О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581/28.10.2019г. гр. Ямбол
Ямболският административен съд, трети
административен състав в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври 2019г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. ДРАГАНОВ
Секретар: В. Митева
Като разгледа докладваното от съдия
В.Драганов
адм.д. № 271 по описа за 2019 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от Г.В.В., изтърпяващ към момента
наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора Плевен против ВСС,
Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
Главна дирекция „Охрана“, Република България, представлявана от Министъра на
финансите, Европейски съюз, представляван от Европейската комисия, с искане да
бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 100 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
предявяването на иска и мораторната лихва от датата
на увреждането в размер на 846 лв., до окончателното плащане, претърпени в
резултат на посочване в определение № 1013/04.05.2018г. по адм.
дело № 926/2018г. на Административен съд- Бургас, че е опасен за бягство/лист
42 от адм. дело № 926/2018г. по описа на
Административен Съд –Бургас/.
Искането е подадено до Административен
съд – Бургас, който с определение №1336/13.06.2018г., постановено по адм.д.№1341/2018г. е прекратил производството по делото и е
изпратил същото по подсъдност на Административен съд-Ловеч на основание чл.135,
ал.2 АПК, където е образувано адм.д.№ 204/2018г. По
последното ищецът е депозирал молби от 24.09.2018г. за предоставяне на правна помощ
и освобождаване от държавна такса. С Разпореждане от 31.08.2018г. на В. е
указано, че с оглед депозирани молби
следва да предостави по делото доказателства по чл. 83, ал.2 от ГПК и
такива по чл. 23 от ЗПП. Разпореждането е изпълнено, като АС –Ловеч е събрал
служебно доказателства в тази насока от Община
В. Търново и от Затвора Ловеч. Преди да се произнесе по постъпилите молби с определение
№70/23.10.2019г. Административен съд-Ловеч на основание чл.135, ал.2 АПК е
прекратил производството по образуваното пред него адм.д.№204/2018г.
и е изпратил делото на Административен съд-Плевен.
С определение №273/13.02.2019г., постановено по адм.д.№114/2019г. Административен съд-Плевен е изпратил
делото обратно на Административен съд-Ловеч за изпълнение на разпоредбата на
чл.135, ал.6 АПК, след което с определение №170/01.03.2019г. Административен
съд-Ловеч на основание чл.135, ал.5 АПК е изпратил делото на Върховния
административен съд за определяне на подсъдността.
Произнасяйки се по повдигнатия от Административен съд-Ловеч спор за подсъдност,
с определение №3757/14.03.2019г. по адм.д.№2397/2019г.,
тричленен състав на ВАС, Осмо отделение е определил Административен съд-Бургас
за компетентен да разгледа исковата молба на Г.
В.В.. След отводи на всички съдии в
Административен съд-Бургас, делото е изпратено на Върховен административен съд
за определяне на компетентен съд, като с определение №7797/23.05.2019г. по адм.д.№5404/2019г. тричленен състав на ВАС-Трето отделение,
е изпратил адм.д.№1341/2018г. за разглеждане и
решаване от Административен съд-Ямбол.
С определение №313/30.05.2019г.,
постановено по адм.д.№203/2019г., Административен
съд-Ямбол, приемайки, че исковете имат своето основание в чл.2, ал.3 ЗОДОВ, е
счел, че същите подлежат на разглеждане по реда на ГПК от общите граждански
съдилища, прекратил е производството по делото и е изпратил същото за
разглеждане по подсъдност на Окръжен съд-Плевен.
С
определение №810 от 06.06.2019г., постановено по
гр.д.№421/2019г., Окръжен съд – Плевен на основание чл.118, ал.2 ГПК вр. чл.135, ал.5 АПК е повдигнал препирня за подсъдност
пред петчленен състав на ВКС и ВАС за определяне на компетентния съд, който да
разгледа исковата молба вх.№6034/31.05.2018г., подадена от Г.В., като е прекратил
производството по образуваното пред него гр.д.№421/2019г.
С
определение № 40/09.07.2019г. по гр. дело № 24А от 2019г. петчеленен
състав на ВКС и ВАС е постановил, че компетентен да извърши проверка по редовността на процесната искова молба е АС-Ямбол.
С
определение № 443/26.7.2019г. по адм. д.№271/2019г., ЯАС е освободил ищеца Г.В.В. от заплащането на държавна такса в производството по
делото и му е предоставил правна помощ
под формата на процесуално представителство по същото, до окончателното му
приключване на всички инстанции.
Препис от определението е изпратен на
АК-Ямбол, която с
писмо изх.№ 524/22.08.2019г. е уведомила съда, че определения адвокат за
осъществяване на правната помощ на ищеца е Б.К., вписан под № 7441 в
Националния регистър за правна помощ. С определение № 488/13.9.2019г. адв. К. е назначена за служебен защитник на ищеца Г.В.В. по адм. дело № 271/2019г. по описа на ЯАС, до окончателното му
приключване на всички инстанции, като на същата е предоставен и 7-дневен срок от получаване на определението да отстрани нередовностите в исковата молба, като за целта изрично
посочи от какво произтича солидарността на
шестимата ответници и от кой съдебен акт или
действия произтичат причинените на ищеца
вреди, с оглед противоречията между изложените обстоятелства в жалбата и петитума на същата. Съобщението заедно с препис от определението е получено
от адв. К. на 16.09.2019г., а от ищеца на 19.09.2019г.
На
24.09.2019г. по делото е постъпила молба
с вх. № 2113 от адв. К., с която се
правят уточнения, че причинените на
ищеца вреди произтичат от това, че той
неправилно е квалифициран като „опасен за бягство“ в определение №
1013/04.05.2018г. постановено по адм. дело №
926/2018г. по описа на Административен съд- Бургас, с което са уронени честта и
достойнството и е накърнено доброто име на ищеца, тъй като не са взети предвид
фактическите обстоятелства, а именно – примерното му поведение в местата за
задържане под стража и при многократните му конвоирания във връзка с водените
от него дела. Относно указанието да се посочи от какво произтича солидарността на
шестимата ответници по така депозираната
искова молба, се сочи, че същата произтича от това, че не са извършили контрол
и са позволили постановяването и влизането в сила на процесния съдебен
акт, който накърнява правата и законните интереси на ищеца.
ЯАС, след като се запозна с
исковата молба, с приложенията към нея
и уточняващата я молба констатира, че
същата е недопустима по следните съображения:
Съобразно твърденията, изложени в
уточняващата молба с вх. № 2113
от 24.09.2019г.
изготвена от назначения служебен защитник, причинените на ищеца вреди произтичат от това, че той неправилно е
квалифициран като „опасен за бягство“ в определение № 1013/04.05.2018г.
постановено по адм. дело № 926/2018г. по описа на
Административен съд- Бургас, т.е. вредите са причинени от постановен съдебен
акт. Претенцията за обезщетяване на вреди, произлезли от действия на магистрати
във връзка със заеманата от тях длъжност "съдия" и свързани с
изпълнението на служебните им задължения в рамките на правораздавателната им
компетентност и в частност постановените съдебни актове е недопустима доколкото
действията им са обхвани от функционален имунитет. Функционалният имунитет на
магистратите, прокламиран в чл. 132 КРБ
е с ограничен обхват и изключва гражданската им отговорност на деликтно основание във връзка с постановените от тях
съдебни актове освен ако е извършено престъпление от общ характер. Недопустимо
е и ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на
работата – в случая ВСС като особен държавен орган осъществяващ назначаването,
повишаването, понижаването, преместването и освобождаването на съдиите,
прокурорите и следователите за действия, за които лицата, на които е възложено
извършването им не носят отговорност. При наличие на вреди, настъпили от
неправомерна дейност на магистрати, гражданската отговорност за обезвреда се поема от държавата по реда на ЗОДОВ, но само
при предвидените в него предпоставки, наличието на които трябва да се твърди от
ищеца. В ЗОДОВ са предвидени различни хипотези, при които може да се стигне до
ангажиране на имуществената отговорност на държавата. В конкретния случай обаче
не се твърдят такива действия, попадащи в хипотезите на чл. 2 и чл. 2б от ЗОДОВ
– ищеца сочи, че предявения иск е с правно основание чл.49 и чл. 52 от ЗЗД.
Исковата молба е недопустима и в
останалата и част, доколкото е предявена срещу ненадлежни ответници,
с оглед направеното уточнение.
Министерство
на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Главна дирекция
„Охрана“, Република България, представлявана от Министъра на финансите,
Европейски съюз, представляван от Европейската комисия, нямат и не биха могли
да имат отношение към постановяването и влизането в сила на
определение
№ 1013/04.05.2018г. по адм. дело № 926/2018г. по
описа на Административен съд- Бургас, което според
ищеца накърнява правата и законните му интереси. Принадлежността
на правото на иск, обуславя процесуалната легитимация, както на ищеца, така и
на ответника и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска,
за която съдът следи служебно.
Поради това исковата молба
следва да бъде оставена без разглеждане
и на осн. чл.
129, ал.3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК да бъде
върната на ищеца, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Предвид изложеното ЯАС, трети административен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Г.В.В., изтърпяващ към
момента наказание „доживотен затвор без
замяна“ в Затвора Плевен против ВСС, Министерство на правосъдието, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, Главна дирекция „Охрана“, Република
България, представлявана от Министъра на финансите, Европейски съюз,
представляван от Европейската комисия, с искане да бъдат осъдени да му заплатят
солидарно сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяването на иска и мораторната лихва от датата на увреждането в размер на 846
лв., до окончателното плащане, претърпени в резултат на посочване в определение
№ 1013/04.05.2018г. по адм. дело № 926/2018г. на
Административен съд- Бургас, че е опасен за бягство и връща същата на ищеца.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм.д.№ 271/2019г. по описа на Административен съд Ямбол.
Определението може да бъде
обжалвано в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
/п/ не се чете