№ 928
гр. Стара Загора, 04.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500472 по описа за 2022 година
Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248,
ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна частна жалба на М. К. Р., действаща чрез адв.
М.М., против определение 1606/16.06.2022 г., постановено по гр.д.№
388/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е оставена без
разглеждане като просрочена молбата й за допълване на постановеното
прекратително определение в частта за разноските.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и се претендира
неговата отмяна като се излагат доводи, че е налице основание за
присъждането в полза на адв. М.М. на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата за оказаната от него на М. К. Р.
безплатна адвокатска помощ.
В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден от насрещната
страна – „А.к.п.з.“ ООД, чрез юрк. Х.А., с който частната жалба се оспорва
като недопустима поради липсата на изложени оплаквания срещу оставянето
без разглеждане на молбата за допълване на определението в частта му за
разноските.
Евентуално частната жалба се оспорва като неоснователна и се
претендира оставянето й без уважение, а в случай на уважаването й –
присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв.
1
След запознаване със становищата на страните и материалите по
делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ч.гр.д.№ 388/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е било
образувано по заявление на „А.к.п.з.“ ООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу М. К. Р..
Заповедният съд е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу М. К. Р..
Заповедта е била връчена на длъжника, а в срока по чл.414 от ГПК М. К.
Р., действаща чрез адв. М.М., е подала възражение за недължимост на
вземането по издадената заповед за изпълнение.
Към възражението е приложила пълномощно, с което М. К. Р. е
упълномощила адв.М.М. да изготви и предяви от нейно име възражение по
чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и да я представлява
по ч.гр.д.№ 388/2022 г. Представен е и договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че М. К. Р. е овластила адв. М.М. да й
окаже правна защита и съдействие по ч.гр.д.№ 388/2022 г. по описа на
Районен съд –Стара Загора, изразяващи се в изготвяне и подаване на
възражение срещу издадената заповед за изпълнение процесуално
представителство във връзка с изложеното, който е приел да изпълни мандата
безплатно на основание чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Направено
е искане в случай на прекратяване на производството и обезсилване на
заповедта за изпълнение заявителят да бъде осъден да заплати на длъжника
разноските в настоящото производство, представляващи адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.
В предоставеният му срок „А.к.п.з.“ ООД не е предявило установителен
иск поради което с определение № 979/14.04.2022 г. е обезсилил издадената
срещу М. К. Р. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК и е прекратил производството по делото.
Определението е било връчено на М. К. Р. чрез лице от домашните й –
нейната майка Ш. Р., която е поела задължение за предаване, на 15.04.2022 г.
На 11.05.2022 г. М. К. Р., действаща чрез адв. М.М., е подала по пощата
молба, с която е поискала допълването му в частта за разноските чрез
присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
2
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без
разглеждане искането за допълване на определението си в частта му за
разноските, като е приел, че молбата е била подадена след срока по чл.248,
ал.1 от ГПК.
При така установените правно-релевантни факти съдът направи
следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за
съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правно-
легитимирани лица, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в
законоустановения срок за обжалване.
За обосноваване на извода си за допустимост на жалбата въззивният съд
намира за неоснователно възражението на „А.к.п.з.“ ООД предвид,
задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 6/2019 г. по тълк.д.
№ 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно посочената съдебна практика в производството по частна
жалба не се прилагат ограниченията относно обхвата на дейността на
въззивния съд.
В производството се извършва проверка на обжалвания съдебен акт при
условията на „пълен въззив“, поради което липсата на посочени от частния
жалбоподател конкретни оплаквания срещу обжалвания съдебен акт не
обуславят недопустимост на жалбата му поради липсата на правен интерес.
Дори и при т.нар. „бланкетна жалба“ въззивният съд дължи проверка за
законосъобразността на обжалваният с частна жалба съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК съдът е длъжен да се произнесе
по искането за разноски с всеки акт, приключващ делото пред съответната
инстанция.
Чл.248, ал.1 от ГПК предвижда, че в срока за обжалване, а ако
съдебният акт, турящ край на производството пред съответната съдебна
инстанция е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му, по
искане на всяка от страните съдът може да допълни или да измени
постановеният от него акт в частта му за разноските.
3
В кокретният казус определение № 979/14.04.2022 г., с което е била
обезсилена издадената срещу М. К. Р. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК и е било прекратено производството по делото
е подлежало на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му.
Същото е било редовно връчено на М. К. Р. по реда на чл.46 от ГПК на
15.04.2022 г., а едва на 11.05.2022 г., т.е. след изтичане на законоустановения
срок, тя е подала молба за допълване на определението в частта му за
разноските.
С оглед на това заповедният съд правилно е оставил молбата без
разглеждане като просрочена.
Предвид, че молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е била недопустима, нито
заповедният, нито настоящият въззивен съд дължат произнасяне по същество
по въпроса следва ли да бъде допълнено определение № 979/14.04.2022 г. в
частта му за разноските в искания от частната жалбоподателка смисъл.
По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното
определение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и
чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1606/16.06.2022 г., постановено по
гр.д.№ 388/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Определението на основание чл.274, ал.4 от ГПК не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4