Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12
състав в публичното заседание на 02.06.2023 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………, като
взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 497 по
описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 53 и чл.74 от Конвенцията
на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, обн. ДВ, бр.36 от
5 май 1992 г. (Виенската конвенция от 1980 г.)
Ищецът„Е.П.-Т.“ ООД– дружество, регистрирано съгласно законите на
Република Северна Македония, със седалище и адрес на управление ***, Република
Северна Македония, представлявано от управителя Р.А., чрез адвокат С.Д.М., твърди, че е кредитор на ответното дружество „С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
офис 25, представлявано от изпълнителния
директор С.М.Д., за вземане в размер на главницата от 78 106,15 евро,
произтичащо от извършени и незаплатени доставки на стоки, представляващи Полиетилен
терефталат-РЕТ във вид на стърготини, гранули (flakes).
Излага, че
между „Е.П.-Т.“ ООД и ответника „С.“ ЕАД съществува дългогодишно сътрудничество във връзка
с доставката на посочената продукция от страна на ищеца до складовете на
ответника в България.
Сочи, че в
периода 21.01.2020 г. - 05.03.2020 г. е извършил 7 броя доставки на Полиетилен
терефталат-РЕТ flakes до склада на „С.“ ЕАД в Ямбол, България, както следва:
- на 10.01.2020 г. „Е.П.-Т.“ ООД е продало и доставило на
ответника „С.“ ЕАД 21 480 кг. гранули Полиетилен
терефталат (РЕТ) на цена от 0.63 евро/кг., на обща стойност от 13 532,40 евро, катоза тази продажба ищецът е изготвил и предоставил на
ответника фактура № 02/01 от 20.01.2020 година.Стоките
са доставени на „С.“ ЕАД в ДАП-Ямбол, гр. Ямбол, България, с камиони с номера ********, с товарителница номер 0104846 от дата 20.01.2020 г. и
декларация за износ номер 20МКХР404000002А56 от 21.01.2020 г.;
- на 27.01.2020 г. „Е.П.-Т.“ ООД е
продало и доставило на ответника „С.“ ЕАД 21
040 кг. гранули Полиетилен терефталат (РЕТ) на цена от 0.63 евро/кг., на обща
стойност от 13 255,20 евро. За тази продажба ищецът е изготвил и предоставил на
ответника фактура № 03/01 от 27.01.2020 година.Стоките
са доставени на „С.“ ЕАД в ДАП-Ямбол, гр. Ямбол, България, с камиони с номера ********, с товарителница номер 0104848 от дата 27.01.2020 г. и
декларация за износ номер 20MKXP404000003F20 от 27.01.2020 г.;
- на 28.01.2020 г. „Е.П.-Т.“ ООД е
продало и доставило на ответника 18 680 кг. гранули Полиетилен терефталат
(РЕТ) на цена от 0.63 евро/кг., с обща стойност от 11 768,40 евро. За тази
продажбата ищецът е изготвил и предоставил на ответника фактура № 04/01 от 28.01.2020 година.Стоките са доставени на „С.“ ЕАД в ДАП-Ямбол, гр. Ямбол,
България, с камиони с номера VE 940 NS и VE 093 NS, с товарителница номер 4783505 от дата 28.01.2020 г. и
декларация за износ номер 20МКХР404000004386 от 28.01.2020 г.;
- на 03.02.2020 г. „Е.П.-Т.“ ООД е
продало и доставило на ответника „С.“ ЕАД 21
000 кг. гранули Полиетилен терефталат (РЕТ) на цена от 0.63 евро кг., с обща
стойност от 13 230,00 евро. За тази продажба ищецът е изготвил и предоставил на
ответника фактура № 05/02 от 03.02.2020
година.Стоките
са доставени на „С.“ ЕАД в ДАП-Ямбол, гр. Ямбол, България, с камиони с номера ********, с товарителница номер 0104849 от 03.02.2020 г. и
декларация за износ номер 20МКХР404000005463 от 03.02.2020 г.;
- на 17.02.2020 г. „Е.П.-Т.“ ООД е продало и
доставило на ответника 19 780 кг. гранули Полиетилен терефталат (РЕТ) на цена
от 0.31 евро/кг., с обща стойност от 6 131,80 евро. За тази продажба ищецът е
изготвил и предоставил на ответника фактура № 08/02 от 17.02.2020 година.Стоките са доставени на „С.“ ЕАД в ДАП-Ямбол, гр. Ямбол,
България, с камиони с номера ********, с
товарителница номер 0104851 от 17.02.2020 г. и декларация за износ номер
20МКХР404000008143 от 17.02.2020 г.;
-на 25.02.2020 г. „Е.П.-Т.“ ООД е
продало и доставило на ответника 17 070 кг. гранули Полиетилен терефталат (РЕТ)
на цена от 0.43 евро/кг. и 1 920 кг. гранули Полиетилен терефталат (РЕТ) на
цена от 0.51 евро/кг. на обща стойност от 8319,30 евро. За тази продажба ищецът
е изготвил и предоставил на ответника фактура № 11/02 от 25.02.2020 година.Стоките са доставени на „С.“ ЕАД в ДАП-Ямбол, гр. Ямбол,
България, с камиони с номера ********, с
товарителница номер 0000068 от дата 25.02.2020
г. и декларация за износ номер 20MK5390192D01V0000240 от 25.02.2020 г.;
-на 08.03.2020 г. „Е.П.-Т.“ ООД е
продало и доставило на ответника 17 715 кг. гранули Полиетилен терефталат
(РЕТ) на цена от 0.67 евро/кг., с обща стойност от 11 869,05 евро. За тази
продажба ищецът е изготвил и предоставил на ответника фактура № 05/03 от
08.03.2020 година.Стоките са доставени на „С.“ ЕАД в ДАП-Ямбол, гр. Ямбол,
България, с камиони с номера ********, с
товарителница номер 0000645 от дата 08.03.2020 г. и декларация за износ номер
20МКХР406000001452 от 08.03.2020 година.
Поддържа,
че общият размер на дължимата сума по
описаните по-горе доставки възлиза на 78 106,15 евро и не е изплатена.
Сумата
от 78 106,15 евро претендира заедно с
мораторна лихва за забава в размер общона 7160,66
евро, формирана, както следва:
- по фактура № 02/01/20.01.2020 г.,с главница
13 532,40 евро и падеж 20.04.2020 година - лихваот 1 270,54 евро за
периода от 20.04.2020 г. до 23.03.2021 г.;
- по фактура №
03/01/27.01.2020 г.,с главница 13 255,20 евро и падеж 27.03.2020 година - лихва
от 1 332,88 евро за периода от 27.03.2020 г. до
23.03.2021 г.;
пофактура № 04/01/28.01.2020 г., с
главница 11 768,40 EUR и падеж 28.03.2020 година - лихва от 1180,11 евро за
периода от 28.03.2020 г. до 23.03.2021 г.;
- по фактура №
05/02/03.02.2020 г.,с главница 13 230 евро и падеж 03.05.2020 г. - лихва от 1194,38 евро за
периода от 03.05.2020 г. до 23.03.2021 г.;
- пофактура №
08/02/17.02.2020 г.,с главница 6 131,80 евро и падеж 17.05.2020 година - лихва
529,72 евро за периода от 17.05.2020 г. до
23.03.2021 г.;
- по фактура № 11/02/25.02.2020 г.,с главница
8 319,30 евро и падеж 25.05.2020 г. - лихва
700,21 евро за периода от 25.05.2020 г. до
23.03.2021 г.;
- по фактура 05/03/08.03.2020 г.,с главница 11
869,05 евро и падеж 08.06.2020 г. – лихва 952.82 евро за периода от 08.06.2020 г. до 23.03.2021 година.
Моли ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата в общ размер на 85 266,87 евро, от която
78 106,15 евро – просрочена главница за продажна цена за доставени стоки
съгласно изброените фактури, както и 7 160,66 евро – законна лихва върху
главницата за периода от 27.03.2020 г. до 23.03.2021 г., както и законната
лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията.
Претендира направените разноски в настоящото производство.
Ответникът „С.” ЕАД,
ЕИК ********, е депозирал отговор в предоставения му срок, с който оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Не оспорва, че между
страните са налице трайни търговски отношения, свързани с доставка на
Полиетилен терефталат - стърготини/гранули (PET flakes), като твърди, че освен
на „С.” ЕАД, стоките са доставяни от ищеца и на „Е.Ф.” АД, в което ответното
дружество е акционер. Сочи, че всички доставяни стоки на двете дружества са
използвани в производството на „Е.Ф.” АД.
Поддържа, че в края
на 2019 г. закупил и заплатил на ищеца Полиетилен терефталат -
стърготини/гранули (PET flakes) в общо количество от 27,300 тона, от които
23,380 тона при единична цена 740 евро за тон или обща стойност 17 301,20 евро,
за които е издадена фактура № 52/11 от 08.11.2019 г. и 3,920 тона при единична
цена 740 евро за тон или общо 2 900,80 евро. Сочи, че през периода м. септември
- м. декември 2019 г. закупил и заплатил на „Е.П.Т.“ ООД полиетилен терефталат
- стърготини/гранули (PET flakes), в количества и за цени, както следва: 18,900
тона при единична цена 545 евро за тон или обща стойност 10 300,50 евро, за
които е издадена фактура № 51/10 от 30.10.2019г.; 19,480 тона при единична цена
475 евро за тон или обща стойност 9 253 евро, за които е издадена фактура №
53/11 от 28.11.2019 г., и 20,920 тона при единична цена 510 евро за тон
или обща стойност 10 669,20 евро, за които е издадена фактура № 54/12 от
02.12.2019 година.
Твърди, че доставения от ищеца
полиетилен терефталат се различавал по размери от обичайно доставяния, който
може да бъде влаган в производството чрез оборудването на „Е.Ф.” АД, поради
което се оказал негоден за употреба по предназначение и несъответстваща на
характеристиките на доставяния полиетилен терефталат в установената между
страните дългогодишна и трайна търговска практика. Счита, че предвид установени
между страните дълготрайни търговски отношения ищецът е бил наясно за
непригодността на стоката, като сочи, че ищецът чрез законния му представител,
бил незабавно уведомен за негодността на доставения материал.
Сочи, че „С.” ЕАД и
„Е.П.Т.“ ООД възложили извършването на независима проверка на съдържанието на
доставените от ответника количества полиетилен терефталат, като за проверката
били съставени протоколи, потвърждаващи изцяло твърденията на ответника. Поддържа,
че ищецът бил уведомен за потвърденото несъответствие и в началото на 2020 г.
законният представител на „Е.П.Т.“ ООД пристигнал лично в производствената база
на дружеството, за да се увери в това, след което билопостигнато съгласие доставеният
материал да бъде взет обратно от ищеца, а вместо него да бъде доставен годен за
употреба такъв, респ. съответстващ на изискванията на купувача. Излага, че
въпреки обещанията на г-н Р.А., доставените негодни материали не са взети от
складовата му база, а заплатената цена не му е възстановена.
Твърди, че на
01.03.2021 г. между „Е.Ф.” АД, като цедент, и „С.” ЕАД, като цесионер, е
сключен договор за цесия, по силата на който „Е.Ф.” АД прехвърля в полза на „С.”
ЕАД вземанията си към „Е.П.Т.“ ООД в общ размер 27 852,85 евро за връщане на
заплатени на последното посочено дружество суми, представляващи част от
продажната цена на Полиетилен терефталат, негоден за влагане в производството
на „Е.Ф.” АД, по фактура № 51/10 от 30.10.2019 г., фактура № 53/11 от
28.11.2019 г. и фактура № 54/12 от 02.12.2019 година. Сочи, че прехвърлените
права са само по отношение на част от доставените по всяка фактура материали,
тъй като останалата част „Е.Ф.” АД се еопитало да вложи в производството и е
нямало как да отдели и приготви за връщане на доставчика. Поддържа, че след
сключване на посочения договор за цесия „С.” ЕАД е титуляр на вземания срещу „Е.П.Т.“
ООД в общ размер 48 054,85 евро, от които: 20 202 евро, представляващи
заплатена продажна цена за доставен на „С.” ЕАД Полиетилен терефталат, негоден
за влагане в производството на „Е.Ф.” АД, и 27 852,85 евро, представляващи
заплатена продажна цена за доставен на „Е.Ф.” АД Полиетилен терефталат, негоден
за влагане в производството на дружеството.
С отговора на
исковата молба уведомява ищеца за сключения договор за цесия, съгласно който „Е.Ф.”
АД прехвърля в полза на ответното дружество вземания срещу ищеца в общ размер
27 852,85 евро, като прилага и изрично писмено уведомление от „Е.Ф.“ АД за
извършената цесия.Прави възражение за прихващане на вземането на „Е.П.Т.“ ООД
към „С.” ЕАД с вземанията на „С.” ЕАЛ към „Е.П.Т.“ ООД.
Сочи, че от датите
на доставка на негодните стоки те са съхранявани от „С.” ЕАД с цел поддържането
им в готовност да бъдат експедирани обратно към „Е.П.Т.“ ООД, поради което
ответното дружество е претърпяло значителни по размер вреди, като счита, че
ищецът дължи обезщетение за тях и за чието възмездяване също прави възражение
за прихващане с претендираните с исковата молба суми.
Твърди, че на
30.06.2020 г. „Е.Ф.” АД получило известие за образуване на съдебно производство
за вземане в размер на 7 739,70 евро, произтичащо от описаните по-горе фактури,
по което от „Е.Ф.” АД било направено възражение относно годността на
доставените стоки. Поддържа, че между страните е постигнато съгласие за
доставено количество от 81,980 тона полиетилен терефталат, който не може да
бъде вложен в производството на „Е.Ф.” АД, както и че на 11.05.2020 г. на „Е.П.Т.“
ООД е изпратен списък с доставените негодни стоки, който е приет от
представител на „Е.П.Т.“ ООД. Излага, че между страните е постигнато съгласие,
че доставените материали ще бъдат върнати на ищеца, който ще достави
съответните количества полиетилен терефталат, годни за влагане в
производството. Сочи, че с изпратеното известие за образуване на съдебно
производство ищецът е признал, че на 16.01.2020 г. е получил плащане на сума в
размер на 9 253 евро по фактура № 53/11 от 28.11.2019 година.
С оглед на
изложеното, счита, че е упражнил право на възражение за неизпълнен договор,
поради което не е извършвал плащане на претендираните от ищеца суми.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба, с която оспорваизцяло твърденията на ответника, че
последният има вземане към „Е.П.-Т.“ ООД в размер на 20 202 евро,
представляващо заплатена продажна цена за доставен Полиетилен тертафалат,
негоден за влагане в производството на „Е.Ф.“ АД. Твърди, че от приложената
кореспонденция, която е на английски език, не се установява направена
рекламация по фактура № 52/11 от 08.11.2019 година. Сочи, че с процесните
доставки на ответника е доставена еднаква продукция както при предишните
доставки и до момента не е имало рекламация и/или твърдения от страна на
ответника, че тези стърготини не можело да се вложат в производството.Твърди,
че получената стока е заплатена изцяло и ответникът е осчетоводил получената
фактура.
По отношение на
сумата в размер на 2 900,80 евро поддържа, че не може да изрази становище,
защото ответникът не сочи по коя фактура е заплатена и за коя доставка се
отнася.
Счита за недопустимо
упражняването от ответника на права в процеса на друго лице - „Е.Ф.“ АД, като
възражение за неизпълнен договор. Намира тези възражения и за неоснователни и
недоказани.Сочи, че по съществени въпроси като рекламация за неизпълнен договор
и покани за плащане практиката между страните е да си изпращат писма до
адресите на дружествата, а не по електронната поща, както в случая ответникът
твърди, че е възразил срещу доставените стоки, а било и неясно от кого до кого
са адресирани електронните писма. Поддържа, че следва да се приеме, че стоката
отговаря на изискванията, щом като, съгласно твърденията на ответника, същата е
заплатена и осчетоводена от „Е.Ф.“ АД.
Оспорва твърденията
на ответника, че има вземане от ищеца в размер на 27 852,85 евро, като
недоказани и неоснователни.
Твърди, че
извършената цесия е симулативна, като единствената ѝ цел е да служи на
ответника за целите на настоящото производство. Сочи, че цесията е сключена
между свързани лица и няма достоверна дата, а до момента ищецът по никакъв
начин не е бил уведомен за извършването ѝ.
Оспорва дължимостта
на посоченото в договора за цесия вземане на „Е.Ф.“ АД към ищеца. Твърди, че то
не съществува и не се дължи, поради което е невъзможно да бъде прехвърлено, съответно
представената към отговора цесия е нищожна и не е породила действие поради
невъзможен предмет.Заявява, че „С.“ АД, като цесионер, няма право да уведомява
ищеца за извършването на процесната цесия, а на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД
това може да стори единствено цедентът. Твърди, че в случая не може да се
обоснове валидно упълномощаване на „С.“ АД да стори това вместо цедента, поради
което уведомяването в настоящия процес за извършването на цесия е невалидно и
не поражда действие.
Оспорва направеното
от ответника възражение за прихващане на сума в размер на 48 054,85 лв. с
вземанията на ищеца, заявени с исковата молба. Оспорва дължимостта на
претендираната от ответника сума в размер на 48 054,85 лв., като твърди, че
това заявено от ответника право е спорно и неликвидно и ответникът не може да
упражни валидно възражение за прихващане с него.
Оспорва правото на
ответника да прихваща с придобито по оспорена цесия вземане на третото лице „Е.Ф.“
АД, тъй като твърдяното вземане произтича от правоотношние, по което ответникът
не е страна и няма как да прави възражение за прихващане по цесия с такова
вземане.
Ответникът е
депозирал отговор на допълнителната искова молба, с която поддържа и пояснява
твърденията в отговора на исковата молба. Сочи практика на ВКС относно
валидността на договора за цесия и редовността на уведомяването на ищеца за
сключването му. Оспорва твърденията на ищеца относно разменената кореспонденция
между страните по електронната поща.
По отношение на
твърденията на ищеца, че вземанията на ответника за вреди, претърпени в
резултат от съхраняването на негодни стоки, не са ликвидни и безспорни,
поддържа, че направеното в отговора на исковата молба възражение за прихващане
е процесуално, а не материално такова. Сочи, че ликвидността на вземането
предстои да бъде установена в настоящия процес.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че между „Е.П.-Т.“ ООД и
ответника „С.“ ЕАД съществуватрайни търговски отношения за доставката на продукция от страна
на ищеца до складовете на ответника в България.
Безспорно е, че в периода 21.01.2020 г. - 05.03.2020 г. е ищецът извършил 7 броя доставки на Полиетилен терефталат(РЕТ flakes) до склада
на „С.“ ЕАД в Ямбол, България, както следва:
- на 10.01.2020 г. „Е.П.-Т.“ ООД е доставило на ответника „С.“ ЕАД 21 480 кг. гранули Полиетилен терефталат (РЕТ) на
цена от 0.63 евро/кг., на обща стойност от 13 532,40 евро, катоза тази продажба ищецът е изготвил и предоставил на
ответника фактура № 02/01 от 20.01.2020 година.Стоките
са доставени на „С.“ ЕАД в ДАП-Ямбол, гр. Ямбол, България, с камиони с номера ********, с товарителница номер 0104846 от дата 20.01.2020 г. и
декларация за износ номер 20МКХР404000002А56 от 21.01.2020 г.;
- на 27.01.2020 г. „Е.П.-Т.“ ООД
е доставило на ответника „С.“ ЕАД 21 040 кг. гранули Полиетилен терефталат (РЕТ) на
цена от 0.63 евро/кг., на обща стойност от 13 255,20 евро. За тази продажба
ищецът е изготвил и предоставил на ответника фактура № 03/01 от 27.01.2020 година.Стоките са доставени на „С.“ ЕАД в ДАП-Ямбол, гр. Ямбол,
България, с камиони с номера ********, с
товарителница номер 0104848 от дата 27.01.2020 г. и декларация за износ номер
20MKXP404000003F20 от 27.01.2020 г.;
- на 28.01.2020 г. „Е.П.-Т.“ ООД
е доставило на
ответника 18 680 кг. гранули Полиетилен терефталат (РЕТ) на цена от 0.63
евро/кг., с обща стойност от 11 768,40 евро. За тази продажбата ищецът е
изготвил и предоставил на ответника фактура № 04/01 от 28.01.2020 година.Стоките са доставени на „С.“ ЕАД в ДАП-Ямбол, гр. Ямбол,
България, с камиони с номера VE 940 NS и VE 093 NS, с товарителница номер 4783505 от дата 28.01.2020 г. и
декларация за износ номер 20МКХР404000004386 от 28.01.2020 г.;
- на 03.02.2020 г. „Е.П.-Т.“ ООД
е доставило на ответника „С.“ ЕАД 21 000 кг. гранули Полиетилен терефталат (РЕТ) на
цена от 0.63 евро кг., с обща стойност от 13 230,00 евро. За тази продажба
ищецът е изготвил и предоставил на ответника фактура № 05/02 от 03.02.2020 година.Стоките са доставени на „С.“ ЕАД в ДАП-Ямбол, гр. Ямбол,
България, с камиони с номера ********, с
товарителница номер 0104849 от 03.02.2020 г. и декларация за износ номер
20МКХР404000005463 от 03.02.2020 г.;
- на 17.02.2020 г. „Е.П.-Т.“ ООД е доставило на ответника 19 780 кг.
гранули Полиетилен терефталат (РЕТ) на цена от 0.31 евро/кг., с обща стойност
от 6 131,80 евро. За тази продажба ищецът е изготвил и предоставил на ответника
фактура № 08/02 от 17.02.2020 година.Стоките
са доставени на „С.“ ЕАД в ДАП-Ямбол, гр. Ямбол, България, с камиони с номера ********, с товарителница номер 0104851 от 17.02.2020 г. и
декларация за износ номер 20МКХР404000008143 от 17.02.2020 г.;
-на 25.02.2020 г. „Е.П.-Т.“ ООД
е доставило на ответника 17 070 кг. гранули
Полиетилен терефталат (РЕТ) на цена от 0.43 евро/кг. и 1 920 кг. гранули
Полиетилен терефталат (РЕТ) на цена от 0.51 евро/кг. на обща стойност от
8319,30 евро. За тази продажба ищецът е изготвил и предоставил на ответника
фактура № 11/02 от 25.02.2020 година.Стоките
са доставени на „С.“ ЕАД в ДАП-Ямбол, гр. Ямбол, България, с камиони с номера ********, с товарителница номер 0000068 от дата 25.02.2020 г. и декларация за износ номер
20MK5390192D01V0000240 от 25.02.2020 г.;
-на 08.03.2020 г. „Е.П.-Т.“ ООД
е доставило на
ответника 17 715 кг. гранули Полиетилен терефталат (РЕТ) на цена от 0.67
евро/кг., с обща стойност от 11 869,05 евро. За тази продажба ищецът е изготвил
и предоставил на ответника фактура № 05/03 от 08.03.2020 година.Стоките са доставени на „С.“ ЕАД в ДАП-Ямбол, гр. Ямбол,
България, с камиони с номера ********, с
товарителница номер 0000645 от дата 08.03.2020 г. и декларация за износ номер
20МКХР406000001452 от 08.03.2020 година.
Или общият размер на дължимата сума по описаните по-горе
доставки възлиза на 78 106,15 евро и не е изплатена.
Съгласно показанията на св.И.Г., служител на ответника и „Е.Ф.”АД,
на длъжност „Снабдяване със суровини”, отговорящ за контрола и качеството на
закупуваните суровини, е налице регулярна и значителна доставка на суровини от ищеца, от които около
20 тона не са отговарял на качеството
необходимо за производството. Сочи, че в гр.Ямбол дружеството има лаборатория,
където се изследват взетите мостри от всеки „биг бен”- пакети от около тон,
съдъжащи се във всеки доставен камион. При предявяване на протоколите,
представени към отговора на ИМ(л.126-127), свидетелят заявява, че това е
дневник на пробите по вид и мостри, където се записват замърсяванията на
тествания материал. Отразени са замърсявания с ПВЦ, метал, друга пластмаса,
която не е полиентерефталат, дърво и метал. Сочи, че е комуникирал със законния
представител на ищеца – Р.А. по телефона, на е-мейл******,
както и лично при посещението му в предприятието на
ответника.
Св.Я.Ч.дава показания за случай, в който доставките на стоките не са отговаряли на
изискванията за качество. Присъствала е на анализите, които са правени в лабораторията, както и на
доставките, като е имало материал, който не е бил добър и е било невъзможно да
бъде обработен и анализиран, тъй като е ситен.
За
установяване на качеството на доставената суровина, по делото е изслушано
заключение на съдебно-химическа експертиза, изготвена въз основа на проведени
химически анализи на материала, съгласно 2 бр. протоколи за анализи на проба и
приложенията към тях.
По
делото са приобщени заключения на ССЕ, съдебно оценителна експертиза, съдебно
компютърна експертиза, както и кореспонденция между страните и др. документи,
които ще бъдат обсъдени към относимите елементи от фактическия състав.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от
правна страна следното:
Съществуващата
между страните правна връзка, характеризираща се с прехвърляне на собственост
върху вещи срещу заплащане на цена, в контекста на местата на дейност на
страните по правоотношението, я определят като международна продажба на стоки,
попадаща в приложното поле на Конвенцията на ООН за договорите за международна
продажба на стоки, предвид присъединяването към този международен акт на
държавите по място на дейност на дружествата.
Съобразно
Член 53 При липса на спор, че ищецът е доставил стоката на стойност 78 106,15 евро., в съответствие с нормата на чл. 53 от Конвенцията, постановяваща, че купувачът е
длъжен да плати цената на стоката и да приеме нейната доставка в съответствие с
изискванията на договора и на тази конвенция, ответникът е длъжен да заплати продажната цена.
В
тежест на ответника е да установи
правоизключващото си възражение – наличието твърдяното предходно неизпълнение в качествено
отношение, явяващо се форма на пълно неизпълнение поради негодност на доставената стока и наличието на постигнато
съгласие за нейната замяна с процесните доставени стоки, евентуално наличието
на активното вземане във връзка с възражението си за прихващане.
Между
страните липсва спор относно наличието на трайни търговски отношения за доставка
на Полиетилен
терефталат (РЕТ),
както и необходимото качество, което е трябвало да
притежава материала, идентично при всички доставки, включително спорната, в
какъвто смисъл е и зявлението на ищеца в ДИМ. При
Съгласно
твърденията, некачествената стока е доставена на ответника с фактура № 52/11 с дата на доставката 08.11.2019 г., а
на „Е.Ф.”АД с фактури 51/10 от 30.10.2019 г.; 53/11 от 28.11.2019 г. и 54/12 от
02.12.2019 г.
Наличието на доставките не се
оспорва от ищеца, установяващо се и от осчетоводяването на фактурите. Спорно е качеството на стоката, както и наличието на
рекламация.
Съгласно
чл. 35 от Конвенцията, продавачът трябва да достави стока, която съответства по
количество, качество и описание на указаната в договора и която е
кондиционирана или опакована в съответствие с изискванията на договора. Освен
ако страните са уговорили друго, стоката не е съобразна с договора, ако не е
пригодна за целите, за които стока със същото описание обикновено се използва.
В
съответствие с чл. 38 от Конвенцията, купувачът трябва да провери стоката или
да предизвика нейната проверка в срок толкова кратък, колкото е практически
възможно съобразно обстоятелствата.
Купувачът трябва да провери стоката или да предизвика нейната проверка в
срок толкова кратък, колкото е практически възможно съобразно
обстоятелствата(чл.39).
В
случая се доставя суровина, чиито
механични и химически качества са значимите за нейното качества.
Те се установяват чрез лабораторни изследвания.
Следователно в тежест на ответника, приел стоката, е да установи, че тя не е
отговаряла на договорните изисквания, тъй като не е била пригодна за целите, за
които се използва, извършването на проверката, както и осъществяването на рекламационната процедура в разумен срок(в
срок толкова кратък, колкото е практически възможно съобразно обстоятелствата),
както и че доставените стоки са именно
твърдяните от него.
Възражението на
ответника за негодност на доставената суровина се свеждат до следното: 1.
Материалът са различава по размери и съдържа полиетиленен терефталат(РЕТ),
който е с произход от етикети и е с изключително малки размери; 2. гранулите
имат различна температура на топене от примесите в него; 3. Стоката съдържа
множество примеси – дърво и материал.
За установяване
на качеството и характеристиките на суровината по делото е изслушано заключение
на съдебно химическа експертиза, което
установява, че в материала не се откриват значително количество нискомолекулни
примеси. Не се наблюдава стъпка на разлагане на друг полимерен
минерал.Остатъчните минерални пълнители и пигменти са измерени като 1,38% от
масата на пробата. Интервала на стапяне е широк – 235 – 255 С максимум при 252 С. Това се дължи на смесване на
голям брой партиди. Температурата на преработка е препоръчително да бъде 255 С,
като на тази температура е определен и индекса на стопилката – 93,45+/-27,53
г/мин. В о.с.з. ВЛ е посочило, че
материалът е неравномерен и нехомогенен,тъй като материалите са взети от различни
места и са смлени, съответно има проби с различна молекулна маса, водещо по
по-широк интервал на топене, в случая при максимум 255 С. Изяснило е, че
използвайки термогравиметричен анализ и инфрачервена спектоскопия е установил,
че няма примеси на друг полимер. Излага, че в пробата няма значителни, над 0,5
% количество ПВЦ, тъй като в случая е щяло да има загуба на маса при 320 С и да
има скок в кривата, каквато няма нито в аргонова, нито във въздушна среда.
Количество под 0,5 % няма значение за качеството, поради което конкретното
количество на примеса е без значение. Пробата е годна за производство на продукция
за нехранителни стоки. По широкият интервал на топене води единствено до
необходимостта да се работи на по-висока температура.
От заключението
на СХЕ следва извода, че материалът е бил неравномерен и нехомогенен, с
посочения по-горе интервал на стапяне, но не е
бил замърсен, тъй като количеството ПВЦ е било под 0,5%, което не влияе на
качеството. Не са установени и други примеси. Той е годен за производство на
опаковки за нехранителни стоки след изсушаване, т.е. нехомогенността не се
отразява на това негово качество, като ответникът не е въвел влажността като
недостатък, поради което следва да се приеме, че тя е следствие на
съхранението.
При съпоставка
на заключението на СХЕ с приетия по делото протокол от химически анализ и
свидетелски показания следва да се отбележи следното:
Съдебно
химическата експертиза е изготвена въз основа на специалните знания на ВЛ в
областта на науката, в случая химия, в хода на съдебното производство. ВЛ е отразило
методиката на работа, научните и опитни правила, въз основа на които е достигнало
до своите изводи, налагащо извода за мотивираност на заключението.
Депозирането с
отговора на ИМ протоколи от експертизи изготвени
от лаборатория на ответника и няма
горния характер. Те се явяват частни
свидетелстващ документ, отразяващи констатации на трето лице, по отношение на
възприети от него факти – отчетени измервания, въз основа на неизвестно какви
методи. Следователно отразеното там подлежи на доказване.
Свидетелските
показания съставляват възпроизвеждане пред съда на възприети от лицата факти и
обстоятелства – в случая относно доставка на стоки, визуалното им възприятие,
предаване на материал за анализ и
наличието на изготвените протоколи. Те не могат да установят качеството на
суровината и нейната годност за употреба при ответника, тъй като свидетелите
възпроизвеждат факти, а не правят изводи от областта на науката и техниката.
Единственото лично възприятие е свързано с хомогенността и размера на
частиците, което съдът кредитира. То кореспондира със заключението на
експертизата. Съдът дава вяра на показанията им и във връзка с това че по
отношение на тези параметри суровината е
била различна от обичайно доставяната, както и относно мястото на нейното
транспортиране и съхранение.
Следователно макар
материала да не е отговарял на изискването за равномерност и хомогенност, не се
установи той да е негоден за употреба поради това свое качество.
Същевременно страните
са свободни да внесат промяна в правоотношението. Те могат да се съгласят за
замяна на доставената стока, поради това че не отговаря на договорните изисквания,
макар по принцип да е годна, но би изисквала допълнителни ресурси за
обработка – в случая увеличена температура, съответно разхода за това.
При наличието на
ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с противопоставянето на
ищеца, изменението на договорите не може да се установява със свидетелски
показания.
Ответникът се
позовава на електронно писмо от 20.01.2020 г.(превод л.450), с което законния
представител на ищеца Р.Андов е заявил, че ще приеме обратно материала.
Между
страните е налице спор относно лицето направило изявление от електронния адрес ***********
Съдът
намира, че в хода на настоящото производство се установи, че този имейл е
ползван от ищеца за кореспонденция по време на трайно съществуващите търговски
отношения между страните. Налице е съответствие между изпратени от там
изявленията за доставка, приемане на стоки, превозни документи и осчетоводяване
на стоки. От приетото по делото заключение по съдебно-компютьрната експертиза
беше установено, че в приетата електронна кореспонденция се съдържа договор
03/2019г. от 18.03.2019г. и договор 4/2019г. от 25.03.2019г., макар и
несвързани пряко с процесните доставки, подписани от управителя на Е.П.Т. и изпратени
от мейла на Р.А.след водени преговори по електронна поща. Подписаният договор
от 25.03.2019г. изцяло съвпада с постигнатите уговорки, съгласувани по мейл
относно цена, количество, период на доставки и т.н. В изпълнение на подписания
договор е и издадената фактура 23/04 за сумата от 16 324 евро, представляваща
цена за 21 200 кг. РЕТ или единична цена от 770 евро/тон, колкото е и
договорената по мейл цена. В допълнение, ищецът в хода на откритото съдебно
заседание от 20.05.2022г. процесуалният представител на Е.П.Т. изрично заяви,
че документите са осчетоводени. Тези констатации, в контекста на показанията на
св. Г. и Чобанова относно осъществяваната от тях кореспонденцията с Р.А.на
същия имейл, включително свързани с осъществено посещение, както и съдебно-компютърна
експертиза установила съществуващия в интернет пространството на бизнес
каталог, качен на 15.11.2015г. и съдържащ посочения интернет адрес като електронна поща за кореспонденция с Е.П.Т., в
своята съвкупност налагат извода, че от ******* се извършват
правно валидни действия от името и за сметка на ищцовото дружество. След като
при наличие на трайни търговски отношения това е приетият от страните начин на изпращане на правно
валидни изявления - предложения, приемане, рекламации, документи и т.н., не
може да се оспорва представителната власт на лицето направило изявлението от
името на ищеца, до момента в който не бъде уведомена насрещната страна, че електронния
адрес няма да се ползва за комуникация.
С
електронното писмо ищецът наистина е изразил съгласието си да вземе обратно
материала по фактура № 52/11 на стойност 17 301,2 евро. Следователно е
налице приемане на предложението за
връщане на стоката.
Същевременно
по отношение на фактури № 53/11 и № 54/12 г. за доставените на „Е.Ф.“ суровини
ищецът се е съгласил с направената
рекламация на материала, която е на
стойност 8,080 евро.
Доколкото
ответникът твърди, че писмото съставлява приемане, то и в контекста на
установеното неточно изпълнение в качествено отношение, но годност на стоката, следва да се направи
извода, че в случая се касае за постигнато съгласие за отбив от цената, явяващо
се и признание от страна на продавача за наличие на неточно изпълнение и
направена своевременно рекламация, а не
за връщане на стоката предадена с двете
фактури.
По отношение на
фактура № 51/10 липсва рекламация.
С оглед на
горното съдът намира, че единствено по отношение на материалите доставени на ответника по фактура № 52/11 на стойност
17 301,2 евро е налице съгласие за тяхното връщане.
По
отношение на фактури № 53/11 от 28.11.2019 г. и № 54/12 г. от 02.12.2019 г. за доставените
на „Е.Ф.“ суровини е налице съгласие за отбив от цената - 8,080 евро., но не и
за връщане на стоката.
По отношение на
фактура № 51/1010 от 30.10.2019 г. страните не са изменили правната връзка.
Съгласно
заключението на ССЕ от 24.11.22 г. след извършени прихващания е налице
незаплатено задължение в размер на 7 739,70 евро по фактура № 54/12 от
02.12.2019 г., като фактури № 53/11 и № 54/12 г. са включени с пълната им
стойност, т.е. не е отчетен отбиват от цената, или платеното в по-вече е 340,30
евро.
Фактура № 52/11
от 08.11.2019 г на стойност 17 301,20 евро, по която стоката е подлежала
на връщане, е била платена изцяло.
Тъй като по
делото не се установи наличие на съгласие за заместване на стоките по Фактура №
52/11 от 08.11.2019 г. на стойност 17 301,20 евро с процесните, то
възражението на ответника не е доказано, налагащо разглеждане на възражението
за прихващане.
По отношение на
възражението за прихващане:
Съгласно горното
ищецът има вземане за стойността на заплатената но върната стока по Фактура №
52/11 от 08.11.2019 г на стойност 17 301,20 евро,
По отношение
на сумата 340,30 евро., явяващо се
вземане на „Е.Ф.”АД, платена в повече по фактури № 53/11 и № 54/12 г. във
връзка с направения отбив от цената, ищецът се легитимира с договор за цесия,
въз основа на който е прехвърлено вземането.
При наличие на
валидно упълномощаване от цедента, цесионерът може надлежно да уведоми длъжника
за осъщественото прехвърляне на права, което може са се реализира и в хода на
исковото производство(Р№126/30.10.2020 г. по т.д.№ 2042/19 г.)
Ответникът е
направил възражение за прихващане и с дължим наем за съхраняваните стоки на ответника,
доставени с Фактура № 52/11 от 08.11.2019
г. – 23 380 т.
Ищецът не
оспорва, че не е взел стоките си, тъй като счита, че е те са доставени и заплатени въз основа на
съществуващ договор.
При установеното
съгласие за връщане на суровините по Фактура № 52/11 . ответникът дължи да
съхранява стоката до нейното получаване, т.е. е налице елемент на договор за
влог, като ищецът дължи заплащане в
размер на пазарния наем за съхраняване на доставеното количество от 23 380 т. в гр. Ямбол.
Съгласно
оценителната експертиза, в базата в гр.Ямбол се съхраняват 65 бр. чували с площ
от 1,21 кв. м. (2,662 куб м.) или 78,65 кв. м. с обем 173,03 куб.м.
Съгласно фактура № 52/11 г. чувалите са 20 бр.
Х 1,21 кв.м.(2,662 куб м) или 58,54 куб. м., в който случай наемната цена,
съгласно установеното в съдебно оценителната експертиза за периода от момента
на постигнатото съгласие – 20.01.2020 г.до датата на исковата молба, е в размер на 2 529,38 лв. (1 623,48
евро)
Следователно
активните вземания са: 17 301,20 евро+340,30 евро+1 623,48 евро или
общо 19 264,98 евро., като след прихващане искът за главница се явява
основателен за сумата 58 841,17 евро.
Тъй като налице
забава за плащане на исковата сума за исковия период, ответникът дължи
обезщетение за забава до 05.03.2021 г. в размер на 5 394,47 евро.
В тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски, съобразно
уважената част от исковете.
Ответникът е
направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Съдът намира възражението за неоснователно. То е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, както и неговата продължителност.
Направените
разноски от ищеца, съгласно представения списък ,
са: 5 867,49 лв. адв. възнаграждение; 2 542,57 лв. адв.
възнаграждение и 6640 ДТ, като пропорционално на уважената част от исковете са
7 658 лв.
В тежест на
ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника разноски съгласно
отхвърлената част от исковете. Направените разноски са: адв. възнаграждение –
9 240 лв. и експертизи 4 200 лв. или общо 13 640 лв., които
пропорционално са 4 092 лв.
Воден от горното, Софийският градски
съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА „С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, офис 25, представлявано от изпълнителния директор С.М.Д.,
чрез адв. Р. ***, оф.4 да заплати на „Е.П.-Т.“ ООД – дружество, регистрирано съгласно законите на
Република Северна Македония, със седалище и адрес на управление ***, Република
Северна Македония, представлявано от управителя Р.А., чрез адв.В.Я.,***, оф. 1 на осн. чл. 53 и чл.74 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки, обн. ДВ, бр.36 от 5 май 1992 г.
(Виенската конвенция от 1980 г.)
да заплати сумата
58 841,17 евро – главница,
явяваща се продажна цена за доставени
стоки фактури съобразно мотивите, както и
5 394,47
евро – обезщетение за забава за периода от 27.03.2020 г. до 05.03.2021
г., ведно със законната лихва върху
главницата от 23.03.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски в размер на 7 658 лв. на осн. чл.78,
ал.1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница и лихва над уважените размери до
пълните предявени размери 78 106,15 евро и 7 160,66 евро.
ОСЪЖДА „Е.П.-Т.“ ООД – дружество, регистрирано съгласно законите на
Република Северна Македония, със седалище и адрес на управление ***, Република
Северна Македония, представлявано от управителя Р.А., чрез адв.В.Я.,***, оф. 1 да заплати на „С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, офис 25, представлявано от изпълнителния директор С.М.Д.,
чрез адв. Р. ***, оф.4 сумата 4 092 лв. разноски на
осн. чл.78, ал.4 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред САС в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: