·
РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1595
Гр. Пловдив, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XII състав, в публично съдебно заседание
на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ
ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдия Михайлова адм. д. № 2992 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на П.Н.П.,***, против Решение №
2153-15-383 от 04.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане № **********/пpoт. № N01МИН от
10.09.2021 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив,
с което на основание чл.99 ал.1 т.2 б."д" от КСО във връзка с чл.10
ал.2 от НПОС е изменена отпусната на оспорващата лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст /ЛПОСВ/ на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО във връзка
счл.10 ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
С жалбата се иска отмяна
на посоченото решение и преизчисляване и признаване на реално отработения от
жалбоподателя стаж, който според последната, надвишава този, посочен от НОИ във
въпросния административен акт.
В съдебно заседание
оспорващият се представлява от адвокат Д.Д. – син. Жалбата се поддържа, като се
иска отмяна на оспорения акт и постановяване на решение, съобразно реалното
положения от жалбоподателя трудов стаж.
Ответната страна - директор на ТП на НОИ - Пловдив,
редовно призован, се представлява от юриск. В., която оспорва жалбата по
доводи, подробно изложени в представеното по делото становище. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани
писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по
издаването на процесното решение и на потвърденото с него разпореждане на ръководителя
по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
От фактическа страна съдът намира
за установено следното:
Със Заявление вх. № 2113-15-2813 от
20.07.2021 г. (л.299, т.2) П.Н.П. е
поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в т. 5
от заявлението е декларирала желание размерът на пенсията да бъде изчислен по
реда на чл.70 ал.4 - 7 от КСО с посочване на осигурителен доход за избрани от
нея три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди
01.01.1997 г. и при вземане предвид на осигурителния доход за периода след
01.01.1997 г. до датата на отпускане на пенсията, а именно: 01.01.1994 г. –
31.12.1996 г. Към заявлението е приложено друго такова от 20.07.2021 г. (л.303,
т.2), с което П. заявява, че документите й за трудов стаж се намират в
пенсионното й досие. От приложените по административната преписка материали се
установява, че към подадено от П. заявление вх. № 2113-15-3913 от 10.08.2018 г.
(л.121, т.1) за отпускане на ЛПОСВ на основание чл.9а от КСО, по което е
отказано отпускане на такава с Разпореждане № **********, Протокол №
2140-15-882/10.12.2018 г. (л.158, т.1), са приложени следните документи: -
трудова книжка /ТК/ № 56/01.11.1972 г.; - удостоверение УП – 30 №
298/18.08.21999 г., издадено от „Пловдивска консерва“ АД; - лична сметка за
трудов стаж за 1985 г. от КК „Първи май“ – гр. Първомай, цех № 2; - трудов
договор№ 837/17.04.1976 г. от КК „Първи май“ – гр. Първомай, цех № 7; -0 акт за
раждане на дете № 1061/21.07.1980 г.; - продължение на ТК № 56/11.02006 г.; -
Заповед № ПС-06-913/04.01.2010 г. от дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив;
Заповед № ЧР-810/10.06.2010 г. от Д „СП“ – Пловдив; допълнение към заявление за
пенсиониране от 10.08.1028 г.
По повод постъпилото заявление за отпускане на ЛПОСВ с
писмо изх. № 2113-15-3913#3/27.08.2018 г. (л.132, т.1) на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Пловдив е изискано от отдел
„Краткосрочни плащания и контрол“ /КПК/ при ТП на НОИ - Пловдив за извършване
на проверка относно достоверността на предоставено от П.П. удостоверение обр.
УП 3 № 298 от 18.08.1999, издадено от „Пловдивска консерва“ АД цех № 7 и цех №
2 г. Под същия номер е изведено и писмо
до Бюро по труда – Пловдив (л.133, т.1), с което е поискано да се издаде
удостоверение обр. УП 3 с период на обезщетение от 01.01.2010 г. до 31.12.2010
г., тъй като в трудовата книжка има
извършени корекции, които не са заверени о надлежния ред. С писмо изх. №
2113-15-3913#4/07.09.2018
г. (л.131, т.1) от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ е поискано от отдел „КПК“ при
ТП на НОИ – Пловдив да се издаде удостоверение обр. УП 3 за периода от
01.01.2011 г. до 31.12.2012 г., тъй като в ТК има извършени корекции, които не
са заверени.
Във връзка с горните искания, е извършена проверка, резултатите
от която са обективирани в Констативен протокол № КП-5-15-00456394/07.09.2018
г. (л.134, т.1). Съгласно констативния протокол, г-жа П. е невъзможно да е
работила в предприятието КК „Първи май“ през 1976 г., тъй като цех № 7 е
включен като поделение на консервния комбинат от 01.011977 г., а във
ведомостите за 1977 г. няма данни за положен труд от лицето П.Н.П., поради
което е прието, че удостоверение обр. УП 3 № 298/18.08.1999 г. с посочен
издател „Пловдивска консерва“ АД не може да послужи като документ за стаж по
чл40 ал.1 от НПОС, тъй като данните в него не отговарят на разплащателните
ведомости.
При проверката е констатирано също така, че в представената от П. ТК №
56/01.1972 г. има направен запис за стаж за осигурител ДСП „ строителни
материали“ – кантора Пловдив, който запис е с корекции в датата на прекратяване
/18.04.1976 г. или 18.04.1974 г./ и
съответната продължителност, като корекциите не са заверени от осигурител и има
различия в продължителността на стажа, изписан словом – пет месеца и пет дни и
цифром 02 г 05 м 05 д., като в графа за изписване с думи на продължителността
на стаж в години е поставена черта. В тази връзка е проведена кореспонденция с
„Топливо“ АД гр. София и ДСП „ Строителни материали – кантора Пловдив, при
което е установено, че липсват данни за дружество ДСП „Строителни материали“ в
информационните системи – Апис, Сиела и Лакорда, като наред с това е посочено,
че въпросът в тази насока е решен с влязло в сила съдебно решение №
1382/21.06.2019 г. по адм. д. № 533/2019 г. по описа на Административен съд –
Пловдив.
Въз основа на установеното от
извършената проверка е издадено
Разпореждане № **********/протокол
№ 01307 от 10.08.2021 г., с което, на основание чл.68 ал.3 от КСО във връзка с §22ц ал.1 от ПЗР на КСО, на П.Н.П.,
е отпусната ЛПОСВ, считано от 20.07.2021 г. при навършена възраст 67 г. 00 м. и
общ осигурителен стаж от трета категория 26 г. 03 м. 27 д.
Недоволна
от размера на пенсията, П. обжалва това разпореждане пред горестоящия
йерархичен орган - директор на ТП на НОИ
– Пловдив, който с оспореното пред настоящата инстанция решение е оставил без
уважение жалбата на последната.
За да
постанови този резултат решаващият орган е приел, че не се представят нови
доказателства, които да опровергаят констатациите от извършената проверка
относно положен труд, както в „Пловдивска консерва“ АД и КК „Първи май“ – гр.
Първомай, така и в ДСП „Строителни материали“ – кантора Пловдив, през
процесните период, както се изложи по-горе, както и, че представените епикризи
от П. за периода 2017 – 2022 г., доказващи влошеното й здравословно състояние,
не са документи, удостоверяващи осигурителен стаж.
Предвид
горното и на основание чл.117 ал.3 от КСО, директорът на ТП на НОИ – Пловдив е
оставил без уважение жалбата на П.П..
С Разпореждане № 4/прот. №
N 01159 от 28.04.2021 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Ямбол (л. 91) на
М. М. С. е отпусната пожизнено ЛПОСВ по чл. 68а от КСО в минимален размер
съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО, считано от датата на подаване на заявлението –
29.03.2021 г.
В жалбата се сочи, че
проверката не е обективно и всестранно извършена. Поискано е преразглеждане на
представените документи и предприемане на действия по довършване на проверката
относно достоверността на представените документи.
В хода на съдебното производство към делото са
приобщени: адм. д. № 1974/2016 г. и адм. д. № 533/2019 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
С Решение № 709/28.04.2017 г., постановено по адм. д.
№ 1874/2016 г. е отхвърлена жалбата на П.П. срещу Решение №
2153-15-196/01.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив срещу
Разпореждане № **********/протокол № 2140-15-310/25.04.2016 г. на ръководителя
на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпусната на пенсия за ОСВ
по заявление вх. № 2113-15-30/04.01.2016 г. на П.. Цитираното решение е
оставено в сила с Решение № 15461/15.12.2017 г. по адм. д. № 6256/2017 г. по
описа на ВАС, VI О.
С Решение № 1382/21.06.2019 г., постановено по адм. д.
№ 533/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отхвърлена жалбата на
П.П. срещу Решение 2153-15-39/05.02.2019
г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на
последната срещу Разпореждане № **********/протокол – 2140-15-882/10.12.2018 г.
на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив.
При така установеното от
фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-15-383 от
04.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без
уважение жалбата на П.Н.П. срещу Разпореждане № **********/пpoт. № N01МИН от 10.09.2021
г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл.99
ал.1 т.2 б."д" от КСО във връзка с чл.10 ал.2 от НПОС на оспорващата
е изменена отпуснатата ЛПОСВ по чл.68 ал.3 във връзка с §22ц ал.1 от ПЗР на КСО,
считано от 20.07. 2021 г., като пенсията е определена в размер на 264.26 лева.
Съгласно чл.98 ал.1 т.1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират,
възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт,
или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение
на Националния осигурителен институт; разпореждането се издава в срок до 4
месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите
документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по чл.106. В случаите
по ал.2 и 3 на чл.10 от НПОС, когато за първи път се отпуска пенсия,
длъжностните лица по ал.1 се произнасят в едномесечен срок след подаването на
заявлението. В глава осма от КСО - "Спорове", е предвиден редът за
обжалване на актове, свързани с държавното обществено осигуряване. Съгласно чл.117
ал.1 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу изброените в пет точки
актове, включително разпорежданията по т.2 б.“а" – за отказ или за
неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и
компенсациите към тях, каквото е Разпореждане № **********/пpoт. № N01МИН от 10.09.2021
г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Пловдив. Според чл.117 ал.2 т.1 от КСО жалбите срещу разпорежданията по т.2 б."а" на ал.1 се подават в
писмена форма в едномесечен срок от получаването, а съобразно ал.3 на чл.117 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят
на ТП на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща
преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не
са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.
Съгласно чл.117 ал.5 от КСО, решенията и съобщенията
във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
При тази нормативна уредба и с оглед данните по
делото, настоящият съдебен състав приема жалбата за процесуално допустима, тъй
като е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок от връчване на
решението, от неблагоприятно засегнато лице и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол по аргумент от чл.118 ал.1 от КСО.
Разгледана по същество, същата
е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното Решение № 2153-15-383 от 04.11.2021 г. и
потвърденото с него Разпореждане № **********/пpoт. № N01МИН от 10.09.2021 г.
са издадени от материално и териториално компетентни по смисъла на чл.98 ал.1
т.1 и на чл.117 ал.1 т.2 б."а" от КСО органи – ръководителят по „ПО“ при
ТП на НОИ – Пловдив, съответно, директорът на ТП на НОИ - Пловдив, в
предписаната от закона писмена форма при спазване на разписаните в закона
специфични процесуални правила, поради което не са налице основания за отмяната
им на това основание.
Съдът констатира, че
процесните актове са постановени при наличието на мотиви и при напълно изяснени
факти и обстоятелства от значение за конкретния случай, като не се констатират
съществени нарушения, довели до несъответствието на актовете с материалния
закон, което да е основание за отмяната им и връщането на преписката за ново
произнасяне.
В конкретния казус със
Заявление вх. № 2113-15-2813 от 20.07.2021 г. П. Н. П. е поискала отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО, като в т.5 от
заявлението е декларирала желание размерът на пенсията да бъде изчислен по реда
на чл.70 ал.4-7 от КСО с посочване на осигурителен доход за избрани от нея три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди
01.01.1997 г. и при вземане предвид на осигурителния доход за периода след
01.01.1997 г. до датата на отпускане на пенсията. Каза се по-горе, в подкрепа
на искането си, на 20.07.2021 г. лицето е представило заявление, в което
посочва, че документите, удостоверяващи осигурителния й стаж, се намират в
пенсионното досие.
Каза се също така, че
такова досие е създадено с подаване на заявление за отпускане на ЛПОСВ по реда
на чл.9а от КСО с вх. № 2113-15-30/04.01.2016 г. (л.38, т.1, към което са
приложени редица документи: - трудова книжка № 56 и продължението й;
удостоверение обр. УП 30 № 427/29.05.1987 г., издадено от НПКПЗП – КК „Първи
май“; - удостоверение обр. УП 30 № 221/18.06.1999 г. , издадено от „Пловдивска
консерва“ АД, ЕР на ТЕЛК № 1996, заседание № 109/17.06.2005 г, удостоверение за
раждане на дете № 1061/21.07.1980; - удостоверение УП 2 изх. № 164/11.09.2015
г., издадено от „Пловдивска консерва“ АД. С Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-310/25.04.2016 г. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив е
отказал отпускане на пенсия на основание чл.68 ал. 1-3 от КСО във чл.9а ал.2 от
с. к. с мотива, че към датата на подаване на заявлението П.П. няма придобит
осигурителен стаж от трета категория труд – 35 г. 02 м., а има – 28 г. 08 м. 03
д. Посочено е, че не се прилага и процедурата по чл.9а от КСО по отношение ан П.,
тъй като недостигащият осигурителен стаж за придобиване право на пенсияу по
чл.68 ал.1 -2 от КСО е повече от 5 години.
Със заявление вх. №
2113-15-3913/10.08.2018 г., П.П. е поискала отпускане на ЛПОСВ на чл.9а от КСО.
Видно от описаните в заявлението и приложени по административната преписка,
като част от пенсионното досие документи, една част от тях, не отговарят на изискванията за документи,
удостоверяващи осигурителен стаж – трудов договор и заповеди от Д „Социално
подпомагане“ – Пловдив.
Към това заявление са
приложени документи, удостоверяващи осигурителен стаж, за които П. претендира,
че се съдържат в пенсионното й досие, са приложени: - ТК № 56//01.11.1972 и
продължение към нея от 11.08.2006 г. и удостоверение УП 30 № 298/18.08.1999 г.,
издадено от „Пловдивска консерва“ АД, лична сметка за трудов стаж . В
последно цитираното удостоверение е посочено, че П.П. е работила в цех № 7 като
опаковчик – сезонен работник за периода 19..04.1976 г. 30.12.1976 г. – 087 м.
15 дни; била е в платен отпуск за периода 03.011977 г. – 18.-01.1977 г. – 14
д.; работила е и в цех № 2 като работник по оформяне на документи – ТРЗ за
периода то 02.01.1990 г. до 19.06.1990 г. 06 м. 14 д., или общо 01 г. 04 м. 01
д.
С Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-882/10.12.2018 г. (л.231, т.1) на П., на основание чл.68 ал.1 -3 от КСО във връзка с чл.9а от КСО е отказано отпускане на ЛПОСВ, с мотива, че
липсва придобит осигурителен стаж от трета категория – 35 г. 06 м., а тя има
трудов стаж 26 г. 03 м. 27 д., както и, че не може да намери приложение чл.9а
от КСО, тъй като недостигащият осигурителен стаж възлиза а 09 г 02 м. 03 д.
И двете разпореждания са
обжалвани, както пред директора на ТП на НОИ – Пловдив, така и пред
Административен съд – Пловдив, които са потвърдени и влезли в законна сила.
При
извършената във връзка с подаденото на 20.07.2021 г. заявление за отпускане на
ЛПОСВ по чл.68 от КСО проверка обаче, е установено, че обр. УП - 30 №
298/18.08.1999 г. не може да послужи като документ, удостоверяващ осигурителен
стаж , тъй като, от една страна, цех № 7 е включен като поделение на КК „Първи
май“ – гр. Първомай пот 01.01.1977 г., а, от друга страна, лицето П.П. не
фигурира в разплащателните ведомости на предприятието.
Тук е необходимо да се
посочи още, че с удостоверение № 165/07.09.2018 г. и № 18/12.02.2016 г.,
издадени от „Пловдивска консерва“ АД, се анулира УП – 30 № 298/18.08.1999 г. и
се потвърждава удостоверение УП 3 № 17/12.02.2016 г., поради което и правилно този
стаж е зачетен от административния орган. Между впрочем и този въпрос е
разрешен с влязъл в сила съдебен акт -
Решение №1382/21.06.2019 г. по адм. д. № 533/2019 г. по описа на
Административен съд- Пловдив, влязло в сила, което е дало основание да не бъде
прибавен осигурителния стаж на П. по лична сметка за трудов стаж от 1985 г.,
тъй като същият е зачетен по посоченото удостоверение от 12.02.2016 г.
По отношение на другата
претенция на П., за включване като осигурителен стаж на времето, през което е
положен труд в ДСП „Строителни материали“ – кантора – Пловдив, не се представят
нови доказателства, нито в хода на административното производство, нито в
настоящото такова, още повече, че този въпрос е решен окончателно с влязъл в
сила съдебен акт, поради което и това време не следва да бъде зачетено като
осигурителен стаж на лицето П.П.. Този период не може да бъде зачетен като
осигурителен стаж, тъй като не е оформен по надлежния ред в трудовата книжка
(л.448, т.2) – видно е, че са налице
корекции, но същите не са извършени по надлежния ред; налице е и разминаване в
данните, посочени цифром и словом за положен труд.
Неоснователна е
претенцията на П. и за включване на медицинските експертизи за периода 2017 –
2022 г. като документи доказващи влошеното й здравословно състояние, като
претендира този период да й се зачете като осигурителен стаж за пенсия.
В тази връзка е необходимо да се посочи, на първо
място, какви са функцията и целите на лекарската епикриза. В края на всеки престой в болницата (или
след преглед при специалист) се получава експертиза. Епикризата служи на
лекуващия лекар на пациента за информация за причината и протичането на престоя
в клиниката. Епикризата трябва да съдържа важна информация за
бъдещото лечение. Качеството на експертизата е решаващо дали бъдещото лечение е
ясно и дали лекуващият лекар трябва да задава на пациента поредните въпроси,
които изискват допълнително време. Епикризата има и правна сила. Ако
неправилна или непълнa епикриза доведе
до грешки в лечението и вреди на пациента, авторът й може да подведен под
отговорност. Епикризата
е опционална част и често не е задължителна, особено в случаите на
кратките медицински доклади. Но това може да бъде и най-разработената част от
документа, като в тази част се обобщава медицинската история, диагностичните
резултати, оценката им, терапията и, в случай на нужда, прогноза, евентуално
следващи процедури. Освен това трябва да се покаже защо тази диагноза е
поставена в този случай и защо други различни диагнози са изключени. Също
трябва да се обсъдят евентуални извънредни решения, които касаят смяна на
лекарствата или други неясноти. Належащо е информацията да се обобщи по
разбираем и логичен начин, като не трябва да се пишат никакви подробни
резултати от тестове; всички маловажни решения и подробности от хода на
лечението са също непотребни. Ако има повече диагнози едновременно, то може да
се систематизират точки за всяка от тях.
Преди
всичко важно е лекарското мнение, в каква степен лекарските изводи изясняват
симптоматиката или причините за лечението на пациента.
Или иначе казано, медицинската експертиза не може по
никакъв начин да удостовери осигурителен стаж на дадено лице. Това, от една
страна.
От друга страна, чл.40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж е категоричен, осигурителният стаж се установява с данните
по чл.5 ал.4 т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец.
Неоснователно е възражението и в насока неправилно
отчитане на осигурителен стаж за времето прослужено като личен асистент в Д
„СП“ – Пловдив. Безспорно е установено, че данните от получен от дирекцията
обр. УП 3 № 1604-УПОЗ-5942/05.09.2018 г. с период на осигуряване от 10.08.2006
г. до 31.12.2009, напълно съответстват с данните в Регистъра на осигурените
лица, още повече, че този стаж е
коментиран и с влязло в сила съдебно решение № 709/28.04.2017 г. по адм. д. №
1974/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Нови доказателства, които да опровергаят констатациите
на административния орган не се представят в настоящото съдебно производство.
Във връзка с подаденото заявление с Разпореждане № **********/прот.
№ N01307 от 10.08.2021 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Пловдив на П.Н.П.
е отпусната пожизнено ЛПОСВ по чл.68 ал.3 от КСО във връзка с § 22ц ал.1 от ПЗР
на КСО в минимален размер съгласно чл.70 ал.13 от КСО, считано от датата на
подаване на заявлението – 20.07.2021 г. Въз основа на приобщените в хода на
производството писмени доказателства за осигурителен стаж и доход на лицето, в
т. ч. и представената трудова книжка, е изчислен общ осигурителен стаж,
превърнат към III категория труд в размер на 26 г. 03 м. 27 д.; прието е, че
към датата на подаване на заявлението навършената от лицето възраст е 67 години.
С Разпореждане № **********/прот. № N01МИН от 10.09.2021 г. на ръководителя на „ПО“
при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл.99 ал.1 т.2 б."д" от КСО във
връзка с чл.10 ал.2 от НПОС, е изменена пожизнено отпуснатата на П.Н.П. с предходно
издаденото разпореждане от 10.08.2021 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ -
Пловдив ЛПОСВ по чл.68 ал.3 от КСО във връзка с §22ц ал.1 от ПЗР на КСО.
За да постанови този резултат, пенсионният орган е
приел, че общият осигурителен стаж на лицето, превърнат в III категория труд по
реда на чл.104 от КСО е 26 г. 03 м. 27 д., т. е. същият, определен е
индивидуален коефициент 0.746, съобразно установеният осигурителен доход,
действащата нормативна уредба, средномесечният осигурителен доход за страната
през съответните периоди, както и е приложен § 22ц ал.1 от ПЗР на КСО, при
което е установено, че по-благоприятният индивидуален коефициент на лицето е
изчислен по реда на чл.70 ал.4-7, ал.10 т.1 и ал.11 от КСО, при което е
определен размер на ЛПОСВ в размер на 264.26 лв.
От събраните по делото доказателства, безспорно се
установява, че, в случая, за изготвяне на разпореждането за отпускане ЛПОСВ са
използвани данните от Регистъра на осигурените лица, както и е направено
позоваване на резултатите от изисканата и извършена от отдел КПК при ТП на НОИ
– Пловдив проверка на представените от лицето удостоверение обр. УП 30 № 298/18.08.1999
г., издадено от Пловдивска консерва“ АД и ТК № 56/, удостоверяващи осигурителни
периоди и доход съответно от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г., от 01.01.1997 г.
до 31.12.2009 г. и от 10.08.2006 г. до 31.12.2009 г., като въз основа на това е
посочено, че личната пенсия е определена съгласно разпоредбите на чл.70 ал.1 от КСО. Резултатите от проведената проверка са обективирани в съставения
констативен протокол, в който се съдържа констатация за невъзможността за
потвърждаване достоверността на данните в ТК № 56 поради обстоятелството, че за
посочения осигурител ДСП "Строителни материали“ – кантора Пловдив, липсва
информация, както и ведомости за заплати, трудови договори, трудови досиета на
работници/служители и други документи. В същото време, за посочения период е
налице установен осигурителен стаж с влязъл в сила съдебен акт – Решение №
1382/21.06.2019 г. постановено по адм. д. № 533/2019 г. по аписа на
Административен съд – Пловдив.
При тези данни съдът
намира, че административният орган е обсъдил в пълнота всички писмени
доказателства от пенсионната преписка, подложил ги е на внимателен анализ, и
при положение, че нито в хода на административното производство, нито в
настоящото съдебно такова, се представят нови доказателства, се налага изводът,
че правилно е изчислен общият осигурителен стаж и доход на П.Н.П., а
впоследствие и до правилно определен индивидуален коефициент по правилата на
чл.70 ал.8 и ал.9 от КСО и до правилно изчислен размер на следващата се пенсия.
Съгласно чл.347 от КТ,
трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Според
чл.40 ал.1 от НПОС стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни
книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по
чл.5 ал.4 от КСО. Безспорно е, че удостоверение образец УП 2, също като
трудовата книжка, е официален удостоверителен документ за осигурителния доход
на осигуреното лице – то е предназначено да послужи в производството по
отпускане или преизчисляване на пенсия. В удостоверението се посочват
полученото брутно трудово възнаграждение и други доходи от трудова дейност,
върху които се изчисляват и внасят осигурителни вноски за лицата, осигурени по
реда на чл.4 ал.1 от КСО във връзка с чл.1 ал.2 от Наредбата за елементите на
възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Удостоверението за осигурителен доход (обр. УП 2) се издава въз основа на
изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд, съгласно чл. 40, ал. 3 от НПОС. В случаите, когато тези
документи липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат
да издават удостоверения обр. УП 2 и въз основа на други автентични документи,
ако те съдържат достатъчно данни за осигурителния доход (чл.40 ал.5 от НПОС).
Основното законоустановено изискване е, в тези други автентични документи да се
съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход на
лицето. В съответствие с периодите, за които се отнасят, в зависимост от начина
на изготвяне на първичната отчетна документация в различните ведомства и
предприятия, тези документи са различни – съхранени данни от електронна
обработка на информацията, фишове за изплатено трудово възнаграждение (осигурителен
доход), разписки за изплащане на възнаграждения, награждавания, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд и други.
В процесния случай е
налице трудова книжка, в която част от информацията е неправилно оформена и не съответства
на изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж - вписванията
са извършени от неизвестни лица, няма подписи и печат на работодателя, в нея има
прибавки и разминавания между написаното цифром и словом, поради което са
налице съмнения за достоверността на направеното вписване. Както всеки писмен
документ (независимо дали е официален или частен) може да бъде неистински, така
и една редовна трудова книжка може да бъде неистински документ. За установяване
неистинността на съответния документ обаче следва да бъде проведено
регламентирано от закона редовно производство - установителен иск по чл.124 ал.4
изр. първо от ГПК или оспорване истинността на документа по реда на чл.193 и
чл.194 от ГПК във връзка чл.144 от АПК. В случая обаче, за проблемните период
на полагане за труд и установяване на осигурителен стаж има влезли в сила
съдебни актове, при които безспорно е определен осигурителният стаж от трета
категория. Индивидуалният коефициент на оспорващата е определен, както по реда
на чл.70 ал.4 – 7 от КСО, така и по реда на чл.70 ал.8 и ал. 9, тъй като ръководителят
по „ПО“ е изследвал всички представени от лицето документи по образец,
удостоверяващи осигурителен стаж и доход за избрания период, позовал се е на
резултатите от извършената проверка - невъзможността достоверността на данните
в представените документи да бъде потвърдена, като се е позовал на актуалната
информация, подадена от съответния осигурител.
Доказването в административния процес е дейност по
издирване и установяване на правнозначимите факти, т. е. на фактите, които биха
допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Разпоредбата на
чл.35 от АПК е една от импликациите на принципа за участие на страните, както и
за изясняване на обективната истина. Нормата на чл. 35 от АПК създава насрещно
задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и
възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в
пряка връзка с разпоредбите на чл.34 от АПК и се явява тяхно логическо продължение,
както и във връзка с принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл.7 от АПК. Съгласно чл.170 ал.1 от АПК доказателствената тежест се носи от
административния орган, който трябва да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му.
В случая, каза се по-горе, от страна на жалбоподателя
не се представят доказателства, които да опровергаят констатациите на
административния орган.
По изложените съображения
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане се явяват законосъобразни,
а жалбата – неоснователна, и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид претенциите на
ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова се следва и същото се
констатира в размер на 100.00 (сто) лв., съобразно разпоредбата на чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, XII състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н.П.,***, против
Решение № 2153-15-383 от 04.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с
което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане № **********/пpoт. №
N01МИН от 10.09.2021 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ
- Пловдив, с което на основание чл.99 ал.1 т.2 б."д" от КСО във
връзка с чл.10 ал.2 от НПОС е изменена отпусната на оспорващата лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“д“ от КСО
във връзка с чл.10 ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
ОСЪЖДА П.Н.П.,***, да заплати на ТП на НОИ
– Пловдив сумата от 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: