Определение по дело №4335/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4566
Дата: 20 ноември 2019 г. (в сила от 20 ноември 2019 г.)
Съдия: Андрей Ангелов Ангелов
Дело: 20191100604335
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV-ти въззивен състав, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ

        ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ

                               ПАВЕЛ ПАНОВ

                                                                     

            Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

            Образувано е по протест на прокурор при СРП срещу Определение от 17.07.2019 г. по НЧД № 7627/2019 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, с което е отменено постановление на СРП от 02.04.2014 г. като незаконосъобразно и делото е върнато на СРП за продължаване действията по разследването. С отмененото постановление Софийска районна прокуратура е прекратила наказателното производство по ДП № 2148/2013 г. по описа на 03 РУ СДВР и пр.пр. № 22668/2013 г. на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В протеста се излагат доводи за превратен и фрагмантарен анализ от първоинстанционния съд, въз основа на който последният неправилно е отменил постановлението за прекратяване. Прокурорът при СРП изразява несъгласие със становището за вътрешно противоречие в постановлението за прекратяване. Твърди се, че в прокурорския акт е изложена хронологично и непротиворечиво фактическата обстановка, въз основа на която са направени обосновани изводи за липса на съставомерност. Акцентира се върху обстоятелството, че свидетелят Д. не е съхранявала документи за собственост. Прокурорът е категоричен, че разследването е водено всестранно, пълно и обективно и въз основа на съвкупен анализ на доказателствата по делото е направен правилен и обоснован извод за липса на осъществен състав на престъпление от общ характер. Моли атакуваното определение да бъде отменено, а постановлението за прекратяване да бъде потвърдено като законосъобразно.

            Пред настоящата инстанция е депозирано възражение от Е.А.Д. чрез адв. П., с което се моли частния протест на СРП да не бъде уважен, а определението да бъде потвърдено като правилно. Излагат се подробни съображения в тази насока, като в по-голямата си част те преповтарят изложените доводи в жалбата, с която е атакувано определението.

Софийски градски съд, НО, ХIV-ти въззивен състав, като взе предвид протеста, доказателствата по делото и сам служебно провери изцяло правилността и законосъобразността на определението, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в предвидения в чл.243, ал.7 от НПК седмодневен срок.

Разгледан по същество протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение, а първоинстанционното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

От данните по делото се установява, че досъдебното производство № 2148/2013 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. 22668/2013 г. по описа на СГП е образувано на 30.07.2013 г. срещу неизвестен извършител за това, че на 19.05.2013 г. в гр. София, ул. „****************е отнел чужди движими вещи – неустановени по брой и вид накити от владението на Е.А.Д., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

В процеса на разследване е установено, че в периода 12.05.2013 г.-29.06.2013г. в жилището на пострадалата Д. *** многократно са влизали лица от ромски произход, които изнасяли вещи от там. В депозираните свидетелски показания пострадалата дава сведения за конкретни липсващи от дома ѝ вещи, като за част от тях посочва конкретни дати, на които е установила липсите. Така пострадалата твърди, че на 12.05.2013 г. са нахлули крадци, разбивайки вратата, и откраднали одеяла, кукли, плюшени играчки, седем медни тави, две тенджери с капаци. Като извършител на деянието Д. посочила П.С.. На 18.05.2013 г. е посочила, че съседът Н. е видял П. и В.С.и още едно лице на балкона на къщата, а на 19.05.2013 г. – че същият съсед разпознал лицата от ромски произход, които влезли в дома ѝ и избягали през покрива на съседна бирария, при което счупили покрива. Тогава твърди, че са изчезнали монолитни корали, брошка от монолитен корал с размер 12-13 см, обици с по-малък размер корали, гривна и пръстен с корали, кехлибраени огърлици, две брошки и обици от кехлибар с големи зърна и капковидна форма, един чифт обици на клипс с корал, един пръстен със светложълт корал на шупли, меден котел. Посочва за друго влизане в дома ѝ на 31.05.2013г., когато полицаите извели от дома ѝ В.С.. На 06-07.06.2013 г. твърди, че отново са влизали, когато установила много липси на бижута. На 15.06.2013 г. посочва, че репортер от вестник „Шоу“ С.К.е видял, как същите лица от ромски произход през разбит прозорец изнесли месингови свещи, две саби от дядо ѝ, две лули, руска бурка. На 22.06.2013 г. твърди, че е имало ново влизане в дома ѝ, когато са отнети сервизи, а на 29.06.2013 г. – е била изнесена музикална уредба – АКАЙ 910 С Долби систем ХайФи стерео дигитал, състояща се от две тонколони, грамофон, сапфирена игла. От показанията на свидетеля Н. се установява, че в един от случаите, в които лицата от ромски произход влезли в дома на Д., те прибягали по покрива на заведението, на което е собственик и дори едно от лицата пропаднало през покрива в самото заведение. За този случай бил подаден сигнал и лицата били установени от полицията, която пристигнала на място.

По делото били разпитани П.С., В.И.и В.В.. Оглед на местопроизшествието не е извършван, тъй като същото не било запазено.

При тези данни прокурорът е приел, че не може да се установи механизмът на възникване на констатираните от Д. липси по отношение на инкриминираната дата, както и не се установява съпричастност към тях на И. и В., поради което не би могъл да се направи извод за осъществен състав на чл. 194, ал. 1 от НК. Представителят е приел, че в свидетелските показания се съдържат твърдения за престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 НК, но е преценил, че липсват доказателства за осъществено неправомерно проникване в имот на инкриминираната дата. В заключение е приел, че не може да се направи извод за осъществен състав на престъпление от общ характер и на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК е прекратил досъдебното производство.

С атакуваното определение първоинстанционният съд приел, че постановлението е вътрешно противоречиво, като от една страна се приема, че по делото няма доказателства за извършено престъпление по чл. 194 от НК, а от друга – приел, че са налице липсващи при неизяснени обстоятелства вещи от дома на пострадалата, към което изчезване лицата В. и И. нямали съпричастност. В същото време е констатирал, че в постановлението не се съдържат мотиви относно евентуалната съпричастност на П.С.. Първата инстанция не се съгласява с констатацията на прокурора, че по делото няма доказателства за извършена кражба, за което излага своите съображения. С тези аргументи е отменил постановлението на прокурора като незаконосъобразно.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът прие следното:

Предмет на проверка е определението на районния съд, който съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Постановлението е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и доказателствени средства и същото е обективно и ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства по отделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Преценката за обоснованост на постановлението е неразривно свързана с тази за законосъобразност, тъй като в настоящото производство съдът е длъжен да провери дали са допуснати съществени процесуални нарушения, каквито са тези на чл. 13 и 14 от НПК, а именно когато разследването е водено формално, едностранчиво и не са събрани и проверени всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства, относими към главния предмет на доказване. За да бъде ефективно разследването, то трябва да бъде всеобхватно и безпристрастно. Държавното обвинение е задължено да събере всички относими и необходими фактически данни по случая, които да бъдат подложени на задълбочен и обективен доказателствен анализ, в резултат на който да се даде отговор дали в конкретния казус е налице престъпление или не, известен ли е неговият извършител и извършено ли е деянието виновно.

В конкретния случай правилно контролираният съд е констатирал, че доказателственият материал е тълкуван превратно в постановлението за прекратяване на наказателното производство, въз основа на което прокурорът е достигнал до грешни правни изводи. Гласните доказателствени средства и в частност показанията на пострадалата Д. не са анализирани в тяхната цялост, а са разглеждани фрагментарно и единствено с оглед извършено деяние на 19.05.2013 г., въпреки че същата споделя информация за множество прониквания в дома ѝ и отнети вещи. В свидетелските показания на пострадалата Д. се съдържат данни, че именно П.С. е извършител на деянието, осъществено на 12.05.2013 г. Това твърдение не е обсъдено в постановлението на прокурора. Неясно остава за съда и защо в постановлението за прекратяване на досъдебното производство прокурорът е анализирал доказателствената съвкупност единствено с оглед данните за извършено деяние на 19.05.2013 г., игнорирайки останалата информация, депозирана от пострадалата Д.. Вярно е, че досъдебното производство е образувано за деяние, осъществено на тази дата, но органите на досъдебното производство не са ограничени да събират доказателства единствено относно деянието, за което е образувано производството. Винаги когато са налице съмнения за осъществен друг престъпен състав или за осъществени деяния в условията на продължавано престъпление не само че могат, но са и длъжни с оглед изпълнение на служебните си задължения да продължат разследването и да съберат необходимите доказателства. Именно прокурорът е органът, който следва да даде необходимите указания, за да бъдат събрани всички възможни и релевантни доказателства и доказателствени средства, въз основа на които да вземе решение досежно крайния акт. Въпреки това държавното обвинение се е задоволило единствено с констатацията, че не се установява извършено деяние на инкриминираната дата – 19.05.2013 г., игнорирайки всички останали твърдения на пострадалата Д.. Не само че те не са обсъдени от прокурора в постановлението, но същите не са и проверени чрез способите и начините, предвидени в НПК, което от своя страна е довело и до непълнота на доказателствената съвкупност по делото.

С оглед гореизложеното въззивната инстанция намира възраженията на прокурора за превратно и фрагментарно тълкуване от страна на контролирания съд за неоснователно. По делото безспорно са установени липси от пострадалата Д.. Обстоятелството, че същата не може да предостави документи за собственост не може да бъде третирано в неин ущърб. Видно от показанията голяма част от бижутата са наследени от нея, за което е трудно да се предостави документ за собственост. От друга страна, не е спорно, че именно свидетелката Д. е собственик на имота, находящ се на ул. „***************. Вещите, които се намирали в този имот са нейна собственост. На следващо място, в действителност пострадалата на 19.05.2013 г. не е била на адреса, но както тя самата споделя на 15.05.2013 г. е имало проникване в дома ѝ, след което се е страхувала да остане там, поради което отишла при неин приятел. След като от свидетеля Н. тя разбрала за повторното проникване в дома ѝ на 19.05.2013 г., пострадалата е констатирала липсите. Следователно би могло да се направи извод, че в периода 15.05.-19.05.2013 са отнети конкретни вещи. От показанията на пострадалата се извличат и конкретни данни относно констатирани липси на други дати, за които същата е посочила и свидетели очевидци. Настоящата инстанция не може да сподели и извода, че не може да се установи механизма на отнемане на вещите. По делото не е събран целия възможен доказателствен материал, поради което подобни категорични изводи са необосновани и могат да се направят едва след пълно и всестранно разследване.

На следващо място, съдът намира, изводът за липса на съставомерност, каквото възражение се съдържа и в протеста, за некореспондиращ с установената фактическа обстановка. Наблюдаващият делото прокурор е прекратил досъдебното производство на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. В посочената разпоредба са уредени две хипотези за прекратяване. Първата от тях е „деянието не е извършено“ и тя ще бъде налице, когато се докаже, че настъпилите общественоопасни последици не са в резултат на извършено човешко деяние. Втората хипотеза, визирана в чл. 24, ал.1, т. 1 НПК, е „деянието не съставлява престъпление“. В тези случай трябва да бъде доказано, че е извършено деяние, но то не може да попадне под състав на престъпление от НК. В процесния случай наблюдаващият делото прокурор е приел, че по отношение на констатираните липси на накити от стопанисвания от Д. имот не би могъл да бъде установен механизмът на възникването ѝ, както и съпричастността към липсите на И. и В.. Въз основа така установеното е приел, че не може да се направи извод за осъществен състав на чл. 194, ал. 1 от НК, въпреки установените от пострадалата липси. Съдът намира за необходимо да акцентира, че невъзможността да се докажат един или друг елемент от обективната или субективната страна на деянието води до недоказаност на обвинението, а оттам и основанието за прекратяване по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК. Посоченото основание за прекратяване намира приложение и в случаите, когато все още обвинение не е повдигнато. Следователно въз основа на неустановени авторство и механизъм деянието остава недоказано. Отделен е въпросът, че в случая не може да се направи единствен и категоричен извод за недоказаност, доколкото не са събрани всички възможни доказателства.

В тази връзка и в допълнение на констатациите на първата инстанция въззивният съд намира, че по делото не са извършени всички възможни процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина по делото, едва след което може да се направи преценка дали има извършено деяние, по кой член е съставомерно то или дали са налице основания за прекратяване на наказателното производство по делото. В показания си пострадалата Д. твърди, че репортер във вестник „Шоу“ С.К.е станал очевидец на проникването в дома ѝ и изнасяне на различни вещи, осъществено на 15.06.2013 г. Последният не е разпитан в качеството на свидетел, като процесуално-следствени действия в тази насока въобще не са предприети. Свидетелката твърди още, че за деянията, които е описала по време на разпита, информация е получила от своите съседи, като визира не само свидетеля Н.. По делото не са разпитани други съседи на пострадалата Д., които биха могли да дадат информация от съществено значение за предмета на доказване. На следващо място, с постановлението за образуване на досъдебното производство от 30.07.2013 г. прокурорът е дал указания да се установи наличието на охранителни камери с обхват в района на местопроизшествието. Видно от материалите по делото подобни процесуално-следствени действия не са предприети, поради което съдът остава с впечатление, че разследващите органи не са изпълнили задължителните указания на прокурора, а доказателствената съвкупност по делото остава непълна. Остава неясно, въз основа на какво наблюдаващият делото прокурор е приел, че такива действия са предприети, но въпреки това не са установени технически годни записи от камери и свидетели очевидци. Всички констатирани пропуски, допуснати по време на разследването, обуславят липсата на всестранно, пълно и обективно изследване на всички обстоятелства, което е довело до порок и във вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор. Всеки орган е независим по отношение на вземане на своите решения, но когато изгражда вътрешното си убеждение, то той следва да се ръководи от закона. В настоящия случай е налице съществено процесуално нарушение, каквото е нарушението на чл. 13 и 14 от НПК, което води до опорочаване волята на прокурора.

Не на последно място, настоящата инстанция намира за необходимо да обсъди и част от доводите, наведени във възражението подадено от пострадалата Д.. В същото са обсъдени обяснения, дадени от В., като голяма част от доводите се основават именно на тях. Съдът акцентира, че посочените обяснения са депозирани преди образуване на досъдебното производство, т.е. същите не са събрани по реда и правилата на НПК, поради което не могат да бъдат използвани при формиране на вътрешното убеждение както от прокурора, така и от съда.

В заключение настоящата инстанция намира, че игнорирането на част от доказателствата и доказателствените средства е съществено процесуално нарушение, довело до постановяване на необоснован акт, както правилно е констатирал първоинстанционният съд. Липсата на доказателствен анализ на конкретни твърдения на пострадалата, както и липсата на тяхната проверка чрез способите и начините, предвидени в НПК води до постановяване на необоснован прокурорски акт. От друга страна, проведеното разследване не е всестранно, пълно и обективно, доколкото не са извършени всички възможно процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира волята на наблюдаващия делото прокурор за опорочена, тъй като същият не е изпълнил задължението си да вземе решение по вътрешно убеждение след проведено всестранно, пълно и обективно разследване и въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото. При крайното съвпадение на двете инстанции, настоящият съд намира за необходимо да потвърди определението, с което е отменено постановлението за прекратяване на досъдебното производство.

 

Водим от горното Софийски Градски съд, НО, ХIV-ти въззивен  състав на основание чл.243, ал.7, вр.ал.6, т.1 от НПК   

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 17.07.2019 г. по НЧД № 7627/2019 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав, с което е отменено постановление на СРП от 02.04.2014 г. за прекратяване на досъдебното производство ДП № 2148/2013 г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № 22668/2013 г. като незаконосъобразно и делото е върнато на СРП за продължаване действията по разследването

 

Определението е окончателно.   

                

Да се изпрати препис на пострадалата Е.А.Д. и СРП.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ : 1. 

 

 

     2.