение по чл. 86
от Закона за задълженията и договорите за разликата над тази сума до 3110,40 лева и за
сумата от 806,40 лева искът се явява основателен.
По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите е уважен за разликата над сумата от 806,40 лева до сумата
от 3110,40 лева – законна лихва за забава за периода от 13.09.2017 до 11.09.2019 г. и
вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен в
тази част. Решението следва да бъде уважено в останалата му част по предявените
искове с правно основание чл. 258 във връзка с чл. 266 от Закона за задълженията и
договорите и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите.
По разноските
6
Първоинстанционното решение следва да бъде изменено и в частта за
разноските с оглед отхвърлената част от исковете, като то следва да бъде отменено за
разликата над сумата от 987,84 лева до 1176 лева – разноски за обезпечаване на бъдещ
иск и за разликата над 698,01 лева до 830,97 лева – съдебни разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата от 1117,20 лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивния съд.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 127456/17.06.2020 г. по гр.д. № 52720/2019 описа на СРС,
58 състав в частта, с която „Н.Ф. БГ“ ЕООД, ЕИК – **** е осъдено да заплати на
„Ц.-Ц.Г.“ ЕООД, ЕИК – **** на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата над 806,40 лева
до уважения размер от 3110,40 лева – законна лихва за периода от 13.09.2017 г. до
11.09.2019 г., както и да заплати сумите над 987,84 лева до уважения размер от 1176
лева – разноски за обезпечаване на бъдещ иск и над 698,01 лева до уважения размер от
830,97 лева – съдебни разноски и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ц.-Ц.Г.“ ЕООД, ЕИК – **** против „Н.Ф. БГ“
ЕООД, ЕИК – **** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите за сумата над 806,40 лева до предявения размер от 3110,40 лева – законна
лихва (обезщетение за забавено плащане) за периода от 13.09.2017 г. до 11.09.2019 г.
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 127456/17.06.2020 г. по гр.д. № 52720/2019 описа
на СРС, 58 състав в частта, с която „Н.Ф. БГ“ ЕООД, ЕИК – **** е осъдено да
заплати на „Ц.-Ц.Г.“ ЕООД, ЕИК – **** сумата от 15360 лева – възнаграждение по
Договор от 21.08.2017 г. за изграждане на тръбен водоснабдителен сондаж, ведно със
законната лихва върху главницата за периода от подаване на исковата молба
(12.09.2019 г.) до окончателното изплащане, 806,40 лева – законна лихва за периода от
13.09.2017 г. до 11.09.2019 г., 2304 лева – неустойка за забава за периода от 13.09.2017
г. – 11.09.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Н.Ф. БГ“ ЕООД, ЕИК – ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. **** да заплати на „Ц.-Ц.Г.“
ЕООД, ЕИК – **** със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. **** сумата от
1117,20 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивния съд.
7
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8