Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч, 06.04.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 969 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 31-0000122
от 02.09.2019 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” –
гр.Ловеч е наложено на „Г. Т. – ****” ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Ловеч, бул.”Б.” ***, ***, представлявано от управителя Г.Л.Г.,
административно наказание на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП
– имуществена санкция в размер на 200 лева, за нарушение на чл.19, ал.4 от ЗАвП.
Недоволни от постановлението
останали от дружеството-жалбоподател, които чрез процесуалния си представител
адвокат С.Л. от ЛАК са го обжалвали, като незаконосъобразно и неправилно. Изтъква,
че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че не е
извършено деяние, което да е противоправно, общественоопасно
и извършено виновно. Счита, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
В съдебно заседание, редовно
призовани, дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат С.Л., която поддържа
жалбата с наведените в нея доводи и пледира за отмяна изцяло на обжалваното
постановление, като незаконосъобразно издадено. Акцентира, че от събраните
доказателства безспорно се установява, че твърдяното в АУАН и НП нарушение не е
извършено, тъй като на посочената дата – 11.08.2019 г. е била изпълнена линията
Ловеч – Луковит, с час на тръгване 10:00. Изтъква, че за въпросната дата
служителите на ОО „Автомобилна администрация” не са изискали пътен лист, а
изводите им, както и на наказващия орган се основават единствено на
представения дневник-наряд от Автогара Ловеч, където е било пропуснато да се
отбележи, че курса е бил изпълнен. Сочи, че причината за този пропуск не може
да се търси в тях, тъй като не те попълват дневника-наряд. Позовава се на
представения пътен лист за деня, от който става ясно, че въпросния курс е бил
изпълнен, като пътния лист е бил заверен и на двете автогари – в гр.Ловеч и в
гр.Луковит. Счита, че при издаване на наказателното постановление наказващият
орган не е събрал и преценил всички относими към случая доказателства.
По-нататък в пледоарията си
процесуалният представител на жалбоподателя сочи за допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването на НП, тъй като неправилно за място на
нарушението се сочи Областен отдел „АА”, като същевременно се твърди, че
мястото на тръгване е било от Автогара Ловеч, т.е. че това е следвало да се
посочи като място на извършване на нарушението. Като процесуално нарушение
изтъква и обстоятелството, че на управителя на дружеството са били връчени на
един и същи ден 8 броя АУАН, които са били предварително подготвени и изписани,
т.е. не се били съставени в нейно присъствие. Не е била изпратена и покана за
съставянето им.
В заключение процесуалният
представител на дружеството пледира да им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител. Писмено, в съпроводителното писмо предлагат
наказателното постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.И., А.А.Д., Д. Т. П. и Н. М. Н.,
както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка :
На 22.08.2019 г. свидетелите Д.И. и А.Д. извършили тематична проверка в
сградата на Областен отдел «Автомобилна администрация» гр.Ловеч на «Г. Т. – ****»
ЕООД. На проверката присъствала управителя на дружеството Г.Г.. Дружеството
притежавало лиценз на Общността за извършване на превоз на пътници № 10323.
От дневник приложение № 9 по Наредба № 33 на МТИС (дневен наряд – л.12-14)
за датата 11.08.2019 г., воден от Автогара Ловеч, свидетелите констатирали, че
липсва отбелязване превозвача да е изпълнил автобусната линия по маршрута град
Ловеч – град Луковит, с час на тръгване 10:00. Линията била възложена с
маршрутно разписание № 3104 от Община Ловеч.
Поради така констатираното свидетелят Д.И. съставил на дружеството АУАН № 259887 /л.5/ за това, че на 11.08.2019 г., от дружеството не изпълнили
въпросната автобусна линия с час на тръгване 10:00. Освен дневния наряд от
Автогара Ловеч за деня 11.08.2019 г. актосъставителят посочил, че от
дружеството не са представили и заверен пътен лист за деня от Автогарите в
гр.Ловеч и гр.Луковит. Квалифицирал тези обстоятелства като нарушение на разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗАвП.
По така съставения акт управителят на дружеството Г.Г. е вписала, че няма
възражения. Подписала акта и получила препис от
него.
Няма данни по делото, в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН да са представени писмени възражения от дружеството.
Въз основа на акта за нарушение,
на 02.09.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, в което
била пресъздадена описаната в АУАН фактическа обстановка и „Г. Т. – ****” ЕООД били
санкционирани на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП, като
наказващият орган също квалифицирал нарушението като такова по чл.19, ал.4 от ЗАвП.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки по същество жалбата съдът прие за установено следното от правна
страна :
Жалбата е подадена в законовия
7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е
допустима. Подадена е също така и от надлежна страна.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено от легитимен орган, съгласно заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта /л.7-8/.
След внимателна преценка на
доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие, че обжалваното
постановление не страда от пороци при издаването му, които да обосновават
отмяната му на формално основание. Поради това и не следва да бъдат кредитирани
наведените с жалбата и в хода на съдебните прения възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения. В обжалваното НП са посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, като в АУАН и НП е отразено, че това е станало на
11.08.2019 г. на Автогара Ловеч, откъдето в 10:00 часа е следвало да бъде
изпълнена автобусна линия град Ловеч – гр.Луковит. Ясно това обстоятелство е
разграничено от посочената дата 22.08.2019 г. и място гр.Ловеч, Областен отдел
„Автомобилна администрация”, за които е отразено в НП, че това са датата и
мястото, когато и където е била извършена тематична проверка на дружеството и е
било констатирано неизпълнението на 11.08.2019 г. на възложената с маршрутно
разписание № 3104 автобусна линия. Начинът по който са били посочени тези
обстоятелства позволява същите ясно да бъдат разграничени така, че да няма
съмнение кога и къде наказващият орган е приел, че е извършено нарушението.
На следващо място – АУАН е бил
съставен и връчен в деня на проверката – 22.08.2019 г., в присъствието на
управителя на дружеството, който е удостоверил това обстоятелство с подписа си.
Липсват данни и не са ангажирани доказателства в тази връзка, че е бил
предварително изписан и изготвен, в какъвто смисъл са твърденията на
процесуалния представител на жалбоподателя. При това положение, не е била и
необходима покана до същия.
С оглед на тези съображения
съдът намира, че не са налице процесуални нарушения, които съществено да са нарушили
правото на защита на жалбоподателя. Преценката дали нарушението е съществено,
следва да се преценява отделно за всеки конкретен случай, основавайки се на
това до каква степен е било засегнато правото на защита на санкционираното
лице. В настоящият на жалбоподателя е било пределно ясно за какво е
санкциониран, като административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на законния му
представител. АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички
императивно предвидени реквизити, съгласно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Разгледан по същество случаят,
от ангажираните по делото гласни и писмени доказателства съдът установи, че на
11.08.2019 г. от дружеството-жалбоподател не са извършили вмененото им
нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗАвП.
Единственото доказателство, на
което основава изводите си наказващият орган е дневният наряд за 11.08.2019 г.
на дружеството „Ловеч – Автотранспорт” ЕООД, стопанисващо Автогара Ловеч
/л.11-14/, в който действително за 10:00 часа, по направление гр.Луковит,
липсва отбелязване, че от „Г. Т. – ****” ЕООД са осъществили автобусната линия.
Като документ т.нар. дневен наряд всъщност (както правилно е отбелязано и в
обжалваното НП) се нарича „Дневник за изпълнение на курсовете в автогара………..за
……………г.”, образеца на който е нормативно утвърден като Приложение № 9 от ПЗР на
Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република Б., издадена от Министъра на транспорта (ДВ, бр.101 от
23.11.1999 г., в сила от 23.11.1999 г.). Приложение № 9 е въз основа на
разпоредбата на чл.57, ал.4 от Наредбата, съгласно който след всяка заверка на
пътен лист длъжностното лице вписва във водения от автогарата дневник
(Приложение № 9) данните за пристигащите и заминаващите автобуси. Видно от
текста на цитираната разпоредба, това е задължение на съответното длъжностно
лице от съответната автогара, т.е. това лице е служител на юридическото лице,
което я стопанисва – в обсъждания случай на „Ловеч – Автотранспорт” ЕООД. Преди
вписването обаче, това длъжностно лице е задължено да завери представеният му
от водача на автобуса пътен лист. От представения по делото пътен лист № 284353
от дата 11.08.2019 г., за автобус „Фиат Дукато” с
рег.№ ОВ 5750 ВВ и водач Красимир П. Кънев /л.33-34/ става ясно, че линията
Ловеч – Луковит е била изпълнена за времето от 10:00 до 11:10 часа, съответно
обратният курс Луковит – Ловеч е бил осъществен от водача за времето от 12:00
до 13:20 часа, като пътният лист, респективно въпросният курс е бил заверен с
печатите и на двете автогари – Ловеч и Луковит. Тези обстоятелства
кореспондират и с показанията на свидетеля Н. Н., който сочи, че именно К.К.е
единият от водачите, който изпълнява автобусната линия Ловеч – Луковит.
Кореспондира и с данните от самия дневен наряд за датата 11.08.2019 г., където
е вписано, че водача К.К.за деня е изпълнил и курсовете до селата Радювене,
Гостиня и Брестово.
Предвид на тези съображения
съдът намира, че вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗАвП не е било
извършено, поради което наказващият орган е издал необосновано, недоказано и в
този смисъл и незаконосъобразно наказателно постановление. Ангажираните в хода
на съдебното следствие доказателства категорично и еднозначно сочат, че на
11.08.2019 г. курса по автобусната линия Ловеч – Луковит е бил осъществен с
автобус и водач на дружеството – жалбоподател. Прибързано и необосновано
наказващият орган се е доверил и обосновал изводите си единствено на данните от
т.нар.дневен наряд от 11.08.2019 г. воден от Автогара Ловеч, без да съобрази,
че е възможно съответният служител да е пропуснал да отрази въпросния курс.
Следвало е в тази връзка да бъдат събрани допълнително и още доказателства,
каквито правомощия наказващият орган има, съгласно нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН и едва тогава е следвало да формира извод относно факта извършено ли е
било административно нарушение и ако е извършено, от кого. В този смисъл
свидетелката Д. П., която също е присъствала на проверката в ОО „АА” сочи, че
въобще не са били искани пътни листи за датата 11.08.2019 г., а такива са били
искани от проверяващите за по-късни дати. Съдът няма основания да не кредитира
показанията й, тъй като ако са били поискани пътните листи за датата 11.08.2019
г., то в интерес на дружеството е било да ги представи, нелогично би било е да
ги крие, при положение, че опровергават твърденията за извършено на този ден
административно нарушение от дружеството. На практика, наказващият орган се е
доверил единствено на данните от вписванията по т.нар.дневен наряд, т.е.
доверил се е на добросъвестността и прилежното изпълнение на служебните
задължения от лице, което е извън контрола на дружеството-жалбоподател. Като
превозвач жалбоподателят няма възможностите да контролира работата на
служителите на дружеството оператор на Автогарата в гр.Ловеч, в частност дали
те акуратно отбелязват в дневния наряд всяка изпълнена автобусна линия.
Предвид на така изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно издадено, тъй като от дружеството-жалбоподател не са
извършили нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗАвП,
поради което следва да бъде отменено изцяло.
При този
изход на делото и с оглед направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, то на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде осъден Областен отдел „Автомобилна
администрация” – гр.Ловеч, представляван от началника Пенчо Василев Камарашев да заплати на „Г. Т. – ****” ЕООД, представлявано
от управителя Г.Л.Г., сумата 300 лева, представляваща заплатен адвокатски
хонорар.
Водим от тези
съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31- 0000122 от 02.09.2019 г. на Началник
на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Ловеч, с което е наложено на „Г. Т. –
****” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, бул.”Б.” ***, ***,
представлявано от управителя Г.Л.Г., административно наказание на основание чл.105,
ал.1 от ЗАвП – имуществена санкция в размер на 200
лева, за нарушение на чл.19, ал.4 от ЗАвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областен
отдел „Автомобилна администрация” – гр.Ловеч, представляван от началника Пенчо
Василев Камарашев да заплати на „Г. Т. – ****” ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, бул.”Б.” ***, ***, представлявано
от управителя Г.Л.Г., сумата 300 /триста/ лева, представляваща разноски за
платен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :