Определение по дело №103/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано е по жалба на В.Б.И. ***-АУ-7369-1/02.11.21г. на Община Варна. С определение № 522/22.02.23г. съдът е отказал да освободи жалбоподателя от заплащане на държавна такса и разноски по производството, тъй като жалбоподателят не е представил доказателства в тази връзка. С определение №523/22.02.23г. производството по делото е прекратено.

Срещу двете определения са подадени две частни жалби.

С молба с.д.№ 7649/19.05.23г. жалбоподателят е поискал назначаване на особен защитник за приподписване на частната жалба срещу определението за прекратяване на делото и изпращане на жалбата до компетентния орган. С разпореждане от 05.06.23г. на ВАС, Първо отделение, делото е върнато на АС-Варна за произнасяне по искането за сл.защитиник за приподписване на частната жалба

Предвид подадената молба с.д.№ 7650/19.05.23г. от частния жалбоподател В.И., в която се заявява, че желае да му бъде предоставена правна помощ относно приподписване на частна жалба с вх.№ 6316/25.04.23г., депозирана срещу Определение за прекратяване № 826/22.03.23г. по описа на Административен съд – Варна, съдът приема, че не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ, предвидени в чл.23 и чл.24 ЗПП, поради следното:

За образуваното съдебно производство не е предвидена задължителна адвокатска защита и предоставянето на помощта е по преценка на съда, предвид обстоятелствата по чл.23, ал.2 от Закона за правната помощ ЗПП). Съдът приема, че в случая са налице първите две предпоставки, а именно жалбоподателят не разполага със средства и желае да има адвокат, но не е налице третата предпоставка - интересите на правосъдието да изискват предоставяне на правна помощ. На следващо място не са изпълнени изискванията на чл. 23, ал. 1 и чл. 24 от ЗПП, тъй като характерът на производството и интересите на правосъдието не изискват задължителна адвокатска защита и с оглед предмета на спора, очертан от твърденията в жалбата, ползата, която правната помощ би донесла на лицето, не е оправдана, а назначаването на адвокат би натоварило бюджета на Националното бюро за правна помощ. Административният съд приема, че делото не представлява фактическа и правна сложност и предвид засиленото служебно начало по този вид дела, предоставената безплатна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на лицето и интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ. Производството по делото е прекратено по допустимост и е върнато на решаващия орган за произнасяне, т.е. жалбоподателят ще получи отговор на твърденията си срещу АУЗ.

В разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗПП е предвидено, че системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП - процесуално представителство, обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. В ал. 2 на цитираната норма е предвидено, че системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В Административнопроцесуалния кодекс не е предвидена задължителна адвокатска защита, в това число и за обжалване по ЗМДТ, в което настоящият частен жалбоподател желае да ползва правна помощ. Предоставянето на правната помощ е оставено на преценката на съда, който следва да отчете всички обстоятелства по чл. 23, ал. 2 от ЗПП.

В процесния случай съдът преценява, че са налице първите две условия, въведени от законодателя в чл. 23, ал. 2 от ЗПП – молителят не разполага с достатъчно средства за заплащане на възнаграждение за адвокатска защита и желае да бъде защитаван от адвокат. Липсата на средства се установява от приложената декларация за материално и гражданско състояние на лицето. В.И. не разполага с достатъчен доход, с оглед предвидения в Наредба № 1 от 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Относно последното условие, въведено в чл. 23, ал. 2 от ЗПП - дали интересите на правосъдието изискват предоставянето на правна помощ, съдът дава отрицателен отговор, тъй като характерът на производството не изисква задължителна адвокатска защита. На второ място следва да се посочи, че исканата от молителя правна помощ не е оправдана финансово, с оглед предмета, очертан от твърденията в жалбата, а и същата е прекратена от съда по допустимост и изпратена за произнасяне на компетентния орган- Директор на дирекция „МД“ при Община Варна, предвид становището на ответника, че липсва произнасяне на решаващ орган.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на жалбоподателя, както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, по аргумент от чл. 24,т.1 и т.2 от ЗПП и предвид засиленото служебно начало, предоставянето на правна помощ не би било съизмеримо с ползата, която би донесла на кандидатстващия.

Мотивиран от изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Отхвърля искането на В.И. *** за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 103/2023г. по описа на Варненския административен съд за приподписване на частна жалба с с вх.№ 6316/25.04.23г., депозирана срещу Определение за прекратяване № 523/22.02.23г. по описа на Административен съд – Варна.

Съдебното определение подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от уведомяването на молителя.

	Съдия: